Номер
ІV-64 Година 2019, 14
юни гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и седми
май година две хиляди и деветнадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар Ваня
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 588 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК
и е образувано по въззивните жалби на „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД
гр.Варна с ЕИК ********* (вх.№ 1358/11.01.2019 г.) и на „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД
гр.Бургас с ЕИК *********, против решение № 2565 от 12.12.2018
г. по гр.д.9640/2017 г. по описа на Бургаски районен съд.
Въззивникът-ищец „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД гр.Варна обжалва решението на БРС В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск за
установяване съществуването на вземане в полза на „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД
спрямо „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД гр.Бургас с ЕИК *********, в размер на 2 767,11 лв за неустойка, начислена по фактура с № **********/16.11.2014
г. и по фактура с № **********/15.02.2015 г. по тарифни планове Mega Biz 350,
Mega Biz 35, Mega Biz 1 000, за прекратяване на VIVACOM Net VIVACOM
FiberNet Biz 50, както и неустойки за невърнато оборудване и базово оборудване
по оптика, които суми са предмет
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4558/17.10.2017 г. по ч.гр.д.7752/2017 г. на БРС ведно със законовата лихва за
забава от датата на сезиране на съда – 16.10.2017 г. до окончателното изплащане
на сумите. Твърди се, че решението на БРС е
неправилно в обжалваната част, тъй като са неправилни и необосновани изводите
на съда, че липсват договорни клаузи за неустойка, които изводи противоречат на
представените по делото писмени доказателства – Договор АСА
*********-12112013-1353 с две приложения към него от 13.11.2013
г.; Допълнително споразумение R1 Тарифни
планове към договор АСА102661325-10.12.2013-1353 от 09.12.2013 г., ведно е приложение А2
Тарифни планове и Допълнително споразумение R3 Устройства за
ТУ монитор LG 19MN43D-PZ -1 бр. и Tablet DIVA 7 Premium Dualcore - 2 бр. Твърди се, че двете
представени в оригинал писмени доказателства са били оспорени формално от
ответника досежно автентичността на подписите, но до края на съдебното
заседание, в което е заявено оспорването, ответникът не е направил искане за
откриване на производство по оспорването им, нито е направил доказателствени
искания, с което твърдяната от ответника неистинност на тези доказателства е
останала недоказана. Твърди се, че посочените (представени по делото)
доказателства съдържат неустоечни клаузи; по делото е доказано неизпълнение на
договора от страна на ответника, поради което искът за неустойка е основателен,
респ.неоснователно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Изложени са
подробни съображения. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната от
ищеца част, и постановяване на решение, с което искът за неустойка се уважава.
Претендират се разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззивникът-ответник „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД гр.Бургас обжалва решението на БРС В ЧАСТТА, с която съдът е приел за установено по
отношение на ищеца съществуването на негово вземане спрямо ответното дружество
в размер на 1 035,33 лв, представляваща дължими главници по месечни сметки по
фактури с № **********/15.10.2014 г., № **********/16.11.2014 г., №
**********/16.12.2014 г., № **********/15.01.2015 г., № **********/16.11.2014
г. и № **********/15.02.2015 г., издадени по договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги и допълнителни споразумения към тях, а именно – за
съществуващ телефонен номер ********** с тарифен план Traffic Unlimited L,
допълнително споразумение R1 Тарифни планове към договор RNA *********/
09.04.2013 -1100/ 09.04.2013 г.; за откриване на 2 бр. нови телефонни номера с
Тарифен план Traffic Unlimited S - Допълнително споразумение R1 тарифни планове
към договор RNA *********-09.04.2013-1100 от 09.04.2013 г.; за телефонен пост
********** предоставяне на интернет услуга - VIVACOM FiberNet Biz 50 и
устройство WiFi рутер - 1бр. - заявка Договор АСА *********- 12112013-1353 с
две приложения към него от 13.11.2013 г.; за телефонни номера **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, ********** и ********** с
Тарифен план Mega Biz 35, за телефонен номер 08855319938 с Тарифен план Mega
Biz 350 и телефонен номер ********** с тарифен план Mega Biz 1000 е сключено
допълнително споразумение R1 Тарифни планове към договор
АСА102661325-10.12.2013-1353/ 09.12.2013 г., ведно с приложение А2 Тарифни
планове и Допълнително споразумение R3 Устройства за TV монитор LG 19MN43D-PZ
-1 бр. и Tablet DIVA 7 Premium Dualcore - 2 броя, което е предмет на издадена
по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4558/17.10.2017
г. по ч.гр.д.7752/2017 г. по описа на БРС, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на сезиране на съда - 16.10.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението и мораторната
лихва върху сумата от 1 035,33 лв в размер на 299,73лв за периода от 02.11.2014 г. до 16.10.2017 г. Твърди се, че
в обжалваната от ответника част, решението на БРС е неправилно, необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на
процесуалните нарушения се твърди, че се изразяват в: нарушения на
правилата за извършване на доклад по делото, и по-конкретно – докладът няма
минимално изискуемото съдържание: липсва правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; не са
посочени обстоятелствата, които съдът е счел, че не се нуждаят от доказване;
липсва обстоятелствено разпределение на доказателствената тежест между
страните, като извършеното такова е бланкетно, което следва да бъде приравнено
до пълна липса на указания относно доказателствената тежест. Твърди се, че в резултат
на тези нарушения, по делото са останали неизяснени факти от значение за
точното приложение на материалния закон, най-вече по наведените от ответника
възражение за недействителност на правоотношенията, на които ищецът основава
претенцията си, както и неосъществени фактически състави на прехвърляне на
спорното вземане, което води до извод за недоказана и спорна материалноправна,
както и процесуалноправна легитимация на ищеца. Твърдението си за необоснованост на обжалваното решение
въззивникът-ответник обосновава с недоказаност от ищеца на твърдението му, че
между страните е съществувала облигационна връзка, поради което ищецът не е доказал своята
активна процесуална и материалноправна легитимация, и по-конкретно
обстоятелството, че е придобил процесиите вземания от „БТК“ ЕАД, произтичащи от
цитираните в исковата молба договори за телекомуникационни услуги. Твърди
се, че в договора за
цесия от 29.05.2015 г. не са конкретизирани вземанията, които се прехвърлят,
поради което не може да направи извод, че процесното вземане е прехвърлено на
ищеца. Твърди се, че по делото не е изяснено, дали вземането към
"ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД съществува, дали това вземане е прехвърлено от
„БТК” на „С.Г. Груп" ООД, и съответно от „С.Г.Груп" ООД на Булпойнт
2015 ЕООД. Отделно от това се твърди,
че поради допуснатите нарушения при изготвяне на доклада, съдът не е разгледал
възраженията на ответника за нищожност на договорите за цесия, представени с
исковата молба. По отношение на Приложение № 1 към договор за цесия от 12.05.2016 г, се
твърди, че след направеното от ответника с отговора му на исковата молба оспорване
на авторството на подписите върху този документ, ищецът не е предприел необходимите
процесуални действия за установяване, че подписите принадлежат на лицата
посочени като техни автори, поради което съдът е следвало да го изключи от
доказателствения материал по делото, а не да го взема предвид, приемайки, че е
действителен. Сочи се, че съдът е допуснал процесуално нарушение и като не е открил
производство по чл.193 от ГПК след заявеното от ответника оспорване на този
документ. Твърди се още, че след надлежно
оспорване от ответника на истинността /авторството/ и на двете уведомления по
чл.99 от ЗЗД , както и на автентичността на двата договора за цесия, и след като ищецът не е предприел
съответните процесуални действия, и не установил, по реда предвиден в ГПК, че
подписите принадлежат на лицата посочени като техни автори, следва да се приеме,
че ищецът не е провел доказването, което съдът му е указал с доклада по делото,
като само поради този факт исковете е следвало да бъдат изцяло отхвърлени като
недоказани, което не е сторено от първоинстанционния съд, като превратно е
приложил правилата по оспорване истинността /авторството/ на частен документ. Сочи се, че
решението е необосновано и поради това, че с изключване като доказателства по делото с нарочно
определение на съда на част от цитираните в исковата молба договори за
телекомуникационни услуги, ищецът не е доказал твърденията си за наличие на валидна
облигационна или търговска връзка между ответното дружество и ищеца,
съответно БТК ЕАД, породена
от посочените договори, но вместо да изложи подробни мотиви в решението си по тези
възражения, съдът абсолютно необосновано и немотивирано е приел, че между БТК
АД и ответното дружество било възникнало и е съществувало облигационното
правоотношение, породено от оспорените , и най - вече от изключените от
доказтелствения материал договори. Въззивникът-ответник твърди още, че по
делото не е доказано, че на ответното дружество е била предоставяна
телекомуникационна услуга по посочените договори, още по- малко за периодите
посочени в приложените към исковата молба 6 бр. фактури, нито че е поел
задължение да заплаща тяхната стойност или неустойки, представените с исковата
молба фактури не са подписани от нито една от страните, не са получавани от ответника,
не са осчетоводявани в счетоводството му и по тях не е плащан данъчен кредит,
което е доказано от съдебно-счетоводната експертиза по делото. Ето защо, според
ответника, от представените документи не се установява, цедентът да е
предоставил услугата през отчетния период, съотв.нейната цена. С изложените
съображения се твръди, че по делото е останало
недоказано съществуването на процесното
главно вземане, представляващо според ищеца стойност на ползвани от абоната
телекомуникационни услуги в периода 15.09.2014 г. - 14.02.2015 г.
Претендира се отмяна на решението
на БРС в обжалваната от ответника част и постановяване на решение, с което
предявените искове се отхвърлят изцяло. Претендират се съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство. Не се сочат нови доказателства.
В законовия срок всяка от страните е
подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба на
противната страна.
Ответникът "ДИСКОНТ
КОНСУЛТ" ЕООД оспорва въззивната жалба на ищеца „БУЛПОЙНТ 2015"
ЕООД като неоснователна и недоказана, тъй като на първо място постигнатата
между страните в посочения договор и в допълнителните споразумения договорка за
неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, съотв.не поражда
валидно задължение, а на второ място ищецът не е доказал и фактическия състав
на неизпълнението. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната от
ищеца част.
Ищецът „БУЛПОЙНТ
2015" ЕООД оспорва въззивната жалба на
ответника "ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД също като неоснователна. Излага
подробни възражения по повод всяко от оплакванията на ответника. По-конкретно
твърди, че ответникът не е възразил против доклада на съда; не е оспорил
изрично автентичността на подписите върху договорите в съдебното заседание, в
което те са били представени в оригинал, а и да го беше сторил, тежестта на
доказване лежи върху него, доколкото документите носят подпис на представител
на ответното дружество. От това се прави извод за доказана облигационна връзка
между ответника и първоначалния кредитор – цедента БТК АД. Твърди се също, че е
доказано по делото предоставянето на услугата по договорите за процесните
периоди. По отношение на цесията се твърди, че прехвърлянето на вземането е
доказано, а уведомяването на длъжника може да стане включително и с исковата
молба, поради което е доказано, че фактическият състав на двете цесии е
завършен. По отношение на фактурите се сочи, че те са в електронен вариант,
поради което не се връчват на страната, а от липсата на осчетоводяване от
ответника не следва извод за недължимост на вземането по тях, тъй като
ответникът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Излагат
се подробни съображения и по повод подписите върху договорите за цесия. Претендира
се потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.
И
двете въззивни жалби са подадени против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, от легитимирано лице, поради което са допустими.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на „БУЛПОЙНТ 2015"
ЕООД за приемане за установено, че ответникът „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД, дължи на
ищеца сумата от
1 035,33 лв, представляваща дължими главници по месечни сметки по фактури
с № **********/15.10.2014 г., № **********/16.11.2014 г., №
**********/16.12.2014 г., № **********/15.01.2015 г., № **********/16.11.2014
г. и № **********/15.02.2015 г. Твърди се, че между ответника (с клиентски номер
10053213002) и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД са били
сключени договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и допълнителни
споразумения към тях, както следва: за съществуващ телефонен номер ********** с
тарифен план Traffic Unlimited L, допълнително споразумение R1 Тарифни планове
към договор RNA *********/ 09.04.2013 -1100/ 09.04.2013 г.; за откриване на 2
бр. нови телефонни номера с Тарифен план Traffic Unlimited S - Допълнително
споразумение R1 тарифни планове към договор RNA *********-09.04.2013-1100 от
09.04.2013 г.; за телефонен пост ********** предоставяне на интернет услуга -
VIVACOM FiberNet Biz 50 и устройство WiFi рутер – 1 бр. - заявка Договор АСА
*********- 12112013-1353 с две приложения към него от 13.11.2013 г.; за
телефонни номера **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, ********** и ********** с Тарифен план Mega Biz 35, за телефонен
номер 08855319938 с Тарифен план Mega Biz 350 и телефонен номер ********** с
тарифен план Mega Biz 1000 е сключено допълнително споразумение R1 Тарифни
планове към договор АСА102661325-10.12.2013-1353/ 09.12.2013 г., ведно с
приложение А2 Тарифни планове и Допълнително споразумение R3 Устройства за TV
монитор LG 19MN43D-PZ -1 бр. и Tablet DIVA 7 Premium Dualcore - 2 броя; както и
е договорено и откриването на 10 бр. нови телефонни номера, по които, както и
по предоговорените със същото споразумение 15 бр. телефонни номера, са предоставяни
на ответника услуги по общо 25 броя телефони номера. Твърди се, че по
различните договори (подробно описани в исковата молба), са предоставени
услуги, за стойността на които са издадени съответните фактури. Твърди се, че
сумите по описаните в исковата молба фактури не са изплатени от ответното
дружество на падежа на задължението, поради което освен общо дължимата по
фактурите сума – 1 035,33 лв, по фактури № **********/16.11.2014 г. и №
**********/15.02.2015 г. е начислена и неустойка в размер общо на 2 767,11
лв. Също поради неизпълнение на задълженията за плащане на сумите по 6-те
фактури, според ищеца, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
общо 1 060,84 лв.
Твърди се, че на 29.05.2015г. между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, е бил сключен договор
за прехвърляне на вземания на компанията, вкл.на вземането към ответника, като
впоследствие с договор за цесия от 12.05.2016 г. СГ Груп ООД е прехвърлил
същите вземания на ищеца „Булпойнт 2015“ ЕООД. Ищецът не твърди, длъжникът да е
бил уведомен за извършените цесии, а само сочи, че длъжникът би могъл да
противопостави такова свое възражение (че няма надлежно уведомяване), само ако
наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на стария кредитор. На последно
място се твърди, че за процесните суми е издадена срещу длъжника Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 4558/ 17.10.2017 г. по ч.гр.д.7752/2017 г. по
описа на БРС.
Предявените искове са с правно
основание чл.422, вр.чл.79, ал.1, предл.1, вр.чл.99 от ЗЗД, чл.86 ал.1 и чл.92
от ЗЗД.
Ответникът е оспорил предявените
искове като недопустими и неоснователни. В писмения си отговор на исковата
молба ответникът твърди, че поради липсата на доказателства за наличие на
облигационна връзка между ищеца и ответника, ищецът не е доказал активната си
процесуална и материалноправна легитимация. Твърди се, че исковете са
недопустими и поради преждевременното им завеждане – поради липсата на
уведомяване на длъжника от първоначалния кредитор, за извършената цесия. По
същество се твърди, че исковете са неоснователни по следните съображения:
Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и ответното дружество, както и
предоставянето на услуги по посочените в исковата молба договори и споразумения
към тях от първоначалния цедент „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД на ответника, още по-малко – за посочените периоди. Оспорва се дължимостта
на начислената неустойка по двете фактури по съображения, че не са ясни
обстоятелствата, от които произтича дължимостта на тази неустойка. По отношение
на двете цесии се твърди, че същите са нищожни поради липсата на предмет и
поради факта, че никой не може да прехвърли повече права, от тези, които има. В
тази връзка се твърди, че след като не е доказано съществуването на процесното
вземане на „БТК“ ЕАД против ответника, то не може да бъде прехвърлено от „БТК“
ЕАД на първия цесионер „С.Г.Груп“ ООД, респ.той не би могъл да го прехвърли на
втория цесионер – ищеца. На следващо място се твърди, че цесията не е породила
правно действие по отношение на ответника като длъжник, тъй като не му е била
съобщена по предвидения от закона ред – от първия кредитор и цедент. Твърди се,
че такова уведомяване от първия кредитор не е налице, а не може да се приеме за
такова валидно уведомяване и депозирането на исковата молба или на заявлението
по чл.410 от ГПК пред съда.
С обжалваното решение БРС е уважил
частично предявените искове - по отношение на вземането от 1 035,33 лв, представляващо
дължими главници по месечни сметки по фактури с № **********/15.10.2014 г., №
**********/16.11.2014 г., № **********/16.12.2014 г., № **********/15.01.2015
г., № **********/16.11.2014 г. и № **********/15.02.2015 г. и законна лихва
върху тази главницата от датата на сезиране на съда - 16.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението; както и за мораторната лихва върху
сумата от 1 035,33 лв в размер на 299,73 лв за периода от 02.11.2014 г. до
16.10.2017 г. В останалата част – за
горницата над сумата от 299,73 лв до предявения размер от 1 060,84 лв
претенцията за мораторна лихва е отхвърлена. Отхвърлен е и искът за установяване на вземане в полза на ‚БУЛПОЙНТ
2015" ЕООД против „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД в размер на 2 767,11 лв
за неустойка, начислена по фактури № **********/16.11.2014 г. и № **********/15.02.2015
г. по тарифни планове Mega Biz 350, Mega Biz 35, Mega Biz 1 000, за
прекратяване на VIVACOM Net VIVACOM FiberNet Biz 50, както и неустойки за
невърнато оборудване и базово оборудване по оптика, ведно със законовата лихва
за забава от датата на сезиране на съда – 16.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Първоинстанционното решение е
обжалвано от двете страни – от ищеца – в отхвърлителните части; и от ответника
– в частта, с която исковете за вземането от 1 035,33 лв, за мораторна и
законна лихва върху него са уважени, поради което спорът е висящ пред
настоящата инстанция изцяло – във всичките си части.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на решението
следва да се отбележи, че според настоящия състав, първоинстанционният съд се е
произнесъл по допустими искове, тъй като наведените от ответника в отговора му
на исковата молба въпроси за евентуалната липса на активна легитимация на
ищеца, касаят съществото на спора и биха довели до евентуална неоснователност
на предявените искове, а не до тяхната недопустимост.
По наведените от страните във
въззивните им жалби оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
С оглед заявените от ищеца твърдения
по фактите и заявеното правно основание за предявените искове, за да се уважат
исковете като основателни и доказани, ищецът следва да докаже – съществуване на
вземане у цедента по договора за цесия от 12.05.2016 г. – „СГ Груп“ ООД към
длъжника „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД за исковите суми, надлежното прехвърляне на
тези вземания на ищеца „Булпойнт 2015“ ЕООД, както и уведомяването на длъжника
за извършената цесия; на второ място, доколкото се твърди, че процесните
вземания преди това са били прехвърлени на „СГ Груп“ ООД от „БТК“ ЕАД по
договор за цесия от 29.05.2015 г., следва да се докаже наличието на такива
вземания в полза на „БТК“ ЕАД против длъжника „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД,
прехвърлянето им с договор за цесия и надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия.
Видно от представените по делото
Заявка Договор от 13.11.2013 г., Приложения към нея, Допълнителни споразумения
от 09.04.2013 г. R1 Тарифни планове, Допълнително споразумение R1 Тарифни планове от 09.12.2013 г.,
Приложение А 2 Тарифни планове от 09.12.2013г., Допълнително споразумение R3 Устройства, Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 25.09.2014г. и
Приложение към този договор от 25.09.2014 г., между Виваком (приобретател на
БТК ЕАД гр.София) и ответното дружество е постигната уговорка за предоставяне
на мобилни услуги и ползване на мобилни устройства-tablet diva
7 premium dialcore.
Видно от приложените към исковата
молба разпечатки за мобилни данни за абонат „Дисконт консулт“ ЕООД и фактури
към тези справки, както и от заключението на вещото лице по назначената от съда
Съдебно-икономическа експертиза, БТК ЕАД е издал на ответното дружество
фактури, както следва: № **********/15.10.2014 г., на стойност от 412.17 лв, №
**********/16.11.2014 г. на стойност от 1 338,25 лв, №
**********/16.12.2014 г. на стойност от 217,66 лв, № **********/15.01.2015 г. на
стойност от 217,66 лв и № **********/15.02.2015 г. на стойност от 1 600,43
лв. Съгласно заключението по СИЕ, изброените фактури са осчетоводени от БТК
ЕАД.
Ответникът оспорва исковата претенция
с твърдението, че между него и БТК ЕАД не съществува облигационно
правоотношение, но не оспорва подписите на представляващия дружеството върху
договора и допълнителните споразумения.
При така представените доказателства
съдът приема, че между БТК ЕАД и ответното дружество е възникнало и
съществувало облигационно правоотношение, по което доставчикът на
телекомуникационни услуги е предоставял на ответника такива за трафик на данни,
при посочени в договора тарифни планове, и за мобилен интернет, още повече, че
от приложените към исковата молба разпечатки за проведени разговори е видно, че
за фактурирания период са били водени разговори от посочените телефонни номера.
В договора (Заявка/договор от
13.11.2013 г.) и в Допълнително споразумение R1 Тарифни планове от 09.12.2013 г.,
действително е налице уговорена клауза за неустойка в случай, че абонатът
прекрати договора преди изтичане на уговорения срок между страните, както и е
уговорено, в случай на кражба или загуба на предоставеното от БТК ЕАД на
абоната оборудване, че абонатът дължи стойността му. В настоящия случай по
делото не е доказано да е налице някоя от посочените по-горе хипотези, което да
е налице основание за претендираната неустойка.
Съдът намира, че ищецът не е доказал
твърдението си в исковата молба, че вземане на БТК ЕАД против ответника по
посочените 6 бр.фактури на стойност общо 1 035,33 лв, както и вземането на БТК
ЕАД за неустойки против „Дисконт
консулт“ ЕООД, е било прехвърлено от БТК ЕАД на „СГ Груп“
ООД, а впоследствие – от „СГ Груп“ ООД – на ищеца.
Видно от представените по делото
доказателства, с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.05.2015 г.,
БТК ЕАД е прехвърлил на „СГ Груп“ ООД „вземанията, посочени в Приложение № 1.1
и Приложение № 1.2., ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, вкл.изтекли лихви“. По делото не са представени описаните в
договора за цесия Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2., поради което не може да
се установи по делото дали вземане на БТК ЕАД против ответника „Дисконт консулт“ ЕООД по изброените в исковата молба и в заявлението по чл.410 ГПК фактури,
е било предмет на този договор, т.е. дали е било прехвърлено от БТК ЕАД на „СГ
Груп“ ООД.
При липсата на доказателства за прехвърляне на
вземането против ответника от БТК ЕАД на „СГ Груп“ ООД, не може да се направи
извод, че „Булпойнт 2015“ ЕООД
е надлежен кредитор на ответника.
Само по себе си изпращането на
уведомление за цесия до ответника „Дисконт консулт“ ЕООД
(по делото не са представени доказателства нито за датата на изпращане, нито
изобщо за връчване на това уведомление на длъжника) за прехвърляне на вземането
на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД към ответника „Дисконт консулт“ ЕООД на „СГ Груп” ООД с договор за цесия от 29.05.2015 г., не
доказва включването на вземането на БТК ЕАД към ответника в Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2., сътв.прехвърлянето на това
вземане от БТК ЕАД на цесионера „СГ
Груп” ООД.
При липсата на доказано прехвърляне
на процесното вземане от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на „СГ
Груп” ООД, не може да се направи извод и за валидно прехвърляне на такова вземане
на „СГ Груп” ООД към ответника, на „БУЛПОЙНТ 2015“ ЕООД с договора за цесия от 12.05.2016
г., независимо от посочването на името на ответника в Приложение № 1 към
договора за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 г.
Изложените съображения са достатъчни, съдът да
приеме предявените искове за неоснователни и недоказани, без да е необходимо
съдът да се произнася по останалите наведени от страните твърдения и възражения.
Поради частичното несъвпадане на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е приел за
установено по отношение на ищеца съществуването на негово вземане спрямо
ответното дружество в размер на 1 035,33 лв, представляваща дължими главници по
месечни сметки по фактури с № **********/15.10.2014 г., № **********/16.11.2014
г., № **********/16.12.2014 г., № **********/15.01.2015 г., №
**********/16.11.2014 г. и № **********/15.02.2015 г., издадени по договори за
предоставяне на телекомуникационни услуги и допълнителни споразумения към тях,
а именно – за съществуващ телефонен номер ********** с тарифен план Traffic
Unlimited L, допълнително споразумение R1 Тарифни планове към договор RNA
*********/ 09.04.2013 -1100/ 09.04.2013 г.; за откриване на 2 бр. нови
телефонни номера с Тарифен план Traffic Unlimited S - Допълнително споразумение
R1 тарифни планове към договор RNA *********-09.04.2013-1100 от 09.04.2013 г.;
за телефонен пост ********** предоставяне на интернет услуга - VIVACOM FiberNet
Biz 50 и устройство WiFi рутер - 1бр. - заявка Договор АСА *********-
12112013-1353 с две приложения към него от 13.11.2013 г.; за телефонни номера
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
********** и ********** с Тарифен план Mega Biz 35, за телефонен номер
08855319938 с Тарифен план Mega Biz 350 и телефонен номер ********** с тарифен
план Mega Biz 1000 е сключено допълнително споразумение R1 Тарифни планове към
договор АСА102661325-10.12.2013-1353/ 09.12.2013 г., ведно с приложение А2
Тарифни планове и Допълнително споразумение R3 Устройства за TV монитор LG
19MN43D-PZ -1 бр. и Tablet DIVA 7 Premium Dualcore - 2 броя, което е предмет на
издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
4558/17.10.2017 г. по ч.гр.д.7752/2017 г. по описа на БРС, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на сезиране на съда - 16.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението и мораторната лихва върху сумата от
1 035,33 лв в размер на 299,73 лв за периода от 02.11.2014 г. до
16.10.2017 г. Вместо това следва да се постанови решение, с което тези искове
се отхвърлят.
В останалата
(отхвърлителна) част, поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
макар при различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
постановения резултат, решението на БРС следва да бъде отменено и в частта, с
която на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД е осъден да
заплати на ‚БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД, сумата от общо 341 лв, представляваща
съдебно-деловодни разноски по гр.д.9640/2017 г. и за заповедното производство
по ч.гр.д.7752/2017г. по описа на БРС.
С оглед
постановения резултат, въззивникът-ищец следва да заплати на
въззивника-ответник направените от последния във въззивното производство
съдебни разноски в размер на 50 лв за заплатена държавна такса, както и сумата
от още 165 лв – разноски за първоинстанционното производство.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 2565 от 12.12.2018 г. по гр.д.9640/2017 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по
отношение на ‚БУЛПОЙНТ
2015" ЕООД съществуването на
негово вземане спрямо „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД в размер на 1 035,33 лв, представляваща дължими главници по месечни сметки
по фактури с № **********/15.10.2014 г., № **********/16.11.2014 г., №
**********/16.12.2014 г., № **********/15.01.2015 г., № **********/16.11.2014
г. и № **********/15.02.2015 г., издадени по договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги и допълнителни споразумения към тях, а именно – за
съществуващ телефонен номер ********** с тарифен план Traffic Unlimited L,
допълнително споразумение R1 Тарифни планове към договор RNA *********/
09.04.2013 -1100/ 09.04.2013 г.; за откриване на 2 бр. нови телефонни номера с
Тарифен план Traffic Unlimited S - Допълнително споразумение R1 тарифни планове
към договор RNA *********-09.04.2013-1100 от 09.04.2013 г.; за телефонен пост
********** предоставяне на интернет услуга - VIVACOM FiberNet Biz 50 и
устройство WiFi рутер - 1бр. - заявка Договор АСА *********- 12112013-1353 с
две приложения към него от 13.11.2013 г.; за телефонни номера **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, ********** и
********** с Тарифен план Mega Biz 35, за телефонен номер 08855319938 с Тарифен
план Mega Biz 350 и телефонен номер ********** с тарифен план Mega Biz 1000 е
сключено допълнително споразумение R1 Тарифни планове към договор
АСА102661325-10.12.2013-1353/ 09.12.2013 г., ведно с приложение А2 Тарифни
планове и Допълнително споразумение R3 Устройства за TV монитор LG 19MN43D-PZ
-1 бр. и Tablet DIVA 7 Premium Dualcore - 2 броя, което е предмет на издадена
по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
4558/17.10.2017 г. по ч.гр.д.7752/2017 г. по описа на БРС, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на сезиране на съда - 16.10.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението и мораторната лихва
върху сумата от 1 035,33 лв в размер на 299,73 лв за периода от 02.11.2014 г. до 16.10.2017 г.; КАКТО И В
ЧАСТТА, с която „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД е осъден да заплати на ‚БУЛПОЙНТ
2015" ЕООД, сумата от общо 341 лв,
представляваща съдебно-деловодни разноски по гр.д.9640/2017 г. и за заповедното
производство по ч.гр.д.7752/2017г. по описа на БРС.
ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на ‚БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.„Струга" № 31, за установяване съществуването на негово вземане спрямо „ДИСКОНТ
КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.„Адам Мицкевич" №3, ет.1, офис 2, в размер на 1 035,33 лв, представляваща дължими главници по
месечни сметки по фактури с № **********/15.10.2014 г., № **********/16.11.2014
г., № **********/16.12.2014 г., № **********/15.01.2015 г., №
**********/16.11.2014 г. и № **********/15.02.2015 г., издадени по договори за
предоставяне на телекомуникационни услуги и допълнителни споразумения към тях,
а именно – за съществуващ телефонен номер ********** с тарифен план Traffic
Unlimited L, допълнително споразумение R1 Тарифни планове към договор RNA *********/
09.04.2013 -1100/ 09.04.2013 г.; за откриване на 2 бр. нови телефонни номера с
Тарифен план Traffic Unlimited S - Допълнително споразумение R1 тарифни планове
към договор RNA *********-09.04.2013-1100 от 09.04.2013 г.; за телефонен пост
********** предоставяне на интернет услуга - VIVACOM FiberNet Biz 50 и
устройство WiFi рутер - 1бр. - заявка Договор АСА *********- 12112013-1353 с
две приложения към него от 13.11.2013 г.; за телефонни номера **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, ********** и
********** с Тарифен план Mega Biz 35, за телефонен номер 08855319938 с Тарифен
план Mega Biz 350 и телефонен номер ********** с тарифен план Mega Biz 1000 е
сключено допълнително споразумение R1 Тарифни планове към договор
АСА102661325-10.12.2013-1353/ 09.12.2013 г., ведно с приложение А2 Тарифни
планове и Допълнително споразумение R3 Устройства за TV монитор LG 19MN43D-PZ
-1 бр. и Tablet DIVA 7 Premium Dualcore - 2 броя, което е предмет на издадена
по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
4558/17.10.2017 г. по ч.гр.д.7752/2017 г. по описа на БРС, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на сезиране на съда - 16.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението и мораторната лихва върху сумата от
1 035,33 лв в размер на 299,73 лв за периода от 02.11.2014 г. до
16.10.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2565 от
12.12.2018 г. по гр.д.9640/2017 г. по описа на Бургаски районен съд В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА
‚БУЛПОЙНТ
2015" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.„Струга" № 31да заплати на „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Адам Мицкевич" №3, ет.1,
офис 2, събедно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 50 лв
(петдесет лева), и за първоинстанционното производство още 165 лв (сто
шестдесет и пет лева).
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.