№ 516
гр. Стара Загора, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Златко Мазников
при участието на секретаря Светла Хр. Иванова
като разгледа докладваното от Златко Мазников Административно
наказателно дело № 20225530202034 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № ..., на ОД на МВР гр. Стара Загора.
Жалбоподателят В. К. Ч. твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, и моли да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора представя писмено становище (л. 23 от
делото), като счита жалбата за неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден, претендира за
юрисконсултско възнаграждение и моли в случай, че жалбата бъде уважена, на
жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния
размер, определен по чл. 36 от ЗА (Закон за адвокатурата).
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят санкционирана на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП –
Закон за движението по пътищата („При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение…”) във връзка с чл.182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП („Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40
1
km/h – с глоба 400 лв.“) за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение 50
km/h за движение в населено място за всички видове превозни средства (с изключение на
пътните превозни средства от категория М и самоходните машини, за които ограниченото е
съответно 45 km/h и 40 km/h), изразяващо се в това, че на 18.08.2019 г. в 16:15 часа в гр.
Стара Загора по път I-5 на км. 236+100 управлявал в посока към центъра на гр. Стара Загора
лек автомобил „ХОНДА ЦРВ“ с рег.№ ..., регистриран на негово име, със скорост 81 km/h
след приспаднат километров толеранс от -3 km/h при ограничение на скоростта в населено
място от 50 km/h, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 31 km/h) е било
установено и заснето с АТСС (автоматизирано техническо средство или система) ARH CAM
S1 № 11443b2.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.
Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП:
електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им;
в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, като на лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
В случая, видно от приложената на л. 8 от делото справка, автомобилът, при управлението
на който е било извършеното нарушението, е бил собственост на Минка Стайкова Ч.а, на
която съответно е бил издаден и ЕФ – л. 13 от делото, но тя се е възползвала от
предвидената в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност, като е подала декларация – л. 11 от
делото, в която е посочила, че по време на извършване на нарушението автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя, и е приложила към декларацията си копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство – л. 12 от делото, респективно – на
жалбоподателя е бил издаден обжалвания ЕФ, а първоначално издаденият ЕФ е бил
анулиран – вж. справката на л. 15 от делото. Жалбоподателят обаче не се е възползвал от
възползвал от предвидената в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност в 14-дневен срок от
получаването на обжалвания ЕФ – 03.08.2022 г. според справката на л. 9 от делото,
доколкото чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е била приложима спрямо него по аналогия, тъй като не е
2
разполагал с друго средство за защита, ако не той е управлявал автомобила, нито пък
представи доказателства в тази насока в хода на съдебното следствие. Изложеното означава,
че с обжалвания ЕФ отговорността на жалбоподателя правомерно е била ангажирана като
ползвател на автомобила в хипотезата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
ЕФ е бил издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 г. (л. 19 от делото) съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4,
изречение трето от ЗДвП („Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи”), и отговаря на императивните изисквания на чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП („Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане”), като посочените в ЕФ данни са достатъчни, за да
обосноват извод за движение в населено място – гр. Стара Загора, именно за което се отнася
ограничението 50 km/h, предвидено в посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар. 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ (Закон за
измерванията), които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Именно
с такава мобилна радарна система е било установено и заснето конкретното нарушение, като
нейното сертифициране и изправност към момента на извършване на нарушението се
установява от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол
за извършена проверка и писмо на БИМ (л. 40 – 42 от делото).
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а според ал. 3 на
3
цитирания член условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на
конкретното нарушение се установява от представения протокол за използване на
процесното АТСС (л. 18 от делото).
По съществото на извършеното нарушение: в случая мястото на извършване на
нарушението е в границите на населеното място гр. Стара Загора, т.е. за него важи
нормативно установеното ограничение на скоростта за движение в населено място от 50
km/h. Нарушението на това ограничение е било установено по описания вече по-горе начин
на 18.08.2019 г. в 16:15 часа, като от снимковия материал (извлечение от клипа на
нарушението) е видно, че скоростта, с която е бил управляван процесния лек автомобил, е
била 84 km/h – л. 7 от делото, което при отчетен толеранс от -3 km/h (допустимата
техническа грешка съобразно представения протокол за извършената проверка за изправност
на техническото средство – л. 41 от делото) прави 81 km/h, съответно – превишаването на
ограниченото е било с 31 km/h, както е посочено и в ЕФ.
Що се отнася до наложеното с ЕФ наказание – глоба от 400 лева, същото съответства по вид
и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
По тези съображения съдът намира за доказани по несъмнен и безспорен начин описаното в
ЕФ нарушение и извършването му от жалбоподателя, като при установяване на нарушението
и/или издаването на ЕФ не са били допуснати съществени (ограничаващи правото на
защита) процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен, в частност (предвид
наведения в тази насока довод в жалбата) – към момента административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушението, за което е санкциониран с обжалвания ЕФ,
не е погасена по давност. В случая жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение по
ЗДвП, извършено на 18.08.2019 г., и следователно абсолютната давност от четири години и
шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението, изтича на 18.02.2024 г. Това
е така, защото съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по
т. дело № 1/2014 г. разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН (Закон за административните нарушения
и наказания) препраща към чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (Наказателен
кодекс), което означава, при реализиране на административно-наказателна отговорност на
лицето, т.е. при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл. 81, ал. 3 от НК институт
на абсолютната погасителна давност, административно-наказателното преследване ще бъде
изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишен срок.
4
Ето защо съдът намира, че обжалваният ЕФ се явява законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
С оглед на изхода от делото на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 от ЗАНН жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ – 80 лева,
който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на делото и
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство (представяне на писмено
становище).
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № ..., на ОД на МВР гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА В. К. Ч. от гр. Хасково, ул. „... (според адреса, посочен в обжалвания електронен
фиш), но живущ в с. ..., община Димитровград (според адреса, посочен в жалбата), и със
съдебен адрес гр. Хасково, ул. „... (адв. В. Ч.), ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР
гр.Стара Загора сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5