№ 9211
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110158284 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Г.-
07" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С......, представлявано от
управителя Ж. А. М., чрез пълномощник - адвокат С. К.К., срещу „Г. 2006" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С...... 2.2, представлявано от управителя Д.
Г. Б., чрез адв. М. И., с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено
нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от319.41 лева, представляваща
припадащата се на „Г. 2006" ЕООД част от заплатени от „Г.-07" ЕООД суми за почистване на
общите части на Административна сграда с адрес: гр. С......... (високо тяло), за периода
01.12.2023 год. - 31.12.2023 год., ведно със законната лихва от 28.06.2024 год, за която сума
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.07.2024 г.
по ч. гр. д. № 39888/2024 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
Ищецът, твърди, че е собственик на следния недвижим имот: 54,42% идеални части
от УПИI/едно/- за административни сгради, кв. 106, местност „Г. М." по плана на гр. София,
с площ от 4 900 кв.м., заедно с 2/втори/, 3/трети/, 4/четвърти/, 5/пети/, 6 /шести/, 7 /седми/, 8
/осми/ етажи, със застроена площ на всеки етаж от по 384 кв.м. (обща за посочените етажи
площ от 2 688 кв.м.), в построената в УПИ 111 /единадесет/ етажна административна сграда,
заедно с партер 1/първи/етаж, с площ 295 кв.м. от обща площ от 398 кв.м, включваща входно
фоайе от 75 кв.м и стълбищна клетка от 28 кв.м., 72,7% идеални части от общите части на
сградата, включително партер I /първи/ етаж, състоящ се от входно фоайе от 75 кв.м. и
стълбищна клетка от 28 кв.м., сутерен на административната сграда - високо тяло, топла
връзка от 628,57 кв.м., включваща 148 кв.м. фоайе, сутерен под топла връзка, както и 41,95
% идеални части от абонатната станция с площ 98,56 кв.м., 41,95 % идеални части от
трафопост с площ 49,28 кв.м, както и 41,95% идеални части от трафопост с площ 15,36 кв.м.
Придобивното основание на ищеца е апортна вноска в капитала му, вписана с Решение №
1/29.06.2007 год. на Софийски окръжен съд, ФО, по ф.д. № 730/2007 год. От момента на
придобиване на описания недвижим имот, както и понастоящем, без прекъсване, „Г. - 07"
ЕООД е собственик на същия. Ответникът „Г. 2006" ЕООД е собственик на следния
недвижим имот: ОБОСОБЕНА ЧАСТ, състояща се от 9 /девети/, 10 /десети/ и 11
/единадесети/ етажи, всеки един по 356 кв.м. с обща разгърната застроена площ (РЗП) 1068
кв.м., от административна сграда, находяща се в гр. С.......... (високо тяло), цялата състояща
се от сутерен и единадесет етажа с обща РЗП - 4 064 кв.м., построени върху терен от 504
1
кв.м. с абонатна станция - 56, 88 кв.м. и трафопост - 28, 43 кв.м.. Имотът се намира се в
кв.106, парцел I на ЗРП-м. Г. М., гр. София; на 27,3% идеални части от общите части на 11-
етажната административна сграда_и на 27, 3 % идеални части от правото на собственост на
мястото, върху което е изградена административната сграда с площ 504 кв.м., както и на 27,
3 % идеални части от земята, върху която са изградени съоръженията към
административната сграда - абонатна станция и трафопост и на учредено в полза на
дружеството право на ползване върху две паркоместа в прилежащия към сградата терен
съгласно скица на паркоместата, както и правото на преминаване през този терен.
Придобивното основание на ответника „Г. 2006" ЕООД (с предишно наименование „А. П."
ЕООД ) върху описания недвижим имот е апортна вноска в капитала му, вписана с Решение
N° 1/04.04.2006 год. на Софийски градски съд, ФО, по ф.д. N° 3756/2006 год. От момента на
придобиване на описания недвижим имот, както и понастоящем, без прекъсване, „Г. 2006"
ЕООД е собственик на същия. При това положение сочи, че страните са собственици в
режим на етажна собственост на всички самостоятелни обекти, заемащи цялата 11-етажна
Административна сграда, находяща се в гр. С...... (високо тяло) (наричана Административна
сграда „Г."), считано от 29.06.2007 гол., като ищецът е собственик на първи, втори, трети,
четвърти, пети, шести, седми и осми етажи, както и на 72.7% идеални части от общите части
на сградата, а ответникът е собственик на девети, десети и единадесети етажи от същата
сграда, както и на 27.3% идеални части от общите й части. Основната дейност на страните в
процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в
Административна сграда „Г.". Почистването на общите части на сградата е от съществено
значение с оглед задълженията на страните по делото да осигурят на наемателите си
нормалното ползване на наетите обекти. Същото винаги е било извършвано или от служител
на ищеца, или от ангажирано от последния за целта търговско дружество. С Протокол № 1
от ОС на ЕС, проведено на 11.09.2016 год. били уредени отношенията между
съсобствениците по отношение на разпределянето на разходите за поддръжка и почистване
на общите части. Решението по т.4 от протокола (касаеща разпределението на разходите за
поддържка на общите части) била оспорена от ответника но решението на общото събрание
било оставено в сила. За периода 01.12.2023 год. - 31.12.2023 год. разходите за почистване
на сградата са били в общ размер 1170.00 лева без ДДС. Ответникът не заплатил
припадащата му се част от разходите поради което намира, че има правен интерес от
предявяването на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция сочи че през исковия период той е бил лишен от достъп до
сградата. Сочи че са представени неотносими доказателства, а във връзка с представените
протоколи от общи събрания се водят производства за оспорването на решенията.
С протоколно определение от 17.03.2025г., съдът с оглед направените от ищеца
уточнения е изменил доклада по делото в частта, касаеща правната квалификация и
разпределената между страните доказателствена тежест, като е приел, че правната
квалификация се изменя по чл. 422 ГПК вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и B съответствие с направеното
изменение е разпределил и доказателствена тежест.
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД, обоснован с твърдения, че ищецът етажен собственик е направил еднолично разходи за
поддръжка на общите части на административна сграда, поради което претендира
ответникът също собственик в процесната ЕС, да бъде осъден да върне на ищеца за
съответната припадаща му се част от сторените разходи.
В решение № 385 от 8.02.2016 г. по гр. д. № 6740/2014 г. на ВКС, IV г. о., се посочва,
че приетото в правната теория определение за воденето на чужда работа без поръчка е
законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено
управител на работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа.
Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени
действията, което е наречено заинтересовано лице или доминус, или стопанин. По силата на
него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи
дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото
лице се задължава да плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на
чужда работа без поръчка по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД - на оправданото и истинско гестио - т. е.
гесторът предприема извършването на действия за друго лице, като съзнава и иска това и
предприемането на действия отговаря на интересите и на действителната или предполагаема
воля на доминуса включва елементите - 1. гесторът извършва фактически или правни
действия - осъществява някаква работа, 2. работата се извършва за едно друго лице, така че
2
последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, 3. работата се извършва само в чужд,
но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4.
гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице
оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на чуждата работа
следва да отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на
доминуса. Специални състави на гестията са уредени в чл. 61, ал. 2 и, ал. 3 от ЗЗД при
условие, че работата е била извършена и в собствен интерес, или когато работата е
извършена при противопоставяне на собственика. В последния случай вземането на гестора
е по чл. 59 от ЗЗД.
С решение № 219/04.02.2014 г. по т.д. № 871/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че
когато резултатът има веществен елемент и се е проявил в правната сфера на собственика на
имота, в който са извършени СМР, то имуществените последици ще се уредят по правилата
на водене на чужда работа без пълномощие, доколкото към момента на предприемане на
работата не е налице натоварване и задължаване, а намесата в чуждата правна сфера е
правомерна. В определените от законодателя случаи отговорността се ограничава до
необходимите и полезни разноски /чл. 61, ал. 1 от ЗЗД/, до обогатяването /чл. 61, ал. 2 от ЗЗД/
или чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД /чл.
61, ал. 3 ЗЗД/ или на договора за поръчка /чл. 62 от ЗЗД/. В решение № 89/17.08.2015 г. по т.д.
№ 770/2014 г. на ВКС, ТК, IІ т.о. и решение № 179/16.12.2016 г. по т.д. № 2235/2015 г. на
ВКС, ТК, I т.о., също е прието, че правилата за водене на чужда работа без пълномощие се
прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не съществуват договорни
отношения. Съгласно решение № 60 по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., извършеното в
повече от възложеното по реда на ЗОП, когато е предприето уместно и в полза на
възложителя, подлежи на възмездяване по реда на чл. 61 от ЗЗД. В този случай ответникът
дължи обезщетение само до размера на разходите на изпълнителя на извъндоговорните СМР
за материалите и труда, но не и за търговската печалба.
Отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането,
възстановяването и подобряването, както и с ползването на общите части на сградата се
уреждат на първо място от правилото на чл. 41 от ЗС, уреждащо задължението на всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е
взето решение от общото събрание.
Както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на
сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост
относно разноски да е съобразно с дела му в общите части. За да бъдат извършени т.н.
полезни разноски, законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание
на собствениците. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се
извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в
етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но това
решение на общото събрание има значение на правно основание на базата, на което следва
да бъде определен размера на възникналото парично задължение. Претенция за
разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната
собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа (гестор), действал не само в
полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е налице одобрение от лицето, в
чиито интерес е предприетата работа (предварително по решение на общото събрание или
последващо), отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 от ЗЗД. Ако подобренията са
извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.2
от ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната
собственост само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и
то само ако работата е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята
на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по
правилата на чл. 59 от ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл
Решение № 85 от 24.06.2014 г. постановено по гр.д. № 1157/2014 год. по описа на ВКС-ІІ г.о.
/
Съдът е разпределил доказателствената тежест по делото, като в тежест на ищеца е
възложено да установи при условията на пълно и главно доказване, че той и ответникът са
собственици на съответни самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна
собственост в каквото качество е сторил разходи в размер на 1170 лева за почистване на
общите части на сградата за процесния период, които са били одобрени с решение на
общото събрание, както и че припадащата се на ответника сума е в претендирания размер
3
съобразно дяловете му от общите части на сградата. В тежест на ответника бе възложено да
докаже погасяване на дълга, както и своите искания и възражения.
Между страните не е спорно, че са собственици в режим на етажна собственост на
всички самостоятелни обекти, заемащи цялата 11-етажна Административна сграда,
находяща се в гр. С......, като ищецът е собственик на първи, втори, трети, четвърти, пети,
шести, седми и осми етажи, както и на 72.7% идеални части от общите части на сградата, а
ответникът е собственик на девети, десети и единадесети етажи от същата сграда, както и на
27.3% идеални части от общите й части.
Не се спори, а и се установява от представените фактура и вносна бележка, че ищецът
извършил разходи за почистване на общите части от сградата в размер на 1170 лева без
ДДС.
При преценка за вида на разноските, извършени по отношение на сграда в режим на
етажна собственост следва да се изследва дали извършения разход на общите части на
сградата зависи от фактически проблем на конкретното състояние на общите части,
изначалния вид на сграда, нейното предназначение и обстоятелствата (причините),
наложили да бъде сторен един разход.
В т. 8, 9 и 12, § 1 от Допълнителните разпоредби от Закон за управление на етажната
собственост са дадени легални дефиниции на използваните в закона понятия "необходим
ремонт", "неотложен ремонт", "полезни разходи", които също са ориентиран за определяне
дали сторени разноските за общите части са необходими или полезни.
В т. 11, § 1 от ДР от ЗУЕС е дадена дефиниция на "разходи за управление и
поддържане", съставляващи разходите за консумативни материали, свързани с управлението,
за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както
и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
С оглед изложеното, съдът намира, че извършените от ищеца разноски ca
необходими, доколкото същите ca били наложителни, с оглед поддържането на състоянието
на общите части съгласно санитарно-хигиенните норми.
Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 67, ал.1, т.1 от Всички собственици,
ползватели, лица, които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях,
са длъжни да опазват, почистват и поддържат чистотата в имотите, дворовете, както и в
определените прилежащи площи по чл. 62, т. 2 от Наредбата.
В случая единият съсобственик е поел задължението за почистване на общите части
както в изпълнение на свой интерес така и в изпълнение на интереса на ответника, поради
което настоящият състав счита че са налице предпоставките за уважаване на исковете.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът на когото му се
следват 480 лева разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство с ДДС 480
лева разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и по 25 лева
държавна такса в двете производства.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че по отношение на „Г. 2006" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С....., представлявано от управителя Д. Г. Б., дължи на „Г.-07" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, представлявано от управителя Ж.
А. М., на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за сумата от 319.41 (триста и деветнадесет лева и
четиридесет и една стотинки) лева, представляваща припадащата се на „Г. 2006" ЕООД част
от заплатени от „Г.-07" ЕООД суми за почистване на общите части на Административна
сграда с адрес: гр. С......... (високо тяло), за периода 01.12.2023 год. - 31.12.2023 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2024 год. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 16.07.2024 г. по ч. гр. д. № 39888/2024 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
4
ОСЪЖДА „Г. 2006" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С....., представлявано от управителя Д. Г. Б., да заплати на „Г.-07" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С......, представлявано от управителя Ж. А. М., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 980 (деветстотин и осемдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски, от които 480 лева за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 480 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 25 лева
държавна такса в заповедното производство, и 25 лева държавна такса в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5