Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.11.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Весела
Станчева като разгледа
докладваното от
съдията търговско дело
№ 1082 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са искове с
правно основание чл. 61
ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищците „Л. БГ“ ЕООД и „С.“ ООД чрез процесуалните си представители – адв. С.О. и адв. З.О., твърдят за периода 01.11.2016 г. – 27.03.2017 г. да са изпълнили 222 бр. заявки на ответника С.О.за сервизна услуга въпреки, че към този период предходно сключен договор при условията на ЗОП бил прекратен поради изтекъл срок и за това обстоятелство ответникът бил изрично уведомен. Твърди се, че предходно договореният ред за отправяне на заявки, тяхното изпълнение и удостоверяване на резултата е съблюдаван и през процесния период. Писмено било потвърждавано и изпълнение на услугите само в случаите, когато за това е било необходима работа по оборудването, инсталирано в съответните сгради от лица, заемащи длъжности директор, помощник-директор . помощник-директор, завеждащ административна служба, зав.адм.техн.служба (ЗАТС), секретар или лиса, идентифицирани с фамилия и без указание за заеманата длъжност в поименно посочени институции. В останалите случаи поддръжката е осъществявана дистанционно чрез управляваната от ищците комплексна система за видеонаблюдение. Твърди се идентична ситуация да е възникнала и след изтичане на срока по договор № СО15-РД-55-727/19.11.2016 г. – ищците продължили да изпълняват задълженията си, а впоследствие бил сключен и нов договор. Водени от очакването да бъде сключен договор за следващ период с придавено обратно действие, каквато била и практиката и предвид значимите разходи за възстановяване нормалната дейност на комплексната система за видеонаблюдения след прекратяване на свързаността й и оперативната поддръжка, ищците продължили дейността и през процесния период. Твърдят също така за периода 01.11.2016 г. – 27.03.2017 г. според предлаганите на пазара за процесния период предоставените услуги да възлизат на 583 333,02 лв. С уточнителна молба (л. 1219 от делото) навеждат довод, че с оглед нормите на чл. 359 ал. 1 и чл. 129 ал. 1 ЗЗД вземането е неделимо и ответникът дължи да преведе сумата по сметка на гражданското дружество. Претендира се и законната лихва върху всяка от издадените фактури, считано от указаните в нея падежи в общ размер от 69449,04 лв. за периода от 11.03.2017 г. до 29.05.2018 г., включително.
В отговор по исковата молба от името на ответника процесуалният му представител – служител с юридическо образование Б.Л., оспорва твърдяното възлагане, както и работата да е била извършена и съответно приета от овластено за това лице.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалните представители на ищците поддържат предявените искове. Навежда довод, че спестявайки си необходимите разходи по извършване на работата – отстраняване на проблеми, осигуряване на свързаност и поддържане на два оперативни центъра, ответникът се е обогатил за сумата от 391617,65 лв. В писмени бележки застъпва теза, че следвайки предходно установена практика в отношенията между страните ищците извършили поетата работа, осигурявайки функционирането на системата за видеонаблюдене през процесния период. Развити са и съображения в писмени бележки.
От
името на ответника се оспорва да е доказана единичната стойност на извършените
услуги. Застъпена е теза,че ответникът не дължи абонамент при липса на договор,
а получаваните заявки не касаят всички обекти, обхванати от договора. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки отбелязва, че и след
прекратяване на договора ищците продължили да осигуряват свързаност на
системата, но фактурирали суми, изплащани периодично по прекратения договор.
Оспорва да е доказано извършвана профилактика на системата като счита за
недоказана цената на услугите оперативна поддръжка и осигуряване на свързаност.
Като
обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна
намира следното:
На
08.11.2016 г. в деловодството на ответника е депозирано писмено изявление от
името на ищците, че са загрижени за функционирането на изградената система след
изтичане на срока по предходно сключен между страните договор №
СО15-РД-55-727/19.11.2015 г. Изрично е посочено, че и след изтичане на срока –
31.10.2016 г., продължават да постъпват заявки за отстраняване на проблеми по
системата, предстои да бъдат извършени регулярни технически прегледи на
обектите, но въпреки проведените срещи липсва яснота дали ищците да продължават
да поддържат системата, съответно досежно условията и основанието за заплащане
на извършената работа. Адресати на писмото са служители при ответника.
За
продължаващи заявки до оперативен дежурен център и видеонаблюдение и указание,
че предоставянето на услугата не е прекъсвало се сочи и в писмо, депозирано в
деловодството на ответника на 09.12.2016 г. Адресат на писмото са служители на
ответника
На
15.02.2017 г. е депозирано ново писмо, адресирано до представляващия С.О.с
указание, че ищците поддържат комплексната система за видеонаблюдение и
осигуряват свързаност до 241 обекта без договор и без никакво заплащане.
Посочено е, че продължава и подаване заявки за отстраняване на възникнали
проблеми по системата, а натрупаните разходи за дейността превишават 350000 лв.
без ДДС.
На
08.03.2017 г. е депозирано писмено изявление, че за извършени дейности по оперативна поддръжка и осигуряване на
свързаност на комплексна система за видеонаблюдение са издадени три фактури
с указано да касаят месеците ноември, декември 2016 г., януари и февруари 2017
г.
На
07.04.2017 г. е депозирана и фактура с указание да касае стойността на
извършените дейности през месец март.
По делото не се спори, че през периода 01.11.2016 г. – 27.03.2017 г. – след изтичане на срока по договор, сключен при условията на Закона за обществените поръчки, ищците осигурили оперативна свързаност на система за видеонаблюдение.
От показанията на свид. Ц. – бивш служител в „Л.БГ“ ООД ,се установява, че през целия период на оперативно обслужване на системата за видеонаблюдение на С.О., включително след изтичане на договорения двугодишен срок, заявките за поддържане били подавани по утвърден образец по имейл от Столичен видеоцентър до имейл адрес, предназначен да приема заявки за сервизно обслужване. След отстраняване на заявения проблем създаваните документи в процеса на работа в това число и протокол за сервизна услуга, били сканирани и връщани на електронната поща, от която е получена заявката. Според създадената организация Столичен видеоцентър има достъп до всички училища като подавали заявка при констатирана загуба на сигнал. Решили да продължат да предоставят услугата, понеже и преди това се случвало да има дупки между договорите, както и приели, че спирането на работата и последващото й подновяване ще ангажира значителен ресурс да бъде проверено състоянието на оборудването във всеки обект и би довело до загуба на време.
Свид. С. сочи да е посещавал различни обекти и след като договорът бил изтекъл. При отиване на място свидетелят се свързвал с представител на съответното учебно заведение или детска градина. Практика било да търсят директора или някой друг от адмнистрацията. След осъществен тест за функционалност на системата на място лицата, с които комуникирали, подписвали протоколите за свършената работа. Столичен видеоцентър имали възможност непосредствено да наблюдават и да вадят записи при констатиран проблем. Свидетелят също знае, че по имейл на С.О.са предоставяли протокол, в което било описано извършеното с подпис на представител на обекта, ако отстраняването на проблема изисква посещение на място или едностранно подписан при дистанционно отстраняване на проблема.
Вещото лице при защита на заключението
му сочи, че изградената система осигурява консолидиране на информацията за
самостоятелни обекти. При определяне цената на услугата за всеки обект се
отчитат броя хардуерни устройства. Посочва също така, че няма пазарна цена за
конкретни сервизни услуги, а естеството им предполага абонаментна поддръжка.
Вещото лице определя като база за остойностяване на изследваната работа –
разходите за изграждане на център, набавяне на необходимото за функционирането
му оборудване, петгодишен експлоатационен цикъл и редукция на стойността след
изтичане на гаранцията. Приема за цена на услугата за поддръжка на отразените в
заявките и констативни протоколи обекти с включена свързаност на системата да
възлиза на 306871,02 лв.., а поддръжката на двата центъра за
видеонаблюдение за процесния период на
стойност 9411,87 лв. без ДДС.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД
Израз на свободата в рамките на
държавно-организирано общество е гарантираната възможност за правния субект да
идентифицира собствения си интерес и да определи подхода за реализацията му. В
контекста на оползотворяване на обществения потенциал и изграждане на
взаимоотношения, основани на взаимопомощ обаче законът зачита инициативността и
извършени действия, облагодетелстващи другиго. Уместно предприетата и добре
водена работа ангажира ползващия се от нея да възмезди предприелия я вместо
него (гестора) в зависимост от причината за предприемането й. В случая се
твърди да е вършена работа след като правоотношението между страните е
прекратено в очакване за последващото й възлагане и избягване на организационни
затруднения. Тези обстоятелства сочат на водене на чужда работа в собствен
интерес – чл. 61 ал. 2 ЗЗД. Мотивацията, основана на собствен интерес у гестора
ограничава отговорността на ползващия се до стойността на ползата, произтичаща
от свършената работа.
По
делото се установява, че през процесния период е търсено съдействие от ищците,
чието естество е идентично със задълженията му по прекратения договор СО15-РД-55-727/19.11.2015
г. Проявеният интерес от страна на ползвателите на услугата макар и да не са в
състояние непосредствено да ангажират ответника, сочи на реално съществувал
интерес. На електронната страница на С.О.е оповестена политика за осигуряване
на безопасна среда чрез видеонаблюдение и свързаност на обектите на общинска
собственост, в това число училища и детски градини с Оперативен дежурен център
и видеонаблюдение на С.О.. Отзоваването на сведената до знанието на ищците
нужда било то и от лица, неразполагащи с възможност да ангажират ответника, но ангажирани
с обезпечаване изпълнението на заявен от С.О.интерес, сочи на уместно
предприета чужда работа по смисъла на общия текст на чл. 61 ал. 1 ЗЗД, относимо
и към конкретно разглежданата частна хипотеза, регламентирана в следващата
алинея.
В
процеса не се спори, че за процесния период функционалността на поддържана от
ищците система за видеонаблюдение на територията на С.О.е осигурена. При тези
обстоятелства съдът приема за доказано, че работата е извършена. Функционирането
на системата очевидно постига желания от С.О.резултат, което определя работата и
като добре водена.
В случая обогатяването се свързва с твърдение
за спестени разходи от страна на ответника, необходими за постигане на получения
резултат. При положение, че ответникът не разполага със собствен ресурс за
осъществяване на тази дейност, а за постигане на желания от него резултат
ползва външни услуги, доказано се явява и твърдението за спестени разноски.
Следователно, искът е доказан в основанието си.
Съгласно
чл. 162 ГПК при установен в основанието му иск съдът е овластен да определи
размера на вземането и с помощта на вещо лице, когато преценката на подлежащите
на съобразяване обстоятелства изисква специални знания. След като ответникът се
е ползвал от осигурен от ищците резултат обогатяването му е равностойно на
необходимите средства за осигуряване функционалността на видеосистемата. Заявеното
от вещото лице К. в съдебно заседание на 29.05.2019 г. налага извод, че
престираната без възлагане услуга е комплексна. Изрично идентифицираните
относително самостоятелни дейности, но тясно свързани една с друга за да
осигурят желания резултат, логично обосновават и липсата на единична цена за
осъществените сервизни услуги. Макар и да не оценява конкретно поддръжката,
вещото лице еднозначно я определя като присъщ елемент от комплексната дейност. Предвид
липсващия пазар на идентифицираните в процеса обособени услуги от една страна и
неефективността, предпоставена от диференцирано им представяне от различни
доставчици от друга, съдът възприема за меродавна именно цената на абонаментната
услуга.
Вещото
лице определя като съответна на осъществената в случая дейност и обезпечена
свързаност на системата при обща цена от 306871,02 лв. Както изрично посочва
вещото лице естеството на комплексната дейност включва безусловно необходимата
свързаност. При тези обстоятелства необосновано се явява очакването за
кумулиране на цена, относима към част от осъществената комплексна дейност – само цената на услугата, осигуряваща
свързаност на системата. Освен, че комплексният характер на услугата
логично предпоставя по-нисък размер на всяка от включените в пакета технически
обособени услуги, възможността резултатът – експлоатация на налична система за
видеонаблюдение при осигурена свързаност и поддръжка, направени разходи в
по-висок размер, до което неизбежно водят допълнителни разходи при обезпечена вече свързаност, не съответства на
критерия добре водена работа.
Предвид
утвърдения от закона граница за определяне размера на отговорността –
обогатяването на ползващия се, без правно значение остава дали и какви
допълнителни финансови тежести е понесъл гесторът. От тази гледна точка и
фактът, че като регистрирани по ЗДДС лица дължат да начислят и ДДС върху
стойността на престираната услуга, не ги легитимира да я изискват от ответника.
При положение обаче, че не се установява ответникът да разполага с потенциал да
осъществи тази дейност, а напротив – ползва услуги от други лица за постигане
на желания резултат, еднозначно се налага извод за спестяване и на следващия се
ДДС.
Съдът
споделя довода на процесуалния представител на ищците, че действайки като
участници в гражданско дружество могат да претендират дължимото общо – чл. 129 ал.
1 вр. чл. 359 ал. 1 ЗЗД. Вътрешните отношения между съдружниците, обуславящи
неминуемо и разпределянето на разходи и печалба, не са предмет на изследване в
настоящия процес. Ето защо сумата следва да бъде присъдена общо. По изложените
съображения съдът приема за основателен и доказан предявения иск до сумата от
379539,46 лв. За разликата до пълния предявен размер искът за главницата следва
да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът
предвижда задължение за длъжника в облигационна връзка да изпълни точно
задължението си без да държи сметка за естеството на правоотношението, от което
произтича то. В тази връзка и предвижда изрично, че забавеното изпълнение
ангажира длъжника да изпълни ведно с обезщетение за забавата – чл. 79 ал. 1
предл. първо ЗЗД. По отношение на паричното задължение нормата на чл. 86 ЗЗД
установява необоримо предположение за възникнала вреда като определя и
механизъм за остойностяването й.
Установеното
правоотношение не обуславя конкретен момент за плащане. Поради тази причина и
кредиторът е в правото си да определи момента, обвързвайки длъжника. Липсата на
изпълнение в рамките на деня на очакваното изпълнение поставя длъжника в
забава.
Забавата
предполага яснота у длъжника за обстоятелствата, от които произтича
претендираното изпълнение. От тази гледна точка и поканата следва да отразява
фактите, с чието проявление кредиторът свързва своето право. Писмо вх. №
СОА16-ТД26—12901/2/15.02.2017 г. отговаря на тези критерии. Еднозначно е
посочено, че ищците осъществяват работа, идентифицирана от ответника като
значима за него без да им е била възлагана като е поискано и намиране на
решение заплащането й. Представените впоследствие фактури отразяват размера на очакваните
плащания и определят очаквания момент за изпълнение. Ето защо с изтичане на
указания срок или считано от деня, следващ отразения във всяка фактурите –
съответно 06.04.2017 г. и 05.05.2017 г. ответникът е изпаднал в забава.
Указаният падеж на паричното задължение във фактура № **********/09.02.2017 г.
– 12.03.2017 г. – 11.03.2017 г. е неприсъствен ден – събота, а указаният във
фактура № **********/10.02.2017 г. – 12.03.2017 г. е неприсъствен ден – неделя.
По силата на чл. 72 ал. 2 ЗЗД срокът за изпълнение изтича в първия следващ
присъствен ден – 13.03.2017 г. (понеделник). Ето защо и спрямо извършената
работа през месец ноември и декември 2016 г. и януари 2017 г. ответникът е
изпаднал в забава считано от 14.03.2017 г.
Абонаментния
подход за остойностяване на дейността лишава от значение конкретния обем
извършена работа в рамките на отделните месеци, поради което и при условията на
чл. 162 ГПК настоящият състав и при условията на чл. 162 ГПК възприема за
основа при определяне размера на законната лихва предложения от процесуалните
представители на ищците подход, но при съобразяване на съотношение 0,6506394
между претендиран и установен размер на задължението към всеки от указаните падежи.
Ето защо приема за основателен и доказан така предявения иск до сумата от 44975,52
лв., до която така предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата –
отхвърлен. Акцесорността на обезщетението за забава спрямо главницата определя
като неделимо и така предявеното самостоятелно от правна гледна точка вземане.
По искането за законна лихва
при условията на чл. 214 ГПК
Процесуалният закон установява специфичен подход при
утвърждаване на самостоятелното от правна гледна точка вземане за лихва,
формирано след датата на предявения иск за лихвоносна главница. Акцесорният
характер на вземането обезсмисля последващ съдебен процес, поради което и
почива на идеята за процесуална икономия. С оглед нормата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД отговорността
за обезвреда при забавено плащане отпада при пълното погасяване на главницата.
Ето защо съществуването на установеното в случая вземане както към датата на
предявяване на иска, така и към приключването на устните състезания препятства
възможността да бъде определено по размер. Периодът, за който е формиран
размерът на претендираната мораторна лихва според наречените от ищеца 4 бр. изчислителни листа за законна лихва
сумата е определена при включване и на деня на предявяване на исковата молба –
29.05.2018 г. Ето защо и законната лихва следва да бъде присъдена от следващия
ден – 30.05.2018 г. По силата на чл. 214 ал. 2 ГПК съдът дължи да установи и
обяви с решението си съществуването на вземането и да очертае периода, за който
се дължи. Размерът му подлежи на определяне във фазата на изпълнението
включително и от съдебния изпълнител в случай, че не бъде изпълнено доброволно.
По разноските
При
установения изход от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищеца
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове – заплатени
държавна такса, дължима общо в размер на 26111,28 лв. и депозит за вещо лице. Страната, която е направила разноските е
легитимирана и да бъде обезщетена. Ето защо и при определяне подлежащата на
възстановяване сума за „Л.Б.“ООД следва да бъде взета предвид сумата от
16347,70 лв. за държавна такса, а за „С.“ ООД – 9763,58 лв.
Настоящият състав приема, че предвид обезщетителния характер на отговорността за разноски в съдебния процес на приложение следва да намери общоутвърдената граница – на възмездяване подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от укоримото поведение. Израз на това правило именно е правомощието на съда да съобрази размера на договореното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на разглеждания спор. При все, че привличането на адвокат като гарантиращо ефективното упражняване правото на защита е присъщ за съдебното производство разход, размерът на възнаграждението пряко зависи от предпочитанието на страната към конкретен адвокат. Предмет на преценка в случая не е извършената от адвоката работа в рамките на договора за правна помощ и съдействие, а основанието за ангажиране на отговорност за възстановяване на вреда, пряко произтичаща от контролирана причина от самата страна. С други думи свободата на избор обуславя и понасяне на последиците от този избор.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение при предявения за защита интерес според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 9057,82 лв. Установява се, че всеки от ищците е сключил договор с отделен адвокат за отстояване на общия им интерес в съдебното производство. Без съмнение страната е свободна да прецени как най-добре да си осигури процесуална защита, включително и ангажирайки повече адвокати. По силата на чл. 78 ал. 1 ГПК обаче ответникът дължи да възстанови необходимите разноски за ангажиране на един адвокат. При тези обстоятелства настоящият състав приема за съответно на фактическата и правната сложност на делото е възнаграждение от 11000 лв. Заплатеното възнаграждение от всеки от ищците от по 10506 лв. формира общ размер на разхода за адвокатска защита от 21012 лв. Ето защо доказаният разход за всеки от ищците на това основание следва да бъде редуциран пропорционално на платената сума. По тези съображения съдът приема като съответно на критериите на чл. 78 ал. 5 ГПК.възнаграждение за всеки от ищците от по 5500 лв. Тази следва да бъде отчетена като разход за всеки от ищците при определяне на подлежащата на възстановяване част от разноските.
Ответникът
е защитаван от юрисконсулт и с оглед изрично признатата възможност на страна,
предпочела да осигури процесуалното си представителство чрез привлечен на
трудов договор юрист, с оглед фактическата и правна сложност на делото следва
да му бъде определено възнаграждение от 200 лв. Конкретният размер подлежи на
определяне съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София, ул. „********да заплати на „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК ********и адрес по делото: гр. София, ж.к. „********и на „С.“ ООД, ЕИК ********с адрес по делото: гр. София, бул. „д-********офис сграда СЕКТРОН/СОТ, както следва:
1.
1.
на основание чл.
61 ал. 2 ЗЗД сумата 379539,46
лв. – обезщетение
за водене на чужда работа без пълномощие дължима общо на ищците при условията
на чл. 129 ал. 1 вр. чл. 359 ал. 1 ЗЗД: обезпечаване функционирането на комплексна
система за видеонаблюдение за периода 01.11.2016 г. – 27.03.2017 г., ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК,
считано от 30.05.2018 г. до погасяване на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 203793,56 лв. – разлика до пълния предявен
размер;
2.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от
44975,52 лв. – законна лихва върху
сумата от 379539,46 лв., считано от деня, следващ падежа по всяка покана
за периода 14.03.2017
г. до 29.05.2019 г., дължима общо на ищците при условията на чл. 129 ал. 1 вр.
чл. 359 ал. 1 ЗЗД, включително като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 24473,52 лв. – разлика до пълния предявен размер и за периода 11-13.03.2017
г., включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.О., ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София, ул. „********да заплати на „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК ********и адрес по делото: гр. София, ж.к. „********сумата 14858,24 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.О., ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София, ул. „********да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ********с адрес по делото: гр. София, бул. „д-********офис сграда СЕКТРОН/СОТ сумата 9926,16 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК ********и адрес по делото: гр. София, ж.к. „********и „С.“ ООД, ЕИК ********с адрес по делото: гр. София, бул. „д-********офис сграда СЕКТРОН/СОТ да заплатят на С.О., ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София, ул. „********сумата 69,94 лв. – юрисконсултско възнаграждение за защита в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчване на препис, а в частта за разноските – при условията и по реда
на чл. 248 ГПК.
При
обжалване от страна на ищците дължимата държавна такса върху размера на
отхвърлените искове е 4565,34 лв.
При
обжалване от страна на ответника дължимата държавна такса върху размера на
уважените искове е 8490,30 лв.
СЪДИЯ: