Р Е Ш Е Н И Е № 817/05.11.2021 г.
гр.Пазарджик 05.11.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет
и първа година, в
следния касационен състав:
Председател:МАРИАНА ШОТЕВА
Членове : НИКОЛИНА ПОПОВА
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
Секретар Я. Вукева и с
участието на прокурора С. Янев като разгледа
докладваното от съдия Попова КАНД № 704 по описа за 2021 година.
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Постъпила е касационна жалба от мл.
юрисконсулт Р. Р. , като процесуален представител на ответника в
първоинстанционното производство – ГД ИН гр. София , със съдебен адрес *** срещу Решение № 298/12.04.2021 г. ,
постановено по адм. дело № 1041/ 2020 г.
по описа на Административен съд Пазарджик, в
частта за уважения размер от 2000,00 лв.,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора
гр. Пазарджик за периода 28.04.2014 г.
до 15.04.2015 г. и от 16.03.2016
. до 28.04.2017 г. ,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.09.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта за уважения размер от 800,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик за периода 02.04.2019 г.
до 15.09.2020 г. ,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.09.2019 г. до окончателното изплащане,както и сторените по
делото разноски.
Касационният жалбоподател – призован лично и чрез процесуалния си представител – не се
явява и не изпраща представител. Не взема стравновище по основателността и
допустимостта на жалбата. счита
съдебното решение в обжалваната му части за необосновано и неправилно. Счита, че в случая
не са преценени правилно събраните по делото доказателства. Жалбоподателят чрез
своят процесуален представител поддържа, че по делото не се доказват реално
претърпени вреди и не са установени факти
и обстоятелства обосноваващи наличието на причинно- следствена връзка ,
между конкретно изразено бездействие на администрацията в структурата на ГДИН , в резултат на което
да са причинени неимуществени вреди. Иска се решението да бъде отменено в
обжалваните части.
В срок не е постъпил писмен отговор
от ответника по касационната жалба, като в открито съдебно заседание, същият редвоно
призован – не се явява и не взема становище по съществото на правния спор.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде умажена.
Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради
което е допустима.
Първоинстанционния
съд е бил сезиран с исковата молба, заявена от адв. Г.М. ***
, като процесуален представител на С.Л.Д. ЕГН **********,***,
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София с иск за заплащане
на обезщетение в общ размер на 30 000,00
лева за причинени неимуществени вреди по време на четири престоя в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника, както следва - от 28.05.2014 до
28.04.2017 г. обезщетение в размер на 15000,00 лв., за периода от 12.02.2019 г.
до 15.09.2020 г. обезщетение в размер на 10 000,00 лв. , за периода от 01.02.2019
г. до 12.02.2019 г. обезщетение в размер на 2500,00 лв. и за периода от
28.04.2014 г. до 28.05.2014 г. обезщетение в размер на 2500,00 лв.,ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Въз основа на представените в
първоинстанционното производство доказателства,
безспорно се установява, че С.Д.Л. е изтърпял
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик в период 29.11.2011 г. до
15.04.2015 г.,но по
делото липсват данни с колко души и в кои помещения е пребивавал. В представената справка се посочва , че след седмица в приемно отделение е настанен във второ
отделение до 03.02.2012 г. и след това до края на този
период е бил в четвърто отделение.Установява се по делото, че следващият
престой на Л. *** е през 16.03.2016 г. до
28.04.2017 г., за който период
също няма данни с колко други и в
кои помещения е настанен. Посочено
е в представената справка, че след една
седмица в приемно отделение, ищецът е настанен във второ отделение от
22.03.2016г. до 15.07.2016 г., след което до
освобождаването му на 28.04.2017 г. е бил в седмо отделение. Л.
постъпва отново в Затвора гр. Пазарджик на 02.04.2019г. и пребивава до
настоящия момент. Становява
се още , че от 02.04.2019г. до 09.04.2019г.
е настанен в приемно отделение, от 09.04.2019г. до 07.04.2020г. е в осмо отделение, а от 07.04.2020г. е в седмо
отделение.
В представената по делото писмена справка е посочено, че че през 2018 г.
крилото, в което се намира 2, 5 и 8 отделение, а през 2019 г. съответно 1, 4 и 7 отделение, са изцяло ремонтирани и обновени. Увеличен е
броят на спалните помещения и е намален техният капацитет. Във всяко помещение
има баня и тоалетна с душ и течаща вода-топла и студена; подовата настилка и
дограма са изцяло подновени. На всички са предоставени нови дюшеци; вишките са
с размер 70/190 см. Има шкафчета, маси, табуретки. Спалните помещения
разполагат със санитарен възел с течаща вода. Цялостната организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване
в Затвора е съобразена с указания на ГДИН. Извършва се
дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията по утвърден
график, от външна фирма по договор. Не са постъпвали оплаквания за мухъл,
гризачи и влага. Достъпът до светлина е през прозорците и изкуствена от
осветление. Представени са копия на дневен режим, от който е видно, че лишените
от свобода имат определен час ставане от сън, утринен тоалет, извеждане на
работа, утринна проверка, хранене/закуска, обед, вечеря/. Ползването на баня е
по утвърден график за всяко отделение.
Като писмено доказателство по делото е
представен план за присъдата на С.Д.Л. от 04.04.2019 г. , в който е предвидена зона Трудова заетост, с цел
развиване на трудовите навици и придобиване на финанси за лични нужди. Задачите
са за назначаване на подходяща длъжност и развитие на трудовите навици и
дисциплина. Времето е по изтърпяване на наказанието, в цех, корпус, при групова
форма на участие, с отговорен служител - организатор на производството, с
постоянна продължителност. Зона за „Умения за мислене“ е с цел поглед към
досегашния жизнен път, придобиване на умения за целеполагане, разрешаване на
проблеми и осъзнаване на последствията от собствените си действия. Задачата е
включване в групова работа, месец 10.2019 г., в
клуб за групова работа, екип за провеждане на групова работа, с продължителност
4 седмици.
Представен е и още един план за присъда от 06.04.2020г., като са разписани зони за Трудова дейност с цел затвърждаване на трудови
навици, намаляване на присъдата и придобиване на финанси за лични нужди;
продължаване на работа в цеховете към затвора, до освобождаване, с групова
форма на участие, с отговорен служител - организатор по производството,
постоянна продължителност; Другата зона е „Подготовка за живот на свобода“, с
цел успешна ресоциализация, придобиване на умения за социален пласмент, със
задача включване в програма за ресоциализация „Живот на
свобода-предизвикателство и избор“, за време м.08-09.2020, в клуб, с групова
форма на участие, с отговорен служител инспектор по пробация, с време на
продължителност 4 седмици.
Според представения по делото първоначален доклад за
лишения от свобода С.Д.Л. от 04.04.2019 г., изготвен от Началник сектор СДВР, Л. е
осъждан : 2000г. - два пъти, 2001г., 2003г.,
2004г. - три пъти, 2007г. - три пъти, 2009, 2011г., 2012г. - два пъти, 2013г.
- два пъти, 2016г. Посочено е и от тези данни безспорно се установява, че рискът от рецидив при Лазарвов е на високо ниво. Също и че корекционната работа ще бъде насочена
към повишаване на правната култура, мотивиране към продължаване на
образованието и специализирана превенция по отношение на уменията за мислене. В
плана на присъдата е залегнала индивидуална работа с цел превенция на рецидива,
преминаване през програма „Умения за мислене“ и включване в трудова дейност.
От ответната страна са представени и не са
оспорени като писмени доказателства протоколи за извършени обработки по
дезинфекция, дератизация и дезинсекция в Затвора гр. Пазарджик през 2015г.,
2016г. 2017г., 2018 г., 2019 г.
Според представената от Началника на Затвора гр. Пазарджик справка след 2009 г.,
съгласно изискванията на ЗИНЗС за райониране, броят на лишени от свобода е
паднал с 50%, а пренаселеността 2-3 пъти. През 2008 г.
лишените от свобода са между 826-769. През 2015г. броят е в границата между
409-582 л.с. За 2016г. са 582 л.с и в края на годината 460 л.с. През
2017 г. броят е 460 л.с и в края на годината 374 л.с. За 2018г. са 374 л.с и 317
л.с в
края на годината. През 2019 г. са 317 л.с., а през 2020 г. - 307 л.с. От тези бройки на лишени от
свобода се посочва , че следва да се извадят
за всяка година бройка от около 70-80 човека, които са
поставени при открит тип на изтърпяване.
Ответникът е представил и копие на извлечение на
хронологията за поддръжка на копрус за периоди 2015, 2016, 2017г., от което писмено доказателство се становява, че в затвора има негативна
тенденция към увреждане на имуществото и сградния фонд; съответно е регистрирано
разрушаване целостта на настилки, стени, прозорци, врати, обзавеждане в баня,
тоалетна, за което е предприет текуш ремонт през годините. През 2017 г.-2020 г. е
осъществена мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд и подобряване
на битовите условия. Ремонтът е приключил през март 2020 г.
Поетапно са модернизирани и изцяло обновени санитарните възли в спалните
помещения, подмяна на електрически, отоплителни и ВиК инсталации, настилки,
облицовки, дограма. Към настоящия момент строителните дейности са завършени.
Представена е справка, ведно с извлечения и хронология на ремонтите дейности.
За изясняване на спора от фактическа страна
по делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Трендафил Иванов Неголов е заявил пред съда , че познава ищеца от 2012г., бил е с
него в 4 отряд. Казва, че ищецът е излезнал от затвора и се е върнал през
2014 г., където са били заедно в 7 отряд през 2016г.-2017г.
Описва условията в затвора гр. Пазарджик като мизерия; стените олюпени, влага,
вратите на тоалетните изгнили, хлебарки, дървеници, плъхове. Казва, че
казанчето в тоалетната не работило.Препарати
се давали рядко, но сега
давали редовно. Свидителят твърди, че когато са били в 4 отделение са били по 18-20 човека в килия от 40
кв.м. Описва, че след ремонта, условията са доста по-добри, като има разлика –
има плочки, тоалетни, бани, всичко е направено.
Казва, че дават одеяла, но миришат на нафталин, изпокъсани били.
Разпитан е свидетелят А.Х.Н. инспектор СДВР при Затвора гр. Пазарджик, който в показанията си установява, че на ищеца е изготвена оценка
на риска в адаптационния период/между 14 дни и 1 месец от постъпването/. От
тогава е и първоначалният план на присъдата, с който и той е запознат срещу
подпис. Планът се изготвя въз основа на оценка на риска от рецидив, тя е
първоначална диагностика на осъдения, където се оформят проблемните зони. Свидителят изяснява, че ищецът
е осъждан 17 пъти за кражби и рискът при него е висок – 88 точки. Установени са
му трудова заетост, включване в специализирана програма за подобряване на
уменията за мислене с цел недопускане на същите грешки. Трудовата заетост е
реализирана във фирма АБВ, която предоставя продукция на ишлеме в Затвора гр.
Пазарджик. Специализираната програма, която е планирана, не е проведена, поради
факта, че ищецът е пожелал да не му се прекъсва трудовата заетост. Свидетелят изяснява, че при индивидуалното
планиране лишеният от свобода е в активна позиция и се вземат предвид неговите
желания. Пояснява, че актуализация на плана се прави на една година, за да се
направи нова оценка на риска и да се прецени има ли напредък, какво е
постигнато, какво е пропуснато. Оценка е направена на 06.04.2020г. и
препланирането. Ищецът е запознат с плана за продължаване на трудовата дейност
и програма за подготовка за живота на свобода. Отговаря, че ищецът го е
посещавал в кабинета по лични въпроси, никога не е връщан. През 2020 г. е имал срещи с
ищеца, като последно
е съдействал за смяна на дюшек. Пояснява, че в затвора има пералня, която
работи по график. Лишените от свобода
предоставят дрехите си и се изпират от назначени лишени от свобода на
тази длъжност.
Съвкупната
преценка на описаните данни е основала извода на съда, че
в контекста на Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно
който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от
нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, лишеният от
свобода Л. през периодите му на престой в Затвора гр.
Пазарджик 28.04.2014 г. до 15.04.2015 г.
и от 16.03.2016 г. до 28.04.2017 г. , както и за периода 02.04.2019 г.
до 15.09.2021 г. е живял
в условия на пренаселеност.
Относно твърденията за липса на хигиена ,неосигрванена обзавеждане в
килиите , отление , осветление , проветряване , влага , мухъл, липса на тоалетна и течаща вода , съдът след анализ на
доказателствата по делото е приел , че те не са доказани по несъмнен начин и
поради това исковите претенции са отхвърлени частично.
В настоящотопроизводство се обжалва постановеното решение, само в осъдителната му част , за
присъдени обезщетения поради допусната от ответната страна пренаселеност в
килиите.
След анализ на конкретните данни по
настоящото дело съдът намира за неоснователни
изложените в касационните жалби възражения, които касаят твърдения за
допуснати от съда процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата по делото. По отношение на твърденията изложени
в обстоятелствената част на исковата молба и
възраженията поддържани от ответната администрация, първоинстанционния съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи , че тези изводи на съда не се опровергават от представинето
по делото писмени доказателства, които сочат , че през годините от ответника ГДИН са
полагани усилия и са влагани средства за
подобряване на битовите условия на лишените от свобода, включително и чрез
цялостен ремонт приключил през м. март
2020 г.Освен това се установява, че броят на лишените от свобода , които са
били настанени в Затвора гр. Пазарджик , постепенно е намалявал, което се е
отразявало в намаляване на незаконосъобразно допснатата пренаселеност , но са налице данни, че условията за живот през
процесните периоди , не са били съобразени с изискванията на съответните
нормативни актове и по-специално с
разпоредбата на чл. 43 ал.4 ЗИНЗС , според която минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от
свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м.
В касационната жалба се поддържа, че вина за лошите битови условия имат и самите
лишени от свобода ,които не опазвали и дори рушали сградния фонд. С тези
обстоятелства се обосновава, необходимостта от извършване на ремонт, през
времетраенето на който се наложило и лишените от свобода да обитават килии при
създадена по тази причина пренаселеност. Тези възражения също са неоснователни,
тъй като така изложените обстоятелства не са от категорията на тези , които могат да
освободят или да намалят отговорността
на ответника за репапиране на претърпените от ищеца неимуществени вреди поради
допусната пренаселеност.От една страна по делото не са събрани каквито и да
било доказателства , самият ищец да е извършвал такива противоправни действия на
разрушаване или повреждане, а от друга – органите в системата на ГДИН
разполагат със съответния нормативно предвиден инстументариум за
предотвратяване на такива действия или намаляване на техния ефект. В случая тези
обстоятелства не са такива , които ответникът да не е могъл да предвиди или
евентуално да предотврати / форсмажарни обстоятелства, както се твърди/.От дрга
страна се касае за безвиновна
отговорност на плоскостта на
непозволеното увреждане. От събраните доказателства се
установява още, че площта, която е обитавал ищеца в помещенията, в които е бил
настанен през процесните периоди е била под 3 кв.м. и е липсвало жизнено пространство / при минимално допустимия размер
– 4 кв.м./ Този факт сам по себе
си е достатъчен за да се направи извод,
че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е
осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата жилищна
площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице
свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и
хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща
изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за
изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Вярно е , че не е проведено специално нарочно доказване на
емоционалните преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у
ищеца, но съдът счита, че самия факт установен по делото, сочещ за
непредоставяне на такава минимална площ за обитаване, води до извода, че при
всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което
да му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните
емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би основал извод
за наличие на унизително отнасяне.
Затова съдът приема , за неоснователни доводите в касационната жалба на ГДИН за
недоказаност на неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното
решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на
въздействието върху ищеца на условията в Затвора – Пазарджик, където е
изтърпявал наказание ищеца.
Относно размера на
дължимото обезщетение, съдът е съобразил периодите през които
ищецът е бил поставен в условия на пренаселеност /
унижаващи човешкото достойнство/ в Затвора гр. Пазарджик ,
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с
оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при
определяне на дължимото обезщетение при обстоен анализ на
правно значимите факти и обстоятелства е приел, че искът
следва да бъде уважен в размер на 2000,00 лв. за периода
28.04.2014 г. до 15.04.2015 г. и от 16.03.2016 г. до 28.04.2017 г. , както и в
размер на 800,00 лв. за перида от 02.04.2019 г. до 15.09.2020 г. , като е
присъдил и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 15.09.2020
г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, исковатите
претенции
се явяват недоказани и поради това правилно и законосъобразно са били отхвърлени като неоснователни.
Решението
на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за
основателността на исковите претенции, така и по отношение на определения
размер на обезщетенията. Въз основа на
правилно установени факти и обстоятелствата, при
които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 1298/12.04.2021 г. по адм. дело № 1041/2020
г. на Административен съд – Пазарджик .
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /п/
ЧЛЕНОВЕ :1. /п/
2. /п/