РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:ЯВОР ДАНАИЛОВ
Илина Гачева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.422 ГПК.
Предмет на подадената от К. Г. А. с ЕГН ******, чрез пълномощника й адв.
Жанета Димова, въззивна жалба, е Решение № 1384/08.12.2021г. по гр.д. №
936/2021г. по описа на РС- Велико Търново, с което първоинстанционният
съд е приел за установено по предявения положителен установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК, че същата дължи на “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. “Света
неделя” № 7, с ЕИК *********, сумата от 375,41 лв. /триста седемдесет и пет
лева и четиридесет и една стотинки/ - неизплатена главница по договор за
кредитна карта на физически лица № CCIR-620-00192-2017/04.04.2017г.,
както и сумата от 9,92 лв. /девет лева и деветдесет и две стотинки/ лихва
върху главницата за периода 18.02.2019г.-23.04.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за сумата в размер на
62,83 лв. /шестдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ -лихва за периода
23.04.2019г.-29.09.2020г., както и за сума в размер на 72,00 лв. /седемдесет и
два лева/, съставляваща направени разходи за уведомяване. С постановения
съдебен акт, първоинстанционният съд е възложил на въззиваемата страна и
тежестта от сторените в хода на производството пред него, разноски,
съобразно с уважените части от исковите претенции, в т. ч. и разноските по
заповедното производство.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
1
отправя искане за отмяна в на постановеното първоинстанционно решение, в
частите му, с които е прието за установено по отношение на въззивната
страна, че същата дължи главница и лихва, в горепосочените размери, както и
в частта му, с която й е възложено в тежест заплащането на разноски. Във
въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на
първоинстанционния съдебен акт, като се твърди, че преписът на исковата
молба е бил нередовно връчен на въззивната страна, поради което същата не е
могла в срок да упражни правото си на отговор, както и да предяви в
законоустановените преклузивни срокове, своите възражения. При условията
на евентуалност се твърди неправилност на първоинстанционното съдебно
решение, поради противоречието му със съдопроизводствените
правила. Отправя се и искане за присъждане на сторените и пред двете
съдебни инстанции, разноски.
Препис от жалбата е редовно връчен на другата страна на 27.01.2022г.
В законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. “Света неделя” № 7, с ЕИК *********, чрез своя пълномощник
и процесуален представител - адв. Я.Д. - САК, е подала писмен отговор, като
последният отговаря на изискванията, предвидени в чл.263, ал.1, изр.2 ГПК, и
в тази връзка се явява процесуално допустим и редовен.
В така подадения отговор на въззивната жалба, се излагат съображения за
неоснователност на същата. Поддържа се, че постановеното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, постановено при
спазване на правилата на материалния и процесуалния закон. В хода на
първоинстанционното производство са налице писмени доказателства, че
преписът от исковата молба е връчен на трети лице със задължение да го
предаде, което е редовно връчване по смисъла на съответните разпоредби на
ГПК. Въззивната страна е била представлявана от процесуален представител,
чрез когото е изразявала своята позиция, досежно основателността на
предявената искова претенция в хода на първоинстанционното производство.
По тези съображения първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
потвърден в цялост като правилен и законосъобразен.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито
съдебно заседание, въззивната страна, не се явява лично, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител, адв. Димова, която
излага съображения идентични с посочените във въззивната жалба. По делото
са постъпили писмени молби от процесуалния представител на въззиваемата
страна, с които същата посочва, че не възразява ход на откритото съдебно
заседание да бъде даден и делото да се разгледа в нейно отсъствие. В
подадените писмени молби се съдържат и подробни съображения по
съществото на правния спор. Отправя се искане постановеното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено в цялост като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на
страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното
2
производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна
уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан.
Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е
постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и
при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и
упражняването на процесуалното право на иск.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни оплакванията,
наведени с подадената въззивна жалба, свързани с редовността на размяната
на книжа между страните в хода на първоинстанционното производство. От
приложената към делото призовка до ответната страна, е видно, че книжата
по делото, а именно препис от подадената искова молба, както и уточняваща
такава, ведно с приложените писмени доказателства, са редовно връчени на
друго лице по см. на чл. 46 ГПК, а именно в конкретната хипотеза - по реда
на чл.46, ал.2, предл.1 ГПК - на конкретно посочено лице, с отбелязването, че
същото е пълнолетен роднина на ответната страна. Изцяло неоснователни са
съображенията на въззивната страна за нередовност на размяната на книжа,
поради това, че лицето, което е приело книжата не живее на един адрес с
ответницата и не й ги е предало. Налице е редовна размяна на книжа, тъй като
съобщението /приложената по делото призовка/, е връчено на лице от
семейния кръг на ответницата, което с полагането собственоръчно на подписа
си върху съобщението е изразило недвусмислено съгласието си да го приеме
със задължението да го сведе до знанието на адресата. Законът не въвежда
изискване лицето, приело съобщението със задължение да го предаде на
адресата му и последният да живеят на един и същи адрес - по арг. от
разпоредбата на чл.46, ал.2 ГПК, където са посочени отделните хипотези в
условията на алтернативност. С оглед на тези съображения, приложимост в
настоящата хипотеза намира разпоредбата на чл.46, ал.4, изр. 1 ГПК, т.к.
осъществената размяна на книжа в хода на първоинстанционното
производство е изцяло редовна и в тази връзка не са налице допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, които да са ограничили
процесуалните права на ответника в производството пред първата съдебна
инстанция.
По съществото на правния спор, постановеното първоинстанционно съдебно
решение, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Първоинстанционният съд правилно е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е
извел своите правни изводи за основателност на предявената установителна
искова претенция. Първоинстанционният съд е приел, че между страните е
налице валидно възникнало договорно правоотношение, като са налице
материалноправните предпоставки за възникване на вземането в полза на
ищеца. Правилно съдът е определил, че вземането на въззиваемата страна е
станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е породила
3
своето правно действие спрямо въззивната страна, която е била редовно
уведомена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Съдът правилно е кредитирал
изготвеното по назначената съдебно- счетоводна експертиза, заключение,
което посочва в какъв конкретен размер е било вземането към момента на
обявяването му за предсрочно изискуемо, от който момент нататък, съобразно
уговореното между страните - т.10.3.5. от процесния договор, следва да се
счита, че последният прекратява действието си. Правилно, кредитирайки
отново изготвеното и приобщено в хода на първоинстанционното
производство, експертно заключение, съдът е определил и дължимият размер
на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, както и
периодът, за който същото се явява дължимо.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилни и подробни мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК, препраща
в цялост към тях.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, както и
с оглед липсата на изрично отправено от въззиваемата страна, искане за
присъждане на сторените пред въззивната инстанция, разноски, настоящата
съдебна инстанция намира, че липсва правно основание за произнасяне по
разпределяне на отговорността за разноските в настоящото производство.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1384/08.12.2021г. по гр.д. № 936/2021г. по описа на РС- Велико Търново, в
частта му, с която първоинстанционият съд е приел за установено по
предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК,
че К. Г. А. с ЕГН ******, дължи на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. “Света неделя” № 7, с ЕИК
*********, сумата от 375,41 лв. /триста седемдесет и пет лева и четиридесет
и една стотинки/ - неизплатена главница по договор за кредитна карта на
физически лица № CCIR-620-00192-2017/04.04.2017г., както и сумата от 9,92
лв. /девет лева и деветдесет и две стотинки/ лихва върху главницата за
периода 18.02.2019г.-23.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5