№ 424
гр. Перник, 07.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело
№ 20251700100155 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 1688/14.03.2025 г., (уточнена с
молба вх. № 2073/01.04.2025 г.), подадена от: 1) Е. М., МБ:0206992432001, лична карта №
*****, издадена от МВР - Дебър на 23.02.2023 г., валидна до 22.02.2033 г., с адрес: гр.
Дебър., ул. „Борис Кидрич“ № 10, общ. Дебър, Република Северна Македония; 2) Е. М.,
МБ:0607995432007, лична карта № ******, издадена от МВР - Дебър на 13.02.2023 г.,
валидна до 12.02.2033 г., с адрес: гр. Дебър, ул. „Борис Кидрич“ № 10, обш. Дебър,
Република Северна Македония и 3) Е. А., МБ:2811993437013, лична карта № *****,
издадена от МВР - Дебър на 21.04.2023 г., валидна до 20.04.2033 г., с адрес: гр. Дебър, ул.
„Трпе Броштички" № ББ, общ. Дебър, Република Северна Македония чрез адвокат Н. Н. Д. и
адвокат Г. Г. Р. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. „Македония“ № 3, с
БУЛСТАТ:*********, с която искова и уточнителна молба са предявени искове ответникът
да заплати на всеки един от ищците, както следва: - по 26 000 лева, частично предявени от
сумата в размер на 107 240 лева, за претърпени неимуществени вреди във връзка със
смъртта на тяхната майка З.М при ПТП от 23 11.20211 г.] - по 26 000 лева, частично
предявени от сумата в размер на 107 240 лева, за претърпени неимуществени вреди във
връзка със смъртта на техния баща Саде М. при същото ПТП; - ведно със законната лихва
върху всяка една от главниците, считано от датата на събитието - 23.11.2021 г., до
окончателното издължаване; както и по 8 783.08 лв., представляващи законната лихва върху
изплатените от „ГРАВЕ Застраховане Неживот“ АД, Скопие, части от дължимите
обезщетения за неимуществени вреди във връзка със загубата на З.М, считано от 23.11.2021
г. (датата на събитието) до 13.07.2023 г. (датата на плащането на частта от обезщетението) и
по 8 783.08 лв., представляващи законната лихва върху изплатените от „ГРАВЕ Застраховане
Неживот“ АД, Скопие, части от дължимите обезщетения за неимуществени вреди във връзка
със загубата на Саде М., считано от 23.11.2021 г. (датата на събитието) до 13.07.2023 г.
(датата на плащането на частта от обезщетението).
В исковата молба се твърди, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част
1
от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за с. Б., област Перник,
настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус марка „Мерцедес“ , модел „7010“, с
македонски peг. № *****
Причините, довели до настъпване на процесното ПТП били управление на автобуса с
леко завишена спрямо релефа на пътя (десен завой) скорост, обуславяща по-малко време за
преценка на конкретната пътната обстановка и предприемане на адекватна реакция от
страна на водача, както и състоянието на пътя, свързано с неправилно изпълнение
(изграждане), обезопасяване и поддръжка на процесния участък от пътното платно, който не
отговарял на актуалните към датата на ПТП изисквания за магистрален път - неправилно
поставени обезопасителни мантинели с недостатъчна носимоустойчивост и височина, липса
на коректно поставена пътна сигнализация за наличие на отбивка (което обуславяло риск от
объркване за водачите по отношение на главния път и платното, по което следва да се
движат), липса на надлежна и адекватна вертикална и хоризонтална пътна сигнализация
(изтрита маркировка, липса на работещи светлоотразителни елементи и др.), на надлъжна
релефна шумна пътна маскировка и други.
Като съвкупна последица от горното, водачът загубил ориентация и впоследствие
контрол над движението на автобуса в границите на правилната пътна лента, същият се
отклонил в дясно и реализирал удар в дясна предпазна мантинела по посока на движението
с последващ такъв в лява предпазна мантинела, което довело до цялостна деформация на
МПС, вклиняване на автобуса между двете леви предпазни мантинели, невъзможност за
отваряне на вратите на автобуса и напускането му от страна на пасажерите в него и
самозапалване на същия.
Процесното събитие, част от подробностите около неговото настъпване и крайно
негативните последици, свързани със смъртта на 45 души и причиняването на телесни
увреждания на 8 лица, получили изключително силен и продължителен отзвук в
националните и международни медии и преса, поради което същите били ноторно известни.
В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, пътуващите в процесния
автобус, З.М и Саде М. - майка и баща на ищците, получили летални телесни травми, от
които починали по ужасяващ начин - задушаване и изгаряне.
Във връзка с настъпилото събитие било образувано наказателно производство - ДП №
93/2021 г. по описа на Национална следствена служба, наблюдавано под пр. пр. с peг. №
2830/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Перник, за извършено престъпление по
чл. 843, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ап 1, пред. ІІІ-то НК, което продължавало да бъде в
своята досъдебна фаза и към датата на подаване на настоящата искова молба.
Според ищците, причините за настъпилото събитие били комплексни, като се дължали
изключително на неправомерното поведение от страна на компетентните за поддръжката на
процесния участък от пътното платно държавни органи в лицето на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство, както и
на водача на пътнически автобус марка „Мерцедес“ , модел „7010“, с македонски peг. №
2
*****
В тази връзка, в частност относно отговорността на ответната Агенция „Пътна
инфраструктура“, ищците излагат подробни обстоятелства и доводи, въз основа на които
считат, че така описаните от тях характеристики и особености по изграждането,
обезопасяването и поддръжката на процесния пътен участък, анализирани поотделно и в
своята съвкупност, водели до категоричен извод, че пътната обстановка създала
дезориентираност на водача на автобуса и това се явявало съществена причина, както за
настъпване на процесното ПТП, така и за крайно негативните последици от същото (ако
буферът и защитните мантинели отговаряли на законовите изисквания, следвало да задържат
автобуса след удара в тях и по този начин запалването на автобуса щяло да бъде избегнато и
т. н.).
В заключение посочват, че процесното ПТП възникнало както поради неизпълнението
на законовите изисквания за превенция и осигуряване на безопасно придвижване по пътища
от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, така и поради незаконосъобразно поведение
от страна на водача на пътническия автобус, вследствие на което на ищците били причинени
както имуществени, така и неимуществени вреди, последните от които – предмет на
настоящото производство.
Относно претърпените и търпени и понастоящем неимуществени вреди, ищците
посочват, че същите били традиционни, както за българските, така и за близките ни по
народопсихология и семейни ценности македонски семейства, а именно: много топли лични
отношения, характеризиращи се със силна обич, привързаност, задружност, уважение и
разбирателство в семейството, и в частност: между ищците и техните родители. Ищците
имали дългогодишен щастлив семеен живот, граден с обич и разбирателство, като никога не
живели разделени от родителите си. Загубата на майка и баща било едно от най-тежките
възможни житейски събития и дори интензивността на страданието на ищците да намалеела
във времето, мъката не се преживявала до края на живота и вредата в това отношение била
непоправима и материално неизмерима. Наред с това, смъртта на родителите настъпила
нелепо, неочаквано, и по ужасяващо мъчителен начин (задушаване и изгаряне), починалите
били още в млада възраст - на 50 години, което допълнително засилвало страданията на
ищците. Ищците и до настоящия момент страдали от депресия и посттравматичен стресов
синдром, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като тези
състояние били без изглед за скорошно отшумяване. Ищците продължавали да бъдат
затворени в себе си и отчуждени, избягвали срещи с други лица и така обичайните за всеки
нормален човек срещи с приятели и стремеж към положителни преживявания.
По така изложеното, ищците считат, че претендираните от тях размери на
обезщетенията за неимуществени вреди били съобразени с критериите за справедливост по
чл. 52 ЗЗД.
Ищците правят доказателствени искания за събиране на гласни и писмени
доказателства, изслушването на съдебномедицинска експертиза и комплексна съдебно-
техническа експертиза.
3
Правят искане, в случая на липса на оспорване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК да
бъдат обявени за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по настъпването на
процесното събитие; пряката причинно-следствена връзка между смъртта на родителите им
и процесното събитие; твърдените в исковата молба причини за настъпване на събитието.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ е подал отговор с вх. № 3248/29.05.2025 г. – п.к. 28.05.2025 г. чрез адвокат
И. Б. от САК, с който оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по
размер.
Счита, че предявените искове били допустими, но исковата молба била нередовна, тъй
като ищците не били посочили банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми
или друг начин на плащане, поради което моли съда да ги задължи да отстранят този
недостатък.
Не оспорва твърденията на ищците, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа в района на
скоростен път, част от Лот 0 на автомагистрала „Струма“, при км 31+800, в посока към
отбивката за с. Б., област Перник, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски peг. № ***** който
самокатастрофира, вследствие на което са загинали 45 пътника, а 8 са с телесни повреди; че
автомагистрала „Струма“, на която е станало визираното в исковата молба ПТП, е част от
републиканската пътна мрежа и като такава се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура” (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че на
територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез специализираното й звено -
Областно пътно управление - Перник (на основание чл. 22, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 2 от
Закона за пътищата); че за процесния участък от автомагистрала „Струма“ няма издаден акт
16 за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен път – това е автомобилен път с
организация на движението и разрешена скорост до 120 км/ч за леки автомобили и до 90
км/ч за автобуси, като процесния.
Оспорва останалите твърдения на ищците. Счита, че Агенция „Пътна инфраструктура“
изпълнила всички свои задължения във връзка с проектирането, изграждането и
поддържането в изправност на процесния пътен участък. Изпълнила изцяло законовите си
задължения за осигуряване на безопасни условия за движение в процесния участък.
Извършени били необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите по
пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП, както и на подзаконовите нормативни актове.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
състоянието на пътния участък, където настъпило същото.
Оспорва претендираните от ищците размери на обезщетенията като прекомерно
завишени, още повече, че ищците получили обезщетение за същите вреди от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Възразява срещу искането за присъждане на обезщетение за забава върху платеното от
застрахователя по застраховка „Гражданска отгворност" на автомобилистите ЗЗГОА „ГРАВЕ
4
- Застраховане Неживот“ АД, т.к. това плащане било извършено от друго лице на друго
основание, без причинна връзка с евентуална отговорност на ответника.
Твърди, че към момента на ПТП водачът на автобуса се движил с превишена скорост,
което допринесло за тежестта на вредите.
Прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалите
наследодатели на ищците, т.к. били без поставени обезопасителни колани.
Не възразява по направените от ищците доказателствени искания, с изключение на
някои от задачите към комплексната съдебно-техническа експертиза и за приобщаване към
делото на документи от досъдебното производство.
От своя страна прави доказателствени искания за събиране на писмени доказателства и
поставяне допълни въпроси по съдебномедицинската експертиза и комплексната съдебно-
техническа експертиза.
Прави искане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК съдът да допусне привличането на
„Автомагистрали” ЕАД, гр. София, с ЕИК:********* като трето лице - помагач на страната
на ответника в качеството му на изпълнител по сключен договор за текущ ремонт и
поддържане на пътя, във връзка с което прилага молба, в която излага съображения за
наличието на правен интерес за ответника от привличането на „Автомагистрали” ЕАД като
трето лице - помагач на негова страна.
Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:
Исковата молба е редовна, в каквато връзка следва да се отбележи, че възражението на
ответника за обратното поради това, че ищците не били посочили банкова сметка, по която
да се преведат присъдените суми или друг начин на плащане, се явява неоснователно и
съдът не следва да задължава ищците да отстранят този недостатък. При отсъствие на
изрично препращане в чл. 127, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 4 ГПК пропускът на ищеца да
посочи банкова сметка или друг начин на плащане не може да се квалифицира като
нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата
или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение (в този смисъл определение
№ 650/19.11.2018 г. по търг. дело № 1256/2018 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС).
Предявените с исковата молба осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира направените от страните
доказателствени искания за основателни и следва да бъдат уважени, доколкото са
допустими, относими и необходими за установяване на релевантни за спора обстоятелства.
Искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК е допустимо и основателно, като правният
интерес от привличане на „Автомагистрали” ЕАД, ЕИК:********* като подпомагаща страна
на страната на ответника се обосновава с обвързващата сила на мотивите в отношенията
между ответника и помагача - чл. 223, ал. 2 ГПК и с оглед възможността за регресен иск по
5
чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД, поради която причина и посоченото лице следва да бъде конституирано
като трето лице-помагач на страната на ответника.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде
насрочено в открито заседание, за което се призоват страните; следва да бъде изготвен
проект на доклад по делото, който да се съобщи на страните; както и на последните да се
връчи препис от настоящото определение, а на ищците се връчат и преписи от отговора на
исковата молба.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Конституира на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Автомагистрали” ЕАД, гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4, с ЕИК:********* като трето лице-помагач на страната на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ:*********.
Третото лице-помагач да бъде призовано за съдебно заседание, като му се връчат
преписи от исковата молба и от отговора на ответника и от молбата за конституиране, ведно
с приложенията към тях, както и препис от настоящото определение на посочения адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.09.2025 г. от 10.30
ч., за когато да се призоват страните.
Приема и прилага по делото като писмени доказателства заверени с оригиналите
копия на документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба,
подробно описани в същите.
Допуска съдебномедицинска експертиза със задача: вещото лице да даде заключение
по задачите в исковата молба и в отговора на исковата молба, при първоначален депозит от
700 лв., от които 300 лв. - вносими от бюджета на съда и 400 лв. - вносими от ответника в
едноседмичен срок от връчване на определението по сметка на ОС - Перник, като
назначава за вещо лице д-р Кирил Стоименов Чакъров.
Указва на ответника, че при непредставяне в срок на доказателства за внасяне на
определения депозит, съдът ще отмени определението си в частта, в която е допуснато
изслушването съдебномедицинска експертиза по въпроси, поставени от ответната страна,
както и че невнасянето на определения депозит може да е основание за съда да приложи
последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на решението, като може да приеме за
недоказани фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
Допуска комплексна съдебно-техническа експертиза със задача: вещото лице да
даде заключение по задачите в исковата молба и в отговора на исковата молба, при
първоначален депозит от 2 100 лв. (по 700 лева за всяко едно от вещите лица), от които 1 050
лв. вносими от бюджета на съда и 1 050 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от
връчване на определението по сметка на ОС - Перник, като назначава за вещи лица
Богомил Любенов Михайлов (строителен инженер по пътно строителство и архитектура),
6
Борислав Веселинов Василовски (Магистър- инженер по специалност: „Транспортна
техника и технологии“) и Калоян Величков Дончев (Бакалавър по пожарна и аварийна
безопасност).
Указва на ответника, че при непредставяне в срок на доказателства за внасяне на
определения депозит, съдът ще отмени определението си в частта, в която е допуснато
изслушването на комплексна съдебнотехническа експертиза по въпроси, поставени от
ответната страна, както и че невнасянето на определения депозит може да е основание за
съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на решението, като може
да приеме за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
Предоставя възможност на ищците за ангажиране на трима свидетели – при
довеждане в първото съдебно заседание, за установяване претърпените от ищците болки и
страдания, като на основание чл. 156, ал. 2 вр. чл. 101 ГПК указва на ищците в
едноседмичен срок от връчване на определението да представят писмена молба, в която да
посочат трите имена на свидетелите.
Определя на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 16.05.2014 г. за съдебните
преводачи първоначален депозит за възнаграждение на преводача в размер на 300 лева,
вносими от бюджета на съда.
Назначава за преводач по делото Веселка Иванова Русева, тел. 0898 620 227 за
извършване на устен превод от македонски език на български език и обратно при разпита на
тримата свидетели, който да се призове за съдебното заседание.
Да се издаде на ищците съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с
преписи на документи от ДП № 93/2021 г. по описа на Национална следствена служба,
наблюдавано под пр. пр. с peг. N2 2830/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.
Перник, водено във връзка процесното събитие.
Задължава на основание чл. 190 ГПК ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ в
двуседмичен срок от съобщението да представи заверени копия на наличните в агенцията
документи относно изграждането, стопанисването и поддръжката на процесния пътен
участък – скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, в посока към
отбивката за с. Б., област Перник.
Задължава на основание чл. 190 ГПК ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ в
двуседмичен срок от съобщението да представи в писмен вид информация и справка за
среднодневното движение на процесния участък (скоростен път, част от лот 0 на АМ
„Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за с. Б., област Перник) на годишна база за
периода от 01.01.2019 г. до 31 12.2021 г.
Задължава на основание чл. 190 ГПК ищците в двуседмичен срок от съобщението да
представят заверено копие от преписката по образуваната щета в ЗЗГОА „ГРАВЕ -
Застраховане Неживот“ АД peг. № 0306-4161.
Обявява на страните проекта на доклад по делото:
7
„Предмет на производството са предявени от Е. М., Е. М. и Е. А. срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ искове за осъждане на ответника да заплати на всеки един от
ищците, както следва: - по 26 000 лева, частично предявени от сумата в размер на 107
240 лева, за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на тяхната майка
З.М при ПТП от 23 11.20211 г.; - по 26 000 лева, частично предявени от сумата в размер на
107 240 лева, за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на техния баща
Саде М. при същото ПТП; - ведно със законната лихва върху всяка една от главниците,
считано от датата на събитието - 23.11.2021 г., до окончателното издължаване; както и
по 8 783.08 лв., представляващи законната лихва върху изплатените от „ГРАВЕ
Застраховане Неживот“ АД, Скопие, части от дължимите обезщетения за
неимуществени вреди във връзка със загубата на З.М, считано от 23.11.2021 г. (датата на
събитието) до 13 07.2023 г. (датата на плащането на частта от обезщетението) и по 8
783.08 лв., представляващи законната лихва върху изплатените от „ГРАВЕ Застраховане
Неживот“ АД, Скопие, части от дължимите обезщетения за неимуществени вреди във
връзка със загубата на Саде М., считано от 23.11.2021 г. (датата на събитието) до 13
07.2023 г. (датата на плащането на частта от обезщетението). Ищците претендират и
да им бъдат присъдени направени по делото разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения (чл. 146,
ал. 1, т. 1 ГПК):
На 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“,
при 31+800 км, в посока към отбивката за с. Б., област Перник, настъпило ПТП
(самокатастрофа) с пътнически автобус марка „Мерцедес“ , модел „7010“, с македонски
peг. № ***** в резултат на което починали родителите на ищците - Саде М. и З.М и
вследствие на тяхната смърт, ищците претърпели неимуществени вреди в размер на по
107 240 лева, от които предявяват частично с настоящата искова молба претенции за по
26 000 лв. и лихви.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищците, на насрещните права и
възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, същите са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Направеното от ответника в условията на евентуалност
възражение за съпричиняване от страна на шофьора на автобуса (управление на МПС с
превишена скорост) и родителите на ищците (пътували в автобуса без обезопасителни
колани) се основава на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК):
Ответникът признава обстоятелствата, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа в
района на скоростен път, част от Лот 0 на автомагистрала „Струма“, при км 31+800, в
посока към отбивката за с. Б., област Перник, е настъпило пътнотранспортно
произшествие (ПТП) с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски
8
peг. № ***** който самокатастрофира, вследствие на което са загинали 45 пътника, а 8 са
с телесни повреди; че автомагистрала „Струма“, на която е станало визираното в
исковата молба ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и като такава се
поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата),
както и обстоятелството, че на територията на Пернишка област тази дейност се
извършва чрез специализираното й звено - Областно пътно управление - Перник (на
основание чл. 22, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата); че за процесния
участък от автомагистрала „Струма“ няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради
това е със статут на скоростен път – това е автомобилен път с организация на
движението и разрешена скорост до 120 км/ч за леки автомобили и до 90 км/ч за автобуси,
като процесния.
Относно обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК):
Обявява за ненуждаещи се от доказване така признатите от ответника и посочени
по-горе обстоятелства.
Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти се разпределя,
както следва (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
В доказателствена тежест на ищците е да установят при условията на пълно и
главно доказване осъществяването на твърдяното в исковата молба действие
(настъпилата смърт на родителите им, вследствие на случилото се ПТП), довело до
причиняване на твърдените неимуществени вреди; противоправност на деянието
(действие/бездействие на лице/лица, на което/които ответникът е възложил работа);
пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и вредоносното деяние;
реално претърпяване на вредите - наличието на дълбока и емоционална връзка между всеки
един от тях и починалите им родители.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за вина, установена от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, както и приносът на шофьора на процесния автобус (управление на МПС с
превишена скорост) и родителите на ищците (пътували в автобуса без обезопасителни
колани) за настъпване на вредоносния резултат, с оглед релевираното възражение за
съпричиняване.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.“.
Указва на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на
доклад най-късно в първото по делото заседание.
Указва на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
9
прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Съдът напътва страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се
намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на
спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат; да се запази
имиджа и тайните им; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация,
няма значение на каква фаза е делото; медиация може да се проведе както на първа, така и
на втора инстанция. За да се поиска започването на медиация е достатъчно свързването с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищците бъде
връчен и препис от писмения отговор на ответника, ведно с приложенията към
него.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10