№ 20
гр. В., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С Въззивно гражданско дело №
20241300500004 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба на „А.“ООД-П. чрез
адв. Ж.Д. против Решение №661 от 17.10.23г. по гр.д. №1271/21г. на
ВРС.Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и иска от
съда да го отмени като отхвърли иска и им присъди разноски.
Поддържа,че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е взел
под внимание наведените от него доводи както следва:
Твърди,че ищцата не е подписала сключеният между страните
договор от 15.04.21г. и липсва активна легитимация за предявяване на иска.
Твърди,че пред първата инстанция е установено,че договорът е подписан от
мъж-К.Б.-който е положил подпис за купувач без да е посочено,че действа
като пълномощник на М. В. Р.,а приложеното по делото пълномощно,което
му дава представителна власт, е без дата и не е представяно на
ответника.Поради изложеното счита иска за недопустим.
Оспорва иска и по основание като твърди,че не е доказано в
процеса наличие на недостатък на продадената вещ,който да я прави негодна
за употреба.В представения и оспорен от ответника поради липса на подпис
на издател протокол на „М.П.“ЕООД изрично е посочено,че е необходимо
1
допълнително разглобяване на двигателя за установяване на повредата.С
компютърната диагностика е изказано само предположение за скъсан колянов
вал.От друга страна счита,че съдът не е изяснил причината за съобщения от
К.Б. теч на антифриз и дали при продължаване на управление на автомобила в
това състояние не е станало причина за блокиране на двигателя.
Изтъква също,че автомобилът не е предаден на продавача,а се
намира при трето лице,поради което не може да се установи дали твърденият
недостатък е причинен от ответника,от ищеца или от трето лице.
Счита,че ищецът не е доказал наличието на недостатък на
автомобила,който да го прави напълно негоден и да доведе до приложение на
разпоредбите на чл.193 и чл.195 ЗЗД.Позовава се и на липса на уведомяване
на продавача за разваляне на договора за покупко-продажба и счита,че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на такова.
С оглед недоказване на главния иск жалбоподателят счита за
недоказан и иска по чл.82 ЗЗД за присъденото обезщетение.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по
жалба М. В. Р. чрез адв.К. Г. и адв. Ал.Л. е подала писмен отговор,с който
оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение,а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като им се присъдят
разноски.
Счита,че районният съд е обсъдил направените от ответника
възражения за процесуалната легитимация и на база данните по делото е
приел,че искът е допустим.Счита,че дори и без представено пълномощно
страната би могла впоследствие да потвърди извършените от пълномощника
й действия,в случая закупуване на лек автомобил.
Твърди,че основателността на иска е доказана със заключението
на ВЛ,който е заявил,че вещта е напълно негодна за употреба и повредата е
установено преди изтичане на шестмесечния срок от продажбата.
От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата
,Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно
съединени искове по чл.55,ал.1,предл.III от ЗЗД и чл.82 ЗЗД.Ищцата М. В. Р.
твърди,че ответникът „А.“ООД-П. й е продал вещ-употребявано превозно
2
средство,марка Л.Р.,модел Д. за сумата от 20 497,10лв.-която вещ има скрити
недостатъци,а именно-повреда в двигателя,което прави автомобила негоден
за обичайното му ползване.Искала е от съда да осъди ответника като
продавач да й заплати продажната цена от 20 497,10лв. поради разваляне на
договора и сума в размер на 1 323,54лв. направени от нея разноски по
регистрация на автомобила,репатриране и установяване на повредата.
Установено е пред ВРС,че на 15.04.2021г. между „А.“ООД-
П. и М. В. Р. е сключен договор за покупко-продажба на употребяван лек
автомобил,марка Л.Р.,модел Д. за сумата от 20 497,10лв.При огледа на
автомобила и сключването на договора е присъствал единствено К.Б. като
пълномощник на М. В. Р. и той е извършил превода на сумата,съставляваща
продажната цена.Преди сключване на договора за продажба К.Б. е тествал
автомобила и му е направена компютърна диагностика,като не са показани
данни за повреди.Автомобилът е пристигнал на собствен ход в гр. В. и при
регистрацията му в КАТ-В. К.Б. е забелязал теч на антифриз,за което
уведомил продавача.След няколко дни на 22.04.21г. потеглил за С.,но на
около 40км от гр. В. двигателят на процесното МПС блокирал.Транспортиран
е с репатрак до сервиз на „М.П.“ЕООД и след извършена компютърна
диагностика е посочено,че е необходимо допълнително разглобяване на
двигателя за установяване на повредата като е изразено съмнение за „скъсан
колянов вал“. Поради отказ на продавача да получи рекламация такава е
връчена чрез ЧСИ на 25.05.21г.Преди това на 28.04.21г. ищцата е подала
жалба до КЗП,но получила отказ,тъй като в чл.5 и 6 от договора е посочено,че
от момента на получаване на автомобила всички рискове преминават върху
купувача и продавачът не носи отговорност за скрити дефекти по агрегати и
възли на автомобила.
По делото е назначена авто-техническа експертиза и ВЛ
след външен полеви оглед на автомобила е дал заключение,че външната
компютърна диагностика не може да установи причините за повредата,а това
може да стане единствено при разглобяване на двигателя.Констатирал е,че
разглобяване на двигателя не е правено и е посочил цена за труда между 700
и 900лв.Ремонтът на двигателя би струвал около 8 000 до 12 000лв., а цената
на нов двигател около 20 000лв.Констатирано е,че автомобилът не може да се
движи на собствен ход.
3
При тези данни ВРС е уважил исковете по
чл.55,ал.1,предл.III и чл.82 ЗЗД като се е позовал на разпоредбите на чл.193 и
чл.195 ЗЗД.
Пред втората инстанция не са събирани нови
доказателства.
Като съобрази данните по делото съдът намира жалбата за
основателна и направените в нея оплаквания против решението на ВРС за
мотивирани по следните съображения:
Относно допустимостта на предявените искове:
От гласните доказателства по делото действително е
установено,че М. В. Р. не е присъствала при сключването на договора за
покупко-продажба на употребяван лек автомобил,марка Л.Р.,модел Д..При
огледа на автомобила и сключването на договора е присъствал единствено
К.Б..Представеното пред първата инстанция пълномощно,с което К.Б. е
упълномощен от М. В. Р. да извършва действия по закупуване на описаното
МПС е без дата,което кара ответника да оспорва допустимостта на иска.
Въззивната инстанция е на становище,че дори и след
сключване на сделката да е упълномощен К.Б. да извърши действия от името
на упълномощителя по пълномощното,то извършените от него действия се
санират с изразеното от М. В. Р. съгласие и овластяване да ги извърши от
нейно име и за нейна сметка.В този смисъл не е налице липса на активна
легитимация по предявените искове и те са допустими.
По основателността на исковите претенции:
Разпоредбата на чл.55,ал.1,предл.III ЗЗД предвижда ,че
който е получил нещо с отпаднало основание е длъжен да го върне.Правилно
са посочени от ВРС елементите на този законов състав,а именно:,наличие на
договор между страните,извършена престация и отпадане на основанието за
това.Спорно в настоящия казус е отпадане на основанието за платената
продажна цена поради наличие на твърдени от купувача скрити недостатъци
на веща,които я правят негодна за ползване по предназначението й.
Първостепенният съд се е позовал на разпоредбите на
чл.193 и чл.195 ЗЗД относно отговорността на продавача за скрити
недостатъци на продадената вещ.Въззивната инстанция счита,че
4
първоинстанционният съд не е изследвал подробно и не е интерпретирал
правилно фактите относно наличие на скрити недостатъци на продадената
вещ,а е приел това за безспорен факт.
Безспорно е установено,че след закупуване на автомобила
на 15.04.21г. при пътуване от гр. В. за гр. С. на 22.04.21г. същият е аварирал и
се е наложило да бъде превозен с репатрак до гр. С..В решението на ВРС не е
обсъдено обстоятелството,че още преди това пътуване при регистрация на
автомобила при КАТ-В. К.Б. е забелязал теч на антифриз,за което уведомил
продавача.Няма данни дали след това са предприети действия от купувача по
констатиране на повреда и каква е причината за този теч.Възможно е някаква
повреда във връзка именно с този теч да е довела до блокиране на двигателя
при предприетото пътуване до С..Възможно е и да няма такава връзка,но за
казуса е от значение,че не са изследвани и доказани техническите
причини,довели до блокиране на двигателя.
Освен това в сервиз на „М.П.“ЕООД,където е
транспортиран автомобила след повредата, след извършена компютърна
диагностика е посочено,че е необходимо допълнително разглобяване на
двигателя за да се установяви характера на повредата.Изразено е съмнение за
„скъсан колянов вал“,но не е установено,че действително това е причината за
повредата в двигателя.
Това се потвърждава и от заключението на ВЛ по
назначената авто-техническа експертиза.При огледа на място ВЛ е
констатирал,че двигателят не е разглобяван.
С оглед на тези факти въззивната инстанция счита,че не
установено по делото действителната причина за повредата в двигателя на
автомобила.Това би могло да бъде промяна в състава на маслото,макар да е
установено,че е имало достатъчно количество.Би могло да е свързано със
забелязания теч на антифриз при регистрацията при КАТ.Би могло да се
дължи на пресилено форсиране на двигателя и повишаване на температурата
на двигателя.
Това са само примерни изброявания на вероятни причини с
цел да се покаже,че установяването на точната повреда на двигателя е от
съществено значение за да се направи извод дали тази повреда е от такова
естество,че да направи вещта негодна за употреба по обичайното й
5
предназначение,както и да се установи дали тази причина се дължи на скрити
дефекти на вещта преди продажбата или на неправилно използване и
управление на автомобила от страна на купувача.Това обстоятелство е
останало неизяснено в процеса пред първата инстанция.
В тежест на ищеца е да докаже твърдените от него
факти,което не е сторено.Купувачът е отказал да бъде разглобен двигателя на
автомобила и не е установен характера на повредата по категоричен и
несъмнен начин,поради което настоящия съдебен състав намира иска за
недоказан.
Основателно е възражението на жалбоподателя пред
въззивната инстанция относно обстоятелството,че процесният автомобил от
установяване на повредата и понастоящем се намира при трето лице,което
също допринася за затруднения при установяване на повредата и от кой са
причинени.Установено е,че мястото е охраняемо,но автомобилът стои на
открито,изложен на атмосферни влияния и без поддръжка,което също се
отразява на техническите му показатели.
При отхвърляне на иска по чл.55,ал.1,предл.III ЗЗД следва
да бъде отхвърлен и иска за присъждане на обезщетение по чл.82 ЗЗД за
направените разноски по регистриране на автомобила,репатриране и
установяване на неговата повреда.
По изложените съображения съдът намира,че въззивната
жалба следва да бъде уважена,а решението на ВРС отменено. Ответникът по
жалба следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по
производството пред двете инстанции.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №661 от 17.10.23г. по гр.д. №1271/21г.
на В.ски районен съд,вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Р.,ЕГН ********** от
гр. В.,ул.“Мизия“№21 срещу „А.“ООД,ЕИК113594739,със седалище и адрес
на управление:гр.П.,2 300,ул.“Дряново“№4,представлявано от управителя
Л.Л. обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.III от
6
ЗЗД за сума в размер на 20 497,10лв.и чл.82 ЗЗД за сума в размер на
1 323,54лв. като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М. В. Р.,ЕГН ********** от гр.
В.,ул.“Мизия“№21 да заплати на „А.“ООД,ЕИК113594739,със седалище и
адрес на управление:гр.П.,2 300,ул.“Дряново“№4,представлявано от
управителя Л.Л. направени от тях разноски по производството пред двете
инстанции в размер на 3 913,43лв
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7