Р Е Ш Е Н И Е
№1074
Гр. П., 08.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05117/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „ЧЕЗ Електро България“ АД
срещу Ц.И.В. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 760,01 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 22.07.2017 г. до
19.10.2017 г., начислена във фактура № ***г. за клиентски № *** за
обект, находящ се в гр. П.,
кв. „*** чрез корекция на
сметката, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 22,16 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 07.11.2017 г. до
21.02.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, X-ти състав е издадена Заповед № 1236 от 07.03.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцовото дружество твърди, че осъществява
обществено снабдяване с електрическа енергия въз основа на издадена в негова
полза лицензия. Посочва, че през периода от 22.07.2017 г. до 19.10.2017 г.
с ответницата, в качеството ѝ на битов клиент, са се намирали в договорно
правоотношение с предмет доставка на електроенергия до електроснабден недвижим
имот – къща, находяща се в гр. П., кв. „***, регулирано от публично известни
Общи условия. Поддържа, че процесната сума е дължима от ответницата и
представлява преизчислена стойност на доставена, неизмерена и неизплатена
електроенергия за процесния период, определена по реда на одобрените от ДКЕВР
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, поради констатирано
несъответствие на метеорологичните и техническите характеристики на средството
за търговско измерване с нормативните и нарушаване целостта на измервателната система,
представляващи промяна в схемата на свързване и измерване, довела до
неизмерване изцяло или отчасти на консумирана електрическа енергия. Сочи, че за
състоянието на СТИ на процесния адрес в присъствието на орган на полицията и
свидетели от „Федерация на потребителите“ бил съставен Констативен протокол №
3020829/19.10.2017 г., обективиращ резултатите от проверката, реализирана на
19.10.2017 г. Твърди се, че въз основа на протокола била извършена процесната
корекция на сметката чрез доначисляване на количество електроенергия за периода
от 22.07.2017 г. до 19.10.2017 г., за която сума за доплащане в размер от
760,01 лв. била издадена фактура № ***г. Посочва се, че
ответницата е била уведомена, както за извършената проверка, така и за
основанието и размера на корекцията, но въпреки това не е осъществила заплащане
на сумата. Това обуславя и дължимостта на лихвата за забава в размер от 22,16
лв. за периода от 07.11.2017 г. до 21.02.2018 г. С тези съображения отправя искане
за уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и претендира присъждане
на законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата оспорва предявените искове
по основание и размер. Счита, че в случая не са налице основания за извършване
на едностранната корекция, тъй като към момента на проверката не са налице правила,
издадени по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, които да регулират процедурата по
преизчисление на количеството електрическа енергия. Такава не е регламентирана
и в Общите условия на ищцовото дружество. Намира за опорочена цялата процедура
във връзка с издаването на процесния констативен протокол и документите,
съставени въз основа на него. Твърди, че ответницата не е получавала преписи от
същите. Оспорва страните да са били обвързани от облигационно правоотношение и В.
да е притежавала качеството потребител като собственик или вещен ползвател на
имота. Оспорва
„ЧЕЗ Разпределение България“ да има лицензия за извършване на проверки
като процесната. Липсват доказателства за надлежно оповестяване на общите
условия на ищеца. Не е проведено доказване на обстоятелството ответницата да е
изпаднала в забава, както и за размера на търсеното в тази връзка обезщетение.
С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции, тъй като
ответницата не дължи сумите по корекцията.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е
връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове
са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, на всички правопораждащи правата му
факти: съществуването през процесния период на валидно облигационно отношение между
страните, регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет
продажба /доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот, който
да е електроснабден, извършена доставка на ответницата на определено количество
електрическа енергия, правилното начисляване на същата – при наличието на
законово основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради
констатирана промяна в схемата на свързване, довела до неизмерване изцяло или отчасти на консумирана
електрическа енергия и спазване на процедурата за корекция и допълнително по
иска за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното в
тази връзка обезщетение.
Съгласно
дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата
на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при
публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично
писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от
процесните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвидено, че потребител на електроенергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че
облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на
електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен
договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР
и публикувани Общи условия.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответницата
изрично оспорва съществуването през процесния период на облигационно
правоотношение между нея и ищцовото дружество с твърдението, че В. не е притежавала
качеството потребител, като собственик или вещен ползвател на имота, което
обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна
материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
За
доказване съществуването през процесния период от 22.07.2017 г. до 19.10.2017 г.
на облигационно правоотношение с ответницата Ц.В., по искане на ищеца е
изслушано и прието допълнително заключение към съдебно-техническата експертиза.
От последното се
установява, че на адрес: гр. П., кв. „*** има открита партида с клиентски номер
3000100617007 от 31.01.2003 г. на името на ответницата Ц.И.В.. Изяснено е, че
до 14.09.2006 г. за консумираната в обекта електрическа енергия редовно са
издавани фактури, по които има нередовни плащания, довели до първо прекъсване
на електрозахранването на 14.09.2006 г., ново такова на 17.04.2009 г. и
последно на 04.04.2017 г. В
експертизата е отразено, че през различните периоди са съставяни протоколи за
разсрочване и корекции на сумите по
взаимно съгласие, съответно протокол от 17.04.2009 г. и протокол от 11.03.2010
г. При изслушването си пред съда вещото лице разяснява, че тези протоколи са
подписвани от ответницата, както и, че всички фактури са издавани на нейно име.
Заключението е изготвено въз основа на данни, предоставени от ищцовото
дружество и от третото за процеса лице „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
За
установяване на твърдението си, че през релевантния период ответницата е
притежавала качеството потребител на електрическа енергия като собственик или
ползвател на имота, от страна на ищеца не са ангажирани други доказателства.
С
оглед изложеното, съдът намира, че същият не е установил при условията на пълно
и главно доказване, съществуващата между страните облигационноправна
обвързаност. По
делото не се установи Ц.В. да е била собственик или ползвател на имота, находящ
се в гр. П., кв. „***, а с това и задължено лице за заплащане стойността на
доставената до имота електроенергия. Данните, следващи от експертното
заключение, сочат единствено, че на нейно име е била открита партида, без данни
дали това е осъществено по искане, изразено именно от В., както и без самото
заявление, обективиращо искането ѝ, да е представено по делото.
Обстоятелството, че през различни периоди преди процесния на нейно име са
фактурирани задължения за консумирана в обекта електроенергия, при липсата на
доказателства за реалното им заплащане от ответницата, също не е от естество да
докаже облигационната връзка между страните. Няма такъв характер и изводът в
експертизата за изготвяне на протоколи за разсрочване плащането на задължения,
доколкото от една страна се касае за суми, начислени за много по – отдалечени
периоди от време, а от друга самите протоколи не са представени като
доказателства по делото, от които да се установят конкретните изявления на
ответницата с преценка за прилагане последиците на чл. 175 ГПК. Същевременно, в
показанията си св. Б. Б., извършил процесната проверка, разказва, че на адреса
са открили друго лице, а не ответницата Ц.В..
Въпреки
разпределената му доказателствена тежест и изричните указания, че не сочи
доказателства за съществуването през процесния период на облигационно
правоотношение между него и ответницата, обусловено от притежавано от
последната качество на собственик/вещен ползвател на електроснабдения недвижим
имот или наличието на друга хипотеза, обуславяща възникването на
правоотношението, ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД не установи при условията на
пълно и главно доказване това обстоятелство.
Предвид
изложеното, съдът намира, че исковите претенции са недоказани по основание, с оглед неустановеното правоотношение между
страните през процесния период и следва да бъдат отхвърлени, без съдът да се
произнася по въпроса относно законосъобразността на извършената корекционна
процедура, която проверка е обусловена от доказана облигационна връзка между
страните.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата, поначало както за тези, сторени
в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същата не е претендирала разноски,
а и по делото не са налице доказателства за реалното им извършване /последната
се представлява в процеса от особен представител/, поради което и не следва да ѝ
бъдат присъждани. Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк, Бизнес
Център срещу Ц.И.В., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:***, *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че Ц.И.В. дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 760,01 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
електрическа енергия за периода от 22.07.2017 г. до 19.10.2017 г., начислена
във фактура № ***г. за клиентски № *** за обект, находящ се в гр. П., кв. „*** чрез корекция на сметката,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 22,16 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 07.11.2017 г. до 21.02.2018 г., за които суми по
ч. гр. дело № 01555/ 2018
г. по описа на Районен съд – П., ГО, X-ти състав е
издадена Заповед № 1236 от 07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ***г. по
описа на съда, с приложен към същото заверен
препис от настоящото решение, да се изпратят на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: