Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ………..
2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
При участието на секретаря В. Венева в
присъствието на прокурора…….., след като разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА ВНЧХ дело № 4361 по описа за 2019
година, намери за установено следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 07.02.2019г., постановена по НЧХД
№12233/2018г., СРС, НО, 135-ти състав, е признал подсъдимия К.П.К. за невиновен
в това, че на 15.06.2018 г. в открито съдебно заседание, проведено в CPC, НО, 11-ти
състав заявил: „Аз като лекар имам съмнения в здравословното състояние на г-н М.,
тъй като не мога да си обясня защо го прави това нещо, ако няма финансова
изгода“, като по този начин публично – в присъствие на съдебния състав и
лицата, присъстващи в съдебната зала е казал нещо унизително за честта или
достойнството на частния тъжител З.П.М. и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му
обвинение по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК.
С присъдата съдът е осъдил частния тъжител З.П.М., да заплати на подсъдимия К.П.К.,
направените от него разноски в размер на 200.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановената присъда е депозирана жалба,
ведно с допълнение към нея, от повереника на частния тъжител – адв. Г.С., в
които се изразява несъгласие с произнесената от първия съд присъда, както и с
мотивите към нея. Иска се отмяна на атакуваната присъда и осъждане на
подсъдимия по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като му бъде наложено
предвиденото в закона минимално наказание.
Въззивният
съд, в разпоредително заседание, проведено на 24.10.2019г., по реда на чл.327
от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
В
открито съдебно заседание адв. С. поддържа така подадената жалба и допълнението
към нея. Преповтаря наведените доводи в тях, като акцентира на обстоятелството,
че не са искали становище от подсъдимия К. относно здравословното състояние на
частния тъжител М.. Твърди, че инкриминираното изказване цели да внуши на съда,
че тъжителят е с компрометирано психическо здраве, а не е резултат от
възмущение на подсъдимия от множеството водени дела от тъжителя. Оспорва
крайния извод на първоинстанционния съд, че не е налице обида по смисъла на чл.
146 от НК.
Частният
обвинител М., в открито съдебно заседание, представя писмени бележки, в които
посочва, че по безспорен начин е доказано извършеното престъпление. Твърди, че
първоинстанционният съд не е проверил изложената от него версия, поради което е
достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Излага детайлно причините,
които според него са довели до влошените отношения с подсъдимия. Твърди, че те
са свързани с начина на управление на етажната собственост. Не на последно
място, излага вижданията си, че инкриминираната фраза е имала за цел да се предприемат
спрямо него мерки за принудително лечение по реда на Закона за здравето. Излага
и негативната си оценка към и недоверието си в психиатричните експертизи. Моли
въззивният съд да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
К. не се явява пред въззивния съд. Представлява се от адв. Д., който оспорва
подадената жалба. Твърди, че водените от частния тъжител дела са с цел
финансова изгода. Изтъква, че самият повереник на ЧТ, шест пъти го е нарекъл
„луд, с психически отклонения човек“, но въпреки това дело срещу него не се
води. Относно свидетелката Б. твърди, че е поставено лице, което винаги
присъства по време на съдебните заседания, за да може да свидетелства на
по-късен етап. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна, тъй като
подзащитният му никога не е отправял обиди към тъжителя. Моли да се присъдят
направените от подсъдимия разноски за адвокатски хонорар във въззивното
производство в размер от 200 лева.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК, служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са
следните:
На
първо място, настоящата инстанция намира за необходимо да изложи подробни
съображения за допустимостта на производството с оглед възраженията за платена
държавна такса извън указания от съда срок. Както първоинстанционният съд, така
и настоящият са длъжни да гарантират ефективното упражняване от страните на
правото им да подават жалби. В изпълнение на това свое задължение районният съд
е следвало да обсъди молбата на повереника, депозирана на 27.08.2019 г. като
искане по чл. 185, ал. 1 НПК. Видно от приложените по делото материали,
определение № 2590 по В.Н.Ч.Х.Д. №2615/2019 г., с което делото е върнато на СРС
поради невнесена държавна такса от подателя на въззивната жалба, е връчено на
повереника на частния тъжител на 20.08.2019 г. с указание в 7-дневен срок
таксата да бъде платена. Именно преди изтичането на този срок и в съответствие
с чл. 185, ал.1 от НПК, в Софийски районен съд е постъпила молба от адв. С. с
искане за уточняване по сметката на кой съд следва да се внесе държавната такса
в размер от 6 лева. Без значение е, че молбата не съдържа изрично искане за
продължаване на определения от съда 7-дневен срок, тъй като повереникът е
изложил обективни причини, поради които не са изпълнени указанията на съда в
първоначално определения срок. Ето защо именно третирането на молбата като
искане за осигуряване на време за удовлетворяване на изискванията на съда,
представлява надлежното изпълнение на общото задължение на съда да осигури
възможност на всички страни да упражнят законните си права. В нарушение на
общото си задължение за осигуряване ефективно упражняване на правата на
страните, районният съд не се е произнесъл по основателността на молбата, нито
по делото са налични данни относно това разяснено ли е на повереника по
банковата сметка на кой съд следва да внесе държавната такса. Поради бездействието
на районния съд – непроизнасяне по молбата, следва да се приеме, че указанията
на съда за внасяне на държавната такса в размер от 6 лева, внесена на
17.10.2019 г., са изпълнени в срок. По изложените съображения и настоящото
производство се явява допустимо.
След
надлежна служебна проверка по същество на атакувания съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при
изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив
извод относно невиновността на подсъдимия. При самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият
К.П.К. е роден на *** *** Търново, българин, български гражданин, неосъждан,
женен, с висше образование, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимият
К.К. и тъжителят З.М. живеели в една етажна собственост, находяща се в гр.
София, ж.к. „*********Подсъдимият К. бил избран за председател на етажната
собственост през месец ноември 2017 г. Двамата не пребивавали постоянно в
апартаментите си, но се срещали често в блока по повод на провежданите Общи
събрания на етажната собственост.
Отношенията
между подсъдимия К. и частния тъжител М. били влошени поради проблеми, свързани
с управлението на етажната собственост. Част от живущите в нея подкрепяли
мнението на подсъдимия К. по въпросите, които се решавали на Общото събрание на
етажната собственост, а останалите – подкрепяли тъжителя М. и неговото
становище по съответните въпроси.
На
20.11.2017 г. се провело Общо събрание на етажната собственост. По повод
изказване на подсъдимия К. на събранието, частният тъжител депозирал частна
тъжба за нанесена обида. По така повдигнатото обвинение било образувано НЧХД №
689/2018 г. по описа на СРС, НО, 11 състав. На 15.08.2018 г. съдът постановил
оправдателна присъда по заведеното дело за обида. На същия ден, по време на
пледоариите, подсъдимият К. в своята лична защита казал: „Аз като лекар имам
съмнения в здравословното състояние на г-н М., тъй като не мога да си обясня
защо го прави това нещо, ако няма финансова изгода“. Изразът бил обективиран в протокола
от съдебното заседание.
Присъдата,
постановена по НЧХД № 689/2018 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, билата атакувана пред въззивната инстанция. С Решение
№ 31 от 11.01.2019 г., на СГС, IX въззивен състав потвърдил оправдателната
присъда изцяло.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд прие за установена след анализ на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: показанията на свидетелката Е. Б.; протокол от
съдебно заседание от 15.06.2018 г., запорно съобщение, покана за доброволно
изпълнение, искова молба от З.М. против ЕС, представлявана от К.К. ***, решение
№ 31/11.01.2019 г. по ВНЧХД № 4585/2018 г. по описа на СГС, НО, IX въззивен
състав, справка за съдимост и др.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са
допуснати логически грешки при обсъждането им. Според настоящия състав
събраните по делото доказателства са еднопосочини и безпротиворечиви относно
обстоятелствата от главния предмет на доказване. Въззивната инстанция изцяло се
солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което
не намира за необходимо да го преповтаря. Споделяйки доказателствения анализ на
първостепенния съд, въззивният е задължен да отговори изчерпателно на
наведените доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и на тези, наведени в съдебното заседание.
На
първо място, неоснователни са явяват възраженията, че постановената присъда е
необоснована. Първоинстанционният съд е обсъдил събрания доказателствен
материал, като в основата е поставил показанията на свидетелката Б. и протокола
от съдебното заседание на 15.08.2018 г., когато подсъдимият е казал
инкриминираните думи. Правилно контролираният съд е оценил показанията на
свидетелката като годни доказателствени източници. Същите са разгледани през
призмата на евентуалната им заинтересованост с оглед на трудовите правоотношения
между адв. С. и свидетелката, но въпреки това обосновано не са констатирани
основания, обуславящи изключването на показанията от доказателствената
съвкупност. Изложеното от свидетелката относно събитията от съдебното заседание
на 15.08.2018 г. се допълва със закрепеното в протокола от същото. От нейните
показания се извлича и информация относно влошените отношения между подсъдимия
и частния тъжител, както и относно множеството дела, водени от последния срещу
етажната собственост. Именно свидетелката дава информация за съществуващата
т.нар. от нея „лагерна война“, въз основа на което съдът е направил и правилни
изводи относно отношенията в етажната собственост. Изложеното от свидетелката във
връзка с влошените отношения и водените дела от частния тъжител М., от една
страна намира подкрепа в запорно съобщение, поканите за доброволно изпълнение,
съобщение до подсъдимия К., представляващ етажната собственост, като ответник
по дело №31343/2018 г. по описа на СРС. От друга страна – обстоятелството, че
тъжителят М. води такъв брой дела не се оспорва от самия него. Предвид
еднопосочността на показанията на свидетелката, вътрешната им последователност
и съответствието им със събрания по делото доказателствен материал, не може да
се възприеме и тезата на защитата, че тя е поставено лице. Ето защо и
настоящата инстанция се довери на показанията на свидетелката Б., въз основа на
които изгради своите фактически и правни изводи.
Неоснователно
се явява възражението на частното обвинение, че употребеният от подсъдимият
израз е повлиял върху крайната оценка на районния съд, постановил присъдата от
15.08.2018 г. по НЧХД № 689/2018 г. по описа на СРС, НО. Подобно обстоятелство
би компрометирало вътрешното убеждение на съда, а видно от материалите по
делото оправдателната присъда е била потвърдена от горестоящата инстанция.
Следователно въззивният съд не е констатирал съществени процесуални нарушения
при формиране на вътрешното убеждение на първия съд, поради което не би могло
да се твърди, че инкриминираният израз е повлиял при взимане на крайното
решение.
На
следващо място, възраженията релевирани от частния тъжител в писмените му
бележки, свързани с принудително лечение по Закона за здравето и със същността
на психиатричните експертизи, освен напълно неоснователни са и изцяло
неотносими към предмета на делото. Затова настоящата инстанция не намира за
необходимо да ги обсъжда подробно. Единствено следва да се отбележи, че редът
за поставяне на конкретно лице под принудително лечение е законоустановен, като
лицата, легитимирани да започнат подобно производство, са изчерпателно изброени
в закона. Невъзможно е подсъдимият с подобно изказване, като инкриминираното,
да инициира производство за принудително лечение.
Изцяло
неоснователни са и възраженията на частния тъжител относно причините за
влошените отношения с подсъдимия К.. Обстоятелствата, дали етажната собственост
се управлява или не прозрачно, дали подсъдимият е злоупотребил с пари,
собственост на ЕС, или по някакъв друг начин се е възползвал от етажната
собственост и позицията, която заема, стоят извън предмета на доказване в
настоящото производство. Поради тази причина не са подложени на задълбочен
анализ от първоинстанционния съд и няма да бъдат подложени на такъв и от
настоящия.
С
оглед на всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени
изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението
на подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани
от информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
В
заключение въззивният съд намира възраженията на частния тъжител и неговия
повереник срещу анализа, направен от първостепенния съд на събрания
доказателствен материал, за напълно неоснователни.
На
база така събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е
стигнал до единствено верния извод, че с поведението си подсъдимият К. не е
осъществили състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр чл.146, ал.1 НК.
Правните изводи напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който намира
за установено от правна страна следното:
Безспорно
по делото се установява, че подсъдимият К. на 15.08.2018 г. в открито съдебно
заседание е казал думите: „Аз като лекар имам съмнения в здравословното
състояние на г-н М., тъй като не мога да си обясня защо го прави това нещо, ако
няма финансова изгода“.
За
да бъде налице обида е необходимо деецът да е дал своята негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения,
обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Същевременно при
преценка за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от
субективното възприятие на засегнатия – в случая тъжителя М., а от обективни
критерии, каквито са общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо
отношение към другите членове на обществото. Следователно, за да бъде
осъществен съставът на обидата е необходимо заедно със субективната преценка на
пострадалия обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е да е
генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо,
цинично.
В
конкретния случай, макар тъжителят да се е почувствал засегнат, инкриминираните
думи и изрази не могат да се квалифицират като обидни. Същите не съдържат
обидни квалификации, епитети и сравнения, нито са генерално неприемливи за
обществото и неприлични. Същевременно правилно и обосновано първоинстанционният
съд е разгледал инкриминирания израз в контекста на цялостното изказване на
подсъдимия К. в съдебното заседание от 15.08.2018 г. По този начин съдът е
достигнал до верен извод, че изказването на подсъдимия цели изразяване на
възмущение от поведението на тъжителя, а не накърняване на неговата чест и
достойнство. Подсъдимият К. в своята лична защита на 15.08.2018 г. е изразил
едно предположение и съмнение относно здравословното състояние на частния
тъжител, което не съдържа лично негативно отношение на подсъдимия към личността
на тъжителя М.. Изказването на подсъдимия по своята същност представлява
субективното мнение на автора, което обаче не съдържа унизителни твърдения за
тъжителя М.. В същото време подсъдимият К. не е казал инкриминирания израз в
качеството му на лекар. Видно от протокола от съдебното заседание от 15.08.2018
г., същият в хода на съдебните прения е изразил своето мнение като подсъдим по
конкретния случай. Той не е давал становище като лекар, защото както и обвинението
твърди, никой не е искал от него да дава лекарско становище. В конкретния израз
не се съдържат конкретни негативни и позорящи твърдения, като подсъдимият К. не
е надхвърлил правото си на свободно изказване, излизайки извън неговите граници
с цел нарушаване достойнството на друго лице. Поради това не е възможно да бъде
ангажирана наказателната му отговорност за инкриминирания израз.
В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че
първоинстанционният съд не е обсъждал професионалната заетост на подсъдимия. По
делото не се спори относно обстоятелството, че подсъдимият е лекар, но в същото
време то е неотносимо към съставомерността на деянието, поради което и първоинстанционният
съд не го е обсъждал в мотивите си.
На
следващо място, неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд е
смесил „обидата“ и „клеветата“ в своите мотиви. При внимателния прочит на
съдебния акт, въззивната инстанция намира, че районният съд не е смесил
правните понятия, а е извършил проверка относно това, дали инкриминираният
израз съдържа в себе си клеветнически твърдения. Макар и подобен анализ да
излиза извън предмета на доказване, то по никакъв начин не са ограничени
правата на страните, поради което не следва да се цени като съществено
процесуално нарушение.
Липсата
на елементи от обективната страна води до несъставомерност на деянието. В този
случай произнасяне по отношение квалифициращите елементи и субективната страна
е безпредметно, доколкото не се доказва обективната страна на деянието.
Поради
изложеното настоящата инстанция намира извода на контролирания съд, за
оправдаване на подсъдимия, за законосъобразен и обоснован. Безспорно се
установява по делото, че употребените думи и изрази в използвания контекст, не
могат да бъдат окачествени като обидни, вследствие на което деянието остава
несъставомерно. След като извършеното не съставлява престъпление, правилно
подсъдимият, на основание чл. 304 от НПК, е оправдан.
Предвид
изхода от делото, законосъобразно на основание чл. 190, ал.1 НПК, разноските по
делото са възложени в тежест на частния тъжител З.П.М..
С
оглед изхода от делото, следва да се уважи претенцията на защитника, да бъдат
възложени в тежест на частния тъжител и разноските, сторени от подсъдимия за
адвокатско възнаграждение за защитата му пред въззивния съд, доколкото видно от
приложения в кориците на делото договор за правна защита и съдействие,
подсъдимият К. действително е заплатил в брой сумата от 200 лева,
представляваща адвокатски хонорар за делото във въззивната инстанция.
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така,
при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 07.02.2019г., постановена по НЧХД №12233/208г., СРС, НО,
135-ти състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 НПК и чл.190, ал.2 НПК, ОСЪЖДА частния тъжител З.П.М. с ЕГН-********** да заплати на подсъдимия К.П.К. с ЕГН-**********,
сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото,
изразяващи се в заплатен от подсъдимия К.К. адвокатски хонорар за защита му
пред въззивния съд, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/, представляваща
държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.