№ 179
гр. Петрич, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. И. Ц., ЕГН **********, /населено място/, чрез Адвокатско
дружество "Л. и п.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/, чрез
процесуалния си представител адв. К. И. А., АК – Х., с адрес за книжа и призовки /населено
място/, против Наказателно постановление № BG22022022/5800/P8-177/04.08.2022 г. на
Началник отдел "К. и п." в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П.И.“ гр. С., с
което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл. чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните
материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени
нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, което е
било в невъзможност да разбере в извършването на какво административно нарушение е
обвинено, както и че е налице противоречие с целта на закона. Навежда се, че в акта за
установяване на административното нарушение датата на установяване на нарушението се
разминава с датата, на която същото е извършено, актът е съставен в присъствието на
свидетел, който не е очевидец на нарушението и от длъжностно лице, за което липсват
данни относно притежаваната материална и териториална компетентност. Релевира се, че за
процесното нарушение, на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП е следвало да се издаде електронен
фиш, тъй като същото е установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 ЗДвП.
Твърди се, че в НП липсват задължителни реквизити като посочване на мястото на
извършване на нарушението и ясно описание на последното - липсва индивидуализация на
1
пътното превозно средство, както и конкретика дали за същото не е закупена маршрутна
карта или не е било налице бордово устройство, като се излага, че собственикът на
превозното средство е сключил тристранен договор с дружество от националните
доставчици на услуги за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и
на база време, за който възниква задължението за заплащане на таксите за изминато
разстояние и подаването на конкретни данни. Сочи се, че липсват индивидуализиращи
данни за техническото устройство, с което е установено нарушението, както и дали
последното е технически изправно. Твърди се, че не е доказано по несъмнен начин
авторството на деянието, от една страна защото не е установено кой е бил водачът на
превозното средство на инкриминираните дата и час, а от друга страна защото задължението
за заплащане на таксата за изминато разстояние е на собственика или ползвателя на пътното
превозно средство. Освен това, вменената нарушена разпоредба е санкционна такава и
същата не сочи конкретно правило за поведение, а наказание, като се твърди, че и тя е
неправилно приложена. Излага се, че в обжалвания акт не са посочени обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и относимите доказателства, които го подкрепят, не е
изследвана вината на соченото за нарушител лице, отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства, както и преценка за наличието на условията за приложимост на разпоредбата
за маловажен случай. Навежда се, че в хода на административнонаказателното производство
не са съобразени европейските източници на правото и по-конкретно Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление поради противоречието
му с императивните материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административно-производствените правила и целта на закона. Претендира сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и моли съда
да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен. Навежда допълнителни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление в депозирана молба. Претендира
разноски.
За административнонаказващият орган – Началник Отдел "К. и п.", НТУ към АПИ, се явява
редовно упълномощен юрисконсулт, който моли процесното НП да бъда потвърдено като
правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения в депозирано писмено
становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
РП - Б., ТО - П. не изпраща представител и не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 27.04.2023 г., разпитани бяха свидетелите Ф. Д. П. и В. Д. К..
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 22.02.2022 г. в 11:38:09 часа при излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт К. е
пристигнало пътно превозно средство с рег. №*** - влекач, марка и модел Мерцедес Актрос
1844 ЛС, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, брой оси - 2,
управлявано от жалбоподателя. В хода на извършената проверка от страна на контролните
органи, същите установили, че описаното пътно превозно средство с рег. № *** попада в
категорията на ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/,
както и че същото ППС, на 11.02.2022 г. в 01:42:15 часа се е движело по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, а именно – М. път № А-3, отсечка 163+488, засечено с
контролно устройство с идентификатор № 10112, за което не е заплатена таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП. За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в
системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № D8814721887379DFE053011F160A58A2, ведно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с
идентификатор № 10112/ - част от системата.
При така установеното – че на 11.02.2022 г., в 01:42:15 часа /час по EEST (Eastern European
Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 23:42:15 10.02.2022 г./ на М. път № А-3, отсечка 163+488,
засечен с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в електронната система за
събиране на пътни такси, на 22.02.2022 г., в направление излизане от територията на
Република България, ГКПП К., И. И. Ц., като управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За констатираното административно
нарушение, на 22.02.2022 г., свид. Ф. Д. П. – старши инспектор в Териториална дирекция в
отдел ПТРР, „ТД Митница С.“, в присъствието на свидетеля В. Д. К., съставил срещу
жалбоподателя АУАН № BG22022022/5800/P8-177. Непосредствено след съставянето,
АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал с отбелязване „имам
възражения“. Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която същият е уведомен
за възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от
административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в посочен
размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.
Въз основа на така съставения акт, на 04.08.2022 г. Началник отдел "К. и п." в Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „П.И.“ гр. С., издал и обжалваното НП №
BG22022022/5800/P8-177 / 04.08.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наложил на
3
жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя И. И. Ц. на 11.08.2022 г., в
законоустановения срок – 24.08.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Ф. Д. П. и
свидетелят по акта В. Д. К..
Свид. Ф. П. изнася, че като служител на Митница - С. извършил проверка на явилия се на
22.02.2022 г. за преминаване товарен автомобил, като уточнява, че на тази дата бил на
работа на ГКПП - К., на трасе „изход“. Свидетелят твърди, че не си спомня жалбоподателя и
камиона, който се явил при него за проверка, както и датата и мястото на извършеното
нарушение. Излага, че на последната стъпка при обработка на данните системата светнала в
червено и установил, че превозното средство е нередовно, тъй като не е платена пътна такса
за него. В кратък разказ изнася, че информирал водача за възможността или да плати
компенсаторна такса в размер на 750 лева или да му се състави акт, че водачът се запознал
със снимковия материал, съдържащ дата и място на нарушението, предоставен му от
служители на БГ-тол, че след това е съставен актът, който е предявен на нарушителя и
подписан от него с отбелязване, че има възражения. Принципно установява, че като
служители на Агенция „Митници“ нямат възможност да извършат проверка на явилото се
пред тях лице по отношение на обстоятелството дали същото това лице е било водач на
пътното превозно средство при извършване на административното нарушение, както и че
АУАН се генерира автоматично след въвеждане от страна на служителите на
индивидуализиращи данни по отношение на водача на пътното превозно средство и
длъжностните лица.
Свид. В. К. изнася, че е служител на Митница - С., не си спомня конкретния случай, но
поддържа отразеното в акта. Пояснява действията по установяване на нарушения, като
твърди, че отиват при колеги от БГ-тол, които разполагат със снимка, на която са отразени
датата и мястото на нарушението и водачът избира дали да си плати незаплатената тол такса
или да се състави акт. Уточнява, че в някои случаи периодът между датата на извършване на
нарушението и явяването на ГКПП - К. е много голям, както и че приемат за нарушител
лицето, което представи камиона пред тях и няма възражения, че е управлявал той.
Установява, че нямат правомощие да извършват проверки по отношение обстоятелството
кой е управлявал превозното средство при извършване на нарушението. Допълва, че при
съставяне на акта, в системата се въвеждат данни касателно категория на МПС, водач,
СУМПС, свидетел, служебните адреси на длъжностните лица.
Съдът приема показанията на свидетелите, но доколкото същите са лишени от конкретика,
съдът ги кредитира единствено като доказателство относно авторството на АУАН.
Потвърждение за съставен АУАН на база факта, че на датата на съставянето му свид. П. е
бил на работа на ГКПП - К., но не си спомня за жалбоподателя и за управляваното от него
пътно превозно средство, както и декларативното потвърждение от страна на свид. К., че
потвърждава отразените в АУАН фактически обстоятелства, ведно с твърденията, че не си
4
спомня случая, без посочване на конкретни обстоятелства от страна на свидетелите, а
излагане на принципни правила и процедури, водят до извод, че същите имат само
формален характер и не представляват гласно доказателство, подкрепящо акта.
Ведно с жалбата, инициирала настоящото производство е представено заверено копие на
Свидетелство за регистрация Част I № *********, съгласно което Влекач Мерцедес Актрос
1844 ЛС с рег. № *** е собственост на "В.П" ООД, с ЕИК*** /населено място/.
Депозирано е и заверено копие на Тристранен договор № 18840 от 12.03.2020 г. с ИТС –
"И.т.с." АД, ЕИК***, гр. С., с представител на ИТС – "А1Б." ЕАД, ЕИК***, гр. С. и клиент –
"В.П." ООД, ЕИК*** /населено място/, заверено копие на Анекс за клиент "В.П." ООД,
ЕИК***, В.М.Х, и заверено копие на Приложение към Тристранен договор № 18840, с
валидност на данните и статуса на ППС, включени в приложението към 19.02.2021 г., като в
графата ППС по Договор 18840, в която се вписват данни за пътните превозни средства от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за които се предоставя услугата, е вписано и процесното
ППС - рег. № ***, тип превозно средство - камион ≥12 t, екологична категория - ЕЕV, брой
оси - 2, тип устройство - бордово устройство, уникален номер - 251668.
С жалбата е представено и заверено копие от Пътен лист Серия ВГТ № 788236 за товарен
автомобил, извършващ международен превоз, с вписване „"V.p" и положен печат на В.П."
ООД в графата „Фирма“, издаден на 08.02.2022 г. от В.М.Х, и приключен на 11.02.2022 г.,
който отразява, че във визирания период, за който е издаден пътният лист /08.02.2022 г. -
11.02.2022 г./, водач на пътна композиция, включваща товарен автомобил марка Мерцедес
1844 с рег. №*** и полуремарке марка Кроне с рег. №***, е Г.С..
По административнонаказателната преписка са приложени копия на СУМПС № *********,
издадено на И. И. Ц., на Свидетелство за регистрация Част II № *********, съгласно което
Влекач Мерцедес Актрос 1844 ЛС с рег. № *** е собственост на "В.П" ООД, с ЕИК***
/населено място/, и на Свидетелство за регистрация Част II № *********, съгласно което
Полуремарке Шмитц СКО 24 с рег.№*** е собственост на "В.П" ООД, с ЕИК*** /населено
място/.
Приложено е и копие на квитанция за платени пътни такси в Република България №
22BG005731X44574384 от 22.02.2022 г., отразяваща плащане на максимална такса Евро VI,
EEV (К1) над 12 т. с 4 и повече оси, за товарен автомобил с рег. № ***, в размер на 119.00
/сто и деветнадесет/ лева.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, с № **********, удостоверяващ липсата на
маршрутна карта или бордово устройство - „no payment“ за ППС с рег. № *** на 11.02.2022
г. в 01.42 часа, тол селекция 10112, път А-3, 163+488, посока намаляващ километър, област
Б., град М., ведно със статично изображение във вид на снимков материал на същото.
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 01.11.2022 г., с приложение таблица с
5
получените и платени тол декларации за датата на нарушението, съгласно което за датата и
часа на нарушението - 11.02.2022 г., 01.42 часа, не е получена тол декларация за сегмента на
рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Видно от копие на Справка за местоположението на стационарни контролни единици на
електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията
на Областно пътно управление Б., Рамка № 10112 за сегмент № **********, на който е
разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е разположена в
Област Б., Община П., място М., път А – 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, път А – 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № **********, е включен в цитирания
списък и за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и писмо с Изх. № 1348 от 18.01.2023
г. от "И.т.с." АД, ведно с разпечатка от технически запис от системата за мониторинг на
бордовите устройства. В същото е изложено, че съгласно Инструкция за употреба на
бордовите устройства и Общите условия към договорите, отговорност на
потребителите/водачът на превозното средство е да осигури постоянно захранване на
бордовото устройство; при наличие на постоянно електрическо захранване на устройството,
коректно въведени и визуализирани данни за превозното средство и светещи в зелено LED
индикатори за технически и договорен статус, бордовото устройство събира данни за
геолокация и посредством вградената в него SIM карта предава данните за геолокация към
системата на ИТС за обработка и генериране на тол декларации. "И.т.с." АД посочва, че
видно от приложения технически запис от системата за мониторинг на бордовите
устройства, бордово устройство, асоциирано към ППС с рег.***, е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване в периода от 10.02.2022 г. 20:22 часа до
11.02.2022 г. 07:24 часа. Посочва се също така, че в следствие на изключеното бордово
устройство в този период не са генерирани данни за геолокация на бордовото устройство и
съответно няма създадени тол декларации в посочения по-горе период, като това е
причината за регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа. С
допълнително писмо с Изх. № 1473 от 17.03.2023 г. "И.т.с." АД уведомяват, че в
предходното цитирано писмо /с Изх. № 1348 от 18.01.2023 г./ са предоставили лог файлове
за ППС с рег. № Р 2346 ВТ при сегмент № ********** от рамка № 10112, като уточняват, че
за промеждутъка от 20.22 часа на 10.02.2022 г. до 17.24 часа на 11.02.2022 г. няма лог файл,
тъй като бордовото устройство е било изключено и не е предавало данни. Прилагат легенда
за означение на съкращенията.
По делото допълнително е представено и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление от 21.02.2023 г.,
съгласно което размерът на дължимата такса за ППС-то (с рег. № ***), осъществило на
11.02.2022 г. в 01.42 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е разположено
устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с номер
6
**********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.39 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като
актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на Агенция „Митници“.
Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ
или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Г.А.Т. е
оправомощен да издава НП за налагане на административни наказания, въз основа на
съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от
ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от
издателя на наказателното постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-
НТУ-33/23.01.2019 г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на
наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.
Възраженията в обратна насока, релевирани от жалбоподателя са неоснователни.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
7
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва
да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат.
В настоящия казус, съдът констатира, че при така съставения АУАН липсва ясно
разграничение между дата и място на установяване на нарушението и датата и мястото,
когато и където същото е извършено. В тази връзка следва да се посочи, че актосъставителят
буквално констатира, че на 11.02.2022 г., в 01:42:15 часа /час по EEST (Eastern European
Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 23:42:15 10.02.2022 г./ на М. път № А-3, отсечка 163+488,
засечен с терминално устройство 10112 – липсва описание на каквото и да е деяние от
страна на лицето сочено за нарушител. След това уточнява, че проверката за заплатена такса
се е установила чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси.
Продължава – на 22.02.2022 г., в направление излизане от територията на Република
България, ГКПП - К., И. И. Ц., като управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП, е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
При тази формулировка, не е ясно в какво е обвинен жалбоподателят – за това, че на
11.02.2022 г., в 01:42:15 часа, на М. път № А-3, отсечка 163+488, е засечен с терминално
устройство 10112, или за това, че на 22.02.2022 г., в направление излизане от територията на
Република България, ГКПП - К., управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП.
Същевременно, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява
ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Цитираната
норма е санкционна такава и не съдържа правило за поведението, което следва да се спазва
от съответния субект.
Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение
на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната
вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
8
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл.139,
ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е
посочил пълната правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не
е изпълнил изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което от своя страна
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да разбере какво точно е
административното обвинение.
На собствено основание за отмяна на наказателното постановление, с което
незаконосъобразно е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя, е
обстоятелството, че последният не е адресат на задължението за заплащане на пътна тол
такса и поради тази причина, не може да бъде административнонаказателно отговорно лице
за неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС.
За прецизност на изложението, следва да се посочи, че още с депозиране на жалбата,
жалбоподателят е представил и заверено копие от Пътен лист Серия ВГТ № 788236 за
товарен автомобил, извършващ международен превоз, с вписване „"V.p" и положен печат на
В.П." ООД в графата „Фирма“, издаден на 08.02.2022 г. от В.М.Х, и приключен на
11.02.2022 г. По безспорен и категоричен начин цитираният документ отразява, че във
визирания период, за който е издаден пътният лист 08.02.2022 г. - 11.02.2022 г., водач на
пътна композиция, включваща товарен автомобил марка Мерцедес 1844 с рег. №*** и
полуремарке марка Кроне с рег. №***, е Г.С., което обстоятелство напълно оборва
административното обвинение, че на инкриминираните дата и час - 11.02.2022 г. 01.42 часа,
които попадат в периода, за който е издаден пътният лист, водач на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата тол такса е жалбоподателят И. И. Ц..
Същевременно, с чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, както следва – такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7 /съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3 /съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки.
От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според
категорията на пътното превозно средство.
9
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод, че
субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
регистрация е вписан такъв.
В тази връзка, основателно е и възражението на жалбоподателя, позовавайки се на
представения тристранен договор № 18840 с ИТС – "И.т.с." АД, с представител на ИТС –
„А1Б.“ ЕАД и клиент – В.П." ООД, че е налице хипотезата на изпълнение на задължението
от трето лице по смисъла на чл.139, ал.7 от ЗДвП – собственикът на превозното средство,
респективно липса на вина у жалбоподателя.
Това становище напълно се споделя от съда, тъй като за собственика на процесното
превозно средство е възникнало задължението за заплащане на съответната такса за
движение на собственото му ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
който в действителност заплаща дължимата такса, видно от представения от жалбоподателя
тристранен договор с клиент В.П." ООД.
На следващо място, както се установи по делото, за процесното ППС не е заплатена
дължимата такса за преминаване по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, а
именно - път № А-3, отсечка 163+488, представляващ тол сегмент 13333910902, тъй като не
е получена тол декларация за съответния сегмент. Видно обаче от представената от страна
на наказващия орган таблица с данните за движение на ППС, в които се съдържат сегменти,
за които има получени и платени тол декларации за датата на нарушението, за следващите
процесния тол сегмент (13333910902) тол сегменти по пътя на движение на същото ППС са
подавани надлежни декларации за изминатото разстояние от превозното средство.
Следователно се касае не за неплащане на цялата дължима такса по смисъла на чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП, а само по отношение на един сегмент. В тази връзка е и постъпилата информация
от "И.т.с." АД, обективирана в писмо с Изх. № 1348/18.01.2023 г., съгласно която бордовото
устройство, асоциирано към ППС-то, е било изключено или неправилно включено в
електрическото захранване в периода от 10.02.2022 г. 20.22 часа до 11.02.2022 г. 07.24 часа.
Наказващият орган обаче, не е изследвал причината, поради която за инкриминираните дата
и час липсва подадена тол декларация.
При безспорно установеното по делото обстоятелство, че процесното ППС е оборудвано със
съответно бордово устройство, което подава информация за геолокация на превозното
средство и съответно генерира данните за тол декларациите, които следва да се подават към
АПИ, и приложеното копие на Приложение към Тристранен договор № 18840 с ИТС –
"И.т.с." АД, с представител на ИТС – „А1Б.“ ЕАД и клиент – В.П." ООД, като в графата
ППС по Договор 18840, в която се вписват данни за пътните превозни средства от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за които се предоставя услугата, е вписано и процесното
ППС - рег. № ***, е видно, че след като дружеството още при сключване на договора с А1 е
предоставило данни за притежаваните от него превозни средства, не може да се приеме, че
10
допускането на превозното средство да се движи по пътната мрежа на страната, без да е
заплатена за него съответната такса, е целенасочено действие, с което се избягва
заплащането на дължимите такси.
Все в коментирания аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020 / 204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009 / 750 / ЕО. Съгласно тази
разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Както бе посочено по-
горе в изложението, в настоящия случай са налице договорни отношения за заплащане по
електронен път на конкретно дължимата такса, като за моментното непостигане на този
резултат дружеството - собственик на процесното ППС не е допринесло с нищо, още повече
пък жалбоподателят като негов водач. Вероятно е възникнал технически проблем при
отчитането, при това допуснат от трето лице, което не следва да бъде отнесено към
жалбоподателя, нито пък той да търпи неблагоприятни последици от това. Идеята на
посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи
към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации, свързани с
проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране на
отговорността.
В случая, следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл.5 от
Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното право на
ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде
съразмерна на тежестта на нарушението. Очевидно е, че в конкретния казус наложената на
жалбоподателя санкция „Глоба“ в размер на 1800 лева, не съответства на извършеното
деяние. Изрично в депозираното становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, Национално тол управление от 21.02.2023 г., е посочено, че
размерът на дължимата такса за ППС с рег. № ***, осъществило на 11.02.2022 г. в 01.42 часа
движение по път А-3 км 163+488, на който е разположено устройство № 10112, установило
нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с номер **********, който е част от платената
пътна мрежа, е 0.39 лв. Налице е пълно несъответствие между дължимата такса за
преминаване през процесния участък от платената пътна мрежа в размер на 0.39 лв. и
наложеното административно наказание за осъщественото преминаване през същия този тол
сегмент - глоба в размер на 1 800 лв. Не е справедливо, нито от логическа, нито от житейска
гледна точка, санкцията да надвишава над четири хиляди пъти дължимото плащане,
11
представляващо неизпълнение на вменено задължение, което грубо нарушава принципа за
пропорционалност и неналагане на наказание несъразмерно на тежестта на нарушението.
Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че размерът на дължимата такса
по чл.10б, ал.5 от ЗП е 119 лева, която е заплатена от жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението, видно от приложената квитанция. В случая е налице
едновременно заплащане на максималната такса за преминаване по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и санкциониране, чрез налагане на глоба, за това, че ППС-то е
преминало по същия този път, без да е заплатена дължимата такса. При заплащането на
таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП липсват вредните последици от извършване на
административното нарушение, тъй като с последващото плащане не е ощетен държавният
бюджет. Осъщественото административно нарушение не е породило негативни правни
последици в крайния получател, тъй като те са били отстранени от страна на
нарушителя.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да се постанови
решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази
връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер на 720 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело и в размер на 100 лв.,
представляващи пътни разходи за присъствие на процесуалния представител на
жалбоподателя в открито съдебно заседание проведено на 02.11.2022 г. Искането е
направено своевременно, представен е списък за разноски. Относно разноските за
адвокатско възнаграждение е представен договор за правна помощ от 19.08.2022 г., ведно с
проформа фактура № ********** от 19.08.2022 г., платежно нареждане от 23.08.2022 г.,
фактура № ********** от 23.08.2022 г., поради което същото се явява основателно и следва
да бъде уважено, като Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П.И.“ гр. С., следва
да бъде осъдено да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
720.00 лева. По отношение претендираните пътни разходи за присъствие на процесуалния
представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание, не е представено
доказателство за извършените разходи, поради което искането като неоснователно следва да
бъде отхвърлено. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена и да заплати разноските,
направени в хода на производството в размер на 19.00 /деветнадесет/ лева, представляващи
пътни разноски на свидетел.
Водим от горното, П. районен съд
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG22022022/5800/P8-177/04.08.2022 г. на
Началник отдел "К. и п." в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П.И.“ гр. С., с
което на И. И. Ц., ЕГН **********, /населено място/, за административно нарушение по чл.
179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800
/хиляда и осемстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П.И.“ гр. С., да заплати на И.
И. Ц., ЕГН **********, /населено място/, сумата от 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на
РС-Петрич разноските, направени в хода на производството в размер на 19.00 /деветнадесет/
лева, представляващи пътни разноски на свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
13