№ 3862
гр. В., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ., в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20233110108888 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Е.-П. П.” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” ***, В. Т. срещу
Л. Щ. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С. К. О.“ ***, с която са
предявени искове по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземанията,
предмет на Заповед № 2617/09.05.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5414/2023г. по описа на
ВРС, за следните суми: сумата от 6458,39 лева, представляваща дължима
сума по фактура № **********/30.08.2019 г., начислена като корекция на
сметка за предоставена ел. енергия за периода от 08.09.2017 г. до 07.09.2018
г., за обект, находящ се в гр. В., местност „В.“, 1409, ап. 2, кл. № ****, аб. №
*****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и
сумата от 2347,92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
09.09.2019 г. до 21.04.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на
ищцовото дружество във връзка с продажба на ел. енергия за обект, находящ
се в гр. В., местност „В.“, 1409, ап. 2, кл. № ****, аб. № *****. Твърди се, че
ответникът има задължение към ищеца за заплащане на сумата от 6458.39
лева, начислени с фактура № **********/30.08.2019 г., начислена като
корекция на сметка за предоставена ел. енергия за периода от 08.09.2017 г. до
1
07.09.2018 г., както и законна лихва върху нея за периода от 09.09.2019 г. до
21.04.2023 г. в размер на 2347.92 лева. По отношение на фактурата имало
влязло в сила решение по отрицателен установителен иск от Л. Щ. А. срещу
„Е. - П. П.” АД, с което било поставено, че сумата е дължима от клиента.
Въпреки това, плащане на постъпило, като за ищеца по настоящия иск имало
правен интерес да предяви същия с оглед снабдяването му с изпълнителен
титул, какъвто не би могъл да получи по отрицателния установителен иск.
Оспорва се възражението на ответницата, че вземането е погасено по давност.
Сочи се, че доколкото вземането е начислено като корекция на сметка, то не е
периодично и се погасява с общата 5-годишна давност, като ищецът счита, че
същата е започнала да тече от 2023г. когато с решението на ВКС окончателно
е отхвърлен иск Л. Щ. А..
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Счита, че приложима за вземането е кратката
3-годишна давност, тъй като същото е породено от доставена електрическа
енергия. Сочи се, че отрицателният установителен иск, предявен от нея, не
води до спиране на давността по отношение на вземането.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника заявява, че поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ответницата е клиент на ищцовото дружество
дружество и потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.
В., местност „В.“, 1409, ап. 2, кл. № ****, аб. № *****, както и че с фактура
№ **********/30.08.2019 г. й е начислена сумата от 6458.39 лева,
представляваща корекция на сметка за предоставена ел. енергия за периода от
08.09.2017 г. до 07.09.2018 г. /представена по делото е и самата фактура/.
С решение № 5001/22.03.2023г. по гр.д. № 637/2021г. по описа на ВКС,
III г.о. е отхвърлен предявен отрицателен установителен иск от Л. Щ. А.
срещу „Енерго-Про Продажби” АД, че не дължи сумата от 4998,39 лева,
2
представляваща корекция на потребена електроенергия за периода от
08.09.2017 г. до 07.09.2018 г., за обект, находящ се в гр. В., местност „В.“,
1409, ап. 2, кл. № ****, аб. № *****, начислена с фактура №
**********/30.08.2019 г. За останалата част от сумата по корекцията до
предявения първоначален размер на иска от 6458.39 лева /цялата сума по
фактурата/ с определение № 163/31.05.2021г. по гр.д. № 637/2021г. по описа
на ВКС, III г.о. е обезсилено решението на ВОС по иска и производството по
делото е прекратено, на основание чл.233 от ГПК поради частичен отказ от
претенцията от страна на Л. Щ. А..
Представено по делото е извлечение за фактури и плащания към дата
16.06.2023г. за клиент Л. Щ. А., в което липсва отразено плащане по фактура
№ **********/30.08.2019 г. на стойност 6458.39 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от
ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1
от ГПК в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и са
процесуално допустими.
Независимо, че дължимостта на процесната сума е била предмет на
разглеждане в производство по отрицателен установителен иск, по който има
влязло в сила решение, съдът намира, че процесният иск за главница е
допустим. Този извод се налага, предвид че „Е.-П. П.“ АД няма процесуална
възможност да се снабди с изпълнителен титул в рамките на производството
по отрицателния установителен иск, въпреки че същият е отхвърлен. В този
смисъл при липса на доброволно плащане от страна на длъжника, за „Е.-П.
П.“ АД е налице правен интерес от настоящия иск, съставляващ продължение
на заповедното производство, доколкото при евентуално положително
произнасяне по иска, ищцовото дружество може да се снабди с изпълнителен
лист и да пристъпи към принудително изпълнение на вземането.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при
3
условията на пълно и главно доказване че ответникът е потребител на ел.
енергия за процесния обект, че законосъобразно е извършена корекция на
ел.енергия съобразно налично основание за такава и в рамките на
установената процедура и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери, изпадане на ответника в забава и началната дата на
същата, а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт (плащане,
давност и пр.).
Безспорно между страните е, че ответникът е потребител на
електрическа енергия, че му е начислена процесната сума като корекция на
ел.енергия, както и че корекцията е извършена законосъобразно и за
ответника е възникнало задължение за плащане по фактурата, доколкото има
и влязло в сила решение в посочения смисъл.
От ответника е направено единствено възражение за погасяване
вземането на ищеца по давност.
По въпроса дали вземането за суми, начислени като корекция на сметка
за електрическа енергия, е налице противоречива съдебна практика,
включително и на ВКС. С Решение № 50017/27.03.2023г. по гр.д. №
720/2022г. по описа на ВКС, IV г.о. е прието, че относима в този случай е
общата 5-годиша давност, докато с Решение № 50042/12.07.2023г. по гр.д. №
1735/2022г. по описа на ВКС, III г.о. се приема, че приложима е кратката 3-
годиша давност, тъй като вземането е с периодичен характер. Настоящият
съдебен състав възприема второто становище, предвид че се касае за вземане
на електроснабдително дружество с договорен характер, представляващо
цена на доставена електрическа енергия, а не обезщетение за вреди от
договорно неизпълнение или друг вид обезщетение от извъндоговорен
характер. В този смисъл към вземането е приложимо задължителното
разрешение на ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, ищецът е навел довод, че воденото производство по
отрицателния установителен иск е прекъснало давността за вземането. По
този въпрос съдът възприема даденото с Решение № 50017/27.03.2023г. по
гр.д. № 720/2022г. по описа на ВКС, IV г.о. разрешение на въпроса, че
давността се прекъсва с предявяването на отрицателен установителен иск от
длъжника. Целта на същия е да се разреши със сила на пресъдено спорът за
дължимостта на вземането, каквато би била и тази на предявен от кредитора
4
положителен установителен или осъдителен иск. В този смисъл следва и
последиците от двата иска да са идентични. В соченото решение на ВКС се
излагат доводи, че давността представлява санкция за бездействието на
кредитора, като при предявен срещу него отрицателен установителен иск
същият не бездейства, а очаква съдът да разреши спора. Следователно
независимо, че производството по отрицателния установителен иск се
инициира от длъжника, същото с оглед разпоредбата на чл.115, ал.1, б. „ж“ от
ЗЗД спира давността по отношение на вземането, а в случай, че искът бъде
отхвърлен – прекъсва давността по аналогия от чл.116, б.,б“ от ЗЗД. От
прекъсването започва да тече нова давност, чийто срок е винаги пет години
съгласно чл.117 от ЗЗД.
В настоящия случай отрицателният установителен иск по отношение на
част от вземането за сумата от 4998,39 лева е отхвърлен и след датата на
постановяване на окончателното решение на ВКС – 22.03.2023г. е започнала
да тече нова петгодишна давност. Идентичен е изводът на съда по отношение
на разликата до пълния размер на сумата по фактурата от 1460 лева, за която
производството по делото е прекратено поради отказ от иска. Последица от
отказа от иск е непререшаемостта на спора, като към волеизявлението, с
което ищецът се отказва от иска, се прикрепва силата на пресъдено нещо – в
този смисъл мотиви към ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Предвид
изложеното съдът намира, че и в този случай давността се прекъсва.
Обратното разбиране би поставило кредиторът ответник, чието съгласие не се
изисква за прекратяване на производството по делото, в по-неблагоприятна
ситуация от тази при продължаване на производството и отхвърляне на иска.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът за
установяване дължимостта на главницата е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед основателността на главната претенция основателна се явява и
акцесорната такава за мораторна лихва. Забавата е настъпила в деня, следващ
посочената във фактурата крайна дата за плащане, а именно на 10.09.2019г.,
от който момент се дължи и мораторната лихва. Ответникът е направил
възражение за погасяване по давност и на акцесорното вземане. Доколкото
същото е за лихва съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, то се погасява с кратка
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
5
подадено на 27.04.2023г. /дата на подаване с куриер, отбелязана на плика/,
предвид което погасено по давност се явява вземането за периода преди
27.04.2020г. Към вземането за лихва не се отнасят гореизложените
съображения по отношение за главницата, доколкото същото не е било
предмет на отрицателния установителен иск. С оглед на всичко посочено,
съдът намира, че вземането за мораторна лихва е дължимо за периода от
27.04.2020г. до посочената от ищеца крайна дата – 21.04.2023г. Изчислено с
лихвен калкулатор, вземането е в размер на 1983,74 лева.
С оглед горното, искът за установяване дължимостта на мораторната
лихва се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от
1983,74 лева за периода от 27.04.2020г. до 21.04.2023г. и да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до предявения размер от 2347,92 лева и за периода от
09.09.2019г. до 26.04.2020г.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
размер на 176,13 лева за платена държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ответникът следва да
заплати 264,71 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски
в размер 176,13 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 216,97 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените в настоящото и в зпаоведното
производство разноски съобразно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в размер на 1500 лева за платено адвокатско
възнаграждение в исковото производство и 740 лева за платено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 във вр.
с чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение по двата обективно
съединени иска е в размер на 1480,64 лева в исковото производството и
740,32 лева в заповедното, поради което платеното от ответника адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно. В този смисъл и при съобразяване на
отвхърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответника
6
разноски в исковото производство в размер на 62,03 лева и в заповедното
производство в размер на 30,60 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.
Щ. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С. К. О.“ *** дължи на „Е.-П. П.”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” ***, В.
Т. следните суми: сумата от 6458,39 лева, представляваща дължима сума по
фактура № **********/30.08.2019 г., начислена като корекция на сметка за
предоставена ел. енергия за периода от 08.09.2017 г. до 07.09.2018 г., за обект,
находящ се в гр. В., местност „В.“, 1409, ап. 2, кл. № ****, аб. № *****, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
28.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от
1983,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2020г. до
21.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 2617/09.05.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5414/2023г.
по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на
мораторна лихва за разликата над сумата от 1983,74 лева до предявения
размер от 2347,92 лева и за периода от 09.09.2019г. до 26.04.2020г.
ОСЪЖДА Л. Щ. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С. К. О.“ ***
да заплати на „Е.-П. П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. В., бул. „В. В.” ***, В. Т. сумата от 264,71 лева, представляваща
направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 216,97
лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „Е.-П. П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „В. В.” ***, В. Т. да заплати на Л. Щ. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „С. К. О.“ *** сумата от 62,03 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
сумата от 30,60 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8