№ 7853
гр. С, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГК
при участието на секретаря СЗ
като разгледа докладваното от ГК Гражданско дело № 20211110170910 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 от КЗ от „А Б“АД, ЕИК ххх,със
седалище и адрес на управление гр.ххх,представлявано от А А и П П,против
ЗАД „фирма“,ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление
гр.ххх,представлявано от Б И и Р М,с искане за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1011,98 лева ( след допуснато увеличение на иска по реда
на чл.214 от ГПК ) – вземане по щета № ххх/21/777/501605,ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че на 23.02.2021 г. в гр.С в района на болница
„Здравето“ в кв.“О к“ е настъпило ПТП по вина на Ф.Ф. – водач на автомобил
мерцедес с рег.№ ххх,който предприема неподсигурена маневра и допуска
настъпването на щети за паркиран автомобил лексус с рег.№ ххх. Ищецът
поддържа,че е застраховател по застраховка каско за автомобил
лексус,валидна към датата на ПТП. Сочи се,че е образувана преписка по щета
и е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 996,98 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че ответникът е застраховател по
застраховка гражданска отговорност за автомобил мерцедес,изпратена е
регресна покана,но неоснователно е отказано възстановяване на парични
суми. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявената
1
искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника със
становище за неоснователност на исковете – ответникът признава,че е
застраховател по застраховка гражданска отговорност за автомобил мерцедес
и ищецът е заплатил сумата от 996,98 лева на собственика на автомобил
лексус. Оспорен е механизмът на настъпване на ПТП,твърди се,че водачът на
автомобил мерцедес не е допуснал нарушение на правилата за движение,сочи
се,че протоколът няма обвързваща доказателствена сила,формулирано е
възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобил лексус,който
е паркирал на непозволено за паркиране място. Оспорено е щетите да са
възникнали вследствие на произшествието и е формулирано възражение за
прекомерност на предявения иск по размер. Ответникът моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Представен е двустранен протокол за ПТП от 23.02.2021 г., съгласно
който участници в процесното ПТП са автомобил мерцедес с рег.№ ххх и
автомобил лексус с рег.№ ххх.
Видно от застрахователна полица № 20-ххх/411/5001127, издадена от„А
Б“АД, валидна за периода 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г., застрахован е по
застраховка каско автомобил лексус с рег. № ххх.
Прието е уведомление по щета, подадено до „А Б“АД от М В Н
/пълномощник на лизингополучателя В. Р. ОГН./.
Представен е доклад по щета № ххх-21-*********, от който се установява,
че дължимото обезщетение в процесния случай е 996,98 лева, която сума е
изплатена на В. Р. ОГН., видно от приложено платежно нареждане.
Видно от фактура № ********** от 01.04.2021 г., стойността на
извършените дейности относно поправяне на причинените на автомобил
лексус с рег. № ххх е в размер на 1062,98 лева, за заплащането на която е
приложен касов бон.
С писмо от 22.07.2021 г. ЗАД "фирма"АД уведомява „А Б“АД, че отказва
2
уважаване на регресна претенция по щета поради наличието на вина у водача
на застрахованото при ищеца МПС.
По делото е приложена справка за сключена застраховка гражданска
отговорност на автомобил с рег. № ххх, при ЗАД "фирма"АД, за периода
18.12.2020 г. до 17.12.2021 г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на
свидетеля О. се установява, че е управлявал л.а. лексус, както и че е бил
ударен от другия свидетел по делото – Ф.. Посочва, че автомобилът се
намирал в паркирано състояние, а св. Ф. предприел маневра назад, при което
ударил паркираното МПС лексус, след което слязъл и обяснил, че на
парктроника не се е видяло, че отзад се намира друг автомобил. Св. О. сочи,
че задният калник на л.а. лексус бил ударен, а вежда, намираща се под
калника била счупена. Твърди, че е паркирал на улицата, но пътят бил черен,
както и че водачите не са имали разногласия относно вината. Потвърждава,
че подписът, положен върху предявения му двустранен протокол, относно
превозно средство“Б“ е негов. Свидетелят посочва още, че се е намирал на
кръстовище, на 30-40 метра от болница „З“ в ж.к. „О к“.
Съгласно показанията на свидетеля Ф., мястото на ПТП е паркинг до ул.
„М К“, като при предприемане на маневра назад, свидетелят не видял
автомобила, намиращ се зад него. Не посочва нещо да е пречело на
видимостта. Паркингът бил неофициален, по спомен не са били поставени
никакви пътни знаци. По спомен задна лява част на автомобила на св. Ф. е
ударила задна дясна част на л.а. лексус. Свидетелят потвърждава, че подписът
в протокола относно превозно средство „А“ е негов, както и че отразеният
механизъм съответства на реално осъществилата се ситуация. Потвърждава
също, че не е имало спор относно вината, тъй като било явно, че е негова.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че пазарната стойност за възстановяване на щетите
по увредения автомобил към момента на настъпилото застрахователно
събитие е в размер на 1018,58 лева, а с ликвидационни разноски – 1033,58
лева. Посочено е, че от техническа гледна точка и съгласно представените по
делото документи, щетите, нанесени при ПТП на автомобил лексус с рег. №
ххх, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП от 23.02.2021 г. Прието е, че съгласно представения двустранен
3
констативен протокол не са налице данни относно наличната към момента на
настъпване на ПТП, хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация.
Съобразно представените доказателства, процесното ПТП се счита да е
настъпило в гр. С, на паркинг при болница „З“, находяща се на адрес гр. С, ул.
„М К“ ххх, като не може да се посочи с точност конкретното място, където е
настъпило. Съгласно наличните данни не може да бъде изготвена коректна и
прецизна скица на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Според
вещото лице, ударът е настъпил със задната лява габаритна част на лек
автомобил мерцедес върху задна дясна габаритна част на лек автомобил
лексус. Относно посоката на движение на автомобилите е прието, че
съобразно изложеното в двустранния констативен протокол и депозираните
свидетелски показания, л.а. лексус е бил в паркирано състояние, а водачът на
л.а. мерцедес е извършвал маневра на заден ход с цел паркиране на
автомобила, като вероятната скорост може да се определи, че е около 10 км/ч,
предвид предприетата маневра на заден ход, а относно л.а. лексус, предвид
обстоятелството, че е бил паркиран – 0 км/ч. Съгласно експертното
заключение, увредените детайли са калник заден десен – за ремонт и вежда
декоративна на калник десен, която е за смяна. Относно стойността на ремонт
на автомобила без да се отчита удължената му гаранция, към датата на ПТП –
23.02.2021 г., размерът на щетите, нанесени на л.а. лексус с рег. № ххх,
възлиза на размер от 559,90 лева, а с включени ликвидационни разноски –
574,90 лева. Вещото лице е посочило, че не са налице щети, които да са
заплатени два пъти, както и че настъпилите увреждания по л.а. лексус
кореспондират с описаните и заплатени от експертите на ищцовото
дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 411 от КЗ е обусловено от
провеждането на доказване, че съществува застрахователно правоотношение
по застраховка каско, настъпило е застрахователно събитие, настъпили са
вреди, които са пряка и непосредствена последица от събитието, изплатено е
обезщетение, с чието изплащане застрахователят по застраховка каско
встъпва в правата на увредения собственик спрямо застрахователя по
застраховка гражданска отговорност. Този иск позволява на застрахователя
по застраховка каско да реализира регресното си вземане спрямо
4
застрахователя по застраховка гражданска отговорност. Страните не спорят, а
и от доказателствата по делото се установява, че ищцовото дружество е
застраховател по застраховка каско за автомобил лексус. Договорът за
застраховка каско поражда задължението за застрахователя да осигурява
покритие по време на действие на договора за застраховка, а при настъпване
на застрахователно събитие задължението се трансформира в такова относно
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Това означава, че в
изпълнение на своите договорни задължения дружеството ищец е образувало
преписка по щета и е определило застрахователно обезщетение. Софийският
районен съд счита, че е доказано, че е настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортното произшествие представлява покрит застрахователен
риск, съответно настъпването на произшествие е застрахователно събитие.
При настъпването на застрахователно събитие застрахователят по застраховка
каско е задължен да заплати стойността на вредите, които са произтекли от
настъпилото застрахователно събитие. Съдът намира, че от събраните в хода
на производството доказателства може да бъде възприето, че описаните вреди
са в причинна връзка с настъпилото произшествие, в която насока съдът
отчита ангажираните свидетелски показания, според които произшествието е
настъпило при извършване на маневра на заден ход от страна на автомобил
мерцедес, при което се е стигнало до удар на паркиралия зад него л.а.
лексус,както и отчете, че според заключението по съдебно-автотехническата
експертиза вредите могат да бъдат получени при описания механизъм на
ПТП. Доказана е и друга предпоставка,а именно относно изплащане
стойността на вредите. Съдът приема,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря за обезвреда. Договорът за застраховка
гражданска отговорност поражда задължението за застрахователя да
осигурява обезвреда за вредите, настъпили за трети лица вследствие на
действия или бездействия на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се
установява, че ответникът е застраховател по застраховка гражданска
отговорност за автомобил мерцедес, поради което и при съобразяване
допуснатото нарушение на правилата за движение от водача на този
автомобил, ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за обезвреда. За да
счете, че ответникът отговаря за възстановяване на вредите, съдът отчете, че
5
свидетелските показания непротиворечиво установяват, че ударът между
двата автомобила безспорно е бил осъществен,а причина за настъпването на
произшествието е предприемане на неподсигурена маневра от страна на
водача на автомобил мерцедес. Софийският районен съд приема,че
възражението за съпричиняване,формулирано от ответника в писмения
отговор е недоказано. За да е налице съпричиняване,необходимо е да бъде
доказано,че и друго лице е допринесло за настъпването на вредоносния
резултат. В конкретния случай събраните в хода на производството
доказателства не позволяват да бъде възприето,че водачът на автомобил
лексус е допринесъл за възникване на вредите,в която насока следва да бъде
взето предвид,че свидетелските показания непротиворечиво установяват,че
причина за настъпването на произшествието е недостатъчна преценка от
страна на водача на автомобил мерцедес,който признава,че се е доверил на
сензорите и не отчел местоположението на другата кола. Действително
ответникът се позовава на паркиране от страна на водача на автомобил лексус
на място,което не е определено за паркиране,но този довод се явява
неоснователен. Съпричиняване е реализирано,когато повече от едно лице са
довели до настъпване на вредите,а в конкретния случай вредите са
възникнали,защото водачът на автомобил мерцедес при маневра на заден ход
не отчита местоположението на другия автомобил. За уважаване на
възражение за съпричиняване не е достатъчно да бъде доказано дали
автомобил е паркиран на необозначено за това място,а следва да бъде
установено по категоричен начин,че този начин на паркиране е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат,а доказателства в хода на
производството,които да доказват възражението за съпричиняване не са
ангажирани. По изложените съображения и като съобрази, че ищецът е
изплатил стойността на обезщетението с преводно нареждане на лице,
овластено да получи паричната сума, съдът счита, че исковата претенция е
доказана по основание. Софийският районен съд приема,че по размер искът
подлежи на уважаване за сумата от 574,90 лева,а за разликата до пълния
претендиран размер от 1011,98 лева искът подлежи на отхвърляне. Съгласно
чл.386,ал.2 от КЗ размерът на обезщетението се определя по действителния
размер на вредите към датата на застрахователното събитие,т.е. според
стойността,за която може да бъде придобито имущество като застрахованото.
В хипотезата на сключена застраховка каско застрахователят е длъжен да
6
избере най-целесъобразният начин на определяне на размера на
обезщетението като същият следва да се съизмерява със стойността на
обезщетението по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП. В
конкретния случай застрахованият при ищеца автомобил е с период на
експлоатация след първа регистрация от четири години и шест месеца,т.е. над
три години и липсва основание да бъде възприето,че стойността на
обезщетението следва да бъде определяна по цени на официалния сервиз.
Макар ищецът да представя доказателство,че относно този автомобил е
предоставена удължена гаранция и за запазване на гаранцията е необходимо
автомобилът да бъде ремонтиран в официален сервиз,това не променя извода
на съда,че стойността на обезщетението трябва да бъде определена по средни
пазарни цени. Всяко договорно правоотношение поражда права и задължения
за сключилите го страни,но не обвързва трети лица. Обстоятелството,че е
сключен договор за удължаване срока на гаранцията за автомобила има
значение в отношенията между страните по този договор,но не може да
породи за лице,което не е страна по договора,какъвто е ответното
дружество,задължение да изплати обезщетение в размер на стойността на
щетите по цени на официален сервиз. По изложените съображения съдът
приема,че исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от 574,90
лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 1011,98 лева искът
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази, че и двете страни претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени такива в размер от 348,10 лева,а в полза на
ответника в размер от 133,30 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“,ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление
гр.ххх,представлявано от Б И и Р М, да заплати на основание чл. 411 от КЗ на
"А Б"АД, ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление гр.ххх,представлявано
от А А и П П, сумата от 574,90 лева (петстотин седемдесет и четири лева и
деветдесет стотинки) главница, предствляваща регресно вземане вследствие
7
на изплатено обезщетение по щета № ххх/21/777/501605, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 10.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за
разликата над 574,90 лева до пълния претендиран размер от 1011,98 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“,ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление
гр.ххх,представлявано от Б И и Р М, да заплати на основание чл. 81 от ГПК,
вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на "А Б"АД, ЕИК ххх,със седалище и адрес на
управление гр.ххх,представлявано от А А и П П, сумата от 348,10 лева
(триста четиридесет и осем лева и десет стотинки ) съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "А Б"АД, ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление
гр.ххх,представлявано от А А и П П да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на ЗАД „фирма“,ЕИК ххх,със седалище и адрес на
управление гр.ххх,представлявано от Б И и Р М,сумата от 133,30 лева ( сто
тридесет и три лева и тридесет стотинки ) съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8