№ 2554
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100504349 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4349/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Ф.И. „ ЕАД ЕИК
**** от гр.София срещу решение №14701 от 16.12.2022 г постановено по гр.д.№21269/22 г
на СРС , 120 състав ; с което е признато за установено на основание чл.439 ГПК , че Б. С. К.
ЕГН ********** от гр.София не дължи на въззивника сумата от общо 3241,63 лева /600
лева главница по договор за кредит от 10.01.2006 г , ведно със законната лихва от 19.04.2013
г до окончателното заплащане на главницата , 2353,93 лева наказателна лихва за периода
16.02.2008 г – 18.04.2013 г и 287,70 лева разноски в заповедното производство/ по
изпълнителен лист по 04.06.2013 г по ч.гр.д.№17413/13 г на СРС , 56 състав , въз основа на
който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20138380404887 на ЧСИ №838 М.Б. ; като
погасени по давност . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че до 26.06.2015
г , когато е постановено ТР №2/13 г от 26.06.2015 г на ОСГТК на ВКС е в сила ПП№3/80 г
на ВС и погасителната давност по време на изпълнителното дело е спряна . Давността е 5-
годишна и е прекъсната с молба за изпълнителни действия от 28.01.2020 г , след което
отново не е изтекла .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Последното изпълнително действие по изп.дело е от 11.07.2013 г , след което това дело се е
перемирало и погасителната давност е изтекла до 11.07.2018 г .
1
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 09.01.2023 г
и е обжалвано в срок на 19.01.2023 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че заповедта за изпълнение , въз основа на която е
издаден процесния изпълнителен лист е влязла в сила на 08.07.2013 г . Няма данни за
плащания от ищцата по изпълнителното дело като същата е подала молба от 11.07.2013 г , с
което е заявила готовност да плаща доброволно по 30 лева месечно . На 28.01.2020 г
ответникът е поискал да бъде конституиран като цесионер-взискател и на същата дата е
поискал налагане на запори и е извършил възлагане по чл.18 ал.1 ЗЧСИ . Запорни
съобщения са изпратени на 12.04.2021 г .
Според СРС давността за процесните вземания е 5-годишна и тече отвлизане в сила на
заповедта за изпълнение на 08.07.2013 г . Последното валидно изпълнително действие са
запорите наложени на 20.06.2013 г . От 08.07.2013 г до 08.07.2018 г е изтекла 5-годишната
давност .
Решението на СРС е неправилно . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че
погасителната давност за процесните вземания по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД след влизане
в сила на заповедта за изпълнение е 5-годишна . Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са
посочени само вземанията установени „със съдебно решение“ , но няма основание това
правило да не се приложи и за вземанията , за които има влязла в сила заповед за
изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение
не могат да бъдат оспорени по исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти .
Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят
няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата
в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане , който не
е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с
оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за
изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни
последици . Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство
по ГПК /2008 г/ , поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416
ГПК . В този смисъл са решение №3 от 04.02.2022 г по гр.д.№1722/21 г на ВКС , IV ГО ,
2
решение №118 от 07.07.2022 г по гр.д.№4063/21 г на ВКС , III ГО и др.
От друга страна СРС неправилно е счел , че за периода 08.07.2013 г-25.06.2015 г е текла
погасителна давност . Съгласно преобладаващата практика на ВКС /установена по-късно
като задължителна/ с Тълкувателно решение №3/2020 от 28.03.2023 г на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение
№2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС. В случая давността по
изпълнителното дело е била спряна до 25.06.2015 г съгласно ПП на ВС №3/1980 г. След
тази дата давността е започнала да тече , но не е изтекла 5-годишна давност . Същата е била
прекъсната с искането на изпълнителни действия с молба на ответника от 28.01.2020 г .
Без значение е , че реално изпълнителните действия са извършени от ЧСИ през 2021 г . В
случая самото искане прекъсва давността , защото ЧСИ е длъжен да приложи искания от
взискателя изпълнителен способ . В този смисъл са мотивите на т.10 от Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС , както и решение №37 от
24.02.2021 г по гр.д.№1747/20 г на ВКС , IV ГО, решение №126 от 28.06.2022 г по гр.д.
№3409/21 г на ВКС , III ГО, решение №127 от 12.07.2022 г по гр.д.№2884/21 г на ВКС , III
ГО и др.
След прекъсване на давността на 28.01.2020 г до настоящия момент 5-годишна давност не е
изтекла . Отделно , същата е прекъсната и спряна поради наличие на настоящото съдебно
производство по чл.439 ГПК - решение №500 от 27.03.2023 г по гр.д.№720/22 г на ВКС , IV
ГО.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят .
Пред СРС и СГС разноски се дължат от ищеца .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №14701 от 16.12.2022 г постановено по гр.д.№21269/22 г на СРС , 120
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. С. К. ЕГН ********** от гр.София да се признае за установено ,
че не дължи на основание чл.439 ГПК на “Ф.И. „ ЕАД ЕИК **** от гр.София сумата от
общо 3241,63 лева /600 лева главница по договор за кредит от 10.01.2006 г , ведно със
законната лихва от 19.04.2013 г до окончателното заплащане на главницата , 2353,93 лева
наказателна лихва за периода 16.02.2008 г – 18.04.2013 г и 287,70 лева разноски в
заповедното производство/ по изпълнителен лист по 04.06.2013 г по ч.гр.д.№17413/13 г на
СРС , 56 състав , въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело
№20138380404887 на ЧСИ №838 М.Б. ; като погасени по давност .
3
ОСЪЖДА Б. С. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Ф.И. „ ЕАД ЕИК **** от
гр.София 100 лева разноски пред СРС и 165,34 лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4