Р Е
Ш Е
Н И
Е № 2206
гр. Пловдив, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 03.06.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10270 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 ГПК. Образувано е по искова молба от „Кредит Инс“ ООД срещу Р.М.С.,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми – 500 лева непогасена главница по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ***,
180 лева – договорна лихва за периода 10.11.2017 г. до 20.03.2018 г., 370 лева
– договорна такса „Гарант“ за периода 10.11.2017 г. до 20.03.2018 г., 4.26 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода – 11.12.2017 г.
до 20.03.2018, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.03.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4840/2018 г. по
описа на ПРС.
В условията на евентуалност, при
условие, че съдът приеме, че между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение, се предявява иск
по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата в размер на 500 лева –
дадена без основание
Претендират се разноски
за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва
исковете по основание и размер. Счита, не са изпълнени изискванията на ЗПФУР по
чл.18, за предоставяне на информация на потребителя. Оспорва ответника да е
получавал на пощата си стандартен европейски формуляр. Оспорва страните да са
постигнали съгласие за използване на ел. подпис, като при липса на такава,
договорът е следвало да бъде подписан при „квалифициран ел. подпис“. Прави
възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради
противоречие с добрите нрави. Оспорва наличие на съгласие за начисляване на
такса „Гарант“. Прави възражение за нищожност на клаузата по т.4 от договора,
вменяваща задължение за заплащане на такса гарант и на сключения договор за предоставяне
на гаранция. Наред с това счита, че този договор по своята същност е встъпване
в дълг и поражда солидарна отговорност за гаранта. Иска се отхвърляне на
исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр.
чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр.
чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Евентуален
иск – осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД
За да бъдат
уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор
за потребителски кредит „Екстра“ № ***, сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние,
съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на
потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника,
уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва,
уговорката за заплащане на такса гарант, размер на вземанията си, настъпването на изискуемостта на претенциите. В тежест на
ответника – същият носи насрещно доказване, при установяване на горното от
ищеца, че е платил задълженията си по договора за заем. Ответникът следва да докаже, че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. По евентуалния иск при
условие, че ищцът докаже, че е превел на ответника сума в размер на 500 лева ответникът следва
да установи, че е получил процесната сума на правно основание.
По исковете по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр.
чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр.
чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние.
Съгласно чл. 18, ал.
1, т. 3 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от договора.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът
за електронния документ и електронния подпис. В настоящия
случай се твърди, че
кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, в
редакцията му към 16.10.2015 г., електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано.
Електронното изявление е представено в цифрова
форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация ,
съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001
г. То се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логическа свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът
придава значение на подписан документ на електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис – чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът придава на подписания писмен документ. Ако се касае за
частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението.
Същото може да бъде възпроизведено и
върху хартиен носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната.
В настоящия случай, обаче, от представения по делото
договор не се удостоверява извършването от ответника на посоченото в исковата
молба електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за
сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри.
По делото е представена заявка № 72038 от
10.11.2017 г. /л.8/, в която са описани личните данни на ответника, както и информация за кредита, но заявката не е
подписана нито с квалифициран електронен подпис, нито с обикновен, на който
страните да са придали значението на електронен подпис. От заявката не става
ясно кой е нейният автор, дали това в действителност е ответника.
По делото е представен и текст договор за потребителски кредит № *** /л.11/, в
който не фигурира подпис на
нито една от двете страни, изявление, че се съгласяват с този договор. Не са ангажирани доказателства, при
изрично разпределена от съда доказателствена тежест в определението по чл. 140 ГПК, да е налице изявление от
ответника, съобразно специалните законови изисквания, с което последният да е
обвързан от договора с твърдяното съдържание, като е дал съгласие за сключването на договора.
От представената по делото разписка от трето
неучастващо по делото лице „Изипей“АД /л.84/ се установява, че ответникът е
получил на 14.11.2017 г. сума в размер на 500 лева от наредител „Кредит инс“
OOД, като основание е посочено
Договор № ***. Ответникът не е оспорил, че е подписал тази разписка, но макар и
да я е подписал, с този подпис не може да се приеме, че същият е запознат със
съдържанието на посочения в разписката договор и се е съгласил с клаузите по
него. В разписката липсва задължаване на ответника да върне дадената му сума в
размер на 500 лева, поради което не може да се приеме, че тази сума му е
предоставена в заем, доколкото липсва съществен елемент от фактическия състав
на заемното правоотношение.
Съдът намира, че ищецът не доказа, че между него и
ответникът е възникнало заемно правоотношение по договор за потребителски
кредит „Екстра“ № ***, че сумата в размер на 500 лева е дадена именно въз
основа на този договор и въобще като заем, както и че ответникът се е съгласил
с останалото съдържание на договора за договорна лихва и такса „Гарант“.
С оглед изложеното предявените от ищеца искове за
главница, договорна лихва, такса гарант и обезщетение за забава, дължими по
договор за кредит следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид отхвърляне на главния иск е настъпило
условието за разглеждане на предявения в условията на евентуалност осъдителен
иск.
По иска по чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД
От представената по делото разписка от
трето неучастващо по делото лице „Изипей“АД /л.84/ се установява, че ответникът
е получил на 14.11.2017 г. сума в размер на 500 лева от наредител „Кредит инс“
ООД. Разписката е подписана
от ответника, като са посочени неговите имена. Ответникът не е оспорил подписа
под разписката, поради което съдът приема, че с полагане на подписа си същият
признава, че е получил от ищеца сума в размер на 500 лева. Не се доказа
основание за задържане на тази сума.
Предвид изложеното осъдителния иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Като
законна последица от уважаването на иска, главницата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 19.06.2019 г., до окончателното плащане на
вземането, каквото искане е направи
ищецът още в исковата молба.
По отговорността за разноските
При
този изход на спора право на разноски се пораждат за двете страни. Доколкото ответникът в производството се е
представлявал от особен представител не е направил разноски.
Ищецът доказа
следните разноски в исковото производство – 303.80 лева – депозит за особен
представител на ответника /л.46/, 25 лева – такса в исковото производство и 300
лева – адвокатско възнаграждение /л.5/. Общо разноски за ищеца в размер на 628.80
лева, които ще му бъда присъдени. Предвид отхвърляне на предявените
установителни искове, ищецът няма право на разноските, направени в заповедното производство.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6 срещу Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** положителни
установителни искове за признаване за установено, че Р.М.С., ЕГН ********** дължи на „Кредит
Инс“ ООД, ЕИК *********
следните суми – 500 лева непогасена главница по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ***, 180 лева –
договорна лихва за периода 10.11.2017 г. до 20.03.2018 г., 370 лева – договорна
такса „Гарант“ за периода 10.11.2017 г. до 20.03.2018 г., 4.26 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода – 11.12.2017 г. до
20.03.2018, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.03.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4840/2018 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6 сумата в размер на 500 лева, получена при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.06.2019 г. до окончателното плащане както и сумата в размер на 628.80 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ