№ 3237
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110217894 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от А. С. Г., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № СО-ОД-А-24-25КС-667/15.11.2024 г., издадено
от И.З.П. – зам.-кмет на Столична община /СО/, с което на основание чл. 154а,
ал. 2 във вр. с чл. 135 от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община /НОДТСО, приета с решение № 332 на
СОбС по протокол № 48 от 19.05.2005 г./ й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.
29а, ал. 1, т. 17 НОДТСО.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, за несъответствие на възприетите от
административните органи фактически положения с обективната
действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон.
Наведени са и доводи за явна несправедливост на наложеното
административно наказание. Отправена е молба за цялостна отмяна на
оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
1
явява, представлява се от адв. Л. Л. от САК, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Отправено е искане за
присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв. С.
П. от САК, с приложено пълномощно, която оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока са изтъкнати
конкретни аргументи. Претендират се и разноски за адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 24-25КС-
667/20.06.2024 г., съставен от Х. М. М. – гл. инспектор при СИ към СО и в
присъствието на свидетеля Н.Д.Н. е констатирано, че на 30.05.2024 г., около
11:00 часа, в гр. /АДРЕС/, на обект „Многофамилна жилищна сграда“ в УПИ
VII-9, кв. 43А, м. ГГЦ-Зона В-17, жалбоподателят Г., в качеството си на
технически ръководител на строежа е допуснала извършването на СМР без
устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи
от строителния обект.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 17
НОДТСО, като в деня съставянето му препис от същия е връчен лично на Г..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
2
наказателно постановление № СО-ОД-А-24-25КС-667/15.11.2024 г. от И.З.П. –
зам.-кмет на СО, с което на основание чл. 154а, ал. 2 във вр. с чл. 135
НОДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от
акта, на жалбоподателя А. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17
НОДТСО.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 26.11.2024 г., видно от
приложеното по делото копие известие за доставяне, като жалбата,
инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана
в законоустановения 14-дневен срок в регистратурата на СРС на 09.12.2024 г.,
видно от поставения печат върху нея.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено на формално основание, поради наличието на допуснато
съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, довело
закономерно до накърняване правото на защита на жалбоподателя Г..
Съгласно чл. 137, ал. 2 НОДТСО наказателните постановления се
издават от кмета на Столична община, докато в процесния случай атакуваният
санкционен акт е издаден от заместник-кметът И.З.П.. Приложената по делото
заповед на кмета на Столична община за оправомощаването му представлява
3
нищожен административен акт и не би могло да се приеме, че е издадена при
условията на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, тъй като въпреки отправеното искане от
съда с разпореждането за насрочване на делото не са ангажирани никакви
доказателства за самото назначаване на И.З.П. на посочената длъжност.
Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности –
материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза,
граничеща с недопустим административен произвол. Органите на
изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова,
доколкото това е предвидено в съответния нормативен или издаден въз основа
на него административен акт. Напускайки тези рамки, действията им се
окачествяват като незаконосъобразни и представляват неправомерно
вмешателство в чужда правна сфера.
Визираният драстичен процесуален порок представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а това поначало не налага аналитичното обсъждане на
доказателствените материали и последващата преценка по същество дали
твърдяното административно нарушение е налице.
Независимо от изложеното обаче напълно резонни са и
оплакванията в жалбата, че от словесното описание на вмененото нарушение в
акта и НП е видно, че се касае за допуснато от въззивника Г., в качеството си
на технически ръководител на строежа, извършване на СМР без устройство за
измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния
обект. За настоящия съдебен състав, а и за привлеченото към отговорност
лице и неговия процесуален представител, видно от релевираните възражения
в жалбата и на етапа на съдебните прения от адв. Л., не става ясно откъде
произтича длъжностното й качество, кое трето лице, ангажирано при
осъществяване на дейността, е автор на очертаната деятелност и спрямо което
тя е допуснала извършването на твърдяното нарушение, поради
неосъществяването на достатъчен контрол.
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната
отговорност е лична, като видно от чл. 10 ЗАНН при административните
нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите
се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В
настоящото производство отговорността на жалбоподателя Г. е ангажирана
4
при условията на чл. 135 НОДТСО, която разпоредба към момента на
деянието и нейното последващо санкциониране е предвиждала, че собственик
или длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен
да извърши нарушение по тази наредба се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение. При осъществения косвен контрол за
законосъобразност съдът намира, че визираната правна норма е нищожна,
доколкото противоречи на чл. 10 ЗАНН, който нормативен акт е с по-висша
юридическа сила, имайки предвид, че отговорността за допустителите би
могло да се регламентира единствено със закон или указ. Нещо повече – с
решение № 14307 от 25.04.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 877/2025 г.
разпоредбата на чл. 135 НОДТСО е отменена изрично като
незаконосъобразна. В тази връзка, доколкото в АУАН и НП не са изложени
твърдения, че Г. лично е извършила СМР без устройство за измиване на
ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния обект, то
отсъства възможност за санкционирането й, отчитайки и липсата на каквито и
да било доказателства в очертаната насока.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
въззивника, като отделно от това е налице и некоректно приложение на
материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. От представения договор за правна зашита и
съдействие е видно, че жалбоподателят Г. е заплатила в брой парична сума в
размер на 800,00 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство от адв. Л. Л. от САК, поради което Столична
община следва да бъде осъдена заплати същата в пълния претендиран размер.
Декларативно възражение за прекомерност, релевирано от адв. П. на етапа на
5
съдебните прения, е неоснователно, имайки предвид необосновано
наложената санкция в максимален размер, индицираща флагрантна
злоупотреба с властнически правомощия при отсъствието на каквито и да
било отегчаващи факти /изтъкнатите такива в НП са бланкетни и лишени от
конкретика/, както и обема на доказателствения материал, наложил
обсъждането му.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2,
т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № СО-ОД-А-24-
25КС-667/15.11.2024 г., издадено от И.З.П. – зам.-кмет на Столична община
/СО/, с което на основание чл. 154а, ал. 2 във вр. с чл. 135 от Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО,
приета с решение № 332 на СОбС по протокол № 48 от 19.05.2005 г./ на
жалбоподателя А. С. Г., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.
29а, ал. 1, т. 17 НОДТСО, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция
на вътрешните работи да заплати на А. С. Г., ЕГН ********** извършените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6