РЕШЕНИЕ
№ 756
Хасково, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на
седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260701314 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ООД Трабзон
улусларарасъ наклииат [населено място] срещу Решение №254 от 12.10.2023г.,
постановено по анд №550 по описа за 2023г. на Районен съд Хасково. Твърди се,
че решението е неправилно. Налице били касационните основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК. Актът за установяване на административно нарушение бил
съставен от териториално некомпетентен орган. С оглед това, че в конкретния
случай дължимото действие от страна на дружеството следвало да се осъществи по
седалището на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, което било в , се
счита, че Инспекция по труда Хасково не е компетентна да осъществи контрол по
спазване на трудовото законодателство на територията на [населено място]. Това
било възможно единствено при налична заповед на Директора на ГИТ, каквато не
била налице по делото. Наказателното постановление също било издадено от
териториално некомпетентен орган. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение
и на потвърденото с него НП, както и присъждане разноски за две съдебни
инстанции. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирани от
ответника разноски.
В писмена молба се твърди, че районният съд не
обсъдил възраженията за некомпетентност. Също така, от страна на
административнонаказващия орган било допуснато нарушение на чл.34 от ЗАНН, като
приел, че нарушението било извършено на 18.10.2022г. и установено при проверка
на документи на 08.02.2023г., която се осъществила чрез поискване с призовка от
31.03.2023г. С тази призовка от управителя на дружеството не били изискани
доказателства за изпълнение на задължението по чл.10, ал.1 от ЗМТМ, поради
което не ставало ясно как точно на тази дата АНО установил нарушението. От
протокол за извършена проверка ставало ясно, че служители на ДИТ Хасково на два
пъти, на 08.02.2023г. и 27.02.2023г., извършили проверка по документи на
дружеството, както и че при направена справка в Информационната система на ИА
ГИТ се установило, че към момента на представяне на документи в ДИТ Хасково не
били постъпили уведомления от дружеството, в качеството му на работодател, за
действително започване на работа на граждани на трета държава. Именно
извършването на справката бил моментът на установяване на нарушението. От
данните по делото обаче не ставало ясно кога била извършена тази справка.
Същата се осъществила в по-късен от проверката момент, който не бил ясен, както
и не било ясно защо АНО приемал, че нарушението било установено на
08.02.2023г., след като справката, от която било видно неподаването на
информация до ГИТ била извършена едва след проверката, извършена от страна на
органи на ДИТ Хасково. Освен това липсвали доказателства за това, че проверката
по документи била извършена именно на 08.02.2023г., като по делото бил
представен единствено протокол от 06.03.2023г., а и било налице твърдение за
извършване на проверка на 27.02.2023г. С изпратената до дружеството призовка
било изискано явяване на 06.02.2023г., което също не било обвързано с датата
08.02.2023г. Непонятно било защо АНО веднъж приел, че установил нарушение на
чл.10 от ЗТМТМ при проверка на документи на 08.02.2023г., и втори път, че
установил това нарушение при проверка в информационната система на ГИТ. От
страна на съда било допуснато нарушение на чл.13, чл.107, ал.2 от НПК. По
аргумент от чл.107, ал.3-5 НПК, той бил длъжен да изясни всички релевантни
факти и обстоятелства по случая обективно, всестранно и пълно, като
неспазването на тези правила представлявало съществено процесуално нарушение.
Съдът не събрал информацията както за точната дата на установяване на
нарушението, така и за това дали действително от страна на дружеството не било
подадено писмено уведомление до ИА ГИТ. Така, съдебното решение било
постановено при неизяснена фактическа обстановка и празноти в доказателствения
материал. Неясно било дали проверяваното лице изпълнило предписанието, дадено с
протокол за извършена проверка от 06.03.2023г., и дали това било сторено в
предоставения му срок. От представеното пред касационната инстанция
доказателство било видно, че предписанието било изпълнено. Налице била
хипотезата на чл.415в от КТ, доколкото нарушението било отстранено веднага след
установяването му и не произлезли вредни последици за работници и служители.
Въпреки наличието на случай по чл.415в от КТ, АНО не приложил тази норма, а санкционирал
нарушителя по реда на чл.78, ал.1 и чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, като му наложил
прекомерна санкция в размер на 1500 лева, вместо в размер на от 100 до 300 лева
за явно маловажно нарушение. Поради последното НП се явявало и издадено в
нарушение на чл.28 от ЗАНН и чл.415в КТ.
Ответната страна – Директор на Дирекция
Инспекция по труда Хасково, в писмена молба-становище развива съображения по
същество на спора. Счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на
юрк.възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
пълномощника на жалбоподателя.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково
потвърдил Наказателно постановление №26-2300049 от 29.05.2023г., издадено от
Директора на Дирекция Инспекция по труда Хасково, с което за нарушение по
чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на
основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ на ООД Трабзон
улусларарасъ наклииат - [населено място], е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за това, че не изпълнило задължението си по чл.10, ал.1 от
ЗТМТМ да уведоми писмено ИА ГИТ в 7-дневен срок от датата на действителното
започване на работа на гражданина на трета държава – А. Ч., гражданин на
Р.[държава].
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН бил съставен от компетентен орган и отговарял на
чл.42 и чл.40 от ЗАНН. Доколкото в случая уведомлението следвало да се подаде
до ИА ГИТ и с оглед това, че местонахождението на дружеството било на
територията на ДИТ Хасково, явяваща се част от структурното деление на ИА ГИТ,
правилно, с оглед нормите на чл.67, ал.2, чл.79, ал.1, чл.7, ал.1, чл.16, ал.1,
чл.21, ал.1 и ал.4 и чл.23, ал.1 от ЗТМТМ, проверката била извършена от
контролен орган от ДИТ Хасково, като в тази връзка правилно АУАН бил съставен
от свидетеля К. – гл.инспектор в тази Дирекция и съответно контролен орган по
ЗТМТМ. НП също било издадено компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
предвид представената Заповед №3-08524.01.2023г. за оправомощаване на
наказващият орган. Спазени били формата и редът за издаването му, а по
съдържание отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Не били налице
съществени процесуални нарушения, водещи на извод за отмяна на НП на това основание.
От материална страна съдът приел, че обстоятелствата, изложени в акта и НП, се
установявали по недвусмислен и категоричен начин от доказателствата по делото.
Доказано било, че на 10.10.2022г. ООД Трабзон улусларарасъ наклииат наело на
работа - чрез Трудов договор № 84, сключен на 10.10.2022г., А. Ч. на длъжността
шофьор товарен автомобил (международни превози) и това било удостоверено с
подписи на работника и представляващия дружеството. Този факт се потвърждавал и
от представените заповед от 10.10.2022г. на управителя на дружеството, таблица
за отчитане явяването и неявяването на работа през м.10.2022г. и платежната
ведомост за м.10.2022г. Безспорно от свидетелските показания се установявало и
че до 17.10.2022г. – вкл., дружеството-жалбоподател не е подало в 7-дневен срок
уведомление по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ за действително започване на
работа на посоченото физическо лице и това не се оспорвало от наказаното
дружество. Всичко това обосновавало извода за наличието на извършено нарушение
по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, така както приел наказващият орган. Правилно
нарушението било правно квалифицирано, като правилно била приложена и
съответната санкционна разпоредба, а индивидуализацията на санкцията била
съобразена в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно.
При провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, съдържат всички необходими
реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са
посочени, както и е посочено в какво се изразява нарушението, нарушените
разпоредби и обстоятелствата по извършването му.
Посочената за нарушена материалноправна
разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ предвижда
задължение за работодателя в 7-дневен срок, считано от датата на действителното
започване на работа на гражданин на трета държава, да уведоми за това писмено
Изпълнителна агенция Главна дирекция на труда. В настоящия случай няма спор
относно фактите - не се установява уведомяване в регламентирания в закона срок
или непосредствено след изтичането му. Не е било спорно по делото и датата на
действителното започване на работа на А. Ч. – [държава], а това е 10.10.2022г.
Жалбоподателят не оспорва факта, че в срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ не
е уведомил ИА ГИТ или съответното териториално поделение на Агенцията.
Доколкото гражданинът на третата държава е започнал работа на 10.10.2022г., то
срокът за депозиране на уведомлението е изтекъл на 17.10.2022г., поради което
нарушението се явява осъществено в първия ден след изтичането на този срок, а
именно – 18.10.2022г.
Неоснователни са доводите на касатора за липса
на компетентност от страна на актосъставителя и административнонаказващия
орган. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗМТМТ
нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от държавните
контролни органи, като специализираната контролна дейност се осъществява от
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда към Министъра на труда и
социалната политика – чл.67, ал.2 от ЗМТМТ. В Устройствения правилник на ИА ГИТ
е предвидено, че при изпълнение и по повод на изпълнение на служебните си
задължения служителите в ТД ИТ притежават компетентост на контролен орган в
териториалния обхват на съответната дирекция – чл.21, като в тази връзка и на
основание чл.23, ал.1, т.3 от УП контролният орган съставя актове за
установяване на административни нарушения и образува административнонаказателно
производство. Поради изложеното и като не се оспорва посоченото качество на
актосъставителя като инспектор, то при извършената проверка на дружеството,
няма допуснати нарушения при съставянето на АУАН. Отговорността за деяние,
осъществено във формата на бездействие, възниква там, където е трябвало да се
извърши дължимото действие, а доколкото действието по подаване на уведомление
по чл.10, ал.1 от ЗМТМТ приключва с депозирането му писмено пред ИА ГИТ, то
съдът намира, че мястото на нарушението е правилно определено - [населено
място], където се намира съответната компетентна териториална дирекция – ДИТ
Хасково. Още повече, че в предвидената от ГИТ бланка по чл.10, ал.1 от ЗМТМТ е
посочено като начини за подаването ѝ – електронно през е-портал и ССЕВ или до
съответната Д ИТ на територията на която се намира адресът на месторабота на
работника, гражданин на трета държава /по куриер, чрез БП, на ел.поща или на
място в съответната дирекция/. В случая за правилното разрешаване на спора е
без значение подаденото уведомление на 20.03.2023г., т.е. след образуване на
административнонаказателното производство, но именно от същото се установява и
че е подадено до Директор Д ИТ Хасково. По отношение на доводите за липса на
компетентност от административнонаказващия орган следва да бъде отчетена
представената пред въззивната инстанция Заповед №З-0085/24.01.2023г., с която
Изпълнителен Директор на ГИТ оправомощава директорите на териториалните Д ИТ с
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ
във връзка с издаването на НП по АУАН, съставени по ЗТМТМ от служители на
съответната териториална Д ИТ, която е била обсъдена от РС Хасково при
постановяването на обжалваното решение.
Като не е извършило своевременно уведомяване
по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ,
а подадено уведомление е след изтичане на значително време след определения в
закона срок, дружеството е осъществило нарушението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, а
обжалваното решение на Хасковски РС като правилно следва да се остави в сила.
С оглед крайния извод за неоснователност на
касационната жалба на ответната страна следва да се присъдят разноски за
юрк.възнаграждение, определено съобразно чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева.
На основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №254 от 12.10.2023г.,
постановено по анд №550 по описа за 2023г. на Районен съд Хасково, с което е
потвърдено Наказателно постановление №26-2300049 от 29.05.2023г., издадено от
Директора на Дирекция Инспекция по труда Хасково, за нарушение на ООД Трабзон
улусларарасъ наклииат - [населено място] по чл.10, ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност и на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.78, ал.1
от ЗТМТМ е определена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА ООД Трабзон улусларарасъ наклииат
[населено място], [ЕИК], да заплати на Дирекция Инспекция по труда Хасково
направените разноски в размер на 80,00 лева.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |