Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 21.05.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Белослатински Районен съд, I наказателен състав в публичното си заседание на 24 април
Две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия
Житарска НАХ дело № 176 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Б.Й.Х. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 19-0248-000117/15.02.2019г. на
Началника на РУ Б.С. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.98, ал.2,
т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание, на основание чл.178д от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лева.
В жалбата си жалбодателя излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, като твърди, че не е извършил вмененото
му нарушение и желае неговата отмяна. Твърди в жалбата, че е бил спрял за малко
на паргинга в Болницата.
Ответника по жалбата, редовно призован не се явява, не е изпратил
представител и не е взел становище по нея.
Разпитаха се актосъставителя и
свидетелите при установяване на нарушението и съставяне на акта.
По делото са представени акт за
констатирано нарушение № 129/06.02.2019г.,
НП № 19-0248-000117/15.02.2019г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от жалбодателя претенции, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На
06.02.2019г. полицейския служител Ц.П. отишъл със служебен автомобил до МБАЛ – Б.С.,
където посетил Спешен център. При навлизане в района на болницата забелязал, че
на обособено място за паркиране на автомобили за инвалиди, бил спрян и
престояващ автомобил. Той отишъл до автомобила и извършил проверка на водача,
при която установил, че водача няма документи, удостоверяващ неговата
инвалидност с право за паркиране на това място. С оглед на това той извикал
колегите от наряда, а именно В.Н. и Д.Д. като свидетели да констатират
нарушението. П. им предал документите на водача, които поканили жалбоподателя
да отиде с тях до сградата на РУ – Б.С. за съставяне на акт. В РУ – Б.С.
полицейския инспектор П. отишъл до колегата си П.Б. и го помолил да състави на
Х. акт по ЗДвП, като му обяснил какво е нарушението. Актосъставителят П.Б.
съставил на същата дата АУАН № 129, в който посочил, че около 09.00 часа в
гр.Б.С., на паркинга на МБАЛ – Б.С. Б.Й.Х. е паркирал собствения си лек
автомобил „Дачия Логан” с рег. № ВР 3217 СС на място, маркирано и обозначено с
пътен знак за инвалиди, без да има право за това. Посочено е, че това е
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и като свидетел-очевидец на нарушението е
вписан Д.И.Д. – полицай „Охрана на обществения ред” при РУ – Б.С.. Актът е
подписан от нарушителя без възражения и му е връчен същия ден. Въз
основа на АУАН
Началника на РУ „Полиция”
Б.С. към ОД на МВР гр.В. е издал наказателно постановление № 19-0248-000117/15.02.2019г.
Именно това постановление се обжалва.
Тази фактическа обстановка се установява от акта за нарушение,
Наказателното постановление, приложените към делото писмени доказателства,
показанията на актосъставителя и свидетелите.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от
ЗДвП, според който паркирането
е забранено на места, определени за хора с трайни
увреждания. С нормата на чл. 178д от ЗДвП е предвидена "глоба"
в размер на 200 лв. за
лице, което, без да има
това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Съгласно §6, т.64 от ДР към ЗДвП "човек с трайно увреждане" е лице, определено в §1, т.2 от ДР на
Закона за интеграция на хората
с увреждания. С оглед горното е необходимо да се направи разграничение
между паркиране и престояване на автомобил. Разпоредбата на чл.93 ЗДвП е
сторила това като в ал.1 е дала легална дефиниция що е то „престой”, а именно:
Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товаро-разтоварни работи в присъствие на водача. Докато паркирането е
дефинирано в следващата алинея на чл.93, която гласи: Паркирано е ППС, спряно
извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение
на правилата за движение. В настоящия случай жалбоподателя – нарушител твърди,
че е бил спрял автомобила за малко на инвалидното парко-място, без обаче да
ангажира доказателства в тази насока. От събраните по делото доказателства не
се установява автомобила да е престоявал за извършване на която и да е дейност
по чл.93, ал.1 ЗДвП, поради което и изводимо от разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗДвП спирането на автомобила от жалбодателя се явява паркиране по смисъла на
тази разпоредба. От тук следва, че Х. е извършил нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно му е наложена определената в
чл.178д ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева.
При служебна проверка на АУАН и обжалваното НП се установява, че и двата
акта са съставени от компетентни лица, в рамките на техните правомощия,
съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
приета като доказателство по делото. Акта за установяване на административното
нарушение е издаден съгласно установената в ЗАНН процедура.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0248-000117/15.02.2019г. на
Началника на РУ Б.С. към ОД на МВР гр.В., с което на Б.Й.Х. ***, ЕГН **********
за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание, на основание чл.178д от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лева като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред ВрАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: