Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Русе, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на 19 април през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при
секретаря Галина Кунчева и с
участието на прокурора Емилиян
Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Спасов КАНД № 87 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Русе против Решение № 15 от 06.02.2023 г., постановено
по АНД № 319/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 18-001982 от 27.07.2022 г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с което на „Агроплант 60“ ООД, със
седалище: с. Кацелово, община Две могили, област Русе за нарушение на чл.200,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г./, във връзка с чл. 18, ал. 3, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 4 за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити
пространства /Обн. ДВ, бр. 6/2011 г./ и на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса
на труда (КТ) е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 2 500 лева и е осъдена ИА ГИТ да заплати на дружеството сумата
от 400 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила.
Касационният жалбоподател претендира отмяна на
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди
издаденото наказателно постановление.
Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответната в производството страна - „Агроплант 60“ ООД,
със седалище: с. Кацелово, област Русе, чрез процесуален представител адв. С. К.
в депозирано по делото писмено възражение срещу касационната жалба вх. № 1588 от
07.03.2023 г. по описа на РС – Бяла оспорва основателността на жалбата.
Претендира и присъждане на разноски пред касационната инстанция, съгласно
представен списък на разноските и приложени доказателства за реалното им
извършване (л. 15 и л. 25 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени НП, районният съд е приел на първо място,
че при образуване
на административнонаказателното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения, по-конкретно в процедурата по съставяне и връчване на
АУАН като в
конкретния казус не било налице надлежно връчване на покана за съставяне на
АУАН, което препятствало съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, не били
налице и предпоставките да се приложи разписаната в чл. 416, ал. 3 от КТ
процедура във връзка с предприетото връчване на АУАН, чрез поставяне на съобщение
на таблото за обявление и в интернет страницата, тъй като не били налични
доказателства за невъзможност съставеният АУАН да се връчи лично на нарушителя
срещу подпис.
Касационната инстанция не споделя този извод на
първоинстанционния съд по следните съображения. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН изрично предвижда случая на съставяне на акта в отсъствие на нарушителя
при условие, че той след покана не се яви за това. Процесният казус попада в
тази хипотеза. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е била
изпратена по пощата Покана изх.
№ 22044899 от 16.05.2022 г. за явяване за съставяне на АУАН, на адреса на
управление на дружеството, която покана е била получена на 18.05.2022 г., като
«Агроплант 60» ООД е било предупредено, че при неявяване актът ще бъде
съставен в негово отсъствие (на л. л. 13 и 14 от а.н.д. № 1939/2022г. по
описа на РС – Русе). На
посочената в поканата дата не се е явил представител на дружеството и АУАН е
бил съставен в отсъствие на нарушителя в съответствие с правилото на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, при което не е допуснато
нарушение на процесуалния закон. Нормата на чл. 43 от ЗАНН посочва реда и
начина за предявяване на акта. В случая обаче административното нарушение е на
разпоредба от КТ и правилата, разписани в него се явяват специални по отношение
на общите правила в ЗАНН, както е посочил и районният съд. Съгласно чл. 416,
ал. 6 от Кодекса, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението
на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за
административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен
друг ред. Съответно според разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, АУАН се връчва
на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща
по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на
адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се
извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401 от КТ. По делото липсват данни за невъзможност съставеният АУАН да се връчи
лично, но е използван изрично посоченият в закона способ – актът е изпратен по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление на
дружеството, както и на постоянния адрес на управителя (л. л. 18 и 19 и л. 22
от а.н.д. № 1939/2022 г. по описа на РС – Русе). Действително е допуснато нарушение
на процесуалното правило, но то, противно на приетото от контролираната
инстанция, не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на
защита на нарушителя. Писмото се е върнало в цялост с
отбелязване от пощенския оператор „непознат“, съответна като „непотърсена
пратка“ и съгласно процесуалните правила на чл. 416, ал. 3 от КТ АУАН е бил
поставен на таблото за обявления на ДИТ - Русе и в интернет страницата на ИА
ГИТ, като за това действие административният орган отново е изпратил съобщение
до дружеството с изх. № 22059592 от 01.07.2022 г. (л. 25 от а.н.д. №
1939/2022 г. по описа на РС – Русе). От анализа
на писмените доказателства по делото, следва правният извод, че в случая не са
били допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 416 от КТ.
С оглед изложеното административният съд намира, че в
хода на административнонаказателното производство не е допуснато твърдяното
съществено процесуално нарушение, което да опорочава до такава степен
производството, че да налага отмяна на наказателното постановление само на това
основание.
Касационната инстанция обаче споделя напълно
изложените от районния съд мотиви относно допуснато нарушение на материалния
закон, към които тя препраща на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Правилно и напълно обосновано въззивният съд е приел, че по делото не е
установено и доказано дружеството да е осъществило от обективна страна състава
на вмененото му нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ, във връзка с чл.200, ал. 1, т. 5 от Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г./,
във вр. с чл. 18, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4 за мълниезащитата на
сгради, външни съоръжения и открити пространства /Обн. ДВ, бр. 6/2011 г./. Действително от
събраните гласни доказателства се установява, че проверка на място относно
обстоятелствата на нарушението не е извършвана, не е осъществяван контакт с
управителя на дружеството, нито при проверката, нито впоследствие. За да
приеме, че е налице вмененото с АУАН нарушение, а именно, че на обекта на
контрол не е осигурена ефективна защита от преки попадения на мълнии,
актосъставителят се е позовал на писмена информация от дружеството, с вх. №
22055055 от 10.05.2022 г. за липса на изградена в обекта мълниезащитна и
заземителна инсталация, която обаче, както е посочил и районният съд, не е ясно
по какъв начин и от кого е подадена - кой е авторът й, тъй като в документа е
налице само подпис. От друга страна, квалифицирайки нарушението,
актосъставителят, впоследствие и АНО е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 5 от Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване /ДВ, бр.88/1999г./, която е обвързал с
тази на чл. 18, ал.
3, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4 за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и
открити пространства /Обн. ДВ, бр. 6/2011 г./. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ, бр.
88/1999г./, при
проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения,
уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се
спазват изискванията за мълниезащитата. Изискванията за мълниезащита са
регламентирани в Наредба № 4
за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства /Обн. ДВ,
бр. 6/2011 г./. Съгласно
чл. 18, ал.
3, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4 за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и
открити пространства /Обн. ДВ, бр. 6/2011 г./, сградите и външните съоръжения от трета категория на мълниезащита се
осигуряват със защита: 1. при преки
попадения на мълнии; 2. от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и
надземни комуникации. В тази връзка правилни и напълно обосновани се явяват
и изводите на първата съдебна инстанция, че от описанието на нарушението в АУАН
и НП, а и от останалите доказателства не се установява нито дали проверяваният
обект е трета категория, нито какви специфични изисквания за мълниезащита не са
изпълнени, касателно проверявания обект, за да се приеме, че именно посочените
законови разпоредби са нарушени.
С оглед изложеното, като е отменила
оспореното пред нея наказателно постановление, първата съдебна инстанция е
постановила правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото касационният ответник има право, на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на разноски за адвокатско
възнаграждение за осъщественото по касацията процесуално представителство в
размер на 550 лева, за заплащането на които е представен своевременно договор
за правна помощ. Деловодните разноски, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, вр.
с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Така мотивиран и на основание чл.
63в от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
15 от 06.02.2023 г., постановено по АНД № 319/2022 г. по описа на Районен съд -
Бяла, с което е отменено Наказателно постановление № 18-001982 от 27.07.2022
г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе и е осъдена Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София да заплати на „Агроплант 60“ ООД сумата от 400 лева - разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 3 да заплати на „Агроплант 60“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Кацелово, община Две могили, област Русе, ул.
“Филип Тотю“ № 1, възнаграждение за един адвокат в касационното производство в
размер на 550 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.