Р Е Ш Е Н И Е
№ 476 14.12.2023 г. град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич първи състав
На двадесет
и девети ноември година
2023
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Мария
Михалева
Прокурор:
Веселин Вичев
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 99 по
описа за 2023 година
За да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІ от АПК.
Делото е
образувано по исковата молба на Н.М.Т. ЕГН ********** ***, чрез адв. Д. Ч. от АК – Бургас с адрес:
*** против Министерство на вътрешните работи гр. София, ул. „6-ти септември“ №
29, чрез министъра на вътрешните работи за сумата от 7 000 лв., считано от
13.02.2022 г.,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата
след направено изменение на иска в с.з. от 20.09.2023 г. на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Искът е с
правно основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът сочи, че претендираните
неимуществени вреди са от отменената като незаконосъобразна Заповед №
8121к-2950/ 25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на
ищеца на дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от
1 година, връчена на 29.03.2022 г., която е отменена с Решение № 324/
13.10.2022 г., постановено по АД № 225/ 2022 г. по описа на АдмС
– Добрич, влязло в сила на 13.10.2022 г. като окончателно. След връчване на
заповед за налагане на дисциплинарно наказание ищецът е претърпял сериозни
психични страдания. До постановяване на съдебното решение състоянието на стрес
е било част от ежедневието му с неотшумели напълно последици и към настоящия
момент. Чувствал се е подтиснат и унизен, тъй като наложеното му тежко
дисциплинарно наказание е било станало известно сред колегите му и чувствал, че
го е компрометирало пред тях, а считал, че с работата и поведението си е бил изградил авторитет, както пред
ръководителите си, така и пред колегите си в ОД на МВР – Добрич. Това е била и
причината да ищецът да ограничи до минимум социалните си контакти, да се
изолира от приятелския си кръг и да се затвори в себе си. Непрекъснатото
състояние на тревожност е пречело на ищеца Т. да общува нормално с приятелите и
колегите си. Това състояние се задълбочило особено към края на 2022 г.,
когато изрично е било публично
оповестено между служителите на ОД на МВР – Добрич, кои от тях няма да получат
добавка към трудовото си възнаграждение за м. декември 2022 г., поради наложени
дисциплинарни наказания. Нито прекия ръководител, нито служителя от „Личен
състав“ не са били отразили в кадровото досие на ищеца влязлото още през м.
октомври в сила съдебно решение за отмяната на дисциплинарното наказание, което
е наложило отново ищецът Т. да доказва лично пред тях отмяната на заповедта с
представянето на препис от съдебното решение, и предизвикало у нея
разочарование от системата на МВР и отношението на ръководните органи към него,
като служител. Причинените му страдания и унижения заседнали дълбоко в
съзнанието на ищеца Т. и породили често силно главоболие, сърцибиене
и задух, от които по принцип не страдал и той потърсил лекарска помощ. Несправедливите
обвинения и тежкото наказание, определено с отменената заповед му нанесли тежко
увреждане на психиката, като човек и служител, заемал ръководен пост към
момента на наказанието, награждаван многократно през годините, за положения
труд и липсата на налагани от постъпването му в МВР през 2007 г. до настоящия
момент дисциплинарни наказания.
Жалбоподателят сочи, че е бил назначен на
служба в МВР със Заповед № К-3204/19.12.2007 г. като държавен служител в МВР и
е заемала длъжностите: мл. дознател, дознател, разследващ полицай, ст.разследващ полицай,
началник на сектор „Разследване“- Първо РУ – Добрич“ към отдел „Разследване“
при ОД на МВР – Добрич. Със заповед № 357-1227/ 29.06.2021 г. му е било
възложено да изпълнява и функционалните задължения на началник отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Добрич, наред с основното му служебно
правоотношение. За постигнатите високи резултати в служебната работа ищцата Т.
е била наградена през 2009 г. с писмена похвала – 2 пъти, през 2015 г., 2016
г., 2017 г. – 2 пъти, и през 2021 г., с парична награда през 2017 г., 2018 г. –
2 пъти,, през 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
В съдебно заседание по делото ищецът Т.,
редовно призована, се представлява от адв. Д.Чимширова
от АК – Бургас, редовно упълномощена, която поддържа ИМ и изразява мотивирано становище
за уважаване на предявения иск. Пледира за присъждането на разноски. В дадения
от съда срок представя подробни писмени бележки.
Ответникът по иска – Министерство на вътрешните работи, редовно
уведомено, не изпраща представител, чрез процесуален представител – гл. юрк. Т. Цановска представя писмен
отговор, в който счита подадената ИМ за
допустима, но неоснователна. Претендира
се юрк. възнаграждение при евентуално отхвърляне на
иска.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура –
Добрич, редовно уведомена, се представлява от зам.- окръжен прокурор Веселин
Вичев, който изразява становище за основателност на предявения иск. Налице е
пряка причинна връзка между незаконосъобразния адм.
акт и причинената неимуществена вреда, т.е. налице е фактическия състав по
специалния ЗОДОВ.
Административен съд – Добрич, като взе
предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът е подаден от надлежна страна срещу
пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК,
поради което е процесуално ДОПУСТИМ.
При разглеждане на иска по същество, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Не се спори между страните, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че с Решение № 324/ 13.10.2022 г.
постановено по АД № 225/ 2022 г. състав на АдмС –
Добрич е отменил Заповед № 8121К-2950/ 25.03.2022 г. на министъра на вътрешните
работи, с която на ищеца Тодорова е наложено дисциплинарно наказание „Забрана
за повишаване в длъжност“ за срок от 1 година. Решението е влязло в сила като
окончателно на 13.10.2022 г.
По делото са разпитани в качеството им на
свидетели лицата: Г. П. П. и М.И.А.
Според показанията на свид. П..
С Николинка се познавали по- близо от 7-8 години. Иначе били от две съседни
села. Може да определя отношенията им като изключително близки. Счита, че са
приятелки. Постоянно се чували и се виждали по няколко пъти седмично. Когато
имала работа в Първо РУ винаги се отбивала да я види. С другата свидетелка по
делото се движели в един приятелски кръг. Събитията са много отпреди две
години. Нейните началници не можали да преживеят факта, че тя с конкурс е станала
„началник разследване“ в Първо РУ и от там тръгнали нейните проблеми.
Проблемите се задълбочили, когато тя станала изпълняващ длъжността „Началник
разследване“ в ОДМВР-Добрич. Оттогава ескалирало напрежението и една част от
нейните колеги проявили много злоба и завист. Когато тя решила, че повече не
желае да изпълнява тази длъжност и се върнала като „Началник разследване“ в
Първо РУ в този момент се върнал стария „Началник разследване“ в ОДМВР-Добрич – И.И. нещата станали нетърпими. (Свид.)
е била съм свидетел как той ѝ звънял в 10, в 11 часа вечерта с обиди и
цинизми. Едва ли не тя (ищеца) е била длъжна да посещава всяко ПТП без значение
дали е на територията на Първо или на Второ РУ в областта. Нещата много се
задълбочили и не знае как тя въобще издържала да ходи на работа.
Преди това Николинка не е имала наложени никакви
наказания. В един момент се получила една жалба, която е била подписана
анонимно от нейни колеги, с хиляди обвинения, които на практика не зависеха по
никакъв начин от нейната длъжност. Лошото е било, че са били снети обяснения от
всички разследващи полицаи в Първо РУ, както и на тези от „Икономическа
полиция“ и нещата, които ищцата е прочела за себе си там били ужасяващи. Приела
е нещата много тежко. Тя не можела да повярва, че колеги които тя е защитавала
я смятали за виновна за всичко. Започнала проверка по жалбата, при което
започнали да се крият абсолютно всички материали, започнала една гоненица,
докато накрая комисия се събрала да им предостави доказателствата, където и там
не минало без пререкания между тях, защото се опитали да скрият други
документи. През цялото време минавайки през коридора
с нея виждали как погледите на колегите ѝ, едните са били усмихнати, а
другите я гледали със злоба, с ненавист, говорели зад гърба ѝ как
трябвало да се махне, не ѝ било мястото там, как можела да има такива
изисквания към тях. За хората, които не обичат да работят тя е била неудобна.
Това производство приключило с отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Това се използвало от началникът на „Личен състав“, който по
всякакъв начин бавел документите. След приключване на делото, в края на
годината следвало да получат някакви бонуси, на всички служители, които нямат
наказания. Това било в края на 2022 г. Н. се принудила да пише до директора на
ОДМВР, че тя също отговаряла на тези условия и би следвало да бъде в списъка,
защото ако преминел срокът за подаване на документите, тя нямало как да получи
бонус. След отмяна на наказанието имало промяна в отношението с колегите
ѝ. Правили ѝ проблеми в работата, отказвали да изпълняват
нарежданията и. Лично (свид.) е била свидетел, как тя
казва на определен разследващ да отиде еди-къде си и
той казвал „няма да ходя никъде“. Продължава с И.И.,
който продължил да се държи още по-злобно. Звънил
ѝ по обяд, крещял ѝ, викал – „Къде си? Защо не си на работа? Донеси
ми ..“. Това били неща, които не се уреждат по този начин, с крясъци и обиди.
Веднъж бил си позволил да ѝ каже „Сама няма ли да напуснеш?“. Този тормоз
трудно се издържал. Преди да започне проверката, те ходели редовно на почивки
двете. Тя била различен човек. След проверката те вече никъде не излизали
заедно. Дори при семинари извън града отказвала да идва. Казвала: „Всички
знаят, че срещу мен има проверка и ще ме накажат и не искам колегите адвокати
да ме гледат с друго око“. Първоначално тя се зарадвала, че решението на съда е
положително за нея, но всъщност отношение на другите нейни колеги станало още
по–лошо. Постоянно я дебнели и тя се затворила в себе си. Казвала че, не иска
никъде да излиза, не иска никой да я вижда, че пак ще напишат някоя жалба, че
ходела някъде. Едното обвинение е било, че е ходела на кафе в „Бакарди“ да уреждала изборите на партия. Това още повече я
стресирало. Оказало се, че единствен вариант да се видят е да отидат до тях. Били
решили да ходят на почивка и тя категорично отказала и тя си останала в къщи в
отпуската. За тях ставало странно, че тя се тормозела. Тя започнала да
отслабва. През юли се зачудела защо отслабва толкова много.
Според показанията на свид. А..
Познавала Н.Т.отдавна. Познавала я, като много добър човек, много добър
професионалист. Всеотдайна била в професията си и към колегите си. Приблизително
от самото раждане на (свид.) се познавали. Приятелки били,
близки били. Споделяли си и знаела какво се случва с нея и в професионален и в
личен план. Последните две години тя работела в Първо РУ - Добрич. За съжаление
там имало разделение между колеги и висшестоящи. Била свидетел по телефона, че тя
е в кабинета си и директорът влиза и започва да ѝ крещи с много грозни и
обидни думи. Това е било може би миналата година. Започнал бил с груби и обидни
думи, които смята че не са подходящи, нито към жена, нито към подчинен. Н. споделила, че има проблеми в
работата с грубото отношение, с графика за работа, който се съставя, с жалби против
нея, анонимни, но добре се знае от къде идват. Имало проверка против нея, която
въпреки че завършила с положителен за нея край, я затворила като човек. По
време на проверката и след това тя, която била комуникативна личност, обичала
да бъде сред хора, тя се затворила, започнала да не излиза с всички близки. Те
имали традиция да излизат всяка седмица и да ходят на почивки заедно. За (свид.) било странно. Тя се притеснявала вече да излиза тук.
Имало жалба против нея, че била излизала, че уреждала избори. Тя предпочитала
да не излиза. Те решили да отидат на почивка извън града. Поканили я, но тя им
отказала. Като попитали защо и всяка комуникация се прекъснала. Единственият им
вариант да комуН.рат с нея
било да отидат до тях. Въпреки положителния изход от наказанието, тя останала
затворена и доста отслабнала. Не е била на диета и не е било целенасочено това
отслабване. Здравословното ѝ състояние се влошило. Споделила със (свид.), че има закашляне. Това е бил доста тежък период за
всички близки около нея. Това се случило от средата на август, тази година.
Притеснили се били и я посъветвали да посети лекар. Лекарите тук започнали да я
лекуват за едно, но се оказало съвсем различно. За (свид.)
това, което се случило със здравето ѝ е следствие на изживения стрес,
който е имала в работата. Познавала я от преди това и знаела какво е било
състоянието ѝ преди това. Последните две години от човека, който тя познава
било тотална промяна. Нямала била информация преди това да е имала хронични
заболявания.
Съдът кредитира показанията и на двете свидетелки като
правдиви, и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-психологическа експертиза, по която съдебният експерт дава заключение,
че освидетелстваната
Н.М.Т., ЕГН ********** е обект на
психологична експертна оценка. Касае се за 50 годишна жена. Фамилно
необременена с психични заболявания. Родена от нормално протекла бременност и
раждане. С правилно ранно физическо и нервно психическо развитие. Отраснала в
пълно семейство, без депривации и фрустрации в
близкото й обкръжение, при задоволяване на материалните и емоционалните й
потребности, съгласно възможностите и разбиранията на родителите си. С успешна
ранна социализация. С висше образование. Несемейна.
Неосъждана. Отрича употреба
на алкохол, освен в рамките на общоприетото. В момента е отказала и
цигарите, и не употребява алкохол изобщо. Не се получиха анамнезни
данни и не се установиха обективни прояви
за евентуална употреба на ПАВ. Интелектуалните
възможности на Осв. категорично не са дефицитарни, вграждат се в рамката на условно приетата
норма. В психичното й състояние не е имало проява на определени психопатологични отклонения и разстройства,
евентуалното наличие, на които
би дало основание да се приеме, че страда от психично
заболяване в тесния клиничен смисъл. Преди наличието на стресови ситуации от личен
и професионален план, които
са се превърнали в дистрес, Осв. лице Н.М.Т. се е характеризирало със следните личностни особености: динамична, амбициозна, упорита и изцяло отдадена на работата. Тя е
използвала всяка една възможност, за да демонстрира своите способности и да
изпъкне пред колегите си. Поставя си прекалено амбициозни цели, а след това
работи изключително усърдно и с голямо напрежение, за да ги постигне. Може да
жертва значителна част от своето свободно време или да пренебрегва семейството
си заради професията и служебните ангажименти. Когато трябва да оценява
работата на колегите си, тя е прекалено взискателна и придирчива като излага
директно своите критични съображения. В процесния
период осв. е посещавала психолог, за което
свидетелства и издаденият документ от медицински център „Здраве“ гр. Шумен.
Според, който съществува „обостряне на външния и вътрешен конфликт на личността, за каквито фактологично и симптоматично се откриват основания. Чувството на очаквана застрашеност за получаване на обиди, изживени от нея
като унижения, я прави психически уязвима и слаба да ги отреагира.
Израз на това е психодиагностично установената изразеност на повишена невротичност,
тревожност и формирания вече социален страх. Социалния страх е в
причинно-следствена връзка с развитото у нея чувство за унижение и
компрометиране в нейния, най-вече служебен социум.“ Налице са клинични прояви на елементи от персистиращо ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО - протрахиран във времето отговор на преживяната масивна психотравма.
През
2022г. е имало данни за психосоматика. «В хода на хронично поддържан стрес е формиран
дисбаланс в профила на личността, с конкретно провокиране нивото на тревожност и страх от естеството на фрустриращите
събития. Интензивна е вегетативната компонента, с тенденция и за поява на психосоматика. Дистимията е
свързана с потиснатост на настроението, с нарушаване адаптивните възможности на
личността в личния живот и в работното й обкръжение.“
Към момента на изследване има данни за висока ситуативна
тревожност (S) 60т. при норма жени (Av=45,5). Данни за
лека депресивна симптоматика.
На първия поставен въпрос назначеното вещо
лице е дало отговор, че в хода на
хронично поддържания стрес се е формирал дисбаланс в профила на личността, с
конкретно провокиране нивото на тревожност и страх от естеството на фрустриращите събития и е довел до наличие на симптоми на посттравматичното стресово разстройство като
тревожност, депресия, разстройство на съня, разпокъсани мисли, усещане за
емоционален хаос, чувство за загуба на контрол над мисленето, чувство за
неразбиране и лошо отношение от страна на другите. Нарушаване адаптивните възможности на
личността в личния живот и в работното й обкръжение. Стилът на живот е коренно
променен. От екстравертна насоченост се превръща в интровертна. Вегетативната компонента е интензивна и с
тенденция за поява на психосоматика. Чувството на
очаквана застрашеност за получаване на обиди,
изживени от нея като унижения, я прави психически уязвима и слаба да ги отреагира. Израз на това е психодиагностично
установената изразеност на повишена невротичност, тревожност и формирания вече социален страх.
Социалния страх е в причинно-следствена връзка с развитото у нея чувство за
унижение и компрометиране в нейния, най-вече служебен социум.
Налице са клинични прояви на
елементи от персистиращо ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО
РАЗСТРОЙСТВО - протрахиран във времето отговор на преживяната масивна психотравма. Осв. е
получавала много голямо удовлетворение от своята работа, като в служебните
отношения е влагала цялата си енергия и
те са били смисълът на нейният живот. Видно от свидетелските показания и
издаденият документ от медицински център „Здраве“ – Шумен Н.Т.е била е
подложена на стресови ситуации в професионално отношение и личностни такива.
Намирайки се под системно професионално негативно отношение се е проявило
влошено психично състояние, чиито прояви са се завишили по интензивност и
обогатили по клинична характеристика във времето. Намирайки се на работно си
място, тя е изпадала с състояние на субективен дистрес,
ангажиран от количествени, некачествени промени на емоционално-волявата
й дейност. Въпреки персестиращи във времето психотравмени изживявания тя е успяла да се самоконтролира
и да не дава външен израз на негативните преживявания в себе си. Оказва се в
ситуация, в която не може да „излее“ своята болка, враждебност и гняв, а го е
преживяла "в себе си“. Тогава „превъзбудената
вегетативна нервна система причинява нарушение на функциите в онзи орган (или
система), който се е оказал най-податлив на вредоносни въздействия по силата на
вродени или придобити негови особености. Въпреки персестиращи във времето психотравмени
изживявания тя е успяла да се самоконтролира и да не дава външен израз на
негативните преживявания в себе си.
По втория
поставен въпрос съдебният експерт е дал заключение, че негативните изживявания
не са отшумели, тъй като има поставена диагноза: злокачествено образувание на
бронхите и белите дробове (С 34.0) Лечението на онкологичното заболяване е стресогенно, и
личностните модели за справяне по време на лечението повлияват не само
качеството на живот на пациента, но и на прогнозата. С условност и с голяма
вероятност Осв. лице трудно ще преодолее
психологическия дисбаланс, тъй като трябва да се справя с онкологично
заболяване, чието отключване по всяка вероятност се дължи или е подпомогнато от
преживения дистрес.
Съдът
кредитира заключението на съдебния експерт като непротиворечащо на събраните по
делото писмени доказателства, представени от ищеца Тодорова.
По делото е
представена Кадрова справка за ищеца Н. Тодорова (стр. 57), от която е видно,
че ищецът е назначен в системата на МВР със Заповед № К-3204/ 19.12.2007 г.,
считано от 07.01.2008 г. като мл. дознател в РПУ в
„Полицейско разследване“ при ОДП – Добрич. През годините последователно е
заемала длъжностите: 2010 г. – дознател в РПУ в „ПР“
при ОД на МВР – Добрич; 2010 г. – разследващ полицай в РУ в ОД на МВР, към
отдел „ДП“ при ОД на МВР – Добрич; 2012 г. – ст. разследващ полицай в РУ в ОД
на МВР, към отдел“ДП“ при ОД на МВР – Добрич; 2015 г. - ст. разследващ полицай
в РУ в ОД на МВР, към отдел “Р“ при ОД на МВР – Добрич; 2018 г. – началник на
сектор (гл. разследващ полицай) в сектор „Р“ Първо РУ – Добрич, към отдел „Р“
при ОД на МВР – Добрич, която длъжност заема и към момента. Награждавана с
писмена похвала през 2009 г. (два пъти); 2015, 2016, 2017 г. (два пъти) и 2021
г.; „Парична награда“ – през 2027, 2018 г. (два пъти); 2019, 2020, 2021 и 2022
г.. Няма наложени наказания.
По делото е
представено Решение на обща клинична онкологична комисия № 2445/ 07.09.2023 г. (стр. 68), от което е
видно, че на ищеца Тодорова е поставена диагноза: Аденокарцином
БДУ, с придружаващи заболявания: Вторично злокачествено новообразувание
на белия дроб. Вторично злокачествено новообразувание
на плеврата. С решението е представена и Епикриза
(стр.69 – 71) от Хирургично отделение на „УМБАЛ Света Марина – Плевен“ ООД от
08.09.2023 г. на ищеца Тодорова, от която става ясно, че Тодорова е била на
лечение в лечебното заведение за периода от 24.08.2023 г. до 02.09.2023 г. по
Клинична пътека № 213 – Оперативно лечение на тумори на бял дроб, медиастинум, плевра и гръдна стена, като е описана
оперативната интервенция и проведената терапия.
По делото е представено
психологическо заключение от МЦ“Здраве“ гр. Шумен (стр. 19 и 20), изготвено от
клиничен психолог Наташа Станева на 26.10.2022 г., която дава заключение за
състоянието на ищеца Тодорова, че в хода на хронично поддържан стрес в профила
на личността, с конкретно провокиране нивото на тревожност и страх от
естеството на фрустриращите събития. Интензивна е
вегетативната компонента, с тенденция и за проява на психосоматика.
Дистимията е свързана с потиснатост на настроението,
с нарушаване на адаптивните възможности на личността в личния живот и в
работното и обкръжение. С мнение за по-продължително психологично консултиране
с оглед описаната реактивност на личността и към проблема, както и за
преодоляване тенденцията за соматизиране.
При тези фактически констатации, разгледан по
същество, искът е изцяло основателен, поради следното:
Съгласно чл.203 ат АПК гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая вредите са в резултат
на отменена с влязъл в сила съдебен акт
заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата Тодорова, като съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Според разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. В разглежданият случай е отменена заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца, която е издадена от министъра на вътрешните
работи е отменена от съда.
Съгласно чл. 205 от АПК,
искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случаят, искът правилно е насочен против Министерство на вътрешните работи.
Специалната норма на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че
държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете
се разглеждат по реда, установен
в АПК. Основателността на
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата
при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда (претърпяна загуба или пропусната
полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. В конкретния случай се установи безспорно наличието
на пряка и непосредствена причинна връзка между заболяването на ищеца Тодорова
(рак на белите дробове) и преживения стрес по налагане на дисциплинарно
наказание, което е отменено с Решение №
324/ 13.10.2022 г. постановено по АД № 225/ 2022 г. на съдебен състав на АдмС – Добрич, което е влязло в сила на 13.10.2022 г. Това
се потвърждава от изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза и
разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира като правдиви
и непротиворечащи на събраните писмени доказателства по делото. Съдът приема за
доказани претърпените страдания, неудобство и притеснение, стрес, тревожност,
негативна промяна в отношението на околните, както и възникнало онкологично
заболяване у ищеца Тодорова от преживения стрес, като последица от
неправомерната заповед за налагане на дисциплинарно наказание от министъра на
вътрешните работи. Съдът счита иска за доказан до пълния му размер на
7 000 лв., за причинените неимуществени вреди на ищеца.
От анализа на доказателствата по делото се
обуславя извод, че предпоставките за търсене на обезщетение за неимуществени
вреди в пълния размер до 7 000 лв. е справедливо и достатъчно за
претърпените страдания на ищеца Тодорова, резултат на отменена като
незаконосъобразна заповед на министъра на вътрешните работи за налагане на
дисциплинарно наказание с влязло в сила съдебно решение, с което адм. акт е признат за незаконосъобразен.
Предвид изложените по-горе факти и обстоятелства
надлежно доказани по делото, налице са всички кумулативно изискуеми
предпоставки за присъждане на исканото обезщетение по принцип. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетението, ведно
със законната лихва, считано от 13.10.2022 г. (отмяна на заповедта), какъвто е
началният период, посочен от ищеца до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора, следва да бъде
обсъдено своевременно направеното искане за присъждане на разноски в
производството на ищеца за адв. възнаграждение в
размер на 800 лв., определено в минимален размер по реда на чл.7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв.
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на възнаграждението е
неоснователен, депозит за ВЛ от 514 лв. и внесена ДТ от 10 лв..
Воден от изложеното, съдът, първи състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи гр.
София, ул. „6-ти септември“ № 29 да заплати на Н.М.Т. ЕГН ********** ***, сумата
от 7 000 лв. съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
отменена като незаконосъобразна Заповед № 8121к-2950/ 25.03.2022 г. на
министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на Н.Т.,
ведно със законната лихва, считано от 13.02.2022 г. (датата на влизане в сила
на съдебното решение), до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи гр.
София, ул. „6-ти септември“ № 29 да заплати на Н.М.Т. ЕГН ********** ***,
направените разноски по делото в размер на 1324 лв., съставляващи внесена ДТ, адв. възнаграждение и депозит за ВЛ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
получаването на съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: