Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98
гр.Бяла,17.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Бяла, втори гр. състав, в публично заседание на двадесет и седми март, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ивелина Бонева
при секретаря Мариета Йорданова като разгледа
докладваното от съдия Бонева гр. дело № 787 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова молба от Първа
Инвестиционна банка АД, против Т.Н.И. и Д.Р.И.,
с предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК. Ищеца моли съда да постанови решение, по силата на
което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на
следното вземане: просрочена главница в размер на 3670.01 евро; просрочена
договорна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от
13.03.2015г. до 05.03.2018г. включително, в размер на 672.32 евро; просрочена
наказателна лихва, начислена съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от
13.03.2015г. до 12.03.2018г. включително, в размер на 1031.16 евро; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК - 13.03.2018г., до окончателното изплащане на дълга.
Претендират се направените разноски
по заповедното и исково производство.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК не
е депозиран отговор от ответниците по иска. Не се явяват в съдебно заседание и
не се представляват. Не депозират молба за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие.
Съдът, като се запозна с твърденията
и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№297/18г. по
описа на БРС,се установява,че въз основа на подадено заявление от ПИБ на 14.03.2018г.
година е била издадена Заповед за изпълнение №119/15.03.201г.,с която е
разпоредено Т.Н.И. с ЕГН: ********** и Д.Р.И. с ЕГН: ********** да заплатят
СОЛИДАРНО на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
АД гр.София, ЕИК *********, сумата от 3670.01 евро. /три хиляди шестстотин и
седемдесет евро и 01 евроцента / –главница, сумата от 2 428.65 евро / две хиляди четиристотин двадесет и
осем евро и 65 евроцента / - просрочена договорна лихва, начислена за периода
от 05.01.2012г. до 05.03.2018г. вкл., сумата от 2607.29 евро / две хиляди
шестстотин и седем евро и 29 евроцента / -
просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 05.01.2012г. до
12.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата в размер на 340.55 лв. /триста и четиридесет лева и 55 стотинки/ д.т. и
300.00 лв. /триста лева / – юрисконсултско
възнаграждение
В срока по чл.414 ГПК е
постъпило възражение от Т.Н.И.,в следствие на което е било образувано
гр.д.№787/2018г. по описа на БРС, разпределено на настоящия докладчик. В
последствие е постъпило възражение и от солидарния длъжник, и образувано
гр.д.№975/2018г.,разпределено отново на същия съдебен състав.
С определение от 11.10.2018г. съдът
е приел ,че са налице предпоставките на чл.213 ГПК за служебно съединяване на
делата в едно производство и издаване на общо решение по тях, в резултат на
което е присъединил гр.д. № 975/2018г. по описа на БРС към гр.д. № 787/2018г.,
като производството е продължило да се води под № 787/2018г. на БРС.
От представените по делото писмени
доказателства се установява,че между Първа инвестиционна банка АД и Т.Н.И., е бил сключен
Договор № 012LD-R-000601/04.02.2011г. за банков кредит, в размер на 3900.00
евро,които банката е предоставила по разплащателната сметка на
кредитополучателя.С договор за поръчителство от 14.02.2011г. Д.Р.И. се е
задължила пред Банката да отговаря солидарно с Длъжника за всички последици от
неизпълнението на задълженията му по Договора за банков кредит (като главно
задължение), включително за дължимите лихви и разноски.
Видно от представеното и неоспорено
по делото извлечение от счетоводните книги на кредитора,кредитът е бил в
просрочие считано от 05.01.2012г.,като са били просрочени 75 /седемдесет и пет/
броя погасителни вноски съгласно Договора за кредит и Погасителен
план-Приложение № 1 към него.
Кредитът е с настъпил падеж, като
крайният срок за погасяването му съгласно т.З от Договора е настъпил на
05.03.2018г.
При така установената
фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск
е допустим,подаден в законоустановения срок,и е основателен,по
следните съображения:
В хода на производството по предявен
иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задълженията на ответника, неговия размер, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на
дружеството - ищец. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по
договора за потребителски заем.По несъмнен начин се доказа, че страните са
обвързани по силата на сключения между тях договор за банков кредит № 012LD-R-000601/04.02.2011г., въз основа
на който ищеца като кредитор, е предоставил на ответника като кредитополучател,
паричен заем в общ размер на 3900 евро.
Поради реалния характер на договора
за заем предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради
което установяването на предаването на паричната сума със задължение за
връщането й от заемателят, е от значение за доказването, както на самия
договор, така и на изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240, ал.1
от ЗЗД. От страна на банката по делото се доказа, че последната е изпълнила
своето основно задължение по договора като е изплатила сумата на
ответника по посочена банкова сметка, ***а подпис от страна на
кредитополучателят.
В тежест на ответника бе да докаже,
че е погасил изцяло дълга си към ищеца, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. Такова
доказване не беше проведено.Между другото с подаденото по реда на чл.414 от ГПК
възражение се възразява единствено по факта,че за част от претендираните суми е
изтекла предвидената по закона давност.Същото
следва да бъде разгледано ,т.к. е въведено с възражението по чл.414 от ГПК. Според трайната съдебна практика правото на ответника да направи възражение
за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако
длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск се е
позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК,както е в настоящия случай и това възражение е приобщено към
исковото производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори
и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК.
В чл. 111, б."в" от ЗЗД е
предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват
вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Според чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 - ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало.В случая съдът намира, че е налице
хипотезата на разсрочено плащане на възникнал дълг, по отношение, на който се
прилага общата петгодишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл
са решенията на ВКС/ Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.дело № 795/2010 г. на
IV г.о. на ВКС и Решение № 28 от 05.05.2012 г. по гр.дело № 523/2011 г., III
г.о./ По отношение началния момент на давността следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по
кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От
този момент започва да тече давностният срок. В случая периодът на погасителния
план е изтекъл на 05.03.2018г., като няма данни кредитът да е обявен за
предсрочно изискуем (макар и с оглед периодите на претендираните лихви да е
видно, че именно такава е била целта на кредитора), поради което не са изтекли
сроковете по чл. 110 и чл. 111 б.“б“ и
б.“в“ ЗЗД във връзка с чл. 114 ал.1 ЗЗД и вземането не е погасено по давност.
Независимо от горното с ИМ ищеца във
връзка с направеното от Т.Н.И. възражение за изтекла погасителна давност, е претендирал
следните суми по договора:
-
просрочена главница - 3 670.01 евро;
-
просрочена договорна лихва - 672.32 евро, за периода от 13.03.2015г. до
05.03.2018г. включително;
-
просрочена наказателна лихва - 1031.16 евро, за периода от 13.03.2015г. до
12.03.2018г.
В
този смисъл предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен,така както е предявен.
По
отношение на вземането на банката към втория ответник Д.Р.И.. Същата е упражнила
правото си на възражение, довело до образуване на настоящото гр.д. с предмет
установителен иск, в който ищеца носи доказателствената тежест за установяване
на дължимостта, размера и изискуемостта
на вземането му срещу длъжника . Ответницата не е
изложила конкретни доводи по възражението си , освен,че не дължи сумата
по ИЛ.В срока по чл.131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е подала
молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
С оглед представените по делото
доказателства,съдът приема, че между страните са налице договорни отношения,
възникнали въз основа на договор за поръчителство от 14.02.2011г., чиято валидност не е оспорена по какъвто и да
е начин от ответницата по делото.Не се
оспорват облигационните отношения между страните възникнали въз основа на
процесния договор, превеждането на сумата от банката, дължимостта на отделните
суми по падежите, настъпилата забава в плащанията. Ответницата не оспорва приложените към исковата молба в
подкрепа на иска доказателства. Не развива каквито и да е доводи в подкрепа на
възражението си. Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. От това легално определение следва извода,
че поръчителството е договор, с който се обезпечава изпълнението на едно чуждо
задължение. Страни по този договор са поръчителят и кредитора, но не и третото
лице (главния длъжник), изпълнението на чието задължение този договор
обезпечава. Следователно правни отношения по договора за поръчителство
възникват само между кредитора и поръчителя. За да бъде валиден този договор
той следва да отговаря, както на общите условия за действителност на
договорите, така и на специфичните за него условия. Между страните по него
следва да се постигне съгласие, като кредиторът приеме поръчителя за такъв, а
последният се съгласи да отговаря пред него за изпълнението на чуждото
задължение – това на главния длъжник. Според чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД
съгласието за сключването му следва да бъде постигнато в писмена форма, която е
такава за неговата действителност. Поради това този договор е още и формален.
Според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за
действително задължение, като то може да се поеме за бъдещо или за условно
задължение, а според чл. 139 и чл. 140 от ЗЗД същото може да се поеме и за част
от задълженията на главния длъжник или при по - леки условия, като
поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението,
включително и разноските по събиране на вземането. Следователно поръчителството
е и акцесорен договор, обусловен от действителността на главния дълг – този на
главния длъжник, чието изпълнение обезпечава.С подписването на процесният
договор поръчителят се е задължил да отговаря солидарно за цялото задължение на
кредитополучателя.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноските по исковото производство.Видно от представеният списък по чл.80 ГПК
ищеца претендира разноски в общ размер на 981.11лв.,от които 681.10лв. внесена държавна
такса.Съдът констатира,че с исковата молба ищеца е предявил само част от
вземането си ,заявено в заповедното производство,но е внесъл изцяло дължимата
д.т.,която с оглед размера на предявеното вземане възлиза на 89.87 лв., след
приспадане на таксата по заповедното производство за всяко едно от образуваните гр.дела.В този
смисъл разноските на ищеца по исковото производство са в размер на 479.74лв.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по
чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. С оглед заявения размер на исковата претенция
разноските по заповедното производство следва да се редуцират от съда съобразно
изхода на делото, като по заповедното се присъдят 314 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Т.Н.И. с ЕГН: ********** *** и Д.Р.И. с ЕГН: ********** ***, р-н Одесос,
ул.“Три уши“ № 9, ет.5, ап.12,че дължат солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Драган Цанков“ № 37,следните суми:
3670.01 евро. /три хиляди шестстотин и
седемдесет евро и 01 евроцента / –главница по Договор за банков кредит № 012LD
– R-000601/04.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от
13.03.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
672.32 евро / шестстотин седемдесет
и две евро и 32 евроцента / - просрочена
договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2015г. до 05.03.2018г. вкл.
1031.16 евро / хиляда тридесет е едно евро и 16
евроцента / - просрочена наказателна
лихва, начислена за периода от 13.03.2015г. до 12.03.2018г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 297/2018г. на БРС.
ОСЪЖДА Т.Н.И. с ЕГН: **********
*** и Д.Р.И. с ЕГН: ********** ***, р-н Одесос, ул.“Три уши“ № 9, ет.5, ап.12,да
заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София бул. „Драган Цанков“ № 37 , сумата от 479.74
лева/ четиристотин седемдесет и девет лева и 74 стотинки/, представляваща
разноски по настоящото производство, както и сумата от 314.00 лв./триста и
четиринадесет лева/,представляваща разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: /п/