№ 573
гр. Варна, 07.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20253001000370 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, съответно на „ЛИСЕЦ“ ЕООД –
гр. Омуртаг, представлявано от управителя Д.Х.Е., чрез процесуален
представител адв. И., и от „ЕВРО ТРАНС 78“ ЕООД – с. Камбурово,
представлявано от управителя М.Х.М., срещу решение № 35/10.06.2025г.
постановено по т.д. № 80/2024г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с
което съдът е осъдил „Евротранс 78“ ЕООД да заплати на „Лисец“ ЕООД
сумата от 185 027,93 лв. – възнаграждение по писмен договор от 02.11.2020г. и
анекс от 02.10.2023г. за строителство на „Автосервиз с административно-
битова сграда и магазин“, със застроена площ от 306.95 кв.м. в с. Камбурово,
общ. Омуртаг, кв. 34, УПИ ХVI и намалено по чл.20, ал.1, изр.2 от договора,
ведно със законната лихва по чл.294, ал.1 ТЗ върху главницата в размер на 26
090,63 лв. за периода 22.12.2023г.-18.12.2024г., както и е разпределил
разноските по делото, като е отхвърлил исковата претенция по чл.258 ЗЗД и
чл.294, ал.1 ТЗ за разликата от уважените размери до предявените такива от
228 358,47 лв., съответно 32 122,09 лв., като неоснователни.
По допустимостта на обжалването:
Поради констатирани нередовности на сезирането по чл. 260, т. 1 и т. 7 и
чл. 261, т. 2 ГПК на въззивната жалба на „Евро Транс 78“ ЕООД и
необходимостта от аргументиране на правен интерес от обжалване в цялост на
постановеното решение на първата инстанция с въззивната жалба на „Лисец“
ЕООД, делото е върнато на администриращия съд за изправянето на
установените нередовности. След извършване на необходимите действия,
делото е изпратено на Варненския апелативен съд за действия по разглеждане
на жалбите.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване съдебен акт по същество. Жалбите са подадени в предвидените
1
срокове и са процесуално допустими.
Въззивните жалби изхождат от страни с процесуална легитимация, при
наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценяват от
въззивния съд като допустими и редовни. След предприетото връщане на
делото на първата инстанция жалбите са надлежно администрирани. Предмет
на обжалване е решението в неговата цялост.
Доклад по жалбата:
Във въззивната жалба на „Лисец“ ЕООД, уточнена с молба от 15.09.2025
година, се обжалва решението в неговите отхвърлителни части. Обжалваният
дял на решението се определя като незаконосъобразен и необоснован, с оглед
събраните по делото доказателства. Страните в процеса се твърди че са
обвързани от валидно облигационно правоотношение, по което ответникът
„Евро Транс 78“ ЕООД възложил на ищеца „Лисец“ ЕООД изпълнител,
строителство на „Автосервиз с административно- битова сграда и магазин“
със застроена площ от 306.95 кв., за срок от 3 години, считано от 03.02.2021г.,
срещу уговорено възнаграждение. Въззивникът-ищец твърди да е изправна
страна по това правоотношение, като качествено е изпълнил строителните
дейности и по стойност. Извършените строителни работи твърди да са приети
без възражение от ответната страна, като в този смисъл са събраните по
делото, три броя двустранни протоколи за приемане на строителство от
02.10.2023 година, 18.12.2023 година, 22.12.2023 година, заедно с издадени и
приети без възражения фактури. Индиция за признаване на претендираните
задължения вижда и в извършеното взаимно потвърждаване на салда, по
повод на годишно счетоводно приключване във връзка с задължението за
инвентаризация на активите и пасивите поне веднъж годишно по чл. 38 ЗСч.
Съставената нотариална покана от 05.12.2024 година, с която е обективирано
изявление за разваляне на договора от страна на ответника се смята за
съставена за целите на процеса и обслужване защитната теза на страната.
Аргумент за това намира в изслушването на вещото лице по строителната
експертиза, в което експертът заявява, че част от дефектите по строителството
са се появили от извършването на дейности по изграждане на отоплителна
система, което задължение не е възложено на ищеца с договора за СМР от
02.11.2020 година, а е извършена изцяло от ответника. Необсъждането на тези
факти твърди да е довело до постановяване на необосновано решение, като
иска се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителните части.
В предвидения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по
спора, в който се оспорва въззивната жалба на ищеца и се иска същата да се
отхвърли като неоснователна. Противопоставя се на твърдението, че ищецът е
изправна страна по правоотношението. Възложената работа е изпълнена
некачествено и с дефекти, обстоятелства които се установяват и от
допуснатата по делото експертиза. Възложителят неколкократно е канил
изпълнителя да извърши довършителни дейности и да поправи
констатираните несъответствия в изпълнението. Облигационната връзка
2
между страните намира за прекратена по силата на самите договорености
между страните, с изтичане на срока на договора. Не само това, но и
съглашението е прекратено с отправената нотариална покана от ответника,
като големия срок на неизпълнение е обусловил липсата на даване на
допълнителен срок за извършване на дейностите по СМР.
В срока по чл. 259 ГПК ответникът също е подал въззивна жалба,
отправена срещу решението в неговото осъдително произнасяне, което се
смята за незаконосъобразно и небосновано. Поддържа възражението си по
отношение анекса към договора от 02.11.2020 година, като смята
съглашението за индексация на цените по основания договор за накърняващо
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 ЗЗД. Твърди
ответната страна да е била заплашвана при подписване на допълнителното
споразумение, поради което същото е унищожаемо в хипотеза на чл. 30 ЗЗД.
Подписването на самото допълнително споразумение определя като
нелогично, с оглед съдържанието на основания договор за СМР от 02.11.2020
година и предвид липсата на реална престация от страна на ищеца.
Договорната връзка намира за валидно развалена с отправената покана от
05.12.2024 година. Оспорва, на следващо място, размера на присъдените суми
за овъзмездяване извършената работа от ищеца. Неправилно от
претендираната от изпълнителя сума са приспаднати само суми необходими за
отстраняване на установените недостатъци, по данни от съдебната експертиза.
Възложителят дължи да заплати суми за качествено и годно извършените
СМР, които биха могли да бъдат установени след анализ на представените от
ответника фактури и протоколи обр. 19, след проверка за извършени от
изпълнителя повтарящи се дейности. Иска се отмяна на обжалвания дял от
решението. Прави искания по събиране на доказателства пред настоящата
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна, в който се оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна
и се иска тя да бъде отхвърлена. Противопоставя се на твърденията за
нищожност и унищожаемост на съглашенията обвързващи страните. Не
споделя вижданията на ответната страна по отношение качеството на
извършената работа от изпълнителя.
По доказателствените искания на въззивника-ответник:
Въззивникът е направил искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза, която да даде отговор за стойността на извършените СМР, като се
извърши анализ на представените от ответника протоколи образец 19, с оглед
преповтаряне на дейности заплатени съгласно тези протоколи. Иска се
експертизата да даде отговор за стойността на СМР отговарящи по качество и
количество съобразно приетото в договорите между страните.
Задължението по чл. 266, ал. 3 ГПК за въззивния съд възниква, когато в
жалбата има оплакване, което може да се свърже с довод на въззивника за
неправилно отхвърлено доказателстено искане от първата инстанция и
3
искането не е уважено поради нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, във въззивното производство страните не могат
да твърдят нови обстоятелства, да представят доказателства, които са могли да
представят в срок пред първата инстанция. Предвид задължителната практика
на ВКС и от разпоредбата на чл. 201 ГПК следва, че когато предвид
оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване
приложението на императивна материалноправна норма може да се направи
извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква
съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение,
въззивният съд следва и служебно да допусне изслушването на нова
експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на
обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице.
Съдът отчита, че приемането на експертизата е извършено в открито съдебно
заседание, като съгласно разпоредбата на чл.200, ал. 2 ГПК, вещото лице е
изложило устно заключението си и страните са разполагали с процесуалната
възможност да задават въпроси във връзка с депозираното писмено
заключение и изложението на вещото лице в открито съдебно заседание.
Несъгласието на въззивника с дадено от вещото лице заключение не
представлява основание за допускане на друга експертиза, още повече, когато
от изявленията му пред първата инстанция не става ясно да е претендирана
идентична задача с посоченото в жалбата искане. Така отправеното от
въззивника искане е преклудирано, доколкото липсват предпоставките по чл.
266, ал. 3 ГПК. В настоящата хипотеза при изслушването на вещото лице в
съдебно заседание са задавани въпроси свързани с процесните протоколи
образец 19, като страната е имала възможност да зададе и допълнителни
въпроси към експерта. Липсва оспорване на даденото заключение, а са
отхвърлени искания за допълнителни задачи, различни от формулираните в
жалбата. Съдът не намира основания за служебно изясняване на въпроси, чрез
назначаване на исканата експертиза.
Отделно от това предмет на настоящото производство е претенция на
изпълнителя за изплащане на възнаграждение за извършена и приета от него
работа, а не отговорността на изпълнителя за недостатъци. Разпоредбите на
чл. 169 -170 от ЗУТ и чл. 264 от ЗЗД не са взаимоизключващи се, доколкото
разпоредбите на ЗУТ предвиждат реда за предаването на завършения строеж
от строителя на възложителя, а разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД има по –
широко приложно поле по отношение на всички видове договор за изработка.
От правна страна по отношение на актовете обр. 19 въззивният съд съобрази,
че акт обр. 19 не е предвиден в Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството. Тези актове никога не са имали
характера на приемо-предавателни актове за изпълнение на СМР, а
представляват основен документ за отчитане от изпълнителя на извършени
СМР. Тяхното съставяне и подписване не носи признание на възложителя за
съответствие на изработеното по количество и качество, което да отговаря на
предмета на договора.
4
Второто искане за задължаване насрещната по спора страна да
представи цялото досие за обекта също е направено несвоевременно и е
преклудирано.
По тези съображения направените искания по събиране на
доказателства пред настоящата инстанция следва да се оставят без уважение.
Вземайки предвид изложеното в жалбата посочените нарушения по
преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на
самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по
същество. Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да
налагат повтаряне на действията на първата инстанция. Посочените
нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се
разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от
въззивната инстанция в акта по същество. Във връзка с исканията за
присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже
необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото /чл. 80 ГПК/.
За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва
делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВАпС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане две въззивни жалби, съответно на „ЛИСЕЦ“
ЕООД – гр. Омуртаг, представлявано от управителя Д.Х.Е., чрез процесуален
представител адв. И., и от „ЕВРО ТРАНС 78“ ЕООД – с. Камбурово,
представлявано от управителя М.Х.М., срещу решение № 35/10.06.2025г.
постановено по т.д. № 80/2024г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с
което съдът е осъдил „Евротранс 78“ ЕООД да заплати на „Лисец“ ЕООД
сумата от 185 027,93 лв. – възнаграждение по писмен договор от 02.11.2020г. и
анекс от 02.10.2023г. за строителство на „Автосервиз с административно-
битова сграда и магазин“, със застроена площ от 306.95 кв.м. в с. Камбурово,
общ. Омуртаг, кв. 34, УПИ ХVI и намалено по чл.20, ал.1, изр.2 от договора,
ведно със законната лихва по чл.294, ал.1 ТЗ върху главницата в размер на 26
090,63 лв. за периода 22.12.2023г.-18.12.2024г., както и е разпределил
разноските по делото, като е отхвърлил исковата претенция по чл.258 ЗЗД и
чл.294, ал.1 ТЗ за разликата от уважените размери до предявените такива от
228 358,47 лв., съответно 32 122,09 лв., като неоснователни.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
04 ноември 2025 год. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват
страните, с връчване на препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на „Евро Транс
78“ ЕООД за допускане на доказателства пред въззивната инстанция, като
неоснователни и преклудирани съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК.
5
ДОПЪЛНИТЕЛНО УКАЗВА на страните, на осн. чл. 7 ГПК че за да
получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция следва да
подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП при пропускане на
крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото
заседание) за представяне на справка за разноските пред въззивен съд по чл.
80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото им да искат
изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6