РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Силистра, 14.02.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 323 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят "Автобусни превозвачи – Руйно" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Р., обл. С., ул. "***", моли съда да отмени заповед № РД-01-888 / 29.10.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), поради нарушения на процесуалния закон.
Ответникът – изпълнителния директор на ИААА – оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
С оспорената в настоящото производство заповед № РД-01-888 / 29.10.2019 г. ответникът е прекратил „правата, произтичащи от лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България № 03834, издаден на 15.10.2015 г. на "Автобусни превозвачи – Руйно" ЕООД [...]“, наредил е на жалбоподателя „да върне 3 броя удостоверения за обществен превоз на пътници на територията на Република България № 03834“ и е разпоредил „да се отпишат от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози моторните превозни средства, вписани към лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България № 03834“.
Горепосочената заповед е мотивирана, както следва: «[...] превозвачът "Автобусни превозвачи – Руйно" ЕООД не отговаря на изискването за финансова стабилност, уредено в чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от Закона за автомобилните превози и чл. 7 от Наредба № 33. [...] началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [...] със заповед № РД-14-900 / 10.04.2019 г. е приложил принудителна административна мярка – временно спиране на дейността по извършване на обществен превоз на пътници до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца. В рамките на определения тримесечен срок, превозвачът не е предприел действия по отстраняване на несъответствията с изискванията на закона, като не е представил нито един от посочените в Закона за автомобилните превози и Наредба № 33 документи, които да удостоверят, че отговаря на изискването за финансова стабилност. [...] На основание чл. 26, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1, буква “б” от Закона за автомобилните превози, превозвачът е уведомен (с писмо с обратна разписка, изх. № 11-26-2745/3 / 01.10.2019 г., изпратено на адреса за кореспонденция и получено на 02.10.2019 г. от представител на "Автобусни превозвачи – Руйно" ЕООД) за започване на производство за прекратяване на правата, произтичащи от притежавания от превозвача лиценз, като на превозвача е дадена възможност да се запознае с документите по преписката, да изрази становище по тях и да направи писмени искания и възражения. В указания със съобщението срок, както и до настоящия момент, превозвачът не е представил документи, удостоверяващи, че "Автобусни превозвачи – Руйно" ЕООД отговаря на изискването за финансова стабилност, уредено в чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от Закона за автомобилните превози и в чл. 7 от Наредба № 33, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за автомобилните превози».
Съдържащите се в горецитираните мотиви факти се доказват от документите, съставляващи л. 10 – 14 и 17 – 19 от делото.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗАвП въз основа на надлежно извършена делегация със заповед № РД-08-344 / 17.08.2018 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 25 – 26 от делото).
Съгласно чл. 7, ал. 7, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 33 / 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, финансовата стабилност на съответния превозвач се доказва ежегодно чрез представяне на справка с приложени към нея годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор, банкова гаранция и договор за застраховка. Жалбоподателят е представил застрахователна полица, удостоверяваща застраховка с лимит на отговорността 38000 лв. за срока 21.12.2017 – 21.12.2018 г. (л. 9 от делото). Относно периода след последната дата при ответника не е постъпил документ, удостоверяващ последващ договор за застраховка или друг документ по смисъла на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 33 / 03.11.1999 г., при положение че представянето на такъв документ е трябвало да бъде извършено още преди 21.12.2018 г. (чл. 7, ал. 7, т. 3, б. „б“ от Наредба № 33 / 03.11.1999 г.). Това означава, че числителят във формулата по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 33 / 03.11.1999 г. е нулев, което обуславя нулева стойност и на показателя за оценка на финансова стабилност "Фс". Следователно жалбоподателят трябва да бъде окачествен – в контекста на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 33 / 03.11.1999 г. – като финансово нестабилен. Това от своя страна осъществява предпоставката на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. “б” във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвП и налага извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Последният съответства също така на изискванията за форма, процедура на издаване и не противоречи на целта на закона.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липса на конкретизация „за кой период следва да бъдат представени документите, удостоверяващи, че превозвачът отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвП и на чл. 7, ал. 7, т. 3 от Наредба № 33“. След като такъв период не е бил конкретизиран, очевидно е било, че жалбоподателят е следвало да докаже своята финансова стабилност към момента, в който му е била предоставена възможност да извърши доказването. Доказване обаче той не е осъществил по повод нито на заповед № РД-14-900 / 10.04.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Силистра, нито на писмо изх. № 11-26-2745/3 / 01.10.2019 г.
С оглед на изложените съображения жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде уважена претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 / 13.05.2010 г. на ВАС по т.д. No 5 / 2009 г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Автобусни превозвачи – Руйно" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Р., обл. С., ул. "**", срещу заповед № РД-01-888 / 29.10.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
ОСЪЖДА "Автобусни превозвачи – Руйно" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Р., обл. С., ул. "***", да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: