Решение по дело №79/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е сезиран с искова молба вх. № 916/30.01.2025 г. от М. Д. К. от гр. Харманли, чрез адв. Г. Б., против Областна дирекция на МВР – Пазарджик за сумата от 2000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Иска се съдът да осъди Областна дирекция на МВР – Пазарджик да изплати ищеца М. Д. К., обезщетение в размер на 2000 (две хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, напрежение, тревожност, злепоставяне на доброто му име, както и формиране на негативни емоции и възприятия по отношение на органите на МВР, техните правомощия, безнаказаността за действията им при нарушаване правата на гражданите, които са пряка и непосредствена последица от осъществено незаконно задържане на 17-18.05.2024 г. със Заповед за задържане рег. № 312зз-45/17.05.2024 г., издадена от Д. Й. С., мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразната заповед задържане рег. № 312зз-45/17.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно две разпореждания на съда за изправяне на нередовностите на исковата молба, ищецът, чрез адв. Б. с Молба вх. № 1858/25.02.2025 г. и Молба вх. № 2552/18.03.2025 г. е уточнил исковите претенции. Посочен е период на главния иск в размер на 2000 лева от 17.05.2024 г. – моментът на задържането му до 17.12.2024 г. датата на влизане в сила на Решение № 406 от 23.11.2024 г. на Районен съд - Пазарджик, XIII наказателен състав. Предявеният акцесорен иск за лихва е уточнен в размер на 33.32 лв., с период от 17.12.2024 г., която дата е датата на влизане в сила на Решение № 406 от 23.11.2024 г. на Районен съд - Пазарджик, XIII наказателен състав, с което се отменя незаконосъобразната Заповед задържане с рег. № 312зз-45/17.05.2024 г. до 29.01.2025 г. - датата на подаване на исковата молба.

Предвид това се установява, че ищецът е сезирал съда с искане да осъди Областна дирекция на МВР – Пазарджик да изплати на М. Д. К., обезщетение в размер на 2000 (две хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за период от 17.05.2024 г. до 17.12.2024 г. изразяващи се в стрес, унижение, напрежение, тревожност, злепоставяне на доброто му име, както и формиране на негативни емоции и възприятия по отношение на органите на МВР, техните правомощия, безнаказаността за действията им при нарушаване правата на гражданите, които са пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане с рег. № 312зз-45/17.05.2024 г., издадена от Д. Й. С., мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пазарджик, отменена с Решение № 406 от 23.11.2024 г. на Районен съд – Пазарджик, XIII наказателен състав, както и да осъди Областна дирекция на МВР – Пазарджик да изплати на ищеца М. Д. К. законната лихва в размер на 33,32 лева, считано от 17.12.2024 г. (датата на влизане в сила на Решение № 406 от 23.11.2024 г. на Районен съд – Пазарджик, XIII наказателен състав, с което се отменя незаконосъобразната Заповед за задържане с рег. № 312зз-45/17.05.2024 г. до 29.01.2025 г. (датата на подаване на исковата молба). Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител уточнява, че негативните емоции са пряка и непосредствена последица от отменена като незаконосъобразна заповед за задържане. Тоест предпоставката, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е именно отменен индивидуален административен акт.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Б., която поддържа исковата молба и уточненията. Изразява становище за основателност на предявения иск по основание и размер и моли съдът да го уважи изцяло. Претендира разноски.

Ответникът - Областна дирекция на МВР – Пазарджик, редовно призован за съдебно заседание, не се явява законен представител, представлява се от упълномощен процесуален представител юрк. П., която оспорва исковата молба в съдебно заседание. Ответникът не е депозирал писмен отговор нито в срока по чл. 131 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, нито на по –късен етап. В съдебно заседание процесуалният представител изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че от събраните гласни и писмени доказателства не се установяват твърдените неимуществени вреди – стрес, безпокойство, унижение да са в пряка и непосредствена последица вследствие на отменената заповед за задържане. Претендира разноски.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Пазарджик излага становище, че исковата претенция е недоказана по основание и по размер.

Административен съд-Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на прокуратурата, и след анализ на данните по делото, приема следното:

От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум съдът приема, че се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, като предмет на иска са 2000 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.05.2024 г. до 17.12.2024 г. в следствие на отменена като незаконосъобразната Заповед за задържане с рег. № 312зз-45/17.05.2024 г. с Решение № 406 от 23.11.2024 г. на Районен съд – Пазарджик, XIII наказателен състав, както и акцесорен иск за лихва за забава в размер на 33,32 лева, за периода от 17.12.2024 г. до 29.01.2025 г.

Към настоящото дело за послужване е приложено анд № 761 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик.

Установява се по делото, че на 17.05.2024 г. жалбоподателят Каравълчев бил на гости на Н. Г. в гр. Пазарджик, като пристигнал с личният си автомобил Х. А., рег. № [рег. номер]. Вечерта, около 22:00 ч. решили да отидат до гр. Пловдив, като потеглили с автомобила Х. А., рег. №[рег. номер], управляван от М. К..

На път 1-8, км. 197+660, в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив, кръгово движение, на което разклона наляво е за с. Мало Конаре, ищецът Каравълчев изгубил контрол над управляваното от него МПС, в резултат на което автомобилът се озовал и спрял в съседна нива. Бил подаден сигнал на тел. 112, след което на мястото на ПТП около 23:00 ч. пристигнали полицейските служители - К. О. и Д. С..

Междувременно станалото ПТП било забелязано от празнуващи абитуриенти в намиращо се в близост питейно заведение, като Гашуров и Каравълчев били поканени и отишли в това заведение, където ги почерпили и употребили ракия, за да се успокоят от случилото се.

При пристигането си полицейските служители установили, че автомобилът Х. А., рег. № [рег. номер] се намира в нивата, а Каравълчев и Гашуров са в района на кръговото движение. Служителят на МВР О. провел разговор с тях и ищецът обяснил, че в тъмното не е видял кръговото и затова е минал през него, през близка табела и след това се озовал в нивата.

Каравълчев се съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и казал, че е пил такъв в малко количество. При извършената проба с Алкотест дрегер 7510, фабр.№АКРМ 0822 уредът отчел 1.55 промила в издишания от водача въздух, като жалбоподателят не оспорил показанието на дрегера. Той бил заведен в сектор КАТ „ПП“ Пазарджик, за да се извърши проверка и за употреба на наркотични вещества, но на място отказал извършването на тази проверка за наркотични вещества.

В 23:50 ч. била издадена Заповед за задържане на лице с peг. № 312зз- 45/17.05.2024 г.

На 18.05.2024 г. в 02:23 ч. - видно от Амбулаторен лист за преглед на пациент, Каравълчев бил заведен в МБАЛ Пазарджик АД, където дал кръв за алкохолна проба, но отказал да даде кръв и урина за извършване на проба за употреба на наркотични вещества.

Впоследствие, с Протокол № 195/23.05.2024г. на в.л. П.В., наличен по ДП № 480/2024 г. било установено, че в дадената кръв за изследване от Каравълчев не се доказва наличието на етилов алкохол. Каравълчев последователно и категорично отказвал да даде кръв и урина за извършване на проба за употреба на наркотични вещества.

Горепосочената Заповед за задържане на лице с peг. № 312зз- 45/17.05.2024 г. била оспорена по съдебен ред пред Районен съд – Пазарджик, който със свое Решение № 406/23.11.2024 г., постановено по анд № 20245220200761 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик отменил заповедта като незаконосъобразна.

За да достигне до този извод съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Приел е, че в случая е налице законен повод за задържане, тъй като направената на място проба за алкохол е отчела 1.55 промила в издишания въздух. Установил е, че съобразно Протокол № 195/23.05.2024г. на в.л. П. В., наличен по ДП №480/2024 г. било установено, че в дадената кръв за изследване от жалбоподателя Каравълчев няма етилов алкохол. Също така съдът е приел, че Каравълчев последователно и категорично е отказал да даде кръв и урина за извършване на проба за употреба на наркотични вещества, като следвайки правилата на традиционната логика, единственият логичен отговор на въпроса защо жалбоподателят отказва да даде проби за употреба на наркотични вещества, а в същото време с охота дава кръв за алкохолна проба, е обстоятелството, че жалбоподателят е имал съмнения, че пробата за употреба на наркотични вещества ще бъде позитивна.

Независимо от това заповедта е отменена от съда с довод, че правото на жалбоподателя Каравълчев да ползва адвокатска защита от момента на задържането му е нарушено, тъй като такава не му е предоставена, включително и на малко по – късен етап от задържането. Това съдът е приел за отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК във вр. с чл. 72, а л. 5 от ЗМВР.

Констатира се, че на Решение № 406/23.11.2024 г., постановено по анд № 20245220200761 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик не е поставен печат за влязло в законна сила съдебно решение. Независимо от това към представеното за послужване анд № 761/2024 на Районен съд – Пазарджик не е представено нито дело от касационна инстанция, нито се твърди или доказва решението да е обжалвано. От приложените разписки за връчено съобщение с изготвеното решение може да се установи, че решението е влязло в законна сила на 17.12.2024 г.

По искане на ищеца по делото е разпитан свидетелят Е. Т. Ч.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като ясни и обективни, и дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

Свидетелят Чотрова твърди, че познава ищеца Каравълчев от около 4 години. Преди се виждали доста често, миналата година горе-долу всеки ден, а оттогава насам в месеца един път. Знае, че миналата година (2024 г.) бил задържан, една седмица преди рождения му ден, за алкохол след ПТП. Доколкото знае той бил задържан за 24 часа. Разбрала за това на следващия ден. Ищецът й се обадил и й разказал, че не се чувства добре, че се чувства унижен и му било много притеснено. Казал, че не е употребявал алкохол. След този случай самият той се променил. Не искал да излиза никъде, преди излизали по заведения, на разходки, след това искал само да ходят в тях и то само 1-2 приятели. Свързва промяната на поведението му с това събитие, защото й е казвал, че се чувства много зле и в работата започнали да му се подиграват. Той е от малък град, в Харманли също са разбрали за този случай. Свидетелят посочва, че забелязала тази промяна в неговото поведение и начин му на живот от миналата година, до края на годината, когато излязло решение. Ищецът й казал, че си е поотдъхнал и техните вече са му повярвали. Под „техните“ има предвид родителите му. Той й е казвал, че са им били по-обтегнати отношенията с родителите, заради тази ситуация, че е бил задържан.

Свидетелят посочва, че доколкото знае ищецът не е задържан преди. След като го освободили той бил по-затворен. Те се видяли след 1 седмица, просто отишли до тях да го видят. Свидетелят посочва, че знае, че не се случва друго нещо в живота на ищеца. Няма други събития в живота му. Промяната в поведението му се изразявала в това, че не излизали толкова често колкото преди това, не искал да се събира с повече хора от свидетеля Чотрова и още един приятел. Бил по-затворен, сега е малко по-добре. Не излизал никъде навън. Бил притеснен и уплашен.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на административен орган. Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл. 205 от АПК - Областна дирекция на МВР - Пазарджик. Съгласно посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на държавни и общински органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд - Пазарджик, който е компетентният съд по мястото на увреждането. Следователно е предявен пред местно и родово компетентния съд.

Съдът намира, че искът е частично основателен.

За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. вследствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди.

В настоящото производство е безспорно установено наличието на първия от елементите на посочения по-горе фактически състав – а именно – незаконосъобразен акт, признат за такъв и отменен с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между незаконосъобразният акт, респ. действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

В настоящия случай с исковата молба се претендира обезщетение от физическо лице за претърпени от него неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на незаконното му задържане.

След анализ на събраните в настоящото производство доказателства, съдът намира тези доводи за доказани по отношение на основанието на иска и частично доказани по отношение на размера на заявената осъдителна искова претенция.

Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл. 4 от ЗОДОВ/ и причинно–следствената връзка за настъпването на вреди от тази незаконосъобразна дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Безспорно е в правната доктирна и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да се отбележи, че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретния случай в тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, в посочения от него обем, както и причинната им връзка с отменената заповед за задържане на лице.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. В случая тя е установена и доказана, с оглед представената Заповед за задържане на лице рег. № 312зз-45/17.05.2024 г. отменен с Решение № 406/23.11.2024 г., постановено по анд № 20245220200761 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик, влязло в законна сила на 17.12.2024 г.

Доказва се и наличието на причинени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно – следствена връзка с отмененото наказателно постановление, макар и в обем по – малък от предявения. Установява се, че вследствие на незаконното задържане лицето е претърпяло негативни емоции и чувства, като започнало да води по – затворен начин на живот и не е излизало често с приятели.

За да докаже наличието на настъпили вреди и техният вид и обем ищецът се е ограничил единствено до ангажирането на свидетелските показания на лицето Е. Т. Ч.. От показанията на свидетеля става ясно, че ищецът след задържането му по повод гореописания случай е започнало да води по-усамотен начин на живот, като не е излизало толкова често с приятели и по заведения. Към края на годината (2024 г.) започнал да се чувства по – добре.

Нито от показанията на свидетеля, нито от ангажирането на каквито и да е други доказателства не се установява ищецът да е претърпял здравословни проблеми, загуба на работа или доходи, психически травми или други които да засягат негативно физическото и/или психическото му здраве и които да резултират в претърпени неимуществени вреди.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица в случая от незаконосъобразният акт на орган ответника. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. В правната теория е прието, че обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за тяхното пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Вътрешните душевни страдания и чувството за тревожност и несигурност следва да бъдат овъзмездени. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост по реда на чл.52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. Макар посочените вреди да нямат паричен еквивалент, съдът приема, че претендираната от ищеца сума от 2000 лв. е завишена. Справедливият размер на обезвредата следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен от претърпените вреди. Обезщетението трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Изхождайки от характера на претърпените вреди, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца, без да са се осъществили негови конкретни притеснения и без данни за увреждане на общото му психическо състояние като следствие от търпени морални вреди и тяхната дълготрайност, съдът намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в случая възлиза на 200 лв. за причиненото състояние на безпокойство и притеснение. Исковата претенция до пълния предявен размер от 2000 лв. следва да се отхвърли. При тази установеност на фактите, съдът прави извод за осъществен фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като приема, че е налице незаконосъобразен акт, реално увреждане на ищеца и пряка причинна връзка между увреждането и акта, поради което и при условията на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да овъзмезди по справедливост неимуществените вреди, причинени на ищеца.

Предвид гореизложените, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик намира предявения главен иск за частично основателен и като такъв следва да бъде частично уважен.

Предвид уважаване на основния иск в размер на 200 лв., следва да бъде съразмерно уважен и акцесорния такъв, във връзка със законната лихва върху присъдената сума.

Предвид горните, частично основателна се явява и претенцията за разноски на ищеца, инкорпорирана в исковата молба. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и държавна такса в размер на 10 лева. С оглед уважената част от иска, разноски на ищеца се дължат в общ размер на 101 лева.

По направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за частично основателно с оглед размера на отхвърлената част от иска. С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на същия се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 85 лв., определен съобразно размера на отхвърлената част от иска и съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик да изплати на М. Д. К., обезщетение в размер на 200 (двеста) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.05.2024 г. до 17.12.2024 г. изразяващи се в стрес и тревожност, които са пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. № 312зз-45/17.05.2024 г., издадена от Д. Й. С., мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пазарджик, отменена с Решение № 406 от 23.11.2024 г. постановено по анд № 761 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик, както и законната лихва в размер на 3,33 лева, считано от 17.12.2024 г. до 29.01.2025 г.

ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. К. против Областна дирекция на МВР – Пазарджик до пълния му предявен размер по главния иск над 200 лв. до 2000 лв. и по акцесорния иск над 3,33 лева до 33,32 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик да изплати на М. Д. К. сумата в размер на 101 (сто и един) лева, представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА М. Д. К. да заплати на Областна дирекция на МВР – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 85 (осемдесет и пет) лева съобразно отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.