РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. гр. Брезник, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211710100135 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „АГРОИНВЕСТ 777“ ООД, с ЕИК №
************, представлявано от Е. Х. А., със седалище и адрес:
гр.************************, чрез адв. К.Т., съдебен адрес:
гр.************************************* против земеделски
производител Д.М. Й., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове за реално изпълнение на договорно задължение
и заплащане на лихва за забава, с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.327
ал.1 от ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че между „АГРОИНВЕСТ 777“ ООД и земеделски
производител Д.М. Й. на 02.11.2020г. е сключен договор за продажба и
доставка на стоки и услуги, а именно продукти за растителна защита,
минерални торове и семена, съгласно който ищцовото дружество е доставило
на ответника въпросните продукти на обща стойност 17 814 лв. За доставката
страните съставили и съответния протокол от 02.11.2020г., в който били
описани стоките по вид, количество и единична цена, както и обща стойност.
1
Ответникът е следвало по договор да заплати стоките до 30.11.2020г. Падежът
е настъпил, но сумата не е била преведа и ответникът е изпаднал в забава.
Към настоящия момент не е налице плащане. Поради това дружеството-ищец
е предприело действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като
първоначално е подало молба за обезпечаване на бъдещ иск в РС-Радомир. В
резултат на това действие е образувано ч.гр.д.№308/2021г. по описа на РРС и
е допуснато обезпечение на бъдещи искове.
От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 17814
лева, представляваща неплатено задължение по Договор за продажба и
доставка на продукти за растителна защита, минерални торове и семена от
02.11.2020г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
вземането. Да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 811,53
лева представляваща законна лихва за забава от датата на падежа на договора
/30.11.2020г./ до деня на подаване на исковата молба /12.05.2021г./ Както и да
бъде осъден ответника да заплати направените разноски по делото, както и
направените разноски по обезпечаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. В него се прави признание на задължението на главния иск в размер на
17 814.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба - до окончателното й изплащане, като се иска
да бъде отхвърлен акцесорния досежно сумата от 811,53 лева,
представляваща законна лихва за забава от датата на падежа на договора
/30.11.2020г./ до деня на подаване на исковата молба /12.05.2021г./. Съгласно
чл.86 ал.1 от ЗЗД при забава на изпълнение на парично задължение
длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, който се определя съобразно нормата на чл.84 от ЗЗД, при
което при определен ден за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Съгласно
процесния договор /раздел трети т.4/ е уговорено, че срока за плащането се
обуславя от момента на издаването на фактура от страна на
доставчика/продавача. По силата на тази клауза, в случая не е налице
настъпила забава, тъй като за да изпадне в забава ответникът е било
необходимо ищецът да е осчетоводил продажбата и издал фактура. Фактурите
отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
2
осчетоводяването им от търговското дружество-ищец, включването им в
дневника за покупко-продажби може да послужи като доказателство за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка. Твърдят, че в конкретният
случай фактура от страна на ищеца не им е представена, не се твърди в
исковата молба, че ищецовото дружество е предоставил такава фактура на
ответника, въз основа на която да изпълни задълженията си и не се
представят доказателства в тази връзка, искането за обезщетение за забава по
смисъла на чл.86 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан по основание и
размер и следва да се отхвърли. Поради признаване на главния иск молят да
се приложи разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК и моли разноските да се
възложат на дружеството-ищец. Алтернативно ако съдът не възприеме тази
теза на основание чл.78 ал.5 от ГПК се иска ответникът да бъде осъден
относно разноските като се съобрази, че делото не е от фактическа и правна
сложност и се съобрази минимално определения хонорар по наредба
№1/2004г. от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен
представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен
представител оспорва предявеният иск по чл.86 от ЗЗД. Признава
задължението по процесния договор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото като писмени доказателства са приети договор за продажба и
доставка на стоки и услуги от 02.11.2020г., както и приемо-предавателен
протокол от същата дата за предадни стоки на стойност 17814,00 лева, с
получател ответникът.
По делото са приети и определение №260224/12.04.2021г. по ч.гр.д.
№308/2021г. по описа на Районен съд-Радомир, с което състав на РРС е
допуснал обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху банкови
сметки на ответника по настоящото производство, съответно е била и
наложена обезпечителна заповед от 21.04.2021г. по същото дело.
Така посоченото определение на РС–Радомир е влязло в законна сила.
3
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Основателността на ищцовата претенция предполага доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на сключени
между страните договор за продажба и доставка на препарати за растителна
защита, семена, минерали и листни торове за пшеница, ечемик, царевица и
слънчоглед, предаването на стоките, съответно заплащането им,
удостоверяване на плащането, изпадането в забава на ответника, както и
размера на вземането, претендирано от ищеца.
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
За уважаването на този иск ищецът следва да установи сключването
на договора за продажба, предаването на стоката, размера на цената и
нейната изискуемост.
При установяване на горното ответникът следва да установи
положителния факт на плащането.
Страните не спорят относно сключването на договора за продажба,
предаването на стоката, цената и нейната изискуемост. Горните обстоятелства
се установяват и от приетите писмени доказателства – договор за покупко-
продажба на стоки и услуги от 02.11.2020г. и приемо-предавателен протокол.
След като се установява, че договорът за продажба е сключен при посочените
във фактурата цена и падеж, а стоката е предадена на купувача земеделски
производител Д.М. Й. в деня на сключване на договора, то за ответника е
възникнало задължението да заплати на продавача уговорената цена от
17 814,00 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателността на този иск ищецът следва да установи наличието
на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съдът установи наличието на изискуемо вземане в размер на 17 814,00 лв.
в полза на ищеца. Ответникът не твърди и не сочи доказателства за
плащането, поради което за него е възникнало задължението да заплати
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
4
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай
влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В разглеждания случай ищецът не ангажира доказателства, които
да установят изпадането в забава съгласно раздел трети т.4 от договор за
продажба на стоки и услуги от 02.11.2020г. Видно от горецитираната клауза
на процесния договор срока за плащането се обуславя от момента на
издаването на фактура от страна на доставчика/продавача. По силата на тази
клауза, в случая не е налице настъпила забава /не и от претендирания период/,
тъй като за да изпадне в забава ответникът е било необходимо ищецът да е
осчетоводил продажбата и издал фактура. Ищцовото дружество не можа в
условията на пълно главно доказване да докаже, че датата от която е станало
изискуемо вземането е сочената такава в исковата молба - 30.11.2020г. /по
която е изчислена лихвата по чл.86 от ЗЗД/. По делото не бяха представени
доказателства относно настъпването на изискуемостта на вземането на
въпросната дата, тъй като не е налична нито представена фактура за плащане,
нито покана или друг доказателствен способ, от който да е видно, че съгласно
определената в процесния договор клауза относно заплащането на
предоставените стоки е настъпил падежа. Поради това така предявеният иск
за заплащане на сумата от 811,53 лева представляващо обезщетение за забава
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Така въпреки, че ответникът признава основателността на главния
иск то акцесорния иск не следва да бъде уважаван.
Ответникът дължи на ищеца и законна лихва за забава върху
главницата от подаването на исковата молба в съда на 12.05.2021 г. до
плащането.
По разноските:
По сторените съдебно-деловодни разноски:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е
облигационно правоотношение между страните по спора, има
материалноправен характер, обхваща само разноските за производството,
5
направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде
освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната
норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото
се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по
същество или определението за прекратяване на делото поради
недопустимост.
В настоящия случай искът на ищеца следва да бъде частично уважен,
но крайният извод на съда е обусловен от стореното в хода на производството
от ответника признаване на главния иск, което е отчетено по арг. от чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Т. е. уважаването на иска е свързано с действие на ответника и
само по себе си не е достатъчно за ангажиране на отговорността за разноските
на насрещната страна по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а е необходимо да се изследва
причината да се заведе делото. Да се приеме противното означава
отговорността за разноските при един вероятно основателен или допустим да
се понесе от страната, в чиято полза би се разрешил спора. Това би
противоречало на цялостната концепция на законодателя, заложена в
разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че отговорността за разноските е обусловена
от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. В този
смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в решение №
67/3.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152
от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т. о., ТК.
При този изход на спора ищецът има право да иска присъждането на
разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът доказва разноски в
общ размер от 2433,56 лева, от които 802,56 лева – заплатена държавна такса
в исковото и обезпечителното производство и 1631 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сума в размер на 2327,52 лева.
Ответникът също има право на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да иска
присъждане на направените от него разноски в производството. Ответникът
доказва сторени разноски в размер на 1000,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, от която сума ищецът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 43,57 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
6
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ,
при интерес от 10000 лв. до 100000 лв. минималното възнаграждение е 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10000 лв., което в случая прави 1234.42 лв.
При това положение възражението на ответника Д.М. Й. по чл. 78, ал. 5 ГПК
следва да се остави без уважение, тъй като възнаграждението се присъжда
към минималния размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ
от „АГРОИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК № ************ по чл. като основателен и
доказан.
ОСЪЖДА земеделски производител Д.М. Й., с ЕГН: ********** да
заплати на „АГРОИНВЕСТ 777“ ООД, с ЕИК № ************,
представлявано от Е. Х. А., със седалище и адрес:
гр.************************, сумата от 17 814,00 лв. – цена на стоки
съгласно сключен договор продажба на стоки и услуги и по приемо-
предавателен протокол от 02.11.2020г. със срок на плащане 30.11.2020г.,
ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда
на 12.05.2021 г. до плащането.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД в размер на сумата от 811.53 лв. –
представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2020г. – 12.05.2021
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.М. Й., с ЕГН: ********** да заплати на „АГРОИНВЕСТ
777“ ООД, с ЕИК № ************, представлявано от Е. Х. А., със седалище
и адрес: гр.************************, сумата от 2327,52 лева (две хиляди
триста двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки) – направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА „АГРОИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК № ************,
представлявано от Е. Х. А., със седалище и адрес:
гр.************************, да заплати на Д.М. Й., с ЕГН: **********
сумата от 43,57 лева (четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки) –
направени разноски по делото.
7
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
8