Р Е Ш Е Н И Е № 260159
гр. Бургас, 01.09.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4453 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от
”Топлофикация – С” ЕАД, гр.С, против И.П. ***.
Дружеството твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било
образувано ч. гр. дело № 2435/2019г. на РС Бургас. По него е била издадена
такава за сумата 160.67 лв. – неплате-на стойност на доставена и
потребена топлинна енергия за обект на потребление с абона-тен № 149403,
находящ се на адрес: гр.С, ЖК ““, бл., вх., ет., ап., за периода от месец май 2015г. до месец август 2016г., и
29.47 лв. – мораторна лихва върху нея за времето от 14.09.2016г. до
09.01.2019г., и сумата 3.14 лв. – неплатена цена за дяло-во разпределение за
периода от месец декември 2015г. до месец януари 2016г., и 0.10 лв. – мораторна лихва върху нея
за времето от 30.01.2016г. до 09.01.2019г., ведно със закон-ната лихва върху
двете главници, считано от 23.01.2019г. до изплащане на задължението, както и
за деловодните разноски 75 лв. Твърди, също така, че след като е
получил препис от заповедта ответникът е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това мо-ли Съда да постанови решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на П., че същият му дължи тези суми. Претендира
направените разноски.
Ответникът оспорва претенциите, като излага съображения,
че между страните не е възникнало и съществувало валидно облигационно
правоотношение по повод достав-ката на топлинна енергия, че такава реално не е била
доставяна, съответно, не е ползвана в процесния имот, а
евентуално и че вземанията са погасени по давност. От Съда се иска да ги отхвърли.
Третото лице помагач на страната на
ищеца ”Техем сървисис” ЕООД, гр.С, счита исковете за основателни.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, намира за установено следното:
Няма спор, че ищецът е доставчик
на топлинна енергия и като такъв, третирайки ответника като потребител – за обект,
находящ се в гр.София, ЖК “Люлин“, бл.333Б, вх.1, ет.5, ап.34, е извършил начисления по партидата
му с
абонатен № 149403, в
размер на исковите суми.
По
заявление на дружеството е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК против П. за тях – по ч.
гр. дело № 2435/2019г. на РС Бургас, прило-жено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
ответникът е подал възражение.
Това обуславя и наличието на
правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.
Третото лице помагач, в
качеството си на търговец по смисъла на чл.139 от ЗЕ, е извършвало отчитането и
дяловото разпределение на топлоенергията на адреса.
Не се спори между страните, а и
от представените по делото нотариални актове, безспорно се установява, че през
процесния период П. е бил собственик
на горния имот, находящ се в сграда – етажна собственост, присъединена към
абонатна станция на ”Топлофикация – София” ЕАД.
Във връзка с изясняването на
делото от фактическа страна, по искане на ищеца е допуснато извършване на СТЕ.
От заключението на вещото лице се
установява, че за периода от 01.05.2015г. до
30.08.2016г.
абонатната станция, обслужваща вх.1 на бл.333Б в ЖК ““, гр., е работила и е подавала ТЕ – за отопление и/или за БГВ, като в апартамента
на П. е доставяна, съответно разпределяна и начислявана такава за БГВ в размер
на 162.50 лв. и 112.09 лв. за сградна инсталация, общо 274.59 лв. – след
изравнителните сметки.
Вещото лице е констатирало и че
начинът на разпределение и начисляването на потребената топлинна енергия
съответства на специалната методика в нормативните актове, уреждащи тази
материя.
Възражението на ответника, че за процесния период не е
бил в договорни отно-шения с ищцовото дружество, респективно – не е бил
потребител на топлинна енергия, е неоснователно.
Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енер-гия
за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществя-ва
при публично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топло-снабдяване, като
изричното им писмено приемане не е необходимо.
В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че
собствениците на обекти в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената
им такава, като тези от тях, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават такива – за топлинната енергия
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.
Съгласно ал.2 и ал.3 на същата
разпоредба, за да се изгуби качеството на потре-бител на топлинна енергия, е
необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
ЕС, присъединени към самостоятелно отклонение на або-натна станция, да
декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74
от 2006г., е предвидено това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на
такива обстоятелства по делото не са били ангажирани доказателства от П..
Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с
ответника е възник-нало от неоспореното му качество на собственик на
апартамента в сградата на етажната собственост и при събрани доказателства, че
в процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ на “Топлофикация – С” ЕАД, потребителите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет-страницата
на продавача. По делото няма дан-ни кога това е ставало за процесните
задължения, поради което следва да се приеме, че вземанията са ставали
изискуеми в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят –
така в последващите ОУ на дружеството. Или вземанията за стойността на ТЕ,
доставена за времето до 30.11.2015г., които безспорно са периодични такива,
както следва: ТЕ за сградна инсталация – 9.35 лв. и за БГВ – 137.75 лв., общо
147.10 лв., към 23.01.2019г., когато е било подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца, вече са били погасени по
давност, съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Възражението на ответника досежно тази
сума е основателно. По отношение на задълженията му за след датата
01.12.2015г., чиято изискуемост е настъпила след 01.02. 2016г., предвиденият в
закона 3-годишен срок не е бил изтекъл към момента на сезира-нето на съда и
давността е била прекъсната – чл.116, б.“б“ от ЗЗД, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
При
това положение, Съдът намира, че в хода на настоящото производство ище-цът по
несъмнен начин установи дължимостта на сумата 127.49 лв. /274.59
лв. - 147.10 лв./ – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от месец декември 2015г. до месец август 2016г., за която се
е снабдил със заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2435/2019г. на РС Бургас, от ответника. В този размер предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над него,
пък – до 160.67 лв., включая и за времето от 01.05. до 30.11.2015г., следва да се отхвърли,
поради погасяване на вземането по давност.
Върху главницата се дължи законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018г., до
окончателното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за процесния
период – от 14.09.2016г. до 09.01.2019г., в претенди-рания с исковата молба
размер от 29.47 лв. – 30.04
лв., изчислено с онлайн калкулатор – https://www.calculator.bg.
При
негова доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал надлежни доказател-ства за
дължимостта на сумата 3.14 лв. – неплатена цена за дялово разпределение за пе-риода от месец декември 2015г. до месец януари 2016г., поради
което претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, досежно същата, следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Като
неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за сумата от 0.10 лв. – мораторна
лихва върху нея, за времето от 30.01.2016г. до 09.01.2019г.
Съдът констатира, че при
подаването на исковата молба ищцовото дружество не е довнесло дължимата
държавна такса, а именно – 75 лв., поради което и на основание чл.77 от ГПК
следва да бъде осъдено да стори това.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в
настоящото производства разноски, съразмерно с уважена-та част от исковете –
20.29 лв. за ДТ и 121.75 лв. за
съдебната експертиза, както и юрис-консултски възнаграждения в общ размер от
121.75 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.П., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на ”Топлофикация – С” ЕАД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”” № , сумата 127.49 лв., представляваща неплатена стойност на
доставена и потребена топлинна енергия за обект на потребление – с абонатен номер 149403, находящ се
на адрес: гр.С, ЖК ““, бл., вх., ет., ап., за пе-риода от месец декември 2015г. до месец август 2016г., ведно със
законната лихва вър-ху нея считано от 23.01.2019г. до окончателното й
изплащане, и сумата 29.47 лв. – обез-щетение за забавено плащане за времето от 14.09.2016г. до
09.01.2019г., за
които е из-дадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 2435/2019г. на РС Бургас, като за разликата до пълния предявен размер на
главницата от 160.67 лв., включая и за периода от месец май до месец ноември
2015г., както и за сумите 3.14 лв. – неплатена цена за дялово разпределение за
периода от месец декември 2015г. до месец януари 2016г., ведно със законната лихва от 23.01.2019г. до
окончателното плащане, и 0.10 лв. – мораторна лихва за времето
от 30.01.2016г.
до 09.01.2019г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, съответно
поради погасяване на вземането по давност и като неос-нователни.
ОСЪЖДА И.П.П. да заплати на ”Топлофикация – С” ЕАД на-правените в заповедното и в настоящото
производства разноски – 142.04 лв. за ДТ и съ-дебна експертиза, и
юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 121.75 лв.
ОСЪЖДА ”Топлофикация – София” ЕАД да заплати по сметка на РС
Бургас су-мата от 75 лв. – държавна такса за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на ”Техем сървисис” ЕООД – гр.С, като трето лице помагач на страната на ”Топлофикация – С” ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.