№ 220
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000502275 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение №3083 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. №6627/2023 г.
на СГС, ГО I-11 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Ю. К. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „***“ №2Б, ет. 2,
офис 2 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, сумата в размер на
16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по повод повдигнато срещу ищеца
обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20,
ал. 2 НК, признат за невиновен с Присъда от 14.03.2019 г. по НОХД
№4498/2015 г. по описа на СРС, 2 състав, потвърдена с Решение
№599/10.09.2020 г. по ВНОХД №2624/2020 г. по описа на СГС, ведно със
законната лихва от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен.
Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на ищеца Ю. К. В. съдебно-деловодни разноски в размер на 266 лв.
съобразно уважената част от иска.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват
с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и по-
конкретно - на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД.
1
Ищецът Ю. В. обжалва решението в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ
като поддържа, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди съдът не е обсъдил и кредитирал всички
доказателства по делото във връзка с претърпените от ищеца неимуществени
вреди, причинени от продължилото осем години и два месеца необосновано
наказателно преследване; съдът не е отчел естеството на упражняваната от
него професия и характера на престъплението, за което е бил привлечен като
обвиняем; негативното отражение на обвинението в професионален план –
промяна на отношението на колеги и приятели към него; извършения обем на
процесуално-следствените действия с участието на ищеца; тенденциозността
в действията на Прокуратурата; отражението на обвинението върху
семейството на ищеца и претърпените във връзка с това нематериални вреди;
продължителността на наказателното производство; накърнените престиж и
репутация на ищеца. През целия този период спрямо ищеца са били
извършвани множество процесуални действия, проведени са над тридесет
съдебни заседания, на които е присъствал, което допълнително е осуетило
воденето на нормален и пълноценен живот. В резултат на обвинението ищецът
е бил уволнен от полицията, което е попречило на професионалната му
реализация. Освен това ищецът сочи, че съдът не е кредитирал в пълна степен
показанията на свидетеля Я. С., приятел на ищеца, установяващи релевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като бъде
присъден пълният размер на претендираните неимуществени вреди, както и
да бъде присъден пълният размер на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България намира обжалваното
решение за порочно в ЧАСТТА, в която е присъдено на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 5 000 лв., поради това, че не са ангажирани
годни доказателства, които да установяват действително търпени вреди като
пряк и непосредствен резултат от конкретното обвинение. Не е било отчетено,
че на ищеца не е била наложена най-тежката мярка за неотклонение, а само
„парична гаранция“, която мярка за неотклонение не е създала затруднения и
ограничения в обичайния му начин на живот. Сочи, че в хода на
производството не са били ангажирани достатъчно убедителни доказателства
за обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, с
оглед на това, че процесното наказателно дело не е било обект на публично
медийно отразяване, както и че не се е установило влошаване здравословното
състояние на ищеца да е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото
обвинение, поради което определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди се явявал завишен. Излага съображения, че събраните в
хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. не
са ценени обективно от съда и заедно в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства, каквото изискване се съдържа в процесуалноправната
норма на чл. 172 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като
исковите претенции се отхвърлят изцяло, евентуално – обезщетението за
2
неимуществени вреди да бъде намалено.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна в
проведеното открито съдебно заседание.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд –
София намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от Ю. К. В. срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; както и
на сумата от 2 000 лв., представляваща имуществени вреди (заплатено
адвокатско възнаграждение за оказаната защита в рамките на наказателното
производство), вследствие на воденото срещу него наказателно производство,
по което е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.
214, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1 предл. 2, алт. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 НК,
впоследствие преквалифицирано на чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2
НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда.
От фактическа страна не е спорно между страните, а и от събраните по
делото доказателствени средства се установява редът на протичане на
наказателното производство спрямо ищеца Ю. К. В.. Започнало е като
досъдебно производство №2-П/2012 г. по описа на СО-СГП, образувано с
постановление от 25.01.2012 г., като с постановление на водещия
разследването от 31.05.2012 г. в процесуално качество на обвиняеми в
извършване на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а,
ал. 3, т. 5, вр. ал.1 НК, са привлечени Ю. К. В. и В. Ц. Б.. С Обвинителен акт от
13.07.2012 г. на Софийска градска прокуратура на Ю. К. В. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1,
предл. 2, алт. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 НК, за това, че на 13.08.2011
г. около 04:30 - 05:00 ч., в гр. София, на ул. „Георги Софийски“ срещу входа на
Военномедицинска академия, като длъжностно лице - командир на отделение
в сектор „Охрана на обществения ред и превенция“ при 06 РУП-СДВР, с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага принудил Н. К. К. чрез
заплашване, да извърши нещо противно на волята му, а именно да му даде
сумата от 10 000 лева и с това му причинил имотна вреда, като деянието е
извършено от две лица в качеството им на държавни служители, като му била
наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв.
Въз основа на ОА е образувано НОХД №С-202/2012 г. по описа на СГС, НО,
23 състав, което е прекратено с Разпореждане от 09.08.2012 г. и изпратено до
Специализирана прокуратура за внасяне по подсъдност в Специализиран
3
наказателен съд. Образувано е НОХД №С-74/2012 г. по описа на СпНС,
протекло в 8 съдебни заседания с явяване на Ю. К. В.. По същото е
постановена Присъда от 19.12.2012 г., подписана с особено мнение от съдията,
с която Ю. К. В. е признат за невиновен в извършване на деянието, за което е
бил подведен под отговорност. По жалба на повереника на частния обвинител
Н. К. е образувано ВНОХД №С-1/2013 г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд, по което е постановена Присъда №C1 от
12.09.2013 г., с която е отменена изцяло Присъда от 19.12.2012 г. по НОХД
№C-74/2012 г. по описа на СпНС и Ю. К. В. е признат за виновен в това, че на
13.08.2011 г., около 04:30 в гр. София, на ул. „Георги Софийски“ срещу входа
на Военномедицинска академия, в съучастие като съизвършител с В. Ц. Б.
отнел сумата от 10 000 лв. от владението на Н. К. К. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - сложил
белезници на К. и го повалил на колене, поради което и на основание чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от
свобода. Въз основа на подадената от подсъдимите касационна жалба от
27.09.2013 г. е образувано КНД №2266/2013 г. по описа на ВКС, I НО което
приключило с Решение №53 от 30.01.2014 г., с което се отменя изцяло
Присъда №C1 от 12.09.2013 г., постановена по ВНОХД №C-1/2013 г. на
АСпНС поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане е
образувано ВНОХД №С1/2014 г. по описа на Апелативен Специализиран
наказателен съд, по което е постановено Решение №p. 1 от 15.04.2014 г., с
което е отменена Присъда от 19.12.2012 г. по НОХД №С-74/2012 г. СпНС и
делото е върнато за ново разглеждане на прокурора в частта по отношение
на подсъдимите Ю. К. В. и Р. С. С., а воденото против В. Ц. Б. наказателно
производство е прекратено поради смърт. С Постановление за привличане на
обвиняем по ДП №2-П/12 г. по описа на Следствен отдел-СГП, пр. пр.
№43076/14 г. на СРП на 16.12.2014 г. Ю. К. В. отново е привлечен като
обвиняем за това, че при същата фактическа обстановка отнел чужди движими
вещи - сумата от 10 000 лева от владението на Н. К. К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК . Въз основа
на обвинителен акт от 19.03.2015 г. е образувано НОХД №4498/2015 г. по
описа на СРС, 2 състав, по което са проведени 18 съдебни заседания, като
само на три от тях не е даден ход – поради неявяване на свидетели, поради
непризоваване на частен обвинител и поради ангажираност на съдебен
заседател. Ю. К. В. е присъствал лично на всички заседания, както по това
дело, така и по всички предшестващи. С Присъда от 14.03.2019 г. Ю. К. В. е
признат за невиновен в извършване на повдигнатото му обвинение. По
подаден от СРП протест от 27.03.2019 г. срещу присъда на СРС, НО, 2-ри
състав, постановена на 14.03.2019 г. по НОХД №4498/2015 г., е образувано
ВНОХД №2624/2020 г. по описа на СГС, по което е постановено Решение
№599/10.09.2020 г., с което първоинстанционната присъда от 14.03.2019 г.
4
е потвърдена, като решението като окончателно е влязло в сила на деня на
постановяването си - 10.09.2020 г.
За настъпилите промени в здравословното състояние на ищеца пред
първата инстанция била назначена и приета съдебнопсихиатрична
експертиза. От заключението по нея се установява, че по делото не е
представена медицинска документация на името на ищеца за периода от
13.07.2012 г. до месец август 2020 г., поради което данните за психическо
състояние, на които се позовава експертът за този период, са от свидетелските
показания и анамнезата, снета в медицински документи, издадени след м.
август 2020 г. и имат субективен характер. Въз основа на тях вещото лице
заключава, че процесното събитие – повдигане на обвинение и проведено
наказателно производство е с висок стресогенен потенциал и е възможно да
доведе до съобщаваните от ищеца емоционални и физиологични симптоми на
психичен стрес, за които той твърди, че са започнали на фона на повдигнатото
му обвинение и воденото наказателно производство срещу него. Посочва се,
че представената медицинска документация обхваща времето от август 2020 г.
до май 2021 г. и описва влошаване в психичното състояние с тревожно-
депресивни оплаквания и симптоми, като времето им на поява и
съдържанието им вещото лице намира за свързани с процесното събитие.
Посочва, че е възможно тези психопатологични /болестни/ симптоми,
регистрирани през 2020-2021 г., да са възникнали през 2014 г., както е
записано в анамнезата в медицинската документация, представена по делото,
и с флуктуираща интензивност да са продължили до 2021 г., но вещото лице
не разполага с категорични данни за това. Посочва, че към настоящия
момент са отзвучали. Ищецът не страда от психично заболяване. Успял е
да мобилизира индивидуалните си възможности за справяне и да
организира живота си съобразно променените обстоятелства. Налице са
психологични последици, които не представляват болестни симптоми –
преживявания за ощетеност и претърпени невъзвратими загуби в личен и
професионален план, които свързва с процесното събитие. Вещото лице
посочва, че ищецът съобщава и за друго наказателно производство, водено
срещу него, приключило през 2014 г. с оправдателна присъда. Това
събитие би могло да допринесе за влошаване в психичното му състояние, но
обстоятелствата по процесното дело представляват преломна
негативна емоционална доминанта в преживяванията на ищеца и не се намира
друга, така силно изразена, която да я омаловажава в някаква съществена
степен.
От събраните по делото гласни доказателствени средства пред първа
инстанция чрез разпит на свидетеля Я. П. С., близък приятел на ищеца, се
установява, че познава Ю. К. В. от дълги години и е свидетел на неговата
промяна в негативен план в резултат на конкретно воденото срещу него
наказателно производство. Още от началото на познанството им през 2002-
2004 г. Ю. правил впечатление на весел, сърдечен и отзивчив човек. Правили
много неща заедно като приятели, виждали се почти всяка седмица, Ю. му
5
споделял, че иска да учи, за да получи висше образование, за да стане офицер
и мечтата му била да се развива в полицията. Свидетелят споделя, че за него
периодът от време, в който познава ищеца, се разделя на две половини –
едната е преди образуването на наказателното производство срещу него,
когато е бил ведър, спокоен и жизнерадостен и втората – след образуването на
наказателното производство. Свитедетелят посочва, че към 2012 г.
поведението на Ю. доста се променило - станал тъжен, затворил се в себе си,
спрял да комуникира и излиза с приятелите си. Когато свидетелят го попитал
на какво се дължи промяната, Ю. му отговорил, че се е наложило да напусне
полицията, защото има образувано дело срещу него и го обвиняват в нещо,
което не е извършил. Бил съсипан, изглеждал доста променен физически
/отслабнал и загубил добрата си физическа форма/ и психически, чувствал се
обиден от това, че самата полицейска система не го подкрепя в тази ситуация.
Свидетелят забелязал, че някои от общите им познати и приятели се
отдръпнали от Ю. В., като последният много страдал заради това. Чувствал се
предаден от всички. С годините животът му се влошил – нямал стабилна
работа, жена му го напуснала, заедно с малката им дъщеря, станал затворен,
получил болки в кръста, започнал да пуши повече и да пие по-често.
Свидетелят посочва, че макар и наказателното производство да е приключило
с влязла в сила оправдателна присъда за Ю. В. и той да е взел живота си в ръце
– намерил си е стабилна и постоянна работа като счетоводител в счетоводна
кантора, има приятелка, той вече не е същият човек, какъвто е бил преди
образуване наказателното производство срещу него.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно
повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда. Отговорността
на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на
обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Обезщетението за неимуществените вреди е за увреждане на
нематериални права, блага или правнозащитими интереси, включително чест,
достойнство и добро име в обществото, а за имуществените вреди – от
засягането на патримониума на пострадалия, който или е намалял, или не е
могъл да се увеличи в резултат на незаконното обвинение. В настоящия
случай ищецът Ю. К. В. е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършване на инкриминираното деяние с влязла в сила присъда, като в
резултат от незаконното обвинение той е претърпял вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. С повдигане на
обвинението в наказателното производство, прокуратурата е преценила, че са
налице безспорни доказателства за това, че Ю. В. е извършил
инкриминираното деяние. Тази преценка обаче е опровергана от окончателно
потвърдената от Софийски градски съд оправдателна присъда с влязло в сила
6
решение, поради което ответната страна отговаря за вредите при хипотезата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В този смисъл са и изрично дадените разяснения в
ТР №3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Оправдаването на ищеца обосновава
извод за незаконност по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ на повдигнатото обвинение,
а от тук на действията на длъжностните лица на следствието и Прокуратурата
на РБ. Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на
имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни
органи за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Следователно, исковете са доказани по своето основание. При определяне
размера на вредите по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Справедливостта
се основава на преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение. Такива конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за
всеки отделен случай са: личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начинът му на живот и обичайната среда; тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки за принуда; отражението
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласата и
публичността; причиняването на здравословни увреждания. Необходимо е да
се съобразяват и видът, и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитетът на претърпените физически и
душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие. За случаите, при които
незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия/подсъдимия, следва да се
прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви
и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист (така
Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., ГК).
Поради това относно размера, настоящият въззивен състав след цялостна
преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на
критерия „справедливост“, който в чл. 52 ЗЗД не е употребен като абстрактно
понятие, като съобрази тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение - изнудване, извършено от длъжностно
лице, което има характер на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от
имуществото на дееца, впоследствие преквалифицирано на грабеж, което
се наказва с лишаване от свобода от три до десет години, т.е. отново
представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
7
продължителността на незаконното наказателно преследване от 8 години
и 3 месеца (от 31.05.2012 г., когато на ищеца е повдигнато обвинение, до
10.09.2020 г., когато е постановена оправдателна присъда), интензитета на
мерките на процесуална принуда, възрастта на ищеца към датата на
привличането и като обвиняем – 35 години, броя и продължителността на
извършените с негово участие процесуални действия, как обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността и начина му на живот, как е
рефлектирало обвинението върху професионалната реализация и социалните
му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, както и върху
здравословното му състояние, намери възраженията на страните за
заниженост, респ. - завишеност на определеното обезщетение за
неимуществените вреди, за неоснователни. В тази връзка съдът отчита, че
противно на развитите от Прокуратурата доводи първоинстанционният съд
след проверка на фактите е ценил обстоятелството, че спрямо ищеца е била
взета единствено мярката за неотклонение „парична гаранция“, която не е
наложила затруднения и ограничения в начина на живот. Досежно показанията
от разпита на свидетеля С. първоинстанционният съд е спазил изискването на
процесуалноправната норма на чл. 172 ГПК, а именно да се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната заинтересованост на свидетеля от изхода по делото. Необорима
житейска логика е, че когато човек преминава преди тежки и трудни периоди,
се доверява да споделя на най-близкия си кръг от обкръжение. По отношение
продължителността на наказателното производство първоинстанционният съд
правилно е заключил, че се касае за значителна продължителност, излизаща не
само извън разумните срокове, но е и в разрез с практиката на ЕСПЧ, която
продължителност в известна степен се дължи на характера на обвинението,
обстоятелството, че първоначално е имало трима обвиняеми, събрани са
значителен брой доказателства, но също така се дължи и на допуснати
процесуални грешки при разглеждане на производството и в двете му фази.
Наказателното производство е продължило твърде дълго, обхващайки третата
и четвъртата декада от живота, в които периоди човек обикновено е
ориентиран към професионално развитие и израстване, съответно да гради
репутация в тази сфера, да създава семейство, което неминуемо води до това,
че чувството за достойнство и чест, както и цялостната самооценка на човек
са завишени, поради което и по-силно накърними. От друга страна, липсват
основания за завишаване обезщетението предвид заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, според което обективно не може да се
проследи здравословното състояние на ищеца по време на воденото срещу
него наказателно производство поради липсата на медицински документи,
отразяващи психологическите проблеми, преживени от ищеца във връзка е
воденото срещу него производство, както и евентуални предприети тогава
стъпки за преодоляването им. За минал период вещото лице се позовава на
достъпните по делото свидетелски показания и анамнезата, снета в
медицински документи, издадени след м. август 2020 г., въз основа на които
8
ищецът е претърпял силно интензивен стрес във връзка с наказателното
производство, водено срещу него, но че към настоящия момент стресът е
преминал и ищецът не страда от психично заболяване, като е успял е да
мобилизира индивидуалните си възможности за справяне и да организира
живота си съобразно променените обстоятелства. Съдът също така отчита
факта и на междувременно воденото друго наказателно производство срещу
ищеца, частично съвпадащо по време с настоящето наказателно производство.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществените вреди, който да ги
репарира в пълна степен, е сумата от 16 000 лв., както правилно е приел
и първоинстанционният съд.
Неоснователна е жалбата на ответника в частта срещу решението
касателно отхвърления иск за имуществените вреди. Въззивната инстанция
приема, че правилно са присъдени претендираните от ищеца имуществени
вреди в размер на 266 лева съобразно уважената част от иска.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС досежно приетата от Висшия адвокатски съвет като
съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, протекло е само в едно заседание,
като са събрани единствено гласни доказателства чрез разпита на един
свидетел, както е и изслушана СПЕ, която е била с малък на брой
формулирани задачи. С оглед на изложеното и при съвпадане изводите и на
двете инстанции, първоинстанционното решение и в тази част следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора пред второинстанционния съд и предвид
отхвърлянето на жалбите и на двете страни, разноски не следва да им бъдат
присъждани, а същите следва да останат в тяхна тежест така, както са били
направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3083 от 22.05.2024 г., постановено по гр.
д. №6627/2023 г. на СГС, ГО I-11 състав в обжалваните части.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10