Р Е Ш
Е Н И Е
град София,
12.11.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, смесен въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИНА ДОНЧЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана
Андреева, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 524 по описа за
2018 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна частна жалба на Г.Д.Г. – действащ лично и като баща на малолетния К.Г.Г., депозирана чрез повереника адв. В.И. от САК, срещу протоколно определение от 11.06.2018 г., постановено по НЧХД № 7/16 г. по описа на РС – С., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Сочи се, че противозаконно в обжалваното определение е прието, че квалифицираната лека телесна повреда по хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК припокрива и обхваща квалифицираната обида на публично място по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК и обикновената обида по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като е повече от очевидно, че са касае за различни деяния и престъпления и затова те така и отделно са предвидени в различни разпоредби на НК.
Изтъква се, че съдът е приложил неприложима към конкретния случай разпоредба – тази на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НК, тъй като тя изисква деянието обида да е същото като телесната повреда, а това не е така, понеже те са различни. Сочи се, че е налице идеална съвкупност между леката телесна повреда по хулигански подбуди и обидата (публична или обикновена).
Твърди се, че позоваването на първоинстанционния съд на ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС е излишно, неотносимо и противозаконно, тъй като съдът нито е бил изправен пред наказание за едно и също деяние, нито пред две деяния, едното от които да е административно нарушение, а ЗНА не позволява правоприлагане по аналогия.
Иска се отмяна на атакуваното протоколно определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция депозираната частна жалба се поддържа от повереника с
изложените в нея доводи. Счита се, че деянието, предмет на тъжбата, е в условия
на идеална съвкупност с деянието, предмет на образуваното досъдебно
производство, поради което не е налице пречка за разглеждането на тъжбата в
тази й част.
Частният тъжител Г.Г. пред
въззивната инстанция се присъединява към заявеното от повереника си.
Защитникът на подсъдимия Б.Р.Т.
– адв. Д., заема становище за законосъобразност на атакуваното определение.
Сочи се, че първостепенният съд никога не е твърдял, че леката телесна повреда
се поглъща от обидата, а основанието за прекратяване на производството по
тъжбата е наличието на наказателно производство от общ характер по същия
случай.
Подсъдимият Б.Т. се
присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред
настоящата инстанция моли въззивния съд да вземе правилното решение.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на частните тъжители, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първостепенния съд, и като провери служебно
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В първоначално
депозираната тъжба от частния тъжител Г.Г. срещу Б.Т. се сочи, че на 13.12.2015
г. Г.Г. и малолетният му син К. Г. (на 9 години) се намирали на ледената
пързалка на коледния пазар в град С., като при паркирането на автомобила
възникнал спор за паркомясто с лице на име В.. След това, докато двамата стояли
и наблюдавали пързалящите се хора, зад тях се приближил подсъдимият Б.Т. –
съпруг на В., който изритал частния тъжител Г.Г. по краката и му казал „ти
какво си се жамбил на жена ми“. От действията и думите на подсъдимият детето се
уплашило, а подсъдимият Т. пристъпил към частния тъжител Г.Г. и започнал да го
удря, при което му причинил в областта на дясната скула и предната част на
дясната буза оток и мораво синкаво кръвонасядане, което преминава под
орбиталната област; оток, мораво кръвонасядане и охлузвания на горната устна; както
и кръвонасядане по лигавицата на долната устна.
С тъжбата на подсъдимия Б.Т.
е повдигнато обвинение, както следва:
-за това, че на 13.12.2015 г. около 12.00 часа
в гр. С., до ледената пързалка на коледния пазар в града посредством нанасяне
на удари причинил на Г.Г. лека телесна повреда с разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК;
- за това, че на същите
дата и място с нанесените удари причинил на Г.Г. публична обида по смисъла на
чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, евентуално обикновена обида по смисъла на чл. 146,
ал. 1 от НК, тъй като ударите са огорчили, унизили и оскърбили Г.; и
- за това, че на същите
дата и място с извършените спрямо Г.Г. действия нанесъл на К. Г. публична обида
по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, евентуално обикновена обида по
смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като събитията са протекли пред очите на
детето и от това то е било тревожно, разстроено, огорчено, унижено, възмутено и
оскърбено.
В РС С. по тъжбата е
образувано НЧХД № 7/2016 г.
С определение от
01.03.2017 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК производството по делото по
обвинението, повдигнато срещу Б.Т. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е
било прекратено, като определението на районния съд е било потвърдено с
определение на СОС, постановено по ВНЧХД № 252/2017 г. В хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд е било представено постановление от
28.12.2016 г. по ДП № 366/2016 г. по описа на РУ С., пр. пр. № 956/16 г. по
описа на РП С., с което подсъдимият Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК за това, че
на 13.12.2015 г. около 12.00 часа на ледената пързалка, находяща се в гр. С.
нанесъл удари с юмруци и с крак на Г.Д.Г., с което му причинил лека телесна
повреда – разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди – крещял и обиждал
пострадалия с думите „боклук, педераст, за какъв се мислиш бе, да ти еба
майката“. Както първоинстанционният
съд, така и въззивната инстанция са приели, че при така установеното е видно,
че подсъдимият Т. е привлечен като обвиняем по цитираното досъдебно
производство за престъпление, което по своето фактическо съдържание е идентично
на деянието, предмет на обвинението за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК,
повдигнато с тъжбата на пострадалия Г.Г..
С атакуваното пред
настоящия въззивен състав протоколно определение от 11.06.2018 г.
първостепенният съд се е произнесъл досежно производството по деянията, за които
производството по делото е останало висящо след прекратителното определение на
съда от 01.03.2017 г. - престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, които се
претендира да са извършени от подсъдимия Т. по отношение на Г.Г. и малолетния К.
Г.. Прието е от съда, че деянието, предмет на образуваното досъдебно производство
е извършено по същото време и на същото място и припокрива обидите, във връзка
с които се води настоящото производство по депозираната тъжба – т. е.
хулиганските действия, представляващи предмет на обвинението по досъдебното
производство съответстват на твърденията, изложени в частната тъжба, по
отношение на които е продължило разглеждането на настоящото производство. С
оглед на това първостепенният съд намерил, че са налице предпоставките за
прекратяване на настоящото производство, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК.
Този извод на
първостепенния съд е правилен.
Предназначението на
частната тъжба е да определи рамките, в които следва да се движи наказателното
производство – т. е. подсъдимият може да бъде осъден само за деяние, за което
пострадалият се е потъжил.
Принципно е
възприетото в правната теория и съдебната практика положение, че подобно на обвинителния акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията, преследвани по частното
обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от
частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките
на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.
В конкретния случай в непрекратената част от
производството от страна на частните обвинители и граждански ищци Г.Г. и К. Г.
(действащ чрез баща си Г.Г.) на подсъдимия Б.Т. с частната тъжба е повдигнато
обвинение за това, че на 13.12.2015 г. около 12.00 часа в гр. С., до ледената пързалка на
коледния пазар в града посредством нанасяне на удари на Г.Г. причинил на всеки
от тях поотделно публична обида по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
Очертаните в тъжбата обстоятелства, на които се основават твърденията за
осъществяване от подсъдимия на съставите на две престъпления по чл. 148, ал. 1,
т. 1 от НК, евентуално по чл. 146, ал. 1 от НК, по своето фактическо съдържание
сочат на идентичност на деянията, предмет на производствата пред РС С. и по ДП
№ 366/2016 г. по описа на РУ С., пр. пр. № 956/16 г. по описа на РП С..
Забраната за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem - е класически принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на
наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт… Правната квалификация на деянията е критерий
без решаваща роля за определянето на idem.
Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от
обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение.
Преценката на idem изисква във всеки
отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията,
които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място,
обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа
на което е предприето поведението на дееца. (вж. Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т.
д. № 3/2015 г., ОСНК, докладчик Г. З.)
Настоящият случай е именно
такъв – налице е пълна идентичност на фактите относно време, място, начин на
осъществяване на деянието, за което е образувано досъдебното производство и
деянията, за които на Б.Т. са повдигнати обвинения с тъжбата. Нанесената телесна повреда по чл. 130, ал. 1
от НК на Г.Г. в конкретния
случай обективира съществен елемент от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12
от НК, а именно хулиганските подбуди за извършването му, тъй като дава израз на
тези подбуди. Следователно, телесната повреда
по хулигански подбуди изчерпва в настоящия случай възможни други правни
квалификации на инкриминираната дейност, тъй като хулиганското поведение на
обвиняемия не е намерило проява извън прякото насилие върху пострадалия - при
което наведените доводи в частната жалба за наличие на идеална съвкупност между
престъплението нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди и
престъплението обида, причинена посредством нанасяне на лека телесна повреда са
неоснователни.
Следователно, правилно и
законосъобразно първостепенният съд е прекратил производството по НЧХД № 7/2017
г. по описа на РС С. на основание чл. 24, ал. 1, т. 6
от НПК, тъй
като спрямо същото лице за същото престъпление има
незавършено наказателно производство
от общ характер.
Предвид изложеното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.06.2018 г., постановено по НЧХД № 7/16 г. по описа на РС – С., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Р. Дончева)
2:………………
(Ан. Игнатова)