РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Кюстендил, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101450 по описа за 2022 година
Делото е образувано по подадена искова молба с вх. №6904/03.08.2022г.
от „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К.,
срещу Г. А. К., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „М.“ №*.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч.
гр. д. № 343/2022 г. на КРС, продължение на което е и настоящото исковво
производство.
Сочи се, че К. сключила с оператора Договор за мобилни услуги от
24.10.2019 г. с предпочетен номер ***************, а на същата дата – и
договор за лизинг за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Brown на
преференциална цена.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по сочените споразумения,
поради което и същите били еднократно прекратени на 03.03.2020 г. на осн. т.
19б от ОУ. Поради соченото неизпълнение, към 05.03.2020 г. К. имала
неизпълнени задължения за предходни години, представляващи предоставени
услуги в размер на 182, 98 лв., формирани, както следва:
107, 34 лв., дължими за период 24.10.2019 г. – 04.11.2019 г., от които 13,
59 лв. задължение за вноска по договор за лизинг от 24.10.2019 г. за
устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Brown; 93,75 лв. задължение за
1
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 24.10.2019 г. с
предпочетен номер *************;
31, 10 лв., дължими за период 05.11.2019 г. – 04.12.2019 г., от които 13,
59 лв. задължение за вноска по договор за лизинг от 24.10.2019 г. за
устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Brown; 3, 49 лв. задължение за
активирана от длъжника застраховка към договор за мобилни услуги от
24.10.2019 г. с предпочетен номер **************; 14, 02 лв. –
задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
24.10.2019 г. с предпочетен номер *************;
31,07 лв., дължими за период 05.12.2019г. – 04.01.2020г., от които 13,59
лв. задължение за вноска по договор за лизинг от 24.10.2019г. за
устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Brown; 3,49 лв. задължение за
активирана от длъжника застраховка към договор за мобилни услуги от
24.10.2019г. с предпочетен номер ****************; 13,99 лв. –
задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
24.10.2019г. с предпочетен номер ****************;
13,47 лв., дължими за периода 05.01.2020г. – 04.02.2020г., от които:
13,59 лв. - задължение за вноска по договор за лизинг от 24.10.2019г. за
устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Brown.
Наред с това длъжникът имал и незаплатени задължения за лизингови
вноски за периода 05.02.2020г. – 04.03.2020г. на стойност 271,80 лв., от
които: цялата сума по договор за лизинг от 24.10.2019г. за гореупоменатото
устройство.
Тези задължения на Г. К. били обединени във фактура №
**********/05.03.2020 г. за клиентски номер *************.
Ищецът излага подробни теоретични съображения досежно
законосъобразността на начислената и включена в общото задължение на
ответника сума, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на
услуга.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде признато за установено спрямо Г. А. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. К., ул. „М.“ № **, че към нея съществува изискуемо вземане на
ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6
/предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, в общ размер на
543, 01 лв. /петстотин четиридесет и един лева и една стотинка/лв., от които:
1. 182,98 лв. – задължение за предходен период – 24.10.2019г. –
04.02.2020г.;
2. 271,80лв. - дължими лизингови плащания за периода 05.02.2020г. –
04.03.2020г. – цялата цена по договор за лизинг от 24.10.2019г. за
2
устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Brown;
3. 88,23 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани,
както следва:
49,27 лв. – представляваща три стандартни месечни такси по договор за
мобилни услуги от 24.10.2019г. с предпочетен номер 359897230495;
38,96 лв. – представляваща разликата между цената на устройство
HUAWEI Y5 2019 Dual Brown без абонамент и преференциалната цена
по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство,
при сключване на абонаментния план,
4. Ведно със законната лихва върху сумата от 543,01 лв., считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
и настоящото производства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. И., е депозирал писмен отговор. Сочи на допустимост, но
неоснователност на заявената претенция. Прави възражения за погасяване
вземането за заплащане на лихва, доколкото същото се погасява с 3-годишна
погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, чрез нарочна
молба в този смисъл, а особеният представител на ответника оспорва
исковете по съображения в отговора.
Районен съд - Кюстендил, след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения в заповедното производство Договор за
мобилни услуги от 24.10.2019 г. между страните по спора, то К. се задължила
по договор за мобилни услуги за период от 24 месеца - т.е. до 24.10.2021 г. с
първоначална такса 13, 99 лв., а след първоначалния срок на договора - по 16,
99 лв. месечна такса. На същата дата – 24.10.2019 г. е сключен договор за
лизинг между същите страни, по силата на който на ответницата бил
предоставен мобилен апарат марка „Huawei“ модел „Y5 2019 dual brown”,
като ответницата следвало да заплати 23 месечни вноски всяка в размер на 13,
59 лв. Приложена към делото е извлечение за ценова листа от 24.10.2019 г.,
декларация от К., че е получила екземпляр от общите условия към договора.
Представена е фактура №********** за периода 05.02.2020 г. до 04.03.2020 г.
3
за сумата от 543, 01 лв. Представени са четири броя фактури, издадени от
ищцовото дружество съответно за сумите: 107, 34 лв.; 138, 44 лв.; 169, 51 лв.
и 182, 98 лв. налице са и общи условия – л.11-19 от делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорна с оглед
представените по делото писмени доказателства.
Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна
страна:
По допустимостта на исковете:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко
обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от
обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник,
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост,
за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената
идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са
предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че
са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
По основателността на исковете:
Основателността на предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за установяване задължението на ответника
да заплати стойността на месечни абонаментни такси за потребени
далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на
което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил
падеж на това задължение и неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът носи доказателствената
тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от
правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното
облигационно задължение и изпълнен фактически състав. Задълженото лице
носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на
договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в
този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.
Представените и подписани от страните по делото договори за мобилни
услуги установяват юридически факти, породили облигационните
правоотношения между същите. Правоотношенията са срочни, поради което
4
и за процесния период страните са се намирали в договорна обвързаност.
Съглашенията включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на предоставените и използвани услуги. Видно от положения от
ответника подпис върху представените по делото декларации-съгласие,
същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия,
което показва, че е запознат със съдържанието им и е съглА. с условия по тях.
За да е налице задължение за ответника да заплати стойността на
далекосъобщителните услуги, ищецът следва да установи, че ги е
предоставил на потребителя-ответник за процесния период. Представените от
ищеца по делото фактури не съставляват писмени доказателства за
посочените по-горе релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне
от ищеца на договорените електронни услуги за исковия период, доколкото
съставляват едностранно издадени от ищеца - оператор частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила за установените в тях факти, съответно не доказват
получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като
страна по облигационните отношения.
Ответникът не спори срещу твърденията на ищеца, че за съответните
периоди потребителят е имал възможност да използва мобилната мрежа на
оператора. Следва да се отчете фактът, че дължимостта на претендираните
суми са за неплатен месечен абонамент за осигуряване на достъп до услугите,
за които е сключен индивидуалния договор, в размери, съобразно избрания от
потребителя абонаментен план и дължимостта им не зависи от генерирания
трафик за съотвения период. Съгласно т.23, б. „Б“ от Общите условия на
мобилния оператор, изрично приети от ответника, дължимият месечен
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуалния
договор, т. е. ежемесечната такса се дължи по силата на самия договор между
страните. Предоставянето на мобилен номер пък служи за идентификация на
отделния абонат на оператора, ползващ мрежата му, т. е. съответния
индивидуален номер се предоставя с цел достъп до мобилната мрежа.
Дължимостта на месечните такси се дължи независимо от реалното
потребление на услугите по предоставения абонамент и същата е следвало да
заплаща доброволно, в срок и размер, дължимите такси, задължението за
които е придобила с подписването на процесните договори за мобилни
услуги.
Видно е от представените частни писмени доказателства /фактури/, че
начислението на такси е за предоставена услуга, индивидуален номер и
период, през който операторът е предоставил на абоната мрежата си. Така,
независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по
сключения договор, той дължи месечни абонаментни такси. Претендираните
суми – 93, 75 лв. за периода 24.10.2019 г. – 04.11.2019 г.; 14, 02 лв. за периода
05.11.2019 г. - 04.12.2019 г., две такси по 3, 49 лв. - застраховки и 13, 99 лв. за
периода 05.12.2019 г. - 04.01.2020 г. по договор за мобилни услуги от
24.10.2019 г. за номер ***********, представляващи незаплатени месечни
5
абонаментни такси, съдът намира същите за доказани по основание и размер.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ:
При така разпределената доказателствена тежест, ищецът не ангажира
доказателства, от които да е видно, че процесните договори са били
прекратени предсрочно. От приетият по делото като писмено доказателство
договор за лизинг от 24.10.2019 г. се установява, че се съдържат уговорка, че
ответникът има право да придобие собствеността върху предоставените
устройства по силата на изричен договор за изкупуване, подписан най-малко
10 дни преди изтичане на срока на договора. В чл. 4 от договорите за лизинг е
инкорпориран приемо-предавателен протокол за устройствата, от което се
налага извода, че същият е предаден на ответника на датата на подписване на
договора във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно в съответствие с
договорените технически характеристики, както и окомплектовани,
включително с гаранционна карта към тях. С оглед изложеното съдът прави
извод, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си на лизингодател,
като е предоставило за временно ползване на ответника лизинговата вещ.
Следва да се отчете, че всички лизингови вноски са падежирали към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 01.03.2022 г.,
доколкото последната падежна дата на лизингова вноска е на 24.09.2021 г.
Това е така, доколкото между страните е уговорено престирането на 23
месечни вноски, считано от датата на сключване на договора за лизинг.
Поради това съдът ще уважи изцяло претенцията за лизингови вноски в
общ размер на 326, 16 лв. за периода 24.10.2019 г. – 24.09.2021 г. относно
предоставен мобилен апарат марка „Huawei“ модел „Y5 2019 Brown” по
силата на договор за лизинг от 24.10.2019 г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
В сключените между ищеца и ответника договори е предвидена
дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина
или по инициатива на потребителя или при неизпълнение на задълженията
му.
В случая ищецът твърди, че е имал правото да прекрати всеки договор с
ответника на основание чл. 19б, т.в от Общите условия, според която
разпоредба ищцовото дружество има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, срочен или безсрочен, когато потребителят не е
платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по тези Общи условия.
Така цитираната разпоредба, сочена от ищецът като основание за
едностранно прекратяване на договор с ответницата, съдът намира, че следва
6
да се съотнесе към разпоредбата на чл. 19а от Общите условия, в която
разпоредба също се урежда едностранно прекратяване на срочен или
безсрочен договор с „Теленор България“ ЕАД/ предишното наименование на
ищеца/, но по инициатива на абоната, които има право да направи това с
писмено едномесечно предизвестие до Теленор.
Това обстоятелство, разгледано и във връзка с липсата на предвиден ред
за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на
потребителя /чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД/, предвидени в специалният закон /Закона
за електронните съобщения/ и договорите между страните, включително
Общите условия, мотивират съда да приеме приложение на разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД - че двустранният договор следва да бъде развален /т. е.
прекратен/ с едностранно волеизявление на изправната страна /кредитора/,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в
писмена форма /тъй като процесните договори са сключени в писмена
форма/, че след изтичането на срока ще прекрати договора.
От разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД става ясно, че
предупреждението, че договорът ще бъде развален следва да е ясно и
недвусмислено заявено, в писмена форма и достигнало до ответницата. В
случая ищецът изобщо не твърди да е отправял писмено предизвестие до
ответницата, но намира, че с предприетите фактически действия по
преустановяване на предоставянето на мобилна услуга /чрез ограничаване на
изходящите и входящите обаждания на абоната/ е пристъпил към
прекратяване на договорното правоотношение. Съгласно разпоредба на чл.31а
от Общите условия, според която норма „Теленор“ се задължава
предварително и по подходящ начин /чрез кратко тестово съобщение - смс,
писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по
електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез
писмо, доставено с куриер и др./ да информира абоната, че ще предприеме
действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети
лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. Информацията
по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер
на претендираните парични вземания, за основанието, от което произтичат,
както и за третото лице, което ще събира вземането“.
Тази формулировка е ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на
чл. 20 от ЗЗД, поради което от нея буквално следва, че едва след като
ответника не плати доброволно задълженията, посочени в поканата в дадения
й срок, ищецът ще пристъпи към описаните по-горе действия - ще прекрати
договора и ще начисли неустойка. На основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД това
последващо прекратяване обаче следва да стане с ново волеизявление на
ищеца до ответника. Данни или дори твърдения, че това е станало до
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК по делото няма. Нещо повече -
по делото остана изцяло недоказано и твърдението на ищеца, че е изпращал
кратки тестови съобщения до ответника с уведомление за намерението му да
7
прекрати договора с абоната при неизпълнение на задължението й да заплати
месечните такси към „Теленор“, респ. че прекратява договора.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищцовото дружество
претендира заплащане на две неустойки – сумата от 49, 27 лв. –
представляваща три стандартни месечни вноски по договора за мобилни
услуги и друга сума от 38, 96 лв. за мобилното устройство „Huawei“ модел
„Y5 2019 Brown”, която представлява разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната по сключения договор за
лизинг. По отношение на втората сума не се приведоха никакви писмени
доказателства, от които да установи достоверността на твърдението, че е
съществувала диференцияциа по отношение на ценообразуването на
мобилните устройства при продажбата им, съобразно избран тарифен план и
т.н. В този смисъл напълно голословно се явява твърдението, че мобилният
апарат е продаден с именно тази отстъпка, като не се приложиха
доказателства за цените на това устройство при алтернативни планове или без
такъв.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение на
ответника на задълженията й да заплати процесните фактури, както и не се
доказа, че по отношение на клиента е направена някаква отстъпка в цената на
устройството, поради което не е възникнало правото му да получи
уговорените в договора неустойки. По изложените съображения се явяват
неоснователни исковете за неустойка както следва сумата от 49, 27 лв. –
представляваща три стандартни месечни вноски по договора за мобилни
услуги и друга сума от 38, 96 лв. за мобилното устройство „Huawei“ модел
„Y5 2019 Brown”, която представлява разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната по сключения договор за
лизинг.
По възражението за погасителна давност:
Доводът е неоснователен, тъй като дори и да се приеме, че
приложимата давност е тригодишна, то такъв период не е изтекъл във
времето между сключването на процесните договори – 24.10.2019 г. и
депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.03.2022 г.
По възражението за неправилно изчисление на месечната
сметка:
Съдът намира, че не може да променя уговореното между
страните ценообразуване в договора за предоставяне на мобилни услуги - във
всичките му параметри – брой минути на месец, зона роуминг, безплатни смс-
и, мгб интернет трафик и т. н. В този смисъл съдът няма да ревизира
месечната сметка на ответника, за която се твърди, че количеството
изговорени минути не съответства на формираната сума за плащане, тъй като
8
е ноторно, че продължителността на разговорите не е единственият
компонент за формиране на сметката за мобилни услуги.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява
основателна съобразно уважената част от исковете. Поради това съдът ще
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 322, 44 лв. – разноски в
заповедното производство, както и за 862, 64 лв. – разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
А. К., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „М.“ №*, дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С.и Д. К., сума в
размер на 454, 78 лв. /четиристотин петдесет и четири лева и 78 стотинки/, от
които 326, 16 лв. / триста двадесет и шест лева и 16 ст./ - лизингови вноски за
периода 24.10.2019 г. – 24.09.2021 г. относно предоставен мобилен апарат
марка „Huawei“ модел „Y5 2019 Brown” по силата на договор за лизинг от
24.10.2019 г.; 121, 76 лв. /сто двадесет и един лева и 76 ст./ - незаплатени
месечни абонаментни такси за периода 24.10.2019 г. - 04.01.2020 г. по договор
за мобилни услуги от 24.10.2019 г. за номер **************, както и 6, 98 лв.
/шест лева и 98 ст./ - представляващи две такси за застраховка относно
договор за мобилни услуги от 24.10.2019 г. за номер ************, ведно със
законна лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда - 01.03.2022 г., до окончателното изплащане на
9
задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 343/2022 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Йеттел България“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кинг, срещу Г.
А. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Кюстендил, ул. „Медковец“ №2, за
признаване за установено, че К. дължи сума в размер на 49, 27 лв. /
четиридесет и девет лева и 27 ст./- представляваща неустойка в размер на три
стандартни месечни такси по договор за мобилни услуги от 24.10.2019 г. за
номер *****************, както и за сумата от 38, 96 лв. /тридесет и осем
лева и 96 ст./- представляваща отстъпка в цената на мобилен апарат марка
„Huawei“ модел „Y5 2019 Brown” по силата на договор за лизинг от
24.10.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „М.“ №*, да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.С.
и Д. К. сума в размер на 322, 44 лв. /триста двадесет и два лева и 44 ст./ -
разноски в заповедното производство, както и 862, 64 лв. / осемстотин
шестдесет и два лева и 64 ст./ представляваща сторени от ищеца деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил.
След влизане в сила на решението, същото да се изпрати на заповедния
съд, за сведение.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10