Решение по дело №70293/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14856
Дата: 30 юли 2024 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20231110170293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14856
гр. С..., 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩ....
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩ.... Гражданско дело №
20231110170293 по описа за 2023 година
С. Е. Й.а – Ив.... е предявила срещу С. о. осъдителен иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки, страдания и неудобства от увреждане на здравето, настъпило на
27.01.2019 г. в гр. С... в резултат на повредена настилка – необезопасена дупка пред
магазин „...“ на площад „ВеВ. з.а“ 1, ведно със законната лихва за забава от датата на
увреждането – 27.01.2019 г. до окончателното плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ищцата твърди, че на 27.01.2019 г., излязла пред блока си, находящ се в гр. С...,
площад „ВеВ. з.а“ № 1 за да се срещне със своята приятелка А. В.а, която я чакала в
колата си, паркирана срещу входа на блока. Докато пресичала малката уличка пред
болка, за да вземе документи от багажника на колата си, десният и крак попаднал в
необезопасена дупка, която се намирала пред магазин „...“. Кракът и пропаднал в
дупката, глезенът й се изкривил и паднала на улицата. Изпитала силна болка, не
можела да стъпва на десния си крак и заедно с А. отишли в УМБАЛСМ „П., където
била приета по спешност. Направили кръвни изследвания, електрокардиограма,
скелетно рентгеново изследване и й била поставена диагноза МКБ 10: S82.60 счупване
на външен (латерален) малеоус – закрито. Осъществено било закрито наместване на
фрактурата и кракът й бил поставен в гипсово корито. Издаден бил болничен лист за
35 дни. В края на м. февруари бил извършен контролен преглед. Където било
преценено, че крайникът следва да бъде обездвижен поне до средата на м.март, през
който период ищцата се придвижвала изключително трудно. Наложило се да прави
рехабилитация и и било забранено да товари крака и да шофира.
Посочва, че в периода след инцидента изпитвала силни физически и психически
страдания и болка, имала нужда от постоянна грижа и била зависима от други хора,
загубила нормалния ритъм на живот, което я подтискало емоционално и й пречело на
ежедневния ритъм на живот. Физическите болки, крампи и подуване, продължавали и
към днешна дата. Изключително голям проблем било невъзможността й да шофира. В
следствие на травмата изпаднала в невъзможност да изпълнява служебните си
задължения като адвокат в продължение на месеци. В резултат на увреждането не
успяла да се яви по НОХД 19131/2018 на СРС. Депозирала болничен и делото било
1
отложено. Недоволна от това останала нейната подзащитна, която се отказала от нея.
Наложило се да отложи и друго заседание, което следвало се проведе в К... Поради
служебната си ангажираност се принудила да не продължи болничния си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
С. о., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Изтъква се, че липсва
детайлна идентификация на мястото на инцидента. Счита се, че настъпилият инцидент
и вредоносният резултат не са следствие от неизпълнение на неговите нормативни
задължения да поддържа в нормално състояние настилка в процесния участък. Твърди
се, че дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения в района на ул. „Б..“ са възложени са по силата на Договор № ..-..6-
./10.08.2018 г. на „Т. Г. Х“ АД. В тази връзка твърди, че СО като стопанин на пътя е
положила всички грижи за да осигури безопасното движение в процесния пътен
участък. Оспорва причинно-следствената връзка и посочени от ищцата механизъм.
Оспорва се, че след инцидента ищцата е била в гипсово корито. Твърди се, че от
представените медицински документи се установява, че се касае за „битова травма“.
Релевира възражение за съпричиняване, твърди се че ищцата има придружаващи
заболявания. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на
обезщетение в намален размер. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Т. Г. Х“ АД, не оспорва, че е налице сключен договор с
ответника СО. Твърди, че в обхвата на договора се включват само посочените в
Приложение № 11 улици и булеварди, а площад „ВеВ. з.а“ не е включен в тях и
дружеството няма задължение да извършва дейности в този участък. За останалата
част от уличната мрежа, извън приложението, дружеството приема да извършва
дейности по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания. За процесния
участък такова възлагане не е правено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното
или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва
със заявения петитум на иска. Съобразявайки изложените от ищцата фактически
основания на предявения иск, съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна
квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените на Ив....
неимуществени вреди, настъпили в резултат на инцидент, дължащ се на виновно
неотстраняване, необезопасяване и несигнализиране на дефект на пътя поради
неизпълнение на задължението за поддръжката и сигнализирането му от лица, на
които ответникът се явява възложител на работата.
По предявените искове в тежест на ищцата е докаже следните обстоятелства:
осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото –
противоправно поведение; настъпили за нея неимуществени вреди, техният вид и
размер; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти
е да обори при условията на обратно доказване презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2
ЗЗД, както и да докаже възражението си за съпричиняване.
В случая от показанията на свид. А. В.а се установява следното: Тя е приятелка и
колежка от университета на ищцата и е била заедно с нея по време на инцидента на
27.01.2019 г. Към този момент двете били много близки, Ва... била по майчинство, а
ищцата била поела и нейните дела и трябвало да отиде с колата до тях за да вземе
документи, който ищцата входирала в съда по нейни дела. Имали среща сутринта и
2
свидетелката паркира точно пред входа за да изчака. Ищцата й казала, че слиза, но
колата й е паркирана малко встрани, пред магазин „...“ и трябва да вземе документите
от колата си. Ва... слязла от автомобила си, за да я изчака. Видяла С. да излиза,
възприела как минава пред колата и просто пропаднала. Изчезнала от полезрението й.
Видяла я как пада на улицата и започнала да вика след нея, добре ли е. Отишла до нея
и й помогнала да стане. Видяла, че С. се е спънала в дупка, която била на улицата,
непосредствено пред автомобила й, пред входа на магазин „...“. Дупката не била малка,
сравнително дълбока. С. не носела обувки на ток, било зима. Вдигнала я, а тя
изпитвала силна болка и не можела да стъпи на крака си. Видно било, че се е ударила.
Закарала я в „П., в спешния център, където я поел медицинския екип. Направили и
нужните изследвания и се оказало, че С. е със счупен крак. Не си спомня дали е
поставен гипс или шина. Разказва, че доста дълъг период от време и то през зимните
месеци С. не можела да излиза, не можела да се движи без патерици. Не можела да се
занимава нито с нейните, нито със своите дела, поради което се наложило Ва... да
прекъсне по рано майчинството си и тя да поема делата. Разказва, че след един от
прегледите ищцата била изключително тъжна и обезверена, защото й казали, че все
още не бива да натоварва крака си и да шофира. Тогава С. я помолила да я закара в К..,
защото имала дело. Притеснявала се, че съдът няма да го отложи и ще го разгледа без
нея. По друго дело клиент се отказал от нея, поради отлагане на делото му заради
невъзможността на С. да се яви. До април 2019 г. С. трудно се придвижвала.
Възстановявала се може би около половин година, ходила с патерици. Страхувала се,
че клиентите й ще оттеглят пълномощията си от нея и започнала да ходи по дела с
патерици. Разказва, че вероятно някой е подал сигнал за тази дупка, защото на
следващата година променили паркирането и преасфалтирали улицата.
Съдът намира, че от показанията на свид.Ва..., които са логични, последователни,
добросъвестно дадени и неопровергани от други доказателства по делото, по несъмнен
начин се установяват датата, мястото и механизмът на настъпване на инцидента, както
и наличието на дефект на пътната настилка – необезопасена дупка пред магазин „...“ на
площад „ВеВ. з.а“ 1.
Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на
определени технически изисквания, а според § 1, т. 2 ДР ЗП „земно платно“ е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Определение на
понятието „път“ се съдържа и в § 6, т. 1 ДР ЗДвП – всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. "Препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая,
установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба,
която е създавала опасност за движението. Съгласно чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“
ППЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. В настоящия случай от събраните по делото доказателства
се установи, че процесната злополука е станала на пред магазин „...“ на площад „ВеВ.
з.а“ 1, участък, който е част от общинската пътна мрежа на гр. С.... От
обстоятелството, че на процесния участък към момента на настъпване на инцидента е
имало неотстранено, необезопасено и необозначено препятствие – дупка, се налага
изводът, че С. о. не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП
задължения. Наличието или липсата на подадени сигнали до районната администрация
за дефекти е напълно ирелевантно. Доколкото С. о. като юридическо лице осъществява
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за
причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им
3
работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
по тротоара в района на площад „ВеВ. з.а“ 1 и за сигнализиране на пешеходците за
наличието на препятствия и ако от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на ищцата, следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на
възложителя – С. о., за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея
лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като в случая
презумпцията не е опровергана.
Вменените на ответната община правомощия за стопанисване на общинската
пътна мрежа несъмнено включват и отстраняване на всякакви повреди по общинските
пътища, които създават опасност от увреждане на пътните превозни средства, както и
на пешеходците, като част от общото задължение на общината за поддържането им в
необходимото за гарантиране на безопасен трафик състояние. Затова и в процесния
случай наличието на неремонтиран и несигнализиран участък от пътя, по който
преминават пешеходци, и който е станал причина за настъпилата злополука, е резултат
от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил
изпълнението на указаните по-горе дейности по поддръжка на общинската
инфраструктура. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по привеждане на проблемния участък в обезопасено състояние, като това
тяхно бездействие, по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се презюмира да е виновно. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г.
на Пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената
работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителя бездействието
на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то
се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите или други правила и от характера на възложената работа. Затова и в
случая, доколкото се установи, че в причинна връзка с визираното противоправно
поведение на лицата, на които са възложени дейностите по поддръжка на общинската
пътна мрежа, за ищцата са настъпили вреди, то за същите спрямо нея отговаря
ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че като стопанин на пътя е
положил всички грижи за да осигури безопасното движение в процесния пътен
участък. От представените от ответника писмени документи (фактура от 05.09.2019 г.,
Протокол № 47 от 05.09.2019 г. и схема) се установява, че действия по обезопасяване
и ремонт на процесната улица, чрез поставяне на асфалтова кръпка на процесната
дупка са предприети около седем месеца след процесния инцидент. Установи се по
делото и че в обхвата на договора сключен между ответника и ТЛП се включват само
посочените в Приложение № 11 улици и булеварди, като площад „ВеВ. з.а“ не е
включен в тях. Конкретно възлагане за процения участък е извършено много след
настъпилия инцидент, видно от предствените от самия ответник писмени документи.
Това до известна степен се потвърждава и от показанията на свид. Ва..., която споделя,
че около година след инцидента улицата е ремонтирана и асфалтирана.
Относими към въпроса за настъпилите вреди за ищцата, техния вид, размер и
интензитет са показанията на свид. Ва..., свид. Да.... (майка на ищцата), представената
медицинска и друга документация /л. 108 - 133 /, заключенията на съдебно-
медицинската и съдебно-психологичната експертиза.
От показанията на свид. Да.... и свид. Ва... се установява състоянието на ищцата
преди и след инцидента, включително значителен период след него. От показанията на
свид. Да.... се установява следното: Ищцата е живеела с нея към момента на инцидента
и възприятията й по отношение физическото и емоционалното и състояние са преки.
Разказва, че изпитвала силна болка и че първият месец пиела обезболяващи. Първият
месец не можела да спи, да се къпе и облича сама, не можела да се обслужва. Движела
4
се с патерици. Всичко ч изнервяло, защото по принцип била много самостоятелен и
организиран човек, а в резултат на инцидента се превърнала в един безпомощен човек,
нуждаещ се от чужда помощ. Не можела да върши работата си, притеснявала се да не
загуби клиентите си, нямало кой да я замества по делатата, по който е обществен
защитник. Не можела да шофира, което я възпрепятствало да изпълнява служебните си
задължения, 45 дни била с обездвижен крайник и не можела да стъпва на крака си.
При преценка на показанията на свидетелите, отчитайки тяхната заинтересованост от
изхода на делото в полза на ищцата предвид роднинската и близката им връзка, но и
съобразявайки всички данни по делото в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК,
съдът намира същите за непоследователни и вътрешно противоречиви, поради което
не кредитира същите.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, ведно с разясненията на
вещото лице в открито заседание, се установява следното: Въз основа на проучената
медицинска документация експертът приема за установено, че на 27.01.2019 г. при
преглед в УМБАЛСМ „Н.И.П..”, II-ра к- ка по ортопедия и травматология и след
образно изследване, на ищцата С. Е. Й... е установено, разместено, закрито счупване
на външен /малксопищялен/ глезеннен израстък на дясна подбедрица. Това увреждане
се причинява най-често по индиректен механизъм - при стъпване на криво с рязко
огъване, ротиране в глезенната става на стъпалото в страни. При това се създава
натиск на скочната кост /талус/ върху глезенния израстък и същевременно
преразтягане на ставни връзки в глезенна става което води до счупването. Травмата
добре отговаря да е получена по време и начин съобщени в искова молба. Съществуват
няколко класификации за глезенните увреди, като най- често се използва тази на
Lauge-Hansen. Според описанието при тази класификация се касае за изолирани
фрактури на латералния малеол. Неоперативното лечение на травмата се предприема
само ако се касае за неразместено счупване. В случая според приложената мед.
документация е приложено оперативно лечение /виж. оперативен протокол №
132/27.01.2019г./, като под ТВ контрол е извършено, репозиция с последваща
имобилизация. Оперативното лечение се прилага при разместените фрактури на
латералния малеол с цел постигане на стабилна анатомична редукция на талуса в
глезенната вилка („тибиалният таван” със своите малеоли), тъй като дори и 1 мм
отклонение води до значителна загуба на контакт между тибията и талуса, което може
да е причина за развитие на ранна посттравматична артроза. Лечението в случая е
закрито наместване на фрактурата с последващо поставяне на имобилизация на крака
за 45 - 65 дни. При благоприятно протичане на оздравителен процес функционално
възстановяване настъпва за около 2,5 до 4,5 месеца от датата на инцидента. От
травмата пострадалата е изпитвала силни болки, налагаща медикаментозно
обезболяване, с невъзможност да стъпва и да движи ходилото на десен крак поради
усилването им. Постепенно с времето и от приложеното лечение болката е намалява
по интензитет и следва да е отшумяла до около 2 - 4 месеца след инцидента.
Възможно е, обаче и след този период в зависимост от индивидуални особености да
има болезнено усещане при натоварване на крака и резки смени на времето. След
изписване от болничното заведения на ищцата е регистриран преглед на 04.02.2019 г.,
на 28.02.2019 г. и на 16.03.2019 г., когато е свалена гипсовата имобилизация. След
свалянето на имобилизацията кракът все още не е напълно функционално активен,
намалена е силата на мускулатурата и втвърдяване на ставите, които усложнения се
преодоляват в рамките на не повече от месец-два. От проверената медицинска
документация няма данни за възникнали усложнения и данни за по дълъг
възстановителен период от обичайния.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, ведно с разясненията на
вещото лице в открито заседание, се установява следното: От данните по делото,
психологическите изследвания, експлоративното интервю, свидетелските показания на
св. А. В.а и Д.... Да.... и преживяванията, описани от ищцата във връзка с обсъждания
казус, може да се обоснове заключението, че се касае за стресова реакция, която
5
възниква в резултат на счупване на глезена при попадане в необезопасена дупка на
общинска улица. Въпросният инцидент рязко променя фокуса на психичния живот на
ищцата: от амбициозна и успяваща, изпълнена с енергия и сили за реализация, я връща
на ниво борба за възстановяване и възвръщане на предишното физическо статукво.
След отминаване острата фаза на стреса / около 10 дни/ настъпва фаза на фрустрация,
характеризираща се с пълно разстройство на плановете, невъзможност да движи
делата си, създаваща бариера в задоволяването на значими за нея потребности. Както е
видно от психологическият й профил тя е работохоличка - обича работата си,
организирана, сериозна и отговорна към поетите ангажименти и този ненадеен
инцидент преобръща ежедневието и подредеността в нейния живот. Психологически
това е изразено в преживяване на потискаща зависимост, уязвимост, физическо
безсилие, неудовлетвореност от невъзможността да се придвижва самостоятелно, страх
от изоставане и деквалификация в професионален план. Това състояние е твърде
мъчително и душевно болезнено за ищцата и продължава до свалянето на гипса и
отпадането на забраната за шофиране. Инцидентът е внезапен, ненадеен, със силен
отрицателен заряд, носещ интензивни физически болки от една страна, особено в
първите дни и нощи, изискващи и употребата на обезболяващи медикаменти и от
друга - от активен, деен и амбициозен млад адвокат, я превръща в обездвижена,
зависима от близките си в ежедневието и елементарното самообслужване, понасяща
болки и страдания, изваждайки я рязко от работния режим и цикъл на работа и
поставяйки я в невъзможност да изпълнява пълноценно служебните си задължения. В
резултат на този нарушен работен цикъл и режим, ищцата търпи и професионални
вреди - в невъзможност е да се явява на съдебни заседания, налага се отлагане и
забавяне на делата, налице е и оттегляне на клиент, което определено й носи
незаслужени негативи. Към момента травмите са преодоляни, тъй като е налице
високо ниво на социално функциониране, т.е. доколко ефективно човек изпълнява
различните социални роли, които се очакват от него - това е най-добрият критерий,
сочещ преодоляване на неблагополучията и травмите.
Съдът кредитира заключенията като пълни, обективни, компетентно и обосновано
изготвени. Следователно по експертен път – въз основа на заключението на съдебно-
медицинската и съдебно-психологичната експертиза, са потвърдени показанията на
свид. Да.... и Ва... относно непосредствено възприетото от тях здравословно и
психическо състояние на ищцата веднага след инцидента и в периода на
оздравителния процес.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и
понесените от ищцата неимуществени вреди съдът прави, преценявайки съвкупно
показанията на разпитаните свидетели, медицинската документация и заключението
на съдебно-медицинската експертиза, от което е видно, че видът на травмата,
констатиран в деня, следващ деня на инцидента, съответства по време и начин, както
са съобщени в исковата молба. Предвид гореизложеното възражението на ответника за
липса на причинно- следствена връзка между инцидента и травматичните увреждания
на ищцата, обосновано с възможността тя да се е самоувредила впоследствие, е
напълно голословно, защото не почива нито на доказателствата по делото, нито на
каквато и да е житейска логика. В съдебно заседание експертът Г. разясни, че изразът
„битова травма“ се използва в лекарските среди, в случаи, в които най-често се приема
анамнеза дадена от пострадалия.
По отношение размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва
обсъждането на обективни критерии, свързани например с вида на уврежданията,
начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да
няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата
възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези
6
и други. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
пострадало лице болки, страдания и неудобства – физически, емоционални и
психически сътресения, които намират отражение върху здравето и върху психиката
му и му създават дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното и/или психическото
му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени
вреди.
При определяне в случая на размера на понесените от ищцата неимуществени
вреди в съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе
предвид следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-
икономическата конюнктура в страната към този период, определяща глобалните
параметри на критерия за справедливост, във връзка с което съобрази средната
месечна работна заплата според НСИ; 2. възрастта на пострадалата към датата на
събитието – 35 години; 3. вида, характера и степента на получените телесни
увреждания – разместено, закрито счупване на външен /малксопищялен/ глезеннен
израстък на дясна подбедрица, последното причинило трайно /за поведе от 30 дни/
затруднение на движенията на долен крайник; 4. начина, времетраенето и степента на
тяхната регенерация – лечението в случая е закрито наместване на фрактурата с
последващо поставяне на имобилизация на крака за 45 - 65 дни. При благоприятно
протичане на оздравителен процес функционално възстановяване настъпва за около
2,5 до 4,5 месеца от датата на инцидента; 5. интензитетът на търпените болки,
страдания и неудобства по време на възстановителния процес – поставяне на
имобилизация на крака за период от около 45 дни, интензивни болки в началото на
възстановителния процес, налагащи медикаментозно обезболяване, и наличието
понастоящем на лек остатъчен дискомфорт; 6. претърпените неудобства по време на
възстановяването – качествени изменения в начина на живота на ищцата по време на
възстановителния процес поради възникналите необходимост от имобилизация на
крака, невъзможност да изпълнява пълноценно служебните си задължения, нарушен
работен цикъл и режим, в резултат на който ищцата търпи и професионални вреди -
невъзможност да се явява на съдебни заседания, налице е и оттегляне на клиент. С
оглед на всичко това, но давайки приоритет на вида на травмата и произтичащите от
нея ограничения в придвижването през немалък период от време, съдът приема, че
следва да се определи на ищцата в съответствие с принципа на справедливостта
съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от процесното събитие в
размер на 10 000 лв. Присъждането на по-голяма сума според съда би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
По възражението за съпричиняване на инцидента и на вредоносния резултат от
ищцата следва да се посочи следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на
ППВС № 17/1963 г. Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. В настоящия случай ответникът въпреки изричните
указания на съда не е ангажирал нарочни доказателства по възражението си за
съпричиняване, а го обосновава със събраните по почин на ищцата доказателства като
твърди, че уврежданията са настъпили след „битова травма“ и че ищцата има
придружаващи заболявания, че същата не е отдала нужното внимание при своето
придвижване по обичаен маршрут, през дневен период. Възражението му обаче е
неоснователно по следните съображения: Вещото лице Г. разясни в кои случаи се
7
използва израза „битова травма“, което бе обсъдено по-горе. Обстоятелството, че
инцидентът е настъпил в С.та част на денонощието, поради което препятствието е
било видимо, не е достатъчно да обоснове извод за наличие на съпричиняване от
пострадалия. Същевременно от показанията на свид. Ва... се опровергава тезата на
ответника за проявено невнимание от ищцата, като се изяснява, че ищцата е била
обута с ниски обувки, не са били налице обстоятелства, които да разсейват същата.
Другите сочени от ответника възможни причини за настъпване на инцидента
/придружаващи заболявания/ не бяха установени по делото. Обстоятелството дали
ищцата е получавала или не обезщетение за временна неработоспособност е
ирелевантно. Неоснователно е и възражението, че ищцата е допринесла за възникване
на вредите, защото е натоварвала крайника във връзка с работа и битови ангажименти.
Вещото лице изясни, че не е налице компрометиране на лечението и че
възстановителния период е в рамките на обичайния.
Що се отнася до физиотерапията, единствените данни по делото за провеждане
на такава се съдържат в показанията на свид. Да..... В тази част заявеното от нея
представлява разказ за лично възприети обстоятелства. Други доказателства по делото
за проведена такава не са събрани. Съдът кредитира показанията на свидетеля и в тази
част, но дори да се приеме, че не е провеждана физиотерапия, в случая вещото лице не
е констатирало наличието на медицински данни за възникнали усложнения или
пролонгиране на възстановителния процес. Следователно неговата продължителност е
в рамките на обичайната средна продължителност, от което това следва, че
непровеждането на физиотерапия не би повлияло негативно на оздравителния процес,
а той е протекъл в рамките на обичайното.
След като доказателствената съвкупност не съдържа данни за поведение на
ищцата, което обективно да е допринесло за настъпване на инцидента и на вредите,
включително за увеличаване на вредите, съдът намира възражението за съпричиняване
за неоснователно.
Предвид изложеното предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е
частично основателен за сумата от 10 000 лв., а за разликата до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен. Ответникът дължи върху главницата и законната
лихва, считано от датата на увреждането – 27.01.2019 г., до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Ищцата е сторила разноски, както следва: 600 лева
държавна такса, 300 лева депозит за СМЕ и 300 лева депозит за СПЕ. Съобразно
изхода по делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 800 лева.
В полза на ищцата е оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата от адв. Д. Д.. В полза на адв. Д. следва
да бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на 1300,00 лева, съобразен с правната
и фактическа сложност на делото и минималните размери предвидени в Наредба №
1/2004 г.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищцата дължи на ответника
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, а
именно сумата от 50,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с адрес: гр. С..., ул. „М..“ № да заплати на С. Е. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. С..., площад „ВеВ. з.а“ №, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
8
сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки,
страдания и неудобства от увреждане на здравето, настъпило на 27.01.2019 г. в гр. С...
в резултат на повредена настилка – необезопасена дупка пред магазин „...“ на площад
„ВеВ. з.а“ 1, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 27.01.2019
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди – за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лева

ОСЪЖДА С. о., с адрес: гр. С..., ул. „М..“ № да заплати на С. Е. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. С..., площад „ВеВ. з.а“ № 1 на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК сумата от 800,00 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА С. о., с адрес: гр. С..., ул. „М..“ № да заплати на адв. Д. В. Д., САК,
личен № ********** сумата от 1300,00 лева – адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на С. Е. Й. в настоящото производство.

ОСЪЖДА С. Е. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., площад „ВеВ. з.а“ № 1, да
заплати на С. о., с адрес: гр. С..., ул. „М..“ № на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника С. о. - „Т. Г. Х“ АД

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9