Решение по дело №33/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 56
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 10 февруари 2023 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20225200900033
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Пазарджик, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20225200900033 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с исковата претенция на Х. С. Д., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на неговия законен представител С. Х. Д.,
ЕГН **********, срещу З. „Б. И.“ АД, ЕИК ******, по реда на чл.432 КЗ, за
заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева, частично от 30 000 лева,
представляващи претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на ***
г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
Първоначално производството е било образувано пред В.ски районен
съд, който с Определение № 486/09.07.2020 г. по гр. д. № 641/2019 г. след
допуснато увеличение на иска от първоначалните 1 000 лева на 26 000 лв.,
частично от 30 000 лева, е изпратил същото по подсъдност на ОС-Пазарджик.
Окръжният съд е разгледал посочената искова молба в хода на
производството по т.д. 17/2021 г. по описа на ПзОС, приключило с Решение
№ 260068/21.04.2021 г., с което претенцията е уважена за сумата от 2 000
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 20.06.2019 г.
до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлена за разликата над
присъдената главница до претендираните 26 000 лв., частично от 30 000 лв.,
1
като неоснователна.
С решение № 234/08.12.2021 г. по в.т.д. № 636/2021 г. на ПАС, така
постановеният първоинстанционен акт е бил обезсилен в обжалваната му
отхвърлителна част за обезщетението над присъдените 2 000 лв. до 20 000 лв.,
а делото е върнато на ПзОС в тази му част за ново разглеждане и произнасяне
по иска в посочената част с участието на надлежната страна - ищец, по повод
на което е образувано настоящото т.д. № 33/2022 г. по описа на ПзОС.
Установеният от въззивния съд недостатък е участието на непълнолетния
ищец, който е заявил и поддържал исковете си пред съда единствено чрез своя
баща и законен представител С.Д., вместо да действа лично и със съгласието
на родителя си, както предписва разпоредбата на чл.28, ал.2 ГПК. Прието е,
че ПзОС не предприел съответните действия, насочени към конституирането
на надлежния ищец по делото при съобразяване предпоставките на чл.28, ал.2
ГПК, поради което решението било поставено с участието на ненадлежна
страна и се явява недопустимо.
Съобразно така дадените указания от ПАС с определение №
111/07.04.2022 г. съдът е конституирал непълнолетния ищец Х. С. Д.,
действащ лично и със съгласието на неговия баща С. Х. Д., като му е указал на
основание чл. 101 от ГПК, да заяви дали поддържа съдопроизводствените
действия, извършени до настоящия момент от негово име от лица без
представителна власт, както и да упълномощи процесуален представител, в
случай че желае да бъде представляван от такъв.
С молба Х. С. Д., действаш лично и със съгласието на неговия родител
С.Д., е потвърдил всички процесуални действия извършени от името на
неговия баща, както и чрез пълномощниците адв. Х. Х. и адв. Г.Х., считано от
завеждането на ИМ пред В.ския районен съд до настоящият момент.
Представени са и надлежно заверени пълномощни за упълномощаване от
ищеца, действащ със съгласието на своя баща на Адвокатско дружество „Д.
Х.“, както и за преупълномощаване дружеството за адвокатите Г.Х. и С. С..
Така, предмет на настоящото производство е частта от исковата
претенция за разликата над размера от 2 000 лв., в която част Решение №
260068/21.04.2021 г. по т.д. № 17/2021 г. по описа на ПзОС е влязло в сила, до
претендирания размер на обезщетението от 20 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ - 20.06.2019 г. до окончателното
2
изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти
и обстоятелства:
На *** г. е настъпил пътен инцидент на път **, км. ***, при който
водачът на МПС марка „М.“, рег. № *** А. Х. Н. е предприела маневра за
изпреварване на неизвестен товарен автомобил, движещ се в посоката й на
движение, без да съобрази това, че насрещната пътна лента в този момент е
заета, респ. по този начин се сблъсква последователно с движещите се там
МПС марка „Б.“, рег. № ***, управлявано от С. Г. и МПС марка „С.“, модел
„К.“, рег. № ***, управляван от М. М. Б.. Вследствие на инцидента пострадал
ищецът Х. С. Д., който е пътувал на задна дясна седалка в л. а. „М.“. Бил
съставен Констативен протокол № *** от *** г. на РУ – В.. Образувано било
ДП № *** г. на РУ на МВР – В., пр. преписка № **г. на РП – В.. Твърди се, че
непосредствено след инцидента ищецът е загубил съзнание и бил откаран в
МБАЛ – П. АД. Били констатирани следните увреждания: *. След
изписването от болницата, пострадалото **** продължило лечение
вкъщи*********. Излагат се подробни твърдения за изпитваните от ищеца
неимуществени вреди – ******** и т. н. Отговорността на виновния водач А.
Н. била застрахована към тази дата по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със З. „Б. И.“ АД. На 05.02.2019 г. от името на пострадалия е била
отправена претенция за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди към застрахователя, но същият не се произнесъл в
срока по чл. 496 от КЗ. Моли за уважаване на иска за 26 000 лева, частичен от
30 000 лева, ведно със законата лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.06.2019 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „З. Б. И.“ АД, чрез адв. Р. А.
от АК – П., е подал отговор на исковата молба. Счита иска за допустим, но
неоснователен. Оспорва мястото на настъпване на инцидента, механизма му,
вината на А. Х., настъпилите увреждания и т. н. Прави възражение за
съпричиняване, тъй като с поведението си ищецът сам се е поставил в риск,
като не е използвал обезопасителен колан и по този начин не е положил
минималната грижа за собствената си безопасност. Направил е също така при
условие на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното от
3
ищеца адв. възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноски.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
На *** г. на главен път ** км. *** в посока с. В. – гр. В., при управление
на МПС марка „М.“, рег. № ***, водачът А. Х. Н., ЕГН **********, нарушила
правилата за движение, посочени в чл.20, ал.2 от З.вП – при избиране на
скоростта на движението не се е съобразила с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта, и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; в
чл. 42, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДвП – като водач, който изпреварва, е била длъжна,
когато при изпреварване навлиза в пътната лента, предназначена за насрещно
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея и да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може
да извърши изпреварването за кратко време и в чл.50, ал.1, пр.2 от ППЗДвП, и
по непредпазливост е причинила телесна повреда на повече от едно лице –
едно от които ищецът Х. С. Д., а именно: ****, причинил му разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК
престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.„а“, пр.1 от НК вр. чл.343, ал.1, б.„б“,
чл.342, ал.1 от НК. Тези обстоятелства се установяват от приложеното като
доказателство по делото протоколно определение на РС-В. от 06.12.2019 г. по
НОХД № 406/2019 г., с което е одобрено Споразумение по реда на чл. 384 от
НПК. Видно е от съдебният акт, че в хода на образуваното по повод
процесното ПТП наказателно производство, подсъдимата А. Н., ЕГН
**********, е била призната за виновна в извършването на описаното
престъпление и осъдена, поради което й е било наложено наказание лишаване
от свобода от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено при условията на
чл.66 НК с изпитателен срок от 3 години. В тази част съдебният акт на
наказателния съд е задължителен за настоящата инстанция при условията на
чл.300 от ГПК – относно извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
4
За безспорно в настоящия процес е прието обстоятелството, че
гражданската отговорност на делинквента А. Х. Н. е застрахована към датата
на инцидента – *** г. при ответното дружество З. „Б. И.“ АД.
Съдът приема за доказано и че ищецът е изпълнил процедурата по
чл.380 КЗ. Така, същият е сезирал застрахователя с искане за заплащане на
обезщетение на 05.02.2019 г. - обстоятелство, по което не се спори между
страните. Предвид бездействието на ответника, исковете са предявени на
20.06.2019 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Видно от Епикриза изх. № ***, издадена от МБАЛ – В. ЕООД, ищецът е
постъпил в лечебното заведение веднага след пътния инцидент на *** г.,
където е приет и е бил изписан на **** г., с окончателна диагноза ******
За установяване на характера и степента на получените увреждания от
пострадалия, по делото е приета СМЕ по писмени данни, изготвена от вещото
лице д-р Б.П., която като неоспорена от страните и кореспондираща с
доказателствения материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата се
установява, че в следствие на процесното ПТП на *** г. ищецът е получил
следните травматични увреждания: *******. Според експерта *** е причинил
на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота по
смисъла на чл.129 от НК. Получената контузия на *** със ***** е причинила
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а останалите
травматични увреждания (охлузвания) са му причинили болка и страдание по
смисъла на чл.130, ал.2 НК за около 2-4 дни от датата на травмата. Вещото
лице сочи, че ищецът се е возил на задна седалка, където не се отварят
въздушни възглавници, с поставен предпазен колан, като травматичните
увреждания са причинени вследствие на разтрисането на тялото и *** при
настъпилото ПТП, при политането напред след удара и вследствие на
действието на колана. Експертът е изтъкнал, че изписаният като диагноза в
Епикриза изх. № *** на „МБАЛ-В.“ ЕООД „**“ представлява състояние, при
което организмът е подложен на срив в хемодинамиката, поради болково
въздействие. Описал е, че при травматичния шок артериалното кръвно
налягане спада, а пулсът се ускорява и затова реанимацията, която се
извършва в това състояние цели възстановяване на жизнените показатели в
организма в нормални граници. Според вещото лице контузията на *** със
****** на ищеца, описани в издадената същата Епикриза. Според д-р П., най-
5
силни болки ищецът е изпитал при настъпването на самия инцидент и
причиняването на съответните травми. Впоследствие болката и страданията
са отшумяли както по сила, така и по интензитет до пълното им отзвучаване
за няколко дни след инцидента, като по тялото на ищеца няма белези от
получените увреждания и проведеното лечение. Според вещото лице, във
връзка с правилното отзвучаване на ****, при изписването на ищеца са били
дадени препоръките за хигиенно-диетичен режим - да не се излага на слухови
и зрителни дразнители (музика, телевизия, работа с компютър, телефон, да
пази пълен покой и др.). Експертът е заключил, че възстановяването на ищеца
е продължило около 10-тина дни след понесената травма от ПТП.
В открито съдебно заседание вещото лице е изтъкнал, че съобразно
изследваните писмените данни за лицето, в случая се касае за едно гранично
състояние на описания ****, като е уточнил, че няма данни ищецът да е имал
усложнения и да се е възстановявал по-дълъг период от посочения в
заключението, както и че за възстановяването при този вид травми са
достатъчни 10 дни.
По делото относно установяване претърпените от пострадалия болки и
страдания в резултат на уврежданията от ПТП, са събрани и гласни
доказателства – показанията на св. Т.И. П. - майка на пострадалия ищец Х.Д..
Предвид, че показанията на посочения сви****л кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото, не са противоречиви помежду
си, а и са в резултат на лични непосредствени впечатления, съдът ги
кредитира. Сви****лката споделя, че пътувала на задната седалка в л.а. М.
заедно с *** К. и Х.. След ПТП-то тя и *** пострадали, въпреки че имали
поставени предпазни колани. В автомобила пътували петима - тя, водачът на
л.а. А. Х., Й. – брат на мъжа й и двете **. Описва, че след инцидента ищецът
Х. бил *****. Твърди, че след ПТП ****то загубило съзнание за около 20
минути. Твърди, че след като чула ****то да вика при инцидента и тя
загубила съзнание. Според сви****лката възстановяването на ****то след
ПТП продължило около месец и отгоре. Твърди, че след изписването му, то
постоянно се ******. Дори не ****. Оплаквало се от *****. Раната на
******************** Това продължило доста време след инцидента.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице инж.В. М. по
допуснатата САТЕ, приета от съда за обоснована и компетентно изготвена, се
6
установява, че механизмът на инцидента е настъпил по следния начин: На ***
г. към ** часа, при управление на л.а. „М.“ на път **, на около 200 метра след
жп прелеза шофьорът А. Х. веднага след излизане от десен завой предприела
изпреварване на движещ се пред нея товарен автомобил (най-вероятно
композиция: влекач с полуремарке). Произшествието е станало в началото на
ляв завой, след права отсечка с дължина 160 м. Изпреварването е било
предприето в началото на тази отсечка, когато хоризонталната маркировка
разрешавала изпреварване. Видимостта напред била около 160-190 метра,
което според експерта, е достатъчно за изпреварване, но при липса на
насрещно движение. В един момент, преди началото на левия завой, колата
достигнала до средата на композицията, като пред нея се появил насрещно
движещ се л.а. „Б.“. Поради малката дистанция между двата автомобила
водачът на „Б.“ не успял да реагира и последвал масивен удар в предните
леви части на л.а. „М.“ и л.а. „Б.“. (първи удар). След удара л.а. „М.“ се
завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, при което завъртане се
удря със задната дясно странична част в задната лява част и гума на товарния
автомобил (втори удар). След този удар л.а.М. се насочва напред и наляво,
заставайки напречно в лявата лента, по която идвал втори л.а. „С.“. Водачът
на л.а.„С.“ реагирал на аварийно спиране, но последвал удар (трети удар) в
дясната странична част на л.а. „М.“ с предната част на л.а „С.“.
Произшествието е настъпило в началото на ляв завой, на около 380 метра след
жп прелеза, в лявата лента, в края на правата отсечка между десен и следващ
ляв завои по посока гр. В.. В зоната на ПТП пътното платно е широко 7 метра,
разделено на две ленти, като прекъсваната линия е в лентата за насрещно
движение.
Според заключението на експерта от техническа гледна точка,
непосредствената причина, довела до настъпване на ПТП е неправилната
преценка на свободното разстояние пред автомобила от страна на водача на
л.а.М. - А. Х. и предприетото изпреварване при тези условия.
По делото относно установяване фактите и обстоятелства във връзка с
настъпилия инцидент са събрани също и гласни доказателства – показанията
на св. М. М. Б. (водач на л.а.„С.“, участвал в процесното ПТП). Сви****лят
описва, че пътували две коли към морето – първата Б., в която пътувала
сестра му и втората, в която пътувал той. Твърди, че А. Х., която управлявала
л.а.„М.“, предприела неправилна маневра изпреварване на товарния
7
автомобил, при което на правия участък ударила с автомобила челно колата
на сестра му, след което се завъртяла и ударила и неговата кола. Описва, че в
л.а. „М.“ имало ***, които също пострадали.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Правното основание на предявеният от Х. С. Д., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на неговия законен представител С. Х. Д.
против „З. „Б. И.“ АД, е чл.432 ал.1 от КЗ и същият е процесуално допустим
като предявен от надлежна страна, при наличие на правен интерес за същата.
Съобразно установеното по делото от фактическа страна съдът приема,
че искът е основателен предвид наличието на материалноправните
предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за
увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди вследствие на деликт направо от застрахователя
при наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно
дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 КЗ предвид отправената
към застрахователя писмена застрахователна претенция приживе от ищцата,
по повод на която „З. „Б. И.“ АД не е осъществил плащане на застрахователно
обезщетение.
Установи се, че производството по НОХД № 406/2019 г. на РС-В. е
приключило със одобрено от съда споразумение, установяващо виновността
на дееца за извършеното престъпление и нанесените на ищеца телесни
увреждания. Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, която е задължителна за гражданския съд по въпросите: извършено
ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието в съответствие
с разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК. Следователно по дело
е установено по един несъмнен начин извършването на твърдяното в
исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството на водача А.
Х. Н. и нейната вина.
При условията на пълно и пряко доказване ищеца доказа и наличието на
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане -
настъпилите за пострадалия болки и страдания от причинените вреди, техния
8
характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им
причинна връзка с деянието.
Изпълнена е хипотезата и на чл.432, ал.1 от КЗ с оглед валидно
сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответното
застрахователно дружество, поради което и са налице предпоставките за
ангажиране неговата отговорност.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на
търпените от пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от една страна, и доколко е налице и в каква степен
съпричиняване на вредоносния резултат от същия предвид направени в
процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД от
ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно
чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в
Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията и общественото възприемане на
критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
Наред с горното от значение при определяне на справедливия размер
на обезщетението по чл.52 от ЗЗД е и икономическата конюнктура в страната.
Последната е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие и към момента на настъпването на процесното
ПТП, при което е пострадало едно лице, съгласно чл.492 от КЗ
застрахователната сума е в размер на 10 420 000 лева.
В този смисъл от приетото за установено от фактическа страна
получените от ищеца при процесното ПТП травматични увреждания имат
характер на средна телесна повреда по см.на чл.129 от НК – причиненият
**** водещ до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и на
лека телесна повреда по см. на чл.130 от НК – останалите травматични
увреждания ********. Най – силни като интензитет са били болките на ищеца
9
при настъпването на самия инцидент и причиняването на съответните травми.
Същите са продължили за период от около 10 дни и са отшумели, като според
експерта травматичните увреждания представляващи охлузвания са му
причинили болка и страдание за около 2-4 дни от датата на травмата и са
отшумели. Вещото лице сочи, че ищецът се е возил на задна седалка, където
не се отварят въздушни възглавници, с поставен предпазен колан и затова и
травматичните увреждания са причинени вследствие на разтрисането на
тялото и *** при настъпилото ПТП, при политането напред след удара и
вследствие на действието на колана. От събраните в процеса гласни
доказателства се установява, че *******************************
Относно направеното от ответното застрахователно дружество
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, съдът приема същото за
неоснователно тъй като по делото се установи по категоричен начин, че
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан по време на злополуката.
От всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените от
ищеца болки при получената травма, мотивира съда да приеме, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение е общо 5 000 лева.
При съобразяване на влязлото в законна сила Решение № 260068/21.04.2021 г.
по т.д. 17/2021 г. по описа на ПзОС, то в настоящия процес на основание
чл.432 ал.1 от КЗ на ищеца следва да му се присъди обезщетение в размер на
3 000 лв. от общо определеното в размер на 5 000 лв. Над този размер до
предявеният такъв от 20 000 лева, иска като неоснователен ще следва да се
отхвърли.
По акцесорната претенция за лихви:
Такава се дължи при спазване разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, която е
приложимата. В случаят обаче искането на ищеца е да му се присъди
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда и затова и
същата му се дължи от 20.06.2019 г.
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78 ал. 1 и ал. 3
от ГПК имат и двете страни, като присъждането им е своевременно поискано.
Списък по чл.80 от ГПК е представен както от ищеца, така и от ответното
застрахователно дружество и са приети в процеса.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което на него му
10
следват онези, които са доказани като направени такива при съобразяване с
изхода на спора. Така ответното дружество дължи на ищеца разноски в
размер на 484,62 лева – 50 лева първоначално платена ДТ, 880 лева - платен
адвокатски хонорар за защита по т.д.№17/2021 г. по описа на ПзОС, 1290
лева- платен адвокатски хонорар в производството пред въззивната
инстанция и 300 лева – платено възнаграждение за вещи лица, изчислени по
компенсация.
Ответното застрахователно дружество съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 200 лева, платено
възнаграждение на вещи лица в размер на 115,38 лева, изчислени по
компенсация, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
В полза на ответното дружество ищецът дължи разноски в размер на
253,85 лева платен адвокатски хонорар, изчислени по компенсация.

Воден от горното и на основание чл.236 ГПК Пазарджишкия окръжен
съд
РЕШИ:


ОСЪЖДА З. „Б. И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д. Б." № ** да заплати на Х. С. Д., ЕГН **********,
с адрес: с. Б., ул. „**“ №**, община С., област П., действащ лично и със
съгласието на своя баща С. Х. Д., ЕГН **********, на основание чл.432 ал.1
от КЗ, сумата 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в
резултат на ПТП от *** г. с делинквент А. Х. Н., управлявала л. а. марка „М.“,
рег. № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 20.06.2019 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на адвокатско дружество
„Д. Х.“, Булстат ***, в „***“ АД, с IBAN ****, КАТО за разликата от 3 000
лева до 20 000 лева искът по чл.432 ал.1 от КЗ следва да се ОТХВЪРЛИ
11
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА З. „Б. И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д. Б." № ** да заплати на Х. С. Д., ЕГН **********,
с адрес: с. Б., ул. „**“ № **, община С., област П., действащ лично и със
съгласието на своя баща С. Х. Д., ЕГН ********** сумата 484,62 лева,
представляваща сторените по делото съдебно деловодни разноски, изчислени
по компенсация.

ОСЪЖДА З. „Б. И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д. Б." № ** да заплати държавна такса в размер на
200 лева и разноски в размер на 115,38 лева платено възнаграждение на
вещо лице с оглед уважения размер на иска в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, както и 5
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Х. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „**“ № **,
община С., област П., действащ лично и със съгласието на своя баща С. Х. Д.,
ЕГН **********, да заплати на З. „Б. И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б." № **, сумата 253,85 лева,
представляваща сторени от ответника разноски, изчислени по компенсация,
съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата
на връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12