РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Ямбол, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330100179 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД
гр.София, с която против ДГ „***“ гр.Я. е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК,
като се претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, а именно: сумата от 669, 01 лева – главница, представляваща стойността на
доставените плодове за месец декември 2018 год., ведно със законната лихва от 17.11.2022
год. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноските в исковото
и заповедното производство.
В исковата молба се посочва, че през м. декември 2018 год. ищцовото дружество е
доставило подробно описани плодове, за което е бил съставен приемо – предавателен
протокол , както и декларация от директора на детската градина. Въз основа на протокола
дружеството издало фактура от 21.12.2018 год. за исковата сума. Между страните не бил
сключван договор, поради което ищецът счита, че ответникът неоснователно се обогатил за
негова сметка и дължи да му върне онова, с което се обогатил до размера на обедняването,
т.к. преминаването на блага било без основание.
Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски за заповедното и
исковото производство.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. На първо място излага
изключително подробни съображения за недопустимост на иска, като счита, че не е
надлежна страна по спора. Т.к. вземането било частно държавно страна по делото следвало
да е ДФЗ. Искът следвало да е по чл. 55 ЗД, а не по чл. 59 ЗЗД. Бил сключен договор за
услуга от 02.11.2018 год. между ищеца и Дойчев МТВ ЕООД, с предмет извършване на
доставки по схема „***“ на учебни заведения по Приложение № 1- списък неразделна част
от договора. С писма от 07.10.2019 г. и 24.10.2019 год. до образователните институции на
територията на Област Я. ответникът бил уведомен от РУО на МОН за предстоящ
трансфер, както и че средствата следва да бъдат превеждани по сметка на фирмата „Дойчев-
МТВ“ЕООД. Ищецът не твърдял да е представил пред ДФЗ всички изискуеми документи,
1
напротив същият направил отказ от плащане, обективиран в уведомително писмо , че се
отказва от плащане по заявка № *** за м. декември 2018 год., в което са посочени и
учебните заведения по отношение на които се отказва да извърши доставка, в т.ч. и
ответника. Освен това не се твърдяло договорът от 02.11.2018 год. да е прекратен или
развален. Ето защо доставките на продукти в учебните заведения реално били извършени от
„Дойчев МТВ“ЕООД, а ищецът бил направил отказ от извършване на тяхната доставка и
финансиране. По изложени съображения и в резултат указания дадени от различни
държавни институции на 23.10.2019 год. ответникът извършил плащане към „Дойчев
МТВ“ЕООД за сумата от 12 887,00 лв. със средства от държавния бюджет, за което била
издадена фактура за периода ноември 2018 – март 2019 год. , съгласно двустранно подписан
протокол и въз основа решение на МС № *** год. Излагат се съображения и, че липсват
доказателства ответникът да се е обогатил с посочената от ищеца сума. Детската градина се
явявала трето лице, което не участвало в облигационната връзка между ищеца и третото
лице – помагач. На осн. чл. 193 ГПК се оспорва автентичността на положения подпис в
приемо- предавателния протокол в града „предал“, като се твърди, че той не е положен от
управителя М. Р.. Посочва се освен това, че не са извършени реални доставки на плодове в
училището от страна на ищеца, за което не били представен надлежни писмени
доказателства. Липсвали доказателства представената от ищеца фактура да е осчетоводена.
Освен това се прави възражение за погасяване на вземането по давност, т.к. плащането било
периодично – чл. 111, б.“в ЗЗД.
Иска се отхвърляне на претенцията, както и присъждане на разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва иска и
моли за отхвърлянето му.
Третото лице – помагач, редовно уведомено, не изпраща представител в с.з.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на
ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение за процесните суми. В предвидения в чл.
414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, поради
което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия
иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от приемо – предавателен протокол №1 за
приемане/предаване на продукти по схема „***“ и „***“ за доставени количества продукти
за м. декември 2018 год. , своевременно оспорен от ответника. Представена е и декларация
по чл. 18,ал.3,т.6 от Директора на учебното заведение , с която е декларирал, че
действително през м. декември 2018 год. са доставени процесните количества продукти,
както и броя на децата по чл. 8 в учебното заведение.
На 21.12.2018 год. ищцовото дружество е издало фактура № *** год., с получател
ответната ДГ „***“ с посочени продукти, единична и обща цена или 669, 01 лв. с ДДС.
Към отговора на исковата молба ответникът е приложил копие от Договор за услуга,
сключен на 02.11.2018 год. между ищеца и третото лице помагач, по силата на който на
последното е възложено да извърши услуга – „Извършване на доставка по схема
„***“/закупуване и подготовка на плодове и зеленчуци, организация на логистика,
съхранение , транспорт, обработка на документи и заявки за плащане и отчитане пред ДФЗ/
по Приложение № 1, в което под № 29 фигурира ответната детска градина.
Приети са още удостоверения за регистрация на транспортни средства, собственост
на „Дойчев- МТВ“ЕООД.
С Уведомително писмо изх. № *** год., до директора на ДФЗ е извършен отказ от
2
плащане по за заявените учебни заведения за м. декември 2018 год., сред които и ДГ „***“ .
С писмо Изх. № *** год., кмета на Община Я. и началника на РУО на МОН – Я. са
били уведомени, че на основание решение на МС, МОН ще извърши преводи по сметките
на образователните институции за суми посочени в приложението, с които да бъдат
заплатени доставените количества плодове през учебната 2018/2019 год.
С писмо на електронна поща РУО на МОН – Я. е било уведомено да информира
образователните институции, че следва да извършат плащания към „Дойчев – МТВ“ЕООД,
като посочените документи са постъпили при ответника.
Представено е и решение № *** год. на МС на Р България, както и приложение към
т.1.
Приет е и протокол от 29.03.2019 год. , с който управителя на „Дойчев – МТВ“ЕООД
е удостоверил доставените плодове по схема „***“ в периода декември 2018г.- март 2019 г.,
със съответните издадени търговски документи .
В подкрепа на твърдението си за извършено плащане ответникът е представил
платежно нареждане от 18.10.2019 год. за сумата от 3 680 лв. за плащане по Фактура № ***
год., с издател „Дойчев МТВ“ЕООД и с основание Решение на МС № *** год.; Реално
извършени доставки на плодове за периода седми декември 2018 – двадесет и трети март
2019 год., съгласно двустранно подписан протокол, също приложен по делото.
Представени са и търговски документи , в които подробно са описани доставките на
плодове в ответното ОУ за процесния период, в които ищецът е посочен като – заявител, а
третото – лице, като – доставчик.
Представени са от изп. Директор на ДФЗ- София заверени преписи изпратените с
придружително писмо вх. № *** г. писмени доказателства, както следва: заверени копия на
***
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение. В
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС се посочва, че
възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо други лица не
отнема възможността му да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо трети лица, по
отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили. Това означава, че чл. 59, а. 2 ЗЗД
следва да се тълкува като липса на друго средство за защита по отношение обаче на
конкретния ответник или ответници в исковия процес, а не изобщо липса на правно
средство за отстраняване на настъпилото неоснователно разместване на блага. Без значение
за иска по чл. 59,ал.1 от ЗЗД е това дали ищецът разполага с възможността да предяви
правата си с друг иск срещу друго лице, което не е страна в исковото производство за
неоснователно обогатяване/решение № 90/15.09.2020 год. по гр. дело № 3937/2019 год. на
ВКС, Решение № 272/17.10.2012 год. по гр. дело № 49/2012 год. на ВКС и др./.
С оглед на изложеното съдът преценява като неоснователни възраженията за
недопустимост на иска ,респ. за липса на пасивна процесуална легитимация, релевирани в
отговора на исковата молба.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи: 1/
имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване; 4/ липса на
3
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Т.е. за основателността на иска
ищецът следва да установи: обедняване /изразяващо се в намаляване на имуществото му/,
конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на
ответника, размер на обогатяването както и посоченото имуществено разместване да
произтича от един и същ факт или група от факти.
Горепосочените предпоставки не бяха установени в процеса.
Не се спори по делото и от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е одобрен изпълнител по схемата "***" за доставяне на пресни плодове и зеленчуци
по чл. 9 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци в учебните заведения, във вр. с чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП от
изп. директор на ДФЗ за учебната година 2018/2019 г. Ползвател по схемата е ДГ „***“ –
гр. Я.. Тези факти са безспорни между страните. Съгласно чл. 18 от Наредбата одобрените
заявители по схемите "***" и "***" подават в ОД на ДФЗ по тяхното седалище заявки за
плащане - на хартиен и електронен носител, от 1-во до 10-о число на месеца, следващ
отчетния период. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти
в учебните заведения - Схема "***" и Схема"***", въз основа на извършените проверки по,
ал. 1, ДФЗ одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което
уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна
разписка, като уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да
бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на АПК.
Горното налага извода, че получените доставки ответникът е получил въз основа
възникнало облигационно правоотношение по договор в полза на трето лице за доставка и
продажба на плодове със страни – ищцовото дружество -изпълнител и ДФ"З"- възложител и
ползвател ответното ОУ, правата и задълженията по който се уреждат съобразно специална
нормативна уредба - Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне
на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "***" и
Схема "***". Финансирането по посочените схеми е осигурено от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието и от държавния бюджет, съобразно чл. 2 от Наредбата, като
липсва каквото и да е задължение от страна на учебните заведения участващи по схемите за
плащане на средства за доставените плодове и млечни продукти.
Установената облигационна връзка по процесните доставки изключва възможността
доставчикът да претендира заплащане на стоката по реда на неоснователното обогатяване,
предвид съществуването на основание в отношенията между страните.
На следващо място не може да се приеме, че с извършените доставки, ответникът се е
обогатил, тъй като доставените плодове не са преминали в неговия патримониум и не са
станали част от имуществото му. Получените плодове не са придобити от юридическото
лице (чл. 29, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование), а от
посещаващите детското заведение деца, за които са предназначени и които са
бенефициерите по тези доставки, съгласно чл. 1, чл. 8 и чл. 12 от Наредбата. Ответното
основно училище има задължения единствено относно приемането и проверката на
продуктите, които се доставят по схемите, чрез съставяне на приемателно-предавателен
протокол съгласно приложение № 1 към Наредбата, както и задължения по съпътстващите
дейности, вкл. и по раздаването на продуктите на децата- чл. 4,ал.5 от Наредбата. Не е
налице и спестяване разходи на детската градина, тъй като извън нормативно
регламентираната схема "***" тя няма задължение да осигурява на посещаващите я деца
плодове, още по-малко със свои средства (според чл. 9, ал. 8 от Наредбата, плодовете по
Схема "***" се предоставят в деня на доставката отделно от основните хранения).
Освен горното в случая не може да бъде прието за безспорно установено и
обедняване в патримониума на ответника. По делото са налице противоречиви писмени
4
доказателства относно това кой действително е извършил доставките на посочените плодове
– ищецът или „Дойчев- МТВ“ЕООД, въз основа на сключения между тях договор за услуга.
С оглед на всичко изложено по-горе иска като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърляне на заявената претенция, то и разноски в полза на ищеца не
следва да бъдат присъждани за заповедното производство.Ответникът, на основание чл.
78,ал.3 от ГПК има право на разноски в пълен размер за настоящата инстанция, а именно –
400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от «Ню Проджектс Консулт»ЕООД,
ЕИК *** против ДГ „***“ - гр. Я., ЕИК *** иск да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС, а и именно – 669, 01 лв. – главница, в едно със законната лихва от 17.11.2022 год. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ню Проджектс Консулт»ЕООД, ЕИК *** да заплати на ДГ „***“ - гр.
Я., ЕИК *** сумата от 400 лв. - разноски за настоящото производство.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице „Дойчев – МТВ“
ЕООД, ЕИК *** , като помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5