Решение по дело №7550/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2150
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110107550
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2150
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110107550 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
123178/15.06.2022 г./ на фирма срещу И. Н. П., с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните
задължения за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: сумата от 1
341.58 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното плащане; сумата от
241.13 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г.; сумата от 43.39 лв. –
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 01.2019 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното плащане; сумата от
9.75 лв. – лихва за забава за периода от 02.03.2019 г. до 01.02.2022 г. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения
имот, възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими Общите условия
на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил в имота на ответника топлинна енергия през процесния период, като той не е
заплатил в срок дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е
изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба,
въпреки че препис от исковата молба ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, съдържащо
разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу него, са му
връчени лично по месторабота на 11.10.2022 г.
Ответникът е призован за откритото заседание на 16.01.2023 г. с призовка, редовно
връчена по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез работодател, в която изрично му е разяснена
възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие да бъде постановено
1
неприсъствено решение по искане на другата страна. Въпреки редовното призоваване той не
се е явил в откритото заседание, не е изпратил процесуален представител и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С исковата молба, както и в откритото заседание на 02.02.2023 г., ищецът е поискал
съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на
исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал
отговор и не се е явил в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а същевременно предявените искове са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което исковете да бъдат изцяло
уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските, които е направил за производството, възлизащи общо на сумата от 180.08 лв.,
както следва: 75.08 лв. – държавна такса; 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение;
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в
адрес, с абон. № ****, а именно: сумата от 1 341.58 лв. – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022
г. до окончателното плащане; сумата от 241.13 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019
г. до 01.02.2022 г.; сумата от 43.39 лв. – цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022
г. до окончателното плащане; сумата от 9.75 лв. – лихва за забава за периода от 02.03.2019 г.
до 01.02.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 180.08 лв.
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на адрес – трето лице – помагач на
ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните, като на ответника се укаже възможността в
1-месечен срок от връчването да подаде пред СГС молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за
неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2