О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 29.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 272 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.Й.Б., ЕГН **********,
с адрес *** против ОД на МВР – Сливен, с правно основание на иска чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ и цена на същия 300,00 лева. В исковата молба се твърди, че за
извършено административно нарушение на Закона за движението по пътищата с
Наказателно постановление № 19-0804-000027/22.01.2019 г., издадено от Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен на Б. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева. Ищецът инициирал съдебен контрол на
този санкционен акт, като образуваното по негова жалба АНД № 274/2019 г. по
описа на Районен съд – Сливен приключило с Решение № 350/22.07.2019 г. с отмяна
на наказателното постановление. В хода на съдебното производство на 03.07.2019
г. Б. заплатил доброволно наложената глоба в размер на 300 лв., предвид
обстоятелството, че превозното му средство е спряно от движение с наложена
принудителна административна мярка. Счита, че е налице хипотезата на чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ, тъй като поради отмяната на наказателното постановление сумата по
наложената административна санкция се явявала недължимо платена и
представлявала претърпяна вреда от незаконосъобразна дейност на длъжностните
лица от ответната дирекция. Моли съда да осъди ОД на МВР – Сливен да заплати на
Д.Й.Б. сума от 300,00 лв., представляваща заплатена глоба по гореописаното
наказателно постановление, отменено с влязъл в законна сила съдебен акт на
Районен съд – Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски
в настоящото съдебно производство.
Ответната по иска страна ОД на МВР – Сливен, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител заявява недопустимост на иска и моли съда да остави
същия без разглеждане и прекрати производството по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за
недопустимост на исковата молба и счита, че производството по делото следва да
бъде прекратено. Заявява, че без съмнение сумата се явява недължимо платена и
трябва да се възстанови, но редът не е по ЗОДОВ.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 22.01.2019 г. срещу Д.Й.Б. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 19-0804-000027, с което наложил
на адресата на санкционния акт административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 лева за нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП. По жалба на Б. срещу НП било
образувано АНД № 274/2019 г. по описа на РС – Сливен, приключило с Решение № 350/22.07.2019
г., с което наказателното постановление било отменено. Съдебният акт влязъл в
законна сила на 14.08.2019 г. На 03.07.2019 г. на ПОС терминално устройство в
СПП – Сливен Б. заплатил глобата по наказателното постановление.
Възстановяването на заплатени суми по наложени административни санкции МВР е
регламентирало в Указания за реда за възстановяване на средства, внесени за
погасяване на задължения за нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането,
съгласно чийто раздел I това се инициира с писмено искане от
заинтересованото лице, придружено с писмени доказателства, удостоверяващи
заплащането на сумата и съответно - неговата недължимост.
При тези данни съдът намира, че исковата претенция е недопустима за
разглеждане по същество, при следните съображения:
Възстановяването на предварително заплатена глоба по отменено
впоследствие НП не следва да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За
тази претенция е налице специален процесуален ред, който изключва приложението
на ЗОДОВ по смисъла на чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно която норма, когато закон
или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
В процесния случай недължимо платената глоба, дори да произтича от отменен акт,
не може да се квалифицира като увреда по смисъла на
ЗОДОВ и съответно – не подлежи на репариране като такава с прилагане на реда по
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Видно от представените по делото от ответника и цитирани по
– горе Указания, възстановяването на недължимо внесени глоби е изрично
нормативно регламентирано в рамките на структурата на МВР и същото следва да се
инициира от санкционираното лице – платец с писмено искане. Едновременно с
това, за лицето, заплатило недължимата административна санкция е налице и обща
нормативна уредба, съобразно която възстановяването на сумата (в случая - 300,00
лв.) се извършва по реда за възстановяване на недължимо платено публично
държавно вземане от органа, в чийто бюджет е постъпил паричният приход, т. е.
по реда на особеното производство, регламентирано в нормите на чл. 128 – чл. 132
от ДОПК. Следователно, налице е както нормиран в структурата на органа –
ответник ред, но и специален, нормативно определен такъв за възстановяване на
недължимо заплатени суми в бюджета на съответното учреждение, който по аргумент
от чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от
същия закон. Доброволното заплащане на сума във вид на административно
наказание, последвано от отмяна на санкционния акт като незаконосъобразен не
може да се приеме и квалифицира като вреда от незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на съответния орган, поради което и при липсата на елементите
от фактическия състав на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, този процесуален ред е
неприложим. Или в случая, доколкото за събиране на горната сума е налице
специален ред по смисъла на чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ
се явява недопустима. В този смисъл са Решение № 13502 от 30.10.2020 г. на ВАС,
постановено по адм. д. № 1031/2020 г. и Определение № 5860 от 14.05.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 4618/2021 г., III о.
По изложените съображения предявената искова молба с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустима поради наличието на друг процесуален ред за
осъществяване на търсената от ищеца защита. Исковата молба следва да бъде
върната, а образуваното производство – прекратено, с отмяна и на протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 21.09.2021
г., с което е даден ход по същество.
При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на разноски в производството. Основателно е и следва да се уважи
искането на ответника за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева,
определено на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание
на 21.09.2021 г., с което е даден ход по същество на адм.д.
№ 272/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен.
ВРЪЩА искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявена
от Д.Й.Б. ***, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер
на 300,00 (триста) лева, съставляващи доброволно заплатена глоба по отменено
впоследствие Наказателно постановление № 19-0804-000027/22.01.2019 г., издадено
от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 08.08.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА Д.Й.Б. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на ОД на МВР –
Сливен разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 272/2021 г. по описа на
Административен съд - Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: