№ 522
гр. П., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500820 по описа за 2022 година
Производство по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК .
Производството пред П. окръжен съд е образувано по жалба на
длъжника В. И. Д. от гр.П., против отказа на ЧСИ Т.К. да прекрати изп.д. №
***, поради липса на основание по чл.433 от ГПК. В жалбата се твърди, че
длъжникът е поискал ЧСИ да прекрати образуваното изпълнително
производство с възражение срещу поканата за доброволно изпълнение,
подадено на 11.10.2022г., в което е заявил, че вземането по издадения срещу
него изпълнителен лист е погасено по давност.НАП няма вземания срещу
него, а вземането на „***“ЕАД е погасено по давност, но въпреки това този
взискател не дава съгласие за прекратяване на производството по делото, тъй
като погасяването по давност се обявява само от съда. Поради това
жалбоподателя моли окръжен съд да се произнесе със съдебен акт, с който да
обяви настъпилата абсолютна погасителна давност за вземането и да бъде
отменен отказа на ЧСИ *** да прекрати изпълнителното производство.
Ответникът по жалбата – взискателя „*** БГ“ЕАД гр.С., чрез
пълномощника си юрисконсулт Л. Н. е взел становище, че жалбата е
неоснователна. По отношение на наведените доводи за настъпила абсолютна
1
погасителна давност за вземането на кредитора, счита че не могат да се
разглеждат в хода на настоящото производство, тъй като този въпрос не
попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. В действащия ГПК не е предвидена
възможност съдебният изпълнител да се произнася по материално-правни
възражения, включително и възражението за погасителна давност.
Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение
юридически факт - погасителната давност не може да бъде обсъждано и
проверявано и от съда в производството по обжалване на действия. Счита че
не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство от
лимитативно изброени от законодателя в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от
ГПК, поради което жалбата е неоснователна. Моли да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. на основание
чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в
размер на 50.00 лв. на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
В мотивите на частния съдебен изпълнител относно обжалвания
отказ е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. ЧСИ
счита, че обосновано е отказал да прекрати изпълнителното дело на
осн.чл.433 ГПК поради изтичане на общата погасителна давност по
отношение на вземането на взискателя, тъй като не е в компетентността на
съдебния изпълнител да решава дали притезателното право, което е
материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е
погасено по давност.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
прецени документите в приложеното копие от изпълнителното дело, както и
мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Видно от приложеното изпълнително дело № ***, то е
образувано срещу длъжника В. И. Д. на 11.08.2022г. от „*** БГ" ЕАД, с ЕИК
*** - в качеството на цесионер по договор за цесия сключен с „***" ЕАД, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 19.10.2011г. от РС - П. по ч.гр.дело
№4284/2011г. С този изпълнителен лист, видно от мотивите на ЧСИ,
първоначално е било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ
Т.К., прекратено на 01.03.2019г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
2
преобразувано под №*** по описа на ЧСИ Т.К. на 28.02.2019г., което също е
било прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК на 12.07.2022г.
Поканата за доброволно изпълнение по новообразуваното
изпълнителното дело № ***, с изх. № 44552/30.08.2022г. е получена от
длъжника В. И. Д./връчена чрез сестра му/на 23.09.2022г. и съгл. справка от
НБД Население, това връчване е редовно, тъй като лицето Д.И.Т. е сестра на
длъжника, със същия постоянен и настоящ адрес като този на длъжника: град
П., улица „ В.Л. " № ***, ет.***, ет.***, ап.*** На 30.08.2022г. със съобщение
с изх. № 44560/ 30.08.2022г. ЧСИ е наложил запор върху платежни сметки на
длъжника В. И. Д. при „***" АД, а на 30.08.2022г. със съобщение с изх. №
44557/ 30.08.2022г. е наложен запор на лек автомобил „***" с рег. № *** ВВ,
негова собственост.След изтичане на срока за доброволно изпълнение на
07.10.2022г. с молба от 11.10.2022г. длъжника В. И. Д. е поискал
прекратяване на изпълнителното дело по отношение на взискателя „*** БГ"
ЕАД и присъединения по право взискател „***", поради погасяване по
давност на вземанията спрямо първия и плащане спрямо втория от
взискателите.С писмо изх.№ 55873/21.10.2022г. ЧСИ *** е уведомила
длъжника, че отказва да прекрати изпълнителното дело поради липса на
правно основание, в т.ч. и поради липса на съгласие от страна на взискателя
„*** БГ" ЕАД.Съобщението е получено на 24.10.2022г. и в срок е депозирана
настоящата жалба срещу отказа.
Изпълнителното производство се прекратява, съгласно
императивната разпоредба на чл.433 ГПК в точно посочените в закона
хипотези, като сред тях не е основанието, на което се претендира
прекратяване - погасяване на вземането по давност. Отказът на ЧСИ е свързан
с това, че не е в неговата компетентност да преценява настъпването на този
факт, чиито правни последици длъжника иска да бъдат зачетени.Настоящият
съдебен състав намира, че доводите на жалбоподателя за изтекла погасителна
давност за вземането на основание чл.111 ЗЗД не могат да се разглеждат и в
производство по обжалване на действията на ЧСИ. Съдът не дължи
произнасяне по този въпрос, а единствено относно наличието на
предвидените в закона предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство. В разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК са изброени
изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнението, като института
3
на погасителната давност не е визиран измежду тях. Предвидена е в чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК възможността съдебния изпълнител да прекрати с
постановление изпълнителното производство, тогава когато в продължение
на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия, с изключение на делата за издръжка. При наличието на такива
предпоставки, като своеобразна санкция за бездействието на кредитора по
изпълнителното дело, са прекратени предходните две изпълнителни
производства, образувани по същия изпълнителен лист.
Съдът споделя напълно мотивите на ЧСИ, че твърдението за
наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт -
погасителната давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от него в
рамките на изпълнителния процес респ. в производството по чл.435 и сл.
ГПК. Предвидено е обаче изрично в нормата на чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК, че
изпълнителното производство може да бъде прекратено от съдебния
изпълнител, ако бъде представено в хода на насоченото срещу длъжника
принудително изпълнение, влязло в законна сила решение, с което е уважен
иск по чл.439 от ГПК. Само в такова състезателно исково производство може
да бъде установено със сила на присъдено нещо, че вземането е погасено по
давност. С иска по чл.439 от ГПК е предоставена от закона процесуалната
възможност на длъжника да оспорва по исков ред изпълнението, основавайки
се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В това
производство ще бъдат обсъждани и евентуалните доводи за спиране и
прекъсване на давността, каквато преценка съдебният изпълнител в рамките
на изпълнителното производство не би могъл да извърши.
На основание чл. 458 от ГПК държавата е присъединен взискател
по право по новообразуваното дело, като съгласно удостоверение по чл. 191,
ал. 3 и ал. 4 от ДОПК изх. № 150372204228057/09.11.2022г., длъжникът В. И.
Д. продължава да има налични публични задължения и липсват данни от
„***" за заличаване на вземания спрямо него, поради което не може да се
приеме, че вземането на държавата е погасено чрез плащане, както твърди
длъжника.
Предвид гореизложеното, подадената жалба срещу
прекратяването на изпълнителното дело е неоснователна и следва да бъде
4
оставена без уважение.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника В. И. Д. от гр.П., вх.
№ 10647/21.11.2022г. против отказа от 21.10.2022г. на ЧСИ Т.К. да прекрати
изп.д. № ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5