Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.07.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 3395 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от С.Д.В.Р.против С.О.обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 226 154лв., представляваща дължима месечна цена по чл.4, ал.1 от договор от 11.05.2016г. за периода 01.01.2017г.-08.01.2018г.; неустойка по чл.92 ЗЗД за сумата 80 938.07лв. за периода 01.01.2017г.-19.03.2020г.; за сумата 523 444.13лв., представляваща дължима месечна цена по чл.4, ал.1 от същия договор за периода 09.01.2018г.-31.12.2018г. и неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на 114 968.05лв. за периода 01.01.2017г.-19.03.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Ищецът основава исковете си на сключен с ответника договор на 11.05.2016г. по чл.94 ЗМВР за създаване на звено „Общинска полиция“ за срок от четири години. Срещу осъществяване дейностите по чл.1, ал.1 от договора  ответникът се задължил да заплаща  месечно сумата посочена в чл.4, ал.1-3 от него /258 125лв. без ДДС съгласно приложение № 1, включваща и разходите по чл.6 от Наредба № 8121з-422/16.04.2015г. за организацията и дейността на звената в „Общинска полиция“/. С клаузата на чл.19 от договора било предвидено при изменение на нормативната уредба или административен акт на министъра на вътрешните работи, свързани с възнагражденията, обезщетенията и социалните придобивки и други разходи за издръжка на служителите от звеното, страните да предоговорят клаузите на договора със сключването на допълнително споразумение. Твърди след сключване на договора и в рамките на неговото действие да са настъпили промени по увеличаване осигурителните вноски за фонд „Пенсия“ на държавните служители  със статут по ЗМВР през 2016г.; през 2017г. промяна на Вътрешните правила за заплати на държавните служители, ангажирани с действия по договорите по чл.92 ЗМВР, и изменение базата за определяне допълнително възнаграждение на полицейските служители; през 2018г. на два пъти изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/2017г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР, считано от 09.01.2018г. и от 01.03.2018г., които предпоставяли увеличение на средно месечната цена по договора, но ответникът отказал да сключи допълнително споразумение. Въз основа на това твърди ответникът да дължи сумата 226 154лв., представляваща разликата между платената от общината цена по чл.4 от договора и дължимата съобразно настъпилите промени досежно заплащането на полицейските служители за периода 01.01.2017г.-08.01.2018г., съответно сумата 523 444.13лв., представляваща разликата между платената от общината цена и дължимата поради настъпилите промени за периода 09.01.2018г.-31.12.2018г. Поради забавата претендира уговорената в чл.18 от договора неустойка върху всяко от вземанията.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че единствено промяната в осигуровките и заплатите на ангажираните в звеното полицейски служители не е основание за промяна на уговорената с договора цена по чл.4, тъй като в последната се включват и други разходи. Актуализираните суми за 2017г. и 2018г. не го обвързват, защото са с препоръчителен характер, основани са на вътрешна кореспонденция между ищеца и МВР и се отнасят за средномесечни цени за услуги по охрана на обект, която дейност изрично е изключена от предмета на договора. Сочи, че по искането за сключване на допълнително споразумение за 2017г. отправил предложение до ответника с конкретни параметри на същото, на което ищецът не отговорил и на практика не било сключено, а за 2018г. ищецът не е отправял предложение за изменение. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не се спори сключването на договор от 11.05.2016г. между страните по делото на основание чл.94, ал.1 ЗМВР, чл.105, ал.2, т.3 ПУДМВР и Наредба № 8121з-422/16.04.2015г. за организацията и дейността на звената „Общинска полиция“ за срок от четири години. С договора е създадено звено „Общинска полиция“, което осъществява дейност по опазване на обществения ред, включително при масови мероприятия, опазване безопасност на движението по пътищата и подпомагане контролната и административнонаказателната дейност на органите на местно самоуправление на територията на С.О., без охрана на обекти /чл.1, ал.1/. Предвидено е полицейските служители освен основните дейности, да изпълняват и специфични такива посочени в Глава III от Наредба № 8121з-422/16.04.2015г., също с изключение на дейностите по охрана на обекти /чл.1, ал.2/.

Според чл.2, ал.1 от договора основните и специфични дейности ще се изпълняват от полицейски служители извън определената обща численост на МВР, като структурата и щатната численост на звеното „Общинска полиция“ са определени в Приложение № 1, а режимът и местата за осъществяване на дейностите се определят от общината. 

Срещу това общината се задължила с чл.4, ал.1 от договора да заплаща на СДВР месечна сума от 258 125лв. без ДДС съгласно Приложение № 1 по банкова сметка, ***-късно от 20-то число на следващия месец, след представяне до 25-то число на предходния месец на надлежно оформена справка-декларация, придружена със справка за фактическата заетост за съответния период. Според чл.4, ал.3 от договора разходите по чл.6 от Наредба № 8121з-422/16.04.2015г. са включени в месечната цена на служител по Приложение № 1 с изключение на тези, за които страните предвиждат изрични клаузи. Така С.О.се задължила да заплаща извънреден труд на служителите на звеното в случаите, когато е разпоредено полагането на такъв със заповед на кмета /чл.9, ал.1/; средствата за еднократни парични обезщетения по чл.234 ЗМВР, пропорционално на прослуженото време от служители на звеното /чл.10, ал.1/; еднократни парични обезщетения по чл.238 ЗМВР /чл.10, ал.2/, които обезщетения са извън цената по чл.4 от договора; при прекратяване на служебните правоотношения на служителите от звеното да заплаща средства за неизползвани платени годишни отпуски пропорционално на прослуженото време /чл.10, ал.4/; да заплаща обезщетения по чл.237 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение /чл.10, ал.5/.

В клаузата на чл.19 от договора е предвидено, че при изменение на нормативната уредба или административен акт на министъра на вътрешните работи, свързани с възнагражденията,         обезщетенията и социалните придобивки и други разходи за издръжка на служителите от звеното, страните ще предоговорят клаузите на договора със сключването на допълнително споразумение.

В чл.18 от договора е предвидена клауза за неустойка за забава на дължимите плащания от общината в размер на законната лихва, начислена върху дължимата главница за всеки просрочен ден.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства /стр.26-309/ се установява изпълнение задължението на С.О.по плащане на уговорената в чл.4 от договора цена въз основа представени от СДВР месечни  справки-декларации.

Като доказателства са приети писма до СДВР от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ при МВР от 21.12.2016г., 22.02.2017г.,11.04.2017г., 25.01.2018г. и 07.03.2018г., всяко едно от които визира необходимостта от актуализиране на средно месечните цени по сключените от дирекцията договори за услугите по чл.94 и чл.92 ЗМВР. В писмото от 21.12.2016г. е посочено, че поради промяна в Закона за държавното обществено осигуряване за 2017г. са увеличени осигурителните вноски за Фонд „пенсия“ на държавните служители по ЗМВР; в писмото от 22.02.2017г. посочено, че са изменени и допълнени вътрешните правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР; в писмото от 11.04.2017г. посочено, че считано от 01.04.2017г. се изменя базата за определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности; в писмото от 25.01.2018г., че е изменена и допълнена Наредба № 8121з-919/2017г. за основните месечни възнаграждения на държавните служители по ЗМВР и размера на началните и максимални заплати за длъжности на лицата, работещи по трудово правоотношение; в писмото от 07.03.2018г., че е настъпила промяна с увеличение размера на месечните възнаграждения на полицейските служители работещи по служебно и трудово правоотношение. Всяко едно от писмата е придружено с Таблица-2 за средномесечна цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от полицейските органи.   

Въз основа на тях през 2017г. ищецът подготвил проект за допълнително споразумение към договора за изменението му в частта за месечната цена, в който е посочено, че считано от 01.01.2017г. е в размер на 285 418лв.; от 01.02.2017г. се увеличава на 285 277лв., а от 01.04.2017г. на 289 181лв. със съставено Приложение № 1. С писмо от 10.05.2017г. С.О.изразила несъгласие с него и направила предложение за конкретни изменения на договора, на което липсва отговор. По-късно през 2019г. ищецът отново изготвил проект за допълнително споразумение също в частта за месечната цена по чл.4, аналогично с предходното, но и с допълнението, че считано от 01.04.2017г. се увеличава на 287 052лв, от 09.01.2018г. на 304 605лв. и от 01.03.2018г. на 331 294лв., съгласно приложение № 2 /стр.25-30/. Това предложение отново не било прието от ответника по причина, че се предвиждат суми по приключили бюджетни години /стр.22/.

Приемайки, че С.О.дължи заплащането на увеличените размери на средномесечната цена по договора от 226 154лв. за 2017г. и от 523 444.13лв. за 2018г. ищецът отправил покана за тяхното плащане с предоставен едномесечен срок за доброволно изпълнение.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявените искове за неоснователни по следните съображения:

Въз основа сключения договор между страните е възникнало облигационно правоотношение, което на основание чл.20а, ал.1 ЗЗД има силата на закон за тях. Това означава, че са обвързани от предвидените в договора условия и всяка дължи точно и добросъвестно изпълнение на поетите с него задължения. Изменение е възможно и допустимо, когато след сключването  настъпят обстоятелства налагащи промяна във вече уговорените условия. Съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД обаче договорите могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Процесният договор е двустранен и възмезден при ясно очертан предмет, условия и насрещни права и задължения. В чл.1, ал.1 и ал.2 от него е посочено, че полицейските служители от звеното „Общинска полиция“ ще осъществяват основните дейности по чл.94, ал.1 ЗМВР и специфични такива по Глава III от Наредба № 8121з-422/16.04.2015г., срещу изпълнението на които С.О.се задължила да заплаща уговорената в чл.4 месечна сума. Изрично е  изключена охраната на обекти, от което следва, че не е предмет на договора и за такива дейности по начало ответникът не дължи парична престация.

В клаузата на чл.19 е предвидена възможност за промяна в условията по договора в случай на изменение на нормативната уредба или административен акт на министъра на вътрешните работи отнасящи се до възнагражденията, обезщетенията и социалните придобивки и други разходи за издръжка на служителите заети с дейностите в звеното. Тази клауза има пряко отношение към задължението на ответника по заплащане на месечната сума по чл.4 и касае неговия размер, който може да бъде актуализиран. Но тази актуализация, доколкото не е предвидена в ЗМВР или друг нормативен акт като основание за изменение, не настъпва по силата на самия договор и при осъществяване на посочените обстоятелства, а както е посочено в чл.19 като последица от предоговоряне със сключване на допълнително споразумение, т.е. по взаимно съгласие на страните. Следователно, ако в хода на изпълнение на договора са настъпили обстоятелства, които ищецът твърди, че са довели до необходимост от промяна в размера на сумата по чл.4 и конкретно нейното увеличение, то за да се счита ответникът обвързан от новия размер и задължен по неговото плащане е необходимо да е дал своето съгласие /арг. чл.20а, ал.2 ЗЗД/. Липсата на съгласие за изменение на договора означава, че облигационното правоотношение между страните се изпълнява при условията и със съдържанието според първоначално уговореното.

За да претендира увеличен размер на месечната сума по чл.4 от договора ищецът се позовава на настъпили след сключването му през 2017г. и 2018г. изменения във възнагражденията и осигуровките на полицейските служители, ангажирани в звеното „Общинска полиция“, за което е представил доказателства. По делото не е предмет на изследване дали действително тези изменения са настъпили, съответно по какъв начин са определени конкретните увеличени размери,  а и тези въпроси са без правно значение за правния спор. От значение е обстоятелството, че в съответствие с клаузата на чл.19 ищецът  отправил двукратно предложение за изменение на договора чрез съставен проект на допълнително споразумение, което не било прието от ответника.  Причините за това са ирелевантни. След като не е дадено съгласие за изменението, не е изпълнено изискването на чл.19, респ. чл.20а, ал.2 ЗЗД, поради което и увеличените размери не са станали част от съдържанието на договора, съответно не е възникнало задължение за ответника за тяхното плащане.

На следващо място, всяка една от таблиците, приложени към писмата на ресорната дирекция на МВР, на които ищецът основава своите претенции, отразяват актуалната средномесечна цена за дейност по охрана на обекти, извършвана от полицейски служители по чл.94, ал.1 ЗМВР.  Процесният договор е сключен именно по чл.94, ал.1 ЗМВР, но както се посочи дейностите по охрана на обекти са изрично изключени от предметния му обхват. Предвид това  отговорността на ответника, независимо от актуализацията в тази част, не може да бъде ангажирана и това е допълнителен аргумент за неоснователност на исковете за главниците.

Изводът, че в тежест на ответника не е възникнало задължението за плащане на паричните суми, предмет на исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, обуславя неоснователност на акцесорните искове по чл.92 ЗЗД вр. чл.18 от договора за неустойки за забава, които също подлежат на отхвърляне. Това прави безпредметно произнасянето от съда по възражението за погасителна давност.

При този изход и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8  ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.В.Р.гр.София, ул.*****, против С.О., гр.София , ул.*****, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 226 154лв., представляваща месечна цена по чл.4, ал.1 от договор от 11.05.2016г. за периода 01.01.2017г.-08.01.2018г.; неустойка за забава по чл.92 ЗЗД вр. чл.18 от договора за сумата 80 938.07лв. за периода 01.01.2017г.-19.03.2020г.; за сумата 523 444.13лв. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща месечна цена по чл.4, ал.1 от същия договор за периода 09.01.2018г.-31.12.2018г. и неустойка за забава по чл.92 ЗЗД вр. чл.18 от договора в размер на 114 968.05лв. за периода 01.01.2017г.-19.03.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

ОСЪЖДА С.Д.В.Р.гр.София, ул.*****, да заплати на С.О., гр.София , ул.*****, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: