№ 15028
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110128890 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 110408/01.06.2022 г. от малолетната Е. Р.
Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.
М. Д., ЕГН **********, срещу Р. Л. Т., ЕГН **********. Предявен е иск с
правна квалификация чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК/, обективно
кумулативно съединен с иск с правна квалификация чл. 149 от СК. Направено
е и искане по чл. 146, ал. 1, изр. Второ от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като от
01.01.2018 г. родителите на последния са разделени и грижи за него полага
единствено майка му, която и изцяло осигурява средствата за издръжката му.
Сочат се нужди на ищеца за образование, посещаване на извънкласни
дейности, дрехи, обувки и др. Твърдят се възможности за ответника да
предоставя издръжка, като съшият е работоспособен, работи и има участие в
„АВТОФОКС ГРУП“ ЕООД – едноличен собственик на капитала и
управител. Оправя се искане съдът да постанови решение, с което да осъди Р.
Л. Т. да заплаща на Е. Р. Т. месечна издръжка в размер на 250,00 лева,
1
считано от 01.06.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/, като се
претендира и заплащане на издръжка за минало време в общ размер на сумата
от 3 000 лева /12х250/, за периода от 01.06.2021 г. до 31.05.2022 г., но с
уточнението, че за месеците януари 2022 г. – април 2022 г. в действителност
се претендира издържка от по 100 лева на месец с оглед направени от
ответника плащания за разликата до 250 лева. Претендира се присъждане на
законна лихва за забава, както и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане № ********** от 03.10.2012 г., издадено въз
основа на акт за раждане № 0348/03.10.2012 г., съставен в гр. София, район
„Възраждане“, се установява, че ищецът Е. Р. Т. - малолетна, родена на
27.09.2012 г., е дете на ответника Р. Л. Т..
Съдът в проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание на основание
чл. 153 от ГПК е отделил като безспорни обстоятелствата, че родителите на
ищеца са разделени от януари месец 2018 г., като за периода януари 2022 г. –
април 2022 г. ответникът е заплащал на ищеца месечна издръжка в размер на
сумата от 150 лева или общо за този период е заплатил сума в размер на 600
лева.
От постъпили по делото служебно изискани от съда справки от НАП и НОИ
за доходите на ответника се установява, че за периода м. 10.2020 г. – м.
03.2021 г. е имал осигурителен доход в размер на сумата от 1 554 лева, а за
периода от м. 04.2021 г. – м. 07.2022 г. средномесеченият му осигурителен
доход е в размер на сумата от 346,88 лева. След м. 04.2022 г. осигурителният
доход на майката на ищеца е в размер на сумата от 784,68 лева.
По делото са представени извлечения от две банкови сметки, открити на
името на Р. Л. Т., за период от 16.11.2020 г. – 16.11.2022 г., от които се
2
установява, че по сочените сметки има константно движение на немалки
суми, включително плащания по фактури, издадени от „АВТОФОКС ГРУП“
ЕООД.
От показанията на разпитания по делото св. Дарина Славчева Дичева – баба
по майчина линия на ищеца, /които съдът цени при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК/ се установява, че след раздялата на
родителите на детето грижи за същото полага единствено неговата майка,
която изключително осигурява и средствата за неговата издръжка, като
ответникът притежава автоморга и продава авточасти втора употреба.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното отрицателно
условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970 г., т. 2/, като
според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от
минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на чл. 139 от
СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се
издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.
139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това, ищецът по делото, с
оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособен, поради което има право
на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да
дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради липса на лица от първи ред.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те
живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на децата. Същевременно, конкретните
възможности на ответника да дава издръжки са предпоставка за нейния
размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В процесния случай по делото се установява, че ответникът е в
3
трудоспособна възраст и е работоспособен, като липсват данни за наличие на
здравословни или други причини, респ. за наличието на обременяващи го
задължения, които биха му създали допълнителни трудности при изпълнение
на законовото му задължение да заплаща издръжка на малолетното му дете.
Поради което, предвид възрастта на детето Е. и неговите нужди /обичайни за
дете на десет години/ - от една страна, а от друга – физическите и материални
възможности на бащата, съдът намира, че ответникът би могъл да отделя
средства над необходимите за собствената му издръжка и за издръжката на
детето си в размер на сумата от 250 лева, който размер е напълно в неговите
възможности и по никакъв начин няма да го затрудни. Или, претенцията за
издръжка за бъдеще време с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК е изцяло
основателна. Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба.
Основателен за сума в общ размер на 2 400 лева се явява и обективно
съединеният иск по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, доколкото не се установи
по делото плащане от страна на ответника на издръжка на ищцата за период
от една година преди завеждане на исковата молба, с изключение на
заплатената сума от 600 лева. По тези съображения искът по чл. 149, вр. чл.
143, ал. 2 от СК следва да бъде уважен за размер от 2 400 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е длъжен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса върху уважената част от исковете следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения размер
на издръжката по двата иска в полза на съда в размер на сумата от 456 лева.
4
При този изход на спора ищецът има право на разноски, като е доказал
извършването на такива в размер на сумата от 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от ответника, а
по искането за присъждане на разноски за удостоверение, съдът намира
същото за неоснователно, доколкото тези разноски остават за сметка на
страната, която ги е направила.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК Р. Л. Т., ЕГН **********, да
заплаща на Е. Р. Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. М. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00
лева, считано от 01.06.2022 г. до настъпване на законна причина, обуславяща
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК Р. Л. Т., ЕГН **********, да
заплати на Е. Р. Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. М. Д., ЕГН **********, издръжка за минало време в общ
размер на сумата от 2 400 лева, за периода една година преди подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Л. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата
от 456 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Л. Т., ЕГН **********,
да заплати на Е. Р. Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител В. М. Д., ЕГН **********, сумата от 500 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 21.12.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
5
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 21.12.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6