Решение по дело №77/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. К. от [населено място] против Решение № 20 от 17.12.2024 г. по АНД № 20242320200081/2024 г. на Районен съд – Тополовград. Със съдебния акт ТРС потвърдил Наказателно постановление (НП) № 24-0358-000097 от 30.07.2024 г. на Началник РУ - Тополовград ОДМВР – Хасково, в частта, в която на касатора са наложени „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП (т. 1 от НП) и „глоба” в размер на 500 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП (т. 3 от НП).

Претендира се отмяната на решението на Районен съд – Тополовград по съображения за противоречието му с материалния закон и необоснованост. Твърди се несъответствие на формулировката на вмененото нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като в НП се сочи, че нарушението се изразява в отказ да се предадат документите на органите за контрол при осъществената от тях проверка, а текстът на закона визира задължението на водача да спре по описания в нормата начин след подаден сигнал за спиране от контролните органи. Досежно описаното в т. 3 от НП нарушение се оспорват изводите на наказващия орган, възприети и в съдебното решение за наличие на опасна неизправност на автомобила, обусловила налагането на най-тежката санкция. Твърди се, че липсват мотиви в тази насока, респ. липсва правна квалификация на нарушението. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт, ведно с потвърденото с него НП. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание касаторът П. В. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представена по делото молба жалбата и искането за отмяна се поддържат, като е заявена и претенция за разноски пред двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата. Молбата е придружена и с писмена защита с развити подробни съображения по съществото на спора.

Ответникът по касацията – Началникът на РУ – Тополовград към ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, поради което иска съдът да го остави в сила.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 20 от 17.12.2024 г. по АНД № 20242320200081/2024 г. на Районен съд – Тополовград, с което е потвърдено НП № 24-0358-000097 от 30.07.2024 г. на Началник РУ - Тополовград ОДМВР – Хасково, в частта, в която на П. В. К. от [населено място] са наложени „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП (т. 1 от НП) и „глоба” в размер на 500 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП (т. 3 от НП).

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 15.07.2024 г. в 13:50 часа двама полицейски служители се движили с патрулната кола в посока от с. Устрем към с. Радовец във връзка с планова полицейска проверка за наличие на мигранти; движейки се по път III-761 в посока с. Устрем, с. Княжево, с. Радовец и с. Маточина, водещ към границата с Република Турция, установили, че управляваният от К. автомобил криволичел по пътното платно и бил видимо натоварен. При подаден сигнал със стоп-палка автомобилът отбил вдясно на платното, като при опит за осъществяване на проверка, от колата изскочили и побягнали множество лица (мигранти), а водачът осъществил рязка маневра назад, след което превключил на скорост и потеглил към полицейския автомобил, спрян срещу него. В тази връзка било отправено устно разпореждане от един от служителите и К. спрял и след като било установено от полицая, че е без поставен обезопасителен колан, били изискани документи за проверка. При проверката било установено, че автомобилът не е преминал технически преглед. Въз основа на полицейското разпореждане установените на място лица, включително и водачът на МПС, били откарани в сградата на РУ - Тополовград, където са продължили всички действия по документиране на нарушенията и съставяне на съответните документи. Именно пред сградата на РУ - Тополовград двамата полицейски служители проверили гумите на автомобила, като са ги измерили с грайфомер и установили, че те са с дълбочина на грайферите 1 мм, много по-малко от минималните изисквания по закон. В сградата на РУ - Тополовград бил съставен АУАН № 41684 от 15.07.2024 г. против водача П. В. К. за това, че е управлявал лек автомобил собственост на друго лице от [населено място], като е осуетил извършването на проверка от органите за контрол потегляйки рязко назад без да се съобразява, че зад него има лице с неустановена самоличност, с което създал опасност за тях, след което потеглил рязко напред, заобикаляйки служебния патрулен автомобил и след това спрял, както и за това, че не използва обезопасителен колан и управлява с опасна техническа неизправност на двете задни гуми с дълбочина на протектора 1 мм., измерена с грайфомер. В АУАН е записано, че са нарушени разпоредбата на чл. 103, чл.137а ал. 1, чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Актът е надлежно връчен на нарушителя, като същият не е направил възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП № 24-0358-000097 от 30.07.2024 г. от Началника на РУ – Тополовград, (също надлежно връчено), с което на касатора са наложени три наказания, а именно: 1. „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. З от ЗДвП; 2. „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП; 3. „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. З от ЗДвП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел, че от обективна и субективна страна П. К. е осъществил нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като в хода на производството не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила; издаденото НП в частта, в която се обжалва, е напълно законосъобразно, обосновано и мотивирано.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства правилно е прието от съда, че в административнонаказателното производство по установяване на процесното административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.

Неоснователно е възражението за липса на посочена правна квалификация предвид разминаването в НП на описаното като отказ да се предадат документите на органите за контрол при осъществената от тях проверка нарушение с текста на посочената за нарушена норма на чл. 103 от ЗДвП, регламентираща задължението на водача да спре по описания в нормата начин след подаден сигнал за спиране от контролните органи. Не налице нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, доколкото е ясно посочено, че се касае за осуетяване на извършваната полицейска проверка и определеното наказание съответства на разписаното в посочената в НП санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, въз основа на която е наложено наказанието. От доказателствата по делото категорично се установява, че при връчването на АУАН и на НП възражения в тази насока не са направени от жалбоподателя, липсват и доказателствени искания в развилите се съдебни производства от негова страна с цел оборване на констатациите на контролните органи. Не е нарушено правото му на защита, тъй като недвусмислено и безпротиворечиво става ясно от текста и на АУАН, и на НП за какво точно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Административнонаказващият орган е установил безспорно описаното в т. 1 от НП нарушение, както правилно е приел възивният съд. Действително, по делото категорично се установява, че на 15.07.2024 г. около 13:50 часа касаторът първоначално се е подчинил на подадения от полицейските служители сигнал за спиране на автомобила, отбивайки вдясно на пътното платно, по което се е движел, но впоследствие при опит да бъде установен контакт с него същият е извършил резки маневри назад и напред, като по този начин е създал опасност за живота и здравето не само на полицейските служители, но и на всички намиращи се на мястото лица (мигранти без установена самоличност). В този смисъл, както правилно е посочено и в мотивите на първоинсатницонното решение, именно с предприемането на това последващо движение и застрашаване живота на множество лица касаторът не е изпълнил указанията на полицейския служител и не би могло да се приеме, че е налице трайно и плавно спиране от негова страна с оглед изпълнение на полицейските разпореждания, както изисква текстът на чл. 103 от ЗДвП, като това поведение действително е опит от страна на К. да осуети извършването на проверка от органите за контрол. Без значение в случая е обстоятелството дали в последствие след устното разпореждане на полицейския служител проверката все пак е била осъществена. При това положение единствено верният извод в случая е за неизпълнение от страна на П. К. на указанията на полицейския служител за трайно и плавно спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП и за осуетяване извършването на съответната полицейска проверка от контролните органи. Нарушението е описано точно и ясно с посочване на дата и място на извършване и с подробно описание на обстоятелства, при които е осъществено, както и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл обоснован е изводът на въззивния съд за правилно и законосъобразно ангажирана отговорност на касатора с налагане на предвидените в санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. З от ЗДвП наказания, където е регламентирано алтернативно осуетяването на проверката по какъвто и да е начин, т.е. достатъчно е да е налице осуетяване на проверката, каквото обстоятелство безспорно в случая е установено - чрез неизпълнение на първоначалните разпореждания на контролните органи с подаването на сигнал за спиране (водачът е предприел рязко придвижване на автомобила, създавайки опасност за множество лица), действително е осъществен описаният фактически състав на посочената санкционна норма, като наложените наказания съответстват на разписаното в нея по вид и размер.

Следва да бъде споделено и становището на ТРС, че безпротиворечиво и категорично е установено и извършеното от К. нарушение по т. 3 от НП, касаещо констатирани опасни неизправности по управлявания от него автомобил. От доказателствата по делото безспорно се установява, че дълбочината на протектора на гумите не е била в съответствие с изискванията на относимата наредба, посочена в АУАН и в НП. Това нарушение също е описано точно и ясно и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Неоснователно е възражението в жалбата, че установената от полицейските служители неизправност не следва да се квалифицира като опасна – от показанията на полицейския служител, присъствал при съставянето на АУАН и свидетел на нарушението, (на които въззивният съд правилно е дал вяра като съответстващи на останалите доказателства по делото), недвусмислено се установява, че състоянието на гумите на автомобила е било толкова влошено, че целостта им е била засегната и самите те са били напукани и много стари, а управлението на автомобила е било в изключително горещо време и асфалтът, по който се е движило МПС - то, е бил силно нагрят. Всички тези обстоятелства обуславят и дават основание да се приеме, че установената техническа неизправност (недостатъчната дълбочина на грайфера на гумите) действително е била опасна по смисъла на относимата наредба, цитирана в съставения АУАН и в издаденото НП. Наред с това, налице е и друго обстоятелство, обуславящо опасността от констатираната техническа неизправност, а именно претовареността на управлявания от водача автомобил – и в багажника, и в самия автомобил е имало много на брой пътници (нелегални мигранти), което е многократно над установения и допустим брой пътници за лек автомобил. В този смисъл напълно обоснована и правилна е преценката на АНО за приложимост в случая на общата санкционна норма, а не на специалната такава (чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП), касаеща само износените гуми на автомобила.

При липса на допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство съществени нарушения на процесуалните правила и след безспорната доказаност на съставомерността на вменените нарушения по т. 1 и т. 3 от НП, правилно ТРС е приел, че отговорността на П. К. е законосъобразно ангажирана и издаденото против него НП следва да бъде потвърдено.

В заключение касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Актът на решаващия съд е валиден, допустим и съобразен с материалния закон и като такъв следва да бъде оставен в сила, а подадената касационна жалба против него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора претенциите за разноски в двете съдебни производства от страна на процесуалния представител на касатора се явяват неоснователни. Предвид липсата на искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, Административен съд - Ямбол, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 17.12.2024 г. по АНД № 20242320200081/2024 г. на Районен съд – Тополовград.

Решението е окончателно.