Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 28.11.2019г. гр.Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 475/2019г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******“ ***
с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: **********, против Наказателно постановление № *******година на
Директора на ******, с което в качеството му на работодател за нарушение на
чл.153 ал.2 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ. Считайки същото за постановено в нарушение
на материалноправния и процесуален
закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
В с.з., за дружеството-жалбоподател,
редовно уведомено, се явява управителят, който заявява, че не оспорва
изложената в атакуваното НП фактическа обстановка, като оспорва размера на
наложената глоба като прекомерна и моли съдът да приеме, че случаят е маловажен
и да приложи чл.415в ал.1 от КТ.
Ответната по жалбата страна, редовно
уведомена, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален
представител – ю.к.Т., чрез която взема становище за неоснователност на жалбата
и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 20.08.2019г. актосъставителят
Н.Б. и колегата му П. /и двамата инспектори от *****/ извършили проверка на
място по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – кафе-аператив
„*****“, находящо се в гр.*****, ул.“****“ №* и стопанисвано от
дружеството-жалбоподател. В хода на
проверката полагащата труд на обект Д.-В. М. устно и писмено декларирала пред
служителите на Инспекцията по труда, че работи
в обекта на длъжност „сервитьор“
от 09.07.2019г. до деня на проверката -20.08.2019г. непрекъснато без
почивен ден. В хода на проверката,
продължила по документи, управителят на
дружеството представил на проверяващите графици за явяване на работа за
месец юли и месец август 2019г., от които било установено, че лицето Д.-В. М. е
работила в обекта от 09.07.2019г. при
сумирано изчисляване на работното време, като е отработила 43 дни
последователно без почивен ден.
Св.Б. приел, че Д.-В. М. е работила в обекта 43
дни последователно без почивен ден -от 09.07.209г. до 20.08.2019г., с
което дружеството в качеството си на
работодател е нарушило разпоредбата на чл.153 ал.2 от КТ, тъй като не е
осигурило на служителя Д.-В. М. непрекъсната
седмична почивка, която не може да бъде по-малка от 36 часа, за което на 23.08.2019г.
съставил против дружеството АУАН № *******., връчен на управителя на
дружеството, който го е подписал без
възражение.
В законоустановения срок
дружеството не е депозирало пред АНО възражение против съставения му АУАН.
Въз основа на така съставения
АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 19.09.2019г. е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на
чл.153 ал.2 от КТ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1800
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Видно от приложената по делото
разписка /л.17/, препис от НП е връчено на управителя на дружеството на
25.09.2019г., а жалбата е депозирана на
27.09.2019г., видно от клеймото на пощенския плик /л.5/
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал -
показанията на свидетеля Б., както и писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от
лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление и в
законоустановения срок на обжалване, а разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съображенията на съда са следните:
Настоящата инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от
компетентни лица, видно от представените по делото заповед № *****. и заповед №
*****. на Изпълнителния директор на „******“ /л.18-19/. АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на
нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо
се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН..
От приложените по делото писмени
доказателства – собственоръчно попълнена декларация от Д.-В. М. /л.10/, графиците
за явяване на работа за месец юли и месец август 2019г., собственоръчно заверени от управителя на дружеството, че
отработеното време съответства на графика /л.11-12/ и събраните в хода на
съдебното следствие устни доказателства – показанията на св.Б. и обясненията на
управителя на дружеството, безспорно се установи, че служителят Д.-В. М. е
отработила в обекта 43 дни последователно без почивен ден - от 09.07.209г.
до 20.08.2019г., с което дружеството в
качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.153 ал.2 от КТ, тъй
като не е осигурило на служителя Д.-В. М.
непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малка от 36 часа.
За така извършеното нарушение на
чл.153 ал.2 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид
характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото
нарушение - нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като се касае до факт от
миналото, който не може да бъде поправен по реда на КТ и следователно няма основание за
приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в нея кумулативно
предвидени предпоставки.
За нарушението на цитираната
по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна
отговорност на дружеството съгласно чл.414 ал.1 от КТ, сочещ, че работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. АНО обаче неправилно е
определил размера на наложената санкция,
определяйки същата в размер над минималния, без да съобрази, че по отношение на
дружеството липсват влезли в сила наказателни постановления за извършени
нарушения по КТ, поради което констатираното нарушение се явява първо такова.Ето
защо съдът намира, че размера на наложената санкция следва да бъде намален до
минималния, определен в закона.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № ********година на Директора на ****, с което на „******“ *** с
ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр.*****, ул.“*****“ № ** вх.* ет.* ап.**, в качеството му на
работодател за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ,
като НАМАЛЯ размера на имуществената глоба на 1500
/хиляда и петстотин / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: