РАЗПОРЕЖДАНЕ
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 1430/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на Д.В.Я., ЕГН **********, предявена срещу „М.“ ЕООД, ЕИК *******,
за установяване, че с вписване № 20171214102119 по партидата на дружеството е
вписано несъществуващо обстоятелство – освобождаването на ищеца като управител
и вписването на Т.Д.за такъв. Вписването било основано на решение на съвета на
директорите на едноличния собственик на капитала на ответника, а именно „М.“
ЕАД, което решение било нищожно, тъй като било взето от лица, които не били
валидно избрани за членове на СД на едноличния собственик. Взелият решението
персонален състав на СД на „М.“ ЕАД бил избран от Я.С., а не колективно от
целия съвет на дружеството, притежаващо капитала му – „Д.К.К.“ АД, както
изисквал чл. 221, т. 4 ТЗ.
При
дължимата служебна проверка на исковата молба съдът е констатирал
несъответствието й с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 128, т. 2 ГПК и
на ищеца са дадени указания да изложи фактически твърдения, от които да
произтича правен интерес от провеждане на иск за установяване вписването на
несъществуващо обстоятелство по партидата на ответното дружество, в което не се
намира в никакво членствено правоотношение. В исковата молба ответникът е
индивидуализиран с фирмено наименование „М.“ ЕООД, но в търговския регистър с
посочения от ищеца ЕИК е вписано дружество с друго фирмено наименование - „М.“
ЕООД, затова е предоставена възможност на ищеца да уточни кой правен субект е
процесуално легитимиран ответник по спора.
В
изпълнение на указанията е постъпила молба, в която Я. обосновава правен
интерес от провеждане на иска спрямо „М.“ ЕООД с твърденията да бъде възстановено
ефективното изпълнение на управителните и представителните му правомощия,
съответно да се породи правото му на обезщетение за неизплатени възнаграждения
по договор за възлагане на управлението.
Предявеният
иск е процесуално недопустим, тъй като ищецът е трето за дружеството лице,
което не е активно процесуално легитимирано за провеждането му.
В
решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, макар и вече без задължителен характер, е
разяснено, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ урежда активната
легитимация по исковете по чл. 365, т. 3 ГПК за защита срещу порочните
вписвания в Търговския регистър, аналогично на разпоредбата на чл. 431, ал. 2
и, ал. 3 от отменения процесуален закон, действала до предоставянето на
търговската регистрация в компетентност на административния орган, като
овластява, извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск
за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите
предпоставки/ вписвания. Непротиворечива е съдебната практика, че активно
легитимирано да проведе установителните искове чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл.
29 ЗТРРЮЛНЦ, е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното
обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано е
лице, което не е било страна в охранителното производство, т. е. трето за
регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от
предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати
негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от
възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне
целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Съответствието
на информацията в търговския регистър с действителното правно положение не е
достатъчно да обоснове активната легитимация за провеждане на иска, поради
което, наличието й следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на
исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права на ищеца.
Съществуването на правния интерес следва да бъде налице в хода на процеса до
приключването на спора с окончателен съдебен акт.
Лице,
което не е съдружник няма регламентирано в ТЗ „право“ да бъде управител. Право
на участие в управлението на дружеството по смисъла на чл. 123 ТЗ, принадлежи
на съдружниците (едноличния собственик на капитала), но не и на управителя,
който не е съдружник. Правата на управителя, който не е член на дружеството
произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В
този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник да
оспорва като порочно вписването на избора на друго лице за нов управител, не би
могла да бъде обоснована с „нарушаване“ на гарантирано от закона „право“ и
правен статут, които да бъдат нарушени от вписването, съответно да бъдат
защитени чрез оспорване на вписването, а и свободната преценка на общото
събрание на съдружниците, респ. едноличния собственик на капитала да освободи
управителя, оттегляйки овластяването му (дадения мандат) по всяко време, и да
избере нов управител, е законодателно уредена в чл. 141, ал. 4 ТЗ, без да е
обвързана с основания за освобождаване. (В този смисъл решение № 247 от 11.01.2013
г. по т.д. № 46/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). Поради това в конкретната хипотеза,
статутът на Д.Я. на освободен управител на еднолично дружество с ограничена
отговорност „М.“ ЕООД не обосновава сам по себе си активната му легитимация по
иска.
В
случая при съобразяване на изложените от ищеца факти, е видно, че същият твърди
да е бил управител на ответното дружество, освободен като такъв с решение,
взето от некомпетентен състав на СД на принципала му („М.“ ЕАД), поради което това
решение било порочно, съответно порочно било и извършеното въз основа на това
решение вписване в търговския регистър на обстоятелството по освобождаването
му. Ищецът не твърди да е в членствено правотоотношение с „М.“ ЕООД, съответно
е трето лице за дружеството лице, по чиято партида е извършено атакуваното
вписване, като с предявяване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ цели да защити
субективно материално право, което счита, че притежава, а именно да бъде управител
на дружеството и с оглед на това да има право да го представлява пред трети
лица, което ще се възстанови със заличаване на извършеното вписване на неговото
освобождаване в регистъра. Ищецът не твърди в негова полза да е възникнало
друго материално право, което да е нарушено от извършеното порочно вписване.
Освобождаването
на управителя на дружество с ограничена отговорност не е обвързано със
съществуване на каквито и да било основания и е предоставено на свободната
преценка на общото събрание на съдружниците (едноличния собственик на капитала
за ЕООД). След като законодателят е предоставил в изключителна компетентност на
върховния орган на дружеството правото да избира и освобождава едно лице като управител,
като това може да бъде направено във всеки един момент и не зависи изобщо от поведението
и волята на това лице, то трябва да се приеме, че освобождаването на овластен
управител, както и вписването на такова обстоятелство в търговския регистър няма
как да може да засегне някакво субективно право на това лице - то не притежава
право да участва в управлението, като в закона е предвидено съществуване на
право на волеобразуващия орган на дружеството да прецени във всеки един момент
кое лице да овласти с представителни и управителни правомощия.
Това,
че с вписването на обстоятелството по освобождаване на ищеца Я. като управител
на „М.“ ЕООД, не се засяга каквото и да било негово право, означава, че той
няма правен интерес от водене на иск за установяване несъществуване на това
обстоятелство, коети прави предявеният в настоящото произвоството установителен
иск недопустим.
Наличието
на правен интерес на ищеца от търсената с иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ защита, не
произтича и от въведените в уточнителната молба твърдения за накърняване на
негово право да получи обезщетение за неизплатени по договора за управление
възнаграждения – това право произтича от сключения договор и евентуално
неговото неизпълнение, но няма отношение към вписването на обстоятелството по
освобождаването му като управител, тъй като ищецът изобщо няма субективно право
да участва в управлението на ответното дружество.
От
друга страна, разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие
на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на ЗТР /изрично
разяснено в мотивите по т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което запазва
действието си и при действието на ЗТРРЮЛНЦ, с отчитане на спецификата от
извършване на регистрацията от административния орган/ - то преустановява
занапред правните последици на вписването. Именно поради това активната легитимация
на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е
предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на
вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде
възстановен статутът отпреди порочното вписване. В този смисъл е и даденото
разрешение по т. д. № 3010/2014 г. на І т. о. на ВКС - целта на установителния
иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо
обстоятелство; задължителна предпоставка за допустимостта на иска на третото
лице, е възможността заличаването да влече благоприятни за третото лице правни
последици.
В
дружеството с ограничена отговорност управителят организира и ръководи
дейността и го представлява съгласно закона и решенията на общото събрание -
чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Във вътрешните отношения между съдружниците
действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов
управител настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва
да го изпълняват веднага. Вписването на решението за овластяването, респ.
неговото заличаване има действие по отношение на третите лица, т. е. само за
третите лица управителят на дружеството ще се счита за избран/освободен от
датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър /чл. 141, ал. 6 ТЗ/ - така решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г., Т. К., І Т.
О. на ВКС. При това положение във вътрешните отношения заличаването на
вписването не би възстановило мандатното правоотношение. Да се приеме противното
означава да се ограничи дескреционното право на върховния орган на дружеството
да оттегли овластяването на управителя по всяко време – чл. 141, ал. 4 ГПК. Следователно, дори при положителен за ищеца
резултат по настоящото дело, той не би бил „възстановен“
в качеството си на управител във вътрешните отношения със
съдружниците (в случая с едноличния собственик на капитала).
След
като провеждането на иска не би довело до защита на субективно право на ищеца
(той не притежава право на управление и представителство спрямо „М.“ ЕООД), то
провеждането му е лишено от правен интерес и исковата молба следва да бъде
върната като процесуално недопустима.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
Р
А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба, вх.
№ 94105/06.07.2018 г. на Д.В.Я., ЕГН **********, предявена срещу „М.“ ЕООД, ЕИК
*******, за установяване, че с вписване № 20171214102119 по партидата на
дружеството е вписано несъществуващо обстоятелство – освобождаването на ищеца
като управител и вписването на Т.Д.за такъв и прекратява производството по
търг. д. № 1430/2018 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му
на ищеца.
СЪДИЯ: