НЧХД № 1378/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер.
Частният тъжител Б.З.К., ЕГН ********** ***
обвинява подсъдимия Й.С. К=, ЕГН ********** от с. гр. в извършването на
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно в това, че на 03.05.2018г. в гр.Септември,
обл.Пазарджик му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител се
явява лично, като поддържа обвинението и иска осъждане на подсъдимия.
Подсъдимият се явява лично в едно от
проведените съдебни заседания, като не се признава за виновен и дава обяснения
по повдигнатото му обвинение. В следващите съдебни заседания не се явява, като
производството е проведено в негово отсъствие, но с участието на служебен
защитник. Защитникът на подсъдимия пледира за постановяването на оправдателна
присъда и излага съображения за това.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, съобразявайки закона и
по вътрешно убеждение, като прие за установено от фактическа страна следното:
Към мес. май 2018г. тъжителят Б.К. и
подсъдимият Й.К. ***, съответно първият на ул.”Бреза” № 1, а вторият – „Бреза”
№ 27. Подсъдимият живеел на семейни начала със сестрата на тъжителят, от която
имал дете.
На 02.05.2018г., около 18.00 часа, подс.К.,
заедно с детето си и съжителстваща с него, отишли на гости в къщата на
родителите на последната, където живеел и тъжителят К..
В един момент тъжителят К., който бил
употребил алкохол и се намирал в двора на къщата, се подразнил на детето на
подсъдимия, при което го хванал за ръката и го дръпнал силно нагоре във
въздуха. Това станало повод подсъдимият и тъжителят да се скарат. Двамата
първоначално се нагрубили един друг, след което, на улицата пред къщата,
започнали да се дърпат с ръце. Тъжителят ударил подсъдимият с юмрук в лицето, а
веднага след това последният му отвърнал също с юмручен удар в главата, при
който К. паднал на земята по гръб и ударил главата си в камък. В резултат на
този удар получил рана и кръвотечение в областта на тилнотеменната област на
главата.
На мястото на инцидента се струпали
съседи на тъжителя и подсъдимия, някои от които помогнали на Б.К. да се изправи
и го оставили полегнал в близост до дворната ограда на дома му, а подс.К. се
прибрал в дома си.
В този момент св.С.Г. – съсед на тъжителя,
бил в дома си и се готвел да се изкъпе след работа. Той чул, че на улицата
става някакъв инцидент и излязъл отвън гол до кръст. Видял, че тъжителят К.
лежи на земята с нараняване на главата и по мобилния си телефон подал сигнал на
телефона за спешни повиквания № 112. Сигналът бил приет на 02.05.2018г. в 19.11
часа.
На място били изпратени екип на спешна
помощ, както и автопатрул от РУ МВР-Септември, в състава на който били
свидетелите И.С. и И.И.. Служителите на спешна помощ привързали раната на
главата на тъжителя и си тръгнали, т. к. той отказал да се качи в линейката и
да бъде откаран за обстоен преглед във ФСМП-Септември. Полицейските служители
на свой ред взели отношение по случая, като съставили протоколи по чл.64 от ЗМВР
/лист 58-59 от делото/, с които предупредили подсъдимия и тъжителя да не влизат
повече в спорове и саморазправи.
Малко по-късно св.А.М. – работодател на
тъжителя, прибирайки се в дома си в ромската махала на гр.Септември след
работа, научил от хората в махалата за инцидента и посетил дома на К.. Видял
тъжителя с привързана рана на главата и го потила какво става, но последният не
му дал никакви конкретни обяснения. След това по настояване на св.М. тъжителят
се качил в колата му и той го откарал във ФСМП-Септември. Там К. бил прегледан
по-обстойно, като раната му било отново промита и привързана, след което бил
съставен и фиш за спешна медицинска помощ, отразяващ посещението му на
02.05.2018г. за времето от 20.30 до 20.40 часа. След това тъжителят К. се
върнал в дома си.
На следващия ден сутринта К. срещнал подс.К.
*** и го заплашил със саморазправа, като носел в себе си и нож. По този повод в
09.58 часа подс.К. подал сигнал на тел.112. На място били изпратени полицейски
служители от РУ МВР-Септември - свидетелите Л.К. и В.Г.. Те взели отношение по
случая, като съставили протоколи по чл.64 от ЗМВР /лист 61-62 от делото/, с
които предупредили подсъдимия и тъжителя да не влизат повече в спорове и
саморазправи.
На 04.06.2018 година, т. е. повече от
месец след инцидента, тъжителят Б.К. посетил кабинета по Съдебна медицина в „МБАЛ Пазарджик” АД,
където бил освидетелстван от съдебния лекар д-р Борис Пеев. Пред него той
заявил, че на 03.05.2018 година, около
11.00 часа, бил нападнат пред дома му от подс.К. и бит с юмруци, при което
паднал на земята и си ударил главата в камък. На тъжителя било издадено СМУ № 109-І/04.06.2018г.,
в което било отразено, че в резултат на извършения преглед било констатирано травматично
увреждане, а именно белег от разкасно-контузна рана по окосмената част на
главата с размери 2х1 см. Според съдебния лекар това травматично увреждане е
причинило на К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
На 17.08.2018г. тъжителят К. подал частна тъжба против
подсъдимия в РС-Пазарджик, в резултата на което било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе
изцяло от обясненията на подсъдимия Й.К., изцяло от показанията на свидетелите Г.,
К., С., И., М. и Г., частично от тези на св. Анка Калова, а също и от писмените
доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира като основно гласно доказателство
обясненията на подсъдимия, т.к. те не бяха опровергани от никое друго гласно
или писмено доказателство, а напротив, подкрепят се в голяма степен от
множеството събрани по делото доказателства, на които съдът даде вяра.
От обясненията на подсъдимия стана
категорично ясно, че инцидентът между него и тъжителят се е случил не на
03.05.2018г., около 11.00 часа, както се сочи в частната тъжба, а на
02.05.2018г. и то около 19.00 часа. В подкрепа на всичко това са не само
обясненията на подсъдимия, но и показаният на свидетелите Г., К., С., И., М. и Г.,
на които съдът даде пълна вяра, т.к. ги намери за обективни, хронологично точни
и депозирани от лица, незаинтересовани от изхода на делото. В подкрепа на това
са и приетите като писмени доказателства по делото заверено копие на хартиен
носител на електронен картон за прието повикване на тел.112 /лист 88 от делото/
и фиш за спешна медицинска помощ /лист 107 от делото/. Първото писмено
доказателство сочи, че действително св.С.Г. е подал сигнал за инцидента, както
и той сам разказва в показанията си, като това е станало на 02.05.2018г. в
19.11 часа. Второто писмено доказателство установява, че действително тъжителят
е бил откаран във ФСМП-Септември от св.М., за което последният подробно
разказва, като е бил прегледан на 02.05.2018г. за времето от 20.30 до 20.40
часа, т.е.малко повече от час след инцидента.
Пак от неопроверганите обяснения на
подсъдимия стана ясно, че преди да получи нараняването на 02.05.2018г. К. е
влязъл първоначално в словесен спор с К., след това пръв му е нанесъл удар с
юмрук в лицето, на което К. отвърнал също с юмрук в главата, в резултат на
което тъжителят паднал и ударил главата си в камък на земята.
Единственото гласно доказателство, с
което се прави опит да се опровергаят обясненията на подсъдимия са показанията
на св.Анка Калова. Тя твърди, че била очевидец на това как подсъдимият ударил
тъжителя с два-три шамара, след което последният паднал на земята и ударил
главата си, при което получил нараняването описано в тъжбата. Тази свидетелка
не сочи преди това да е видяла удар от страна на тъжителя към подсъдимия. В
този смисъл показанията на св.Калова са единствените уличаващи подс.К. в
извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение от частния
тъжител. Няма нито едно друго уличаващо го гласно доказателство, т.к. всички
коментирани по-горе свидетели посочиха, че не са били очевидци на
инкриминираните събития и са възприели ситуацията, респ. нараняването на К. след
като инцидентът е бил приключил, а подсъдимият и тъжителят са се били
разделили. Св. Г. и К. дори не са посещавали инцидента на 02.05.2018г., а са
взели отношение относно друг конфликт между тъжителя и подсъдимия и то на
следващия ден сутринта.
Съдът обаче не даде вяра на заявеното от
св.Калова в смисъл, че въпросният инцидент се е развил около обяд, т.к. вече
се изложиха подробни съображения относно това, че тъжителят е получил
инкриминираното телесно увреждане около 19.00 часа на 02.05.2018 година. Не
убягна от вниманието на съда и това, че св.Калова не е била очевидец на
конфликта между тъжителя и подсъдимия от самото му начало. Нейният разпит
започва с това, че когато отишла пред дома на внука си – Б.К. той бил паднал на
земята, а подс.К. искал още да го бие, но тя го избутала. Веднага след това
добавя, че била видял как К. нанася удари с шамари над К. и той пада. Дори
заявеното от Калова да е абсолютно вярно, макар че за часа на събитията се
установи категорично, че те са се развили не в 11.00 ч., а около 19.00 часа, то
по никакъв начин показанията на горепосочената свидетелка не опровергават
казаното от подсъдимия, че тъжителят пръв го е нападнал и нанесъл юмручен удар,
след което той му отвърнал с такъв, при което К. паднал и ударил главата си на
земята.
С оглед на всичко казано до тук съдът
намира, че поведението на подсъдимия не е било обществено опасно, доколкото
когато е нанесъл удар над тъжителя и той паднал, и получил инкриминираното
нараняване, К. се е намирал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12 от НК
Категорично се установи, че за да защити
правото си на телесен интегритет, след като е бил нападнат от тъжителя по
подробно описания по-горе начин, подсъдимият е реагирал светкавично, като
нанесъл юмручния удар над К. с цел да го възпре от по-нататъшно агресивно
поведение и отношение.
Нападението от страна на тъжителя Манчев
към подсъдимия е било противоправно, доколкото осъществява състав на
престъпление – лека телесна повреда. Това нападение е създало реална и
непосредствена опасност за живота и здравето на К.. Нападението от страна на К.
не е било предполагаемо, а реално и безспорно установено от подсъдимия. То е
започнало първоначално в отправяне на обиди и дърпане, като много бързо е ескалирало
в нанасянето на юмручен удар в лицето. В момента на нанасянето на удара от
подсъдимия към тъжителя, нападението не е било приключило. Юмручният удар от
Кузуев е нанесен в секундата след удара отправен му от тъжителя, като в този
момент е съществувала реална опасност К. да продължи с ударите и да причини и
по-тежки телесни увреждания на нападнатия, включително и травми, несъвместими с
човешкия живот.
В своята константна съдебна
практика ВКС, а и ВС преди това са имали многократно повод да отбележат, че
неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият или
други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване
на нападението. Законът предоставя право на отблъскване на това нападение не
само на нападнатия, но и на всеки гражданин, както е и в конкретния казус, без
да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени
органи. Правото на гражданите да се намесят и отблъснат нападението произтича
от принципа на морала за взаимопомощ между членовете на обществото. Такова
поведение следва да се толерира, защото има изключително важно възпитателно и
предупредително значение и съдейства за ограничаване на пасивността,
безразличието и равнодушието на околните, които виждат, че се върши
престъпление, но не се намесват. Последното пък насърчава нарушителите на
обществения ред, утвърждава у тях съзнанието, че свободно и спокойно могат да
нарушават законите, правата и свободата на човешката личност.
Не е необходимо отбраната да
бъде единствено средство за защита. Нападнатият или защитаващият нападнатият
може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се
укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица. Като
предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди
на нападателя, законът допуска това само ако защитата е в пределите на
неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само
когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие,
ако то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички
обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и
защитата, значението на защитавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашава нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за
нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето
на нападението и др.
В настоящият казус съдът
намира, че защитата на подс.К. съответства изцяло на характера и опасността на
нападението извършено от К.. На нападателя е причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК в резултата на един единствен юмручен удар, който
е нанесен с цел нападателят да преустанови с неправомерното си и дори престъпно
нападение, което реално се е и случило.
Извън казаното до тук, дори
подс.К. да бе нанесъл телесното увреждане над К. не в условията на неизбежна
отбрана, а виновно, то пак първият не би могъл да бъде осъден по обвинението
повдигнато с частната тъжба. Това е така, защото с нея е повдигнато обвинение
за извършено престъпление на 03.05.2018г., около 11.00 часа, а от всички
събрани доказателства стана категорично ясно, че на тази дата подсъдимият не е
нанасял телесна повреда над тъжителя. Такава е бил нанесена предния ден и то
около 19.00 часа. При това положение в настоящия казус се установи съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, като за да може да бъде
осъден К. за евентуално извършено от него престъпление, то е наложително от
страна на частния тъжител да се измени обвинението по реда на чл.287 ал.6 от НПК. Такова изменение обаче не бе направено, но и да бе поискано да се направи,
то искането би било процесуално недопустимо, т.к. ще е извън срока по чл.81
ал.3 от НПК.
В такава процесуална ситуация
съдът също не би могъл да осъди подсъдимия за лека телесна повреда извършена на
друга дата и час, като приеме, че е не е налице съществено изменени на
обстоятелствената част на обвинението, защото например подсъдимият се е бранил
по фактите описани в тъжбата относно повода за конфликт, развилия се инцидент и
причиненото увреждане. Не може да се счете, че при изготвянето на тъжбата
досежно датата и часа на извършване на престъплението е допусната несъществена
техническа грешка, а в същото време подсъдимият е бил наясно за какво точно
престъпление е бил предаден на съд, респ., че го е извършил на 02.05.2018г.,
т.к. между него и тъжителя е имало инцидент само на тази дата, но не и на
следващата. Както се посочи и по-горе, между подс.К. и тъжителя К. е имало
някакъв инцидент и на 03.05.2018г., за което К. е подал сигнал на телефон 112,
в който твърдял, че К. го заплашва със саморазправа и с нож. С оглед на това и
след като на подс.К. с частната тъжба му е било повдигнато обвинение за престъпление
извършено на 03.05.2018г., то той е организирал защитата си съобразно това
обвинение, респ. тази инкриминирана дата, но не и за друг инцидент и на друга
дата.
По тези съображения съдът призна подс.Й.К.
за невиновен и го оправда по обвинението по чл.130 ал.1 от НК, а именно за
това, че на 03.05.2018г. в гр.Септември, обл.Пазарджик е причинил на Б.З.К.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си и изложи мотивите към нея.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: