№ 20298
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110132339 по описа за 2025 година
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „С.Е.” ЕООД иск за
установяване, че „С.Р.“ ЕООД дължи на ищеца сумата от 13420,96лв.– дължима сума по
фактура №**********/20.11.2024г., ведно със законната лихва от 17.01.2025г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. №2788/2025г. на СРС, 179 с-в. Заявява, че между страните съществуват
трайни търговдки отношения във връзка с изграждане на кабелни линии и трасета, както и
текущи ремонти по кабелните мрежи на ответника. Претендира разноски.
В срокът за отговор по чл.131 ГПК ответникът заявява, че действително страните са в
трайни търговски отношения, но договорът помежду им е прекратен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявен е по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание по
чл.266,ал.1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. дело № 2778/2025 г. по описа на Софийски
районен съд по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу „С.Е.“ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в
законоустановения срок по чл. 414 ГПК е депозирал възражение за част от пренеднираните
суми в размер на 1342,96лв, представляваща дължима сума по фактура
№**********/20.11.2024г., като по отношение на другите суми, предмет на заповедта
същата е влязла в сила.
В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в
хипотезата на чл. 415, ал.1 т. ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от
1
предявената установителна искова претенция и с оглед на идентитета между съдебно
предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално
допустима.
По основателността на предявения иск.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на неформален договор, сключен между него
като изпълнител и ответника като възложител, по силата на който било възникнало
правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази
разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на
възложителя, а последната да заплати възнаграждение. Няма изискване в закона за писмена
форма на договора за изработка и същият може да се счита сключен и с постигането на
съгласие от страните.
Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят
правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на
изпълнителя за приетата работа.
Като писмени доказателства от страна на ищеца са представени процесните фактури,
както и шест броя констативни протоколи за извършена работа от 28.02024г.
Ответникът в отговора на исковата молба не оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, като единственото му възражение в тази насока касае
обстоятелството, че процесният договор е прекратен. Представя по делото Договор от
11.01.2021г сключен между страните, с който ищецът се задължава да извършва кабелни
захранвания и текущи аварийни ремонтни дейности по кабелните/канални мрежи на
възложителя на територията на Северна България, като срокът на същия е две години, с
възможност за еднократно продължване за срок от 12 месеца.
Ищецът не основава претенцията си към ответника на представения по делото
договор, а твърди наличие на трайни търговски отношения между страните. Представените
по делото и неоспорени от ответника констативни протоколи, както и частичното признание
за дължимостта на сумата от 4212,36лева по фактура №**********/28.04.2024г. доказват, че
отношенията между страните с предмета на процесния договор са продължили да
съществуват и след изтичане на срока на процесния договор. Представеният от ответната
страна Акт образец 19 от 24.11.2024г. кореспондира на представените от ищцовата страна
констативни протокил и издадената фактура.
Възлагателно писмо от 01.11.2024г.,приложено от ответника към отговора на исковата
молба е оспорено от ищеца, като ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
заявеното оспорване. Липсват доказателства за плащане от ответника в погашение на
задълженията му по фактура по фактура №**********/20.11.2024г. като той и не оспорва
обстятелството, че твърдените СМР не са извършени, поради което съдът приема, че искът
по е доказан по основание и за пълния му предявен размер от 13420,96лв..
По разноските:
При този изход на спора ищцовото дружество има право на разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство за което представя списък по чл. 80 ГПК.
2
Същите възлизат на 268,64лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
2000лв. за исковото производство. В същия размер са и разноските за заповедото
производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по редна на чл.415,ал.1 ГГПК, че С.Р. ЕООД с
ЕИК: *** и адрес: ***, общ. Столична, обл. София (столица) дължи на С.Е. ЕООД с ЕИК:
*** и адрес: ********** сумата от 13 420,96 лева, представляваща дължима сума по
фактура № **********/20.11.2024 г. , ведно със законна лихва за период от 17.01.2025 г. до
изплащане на вземането за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2788/2025г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА С.Р. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: *** да заплати на С.Е. ЕООД с ЕИК: *** и
адрес: ********** на основание чл.78,ал.1 ГПК 2268,64лв. разноски за исковото
производство и сумата от 2268,64 лева разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3