№ 11326
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110102074
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Р. Ц. Т. и Г. Ц. Ц., в качеството им на наследници на К. Ц. Ц. и Ц. Г. Ц.,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., но
начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са останали
незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок
от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, а
съгласно тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването
се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи.
Претендира от ответниците при условията на разделност сумите, както следва: 2 151,35 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
328,92 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г.; 20,16 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 6,07 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022 г. до
окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на Р. Ц. Т. – 1/2, а именно:
1 075,67 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
1
30.04.2020 г.; 164,46 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г.; 10,08 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
3,03 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022 г. до
окончателното им заплащане и по отношение на Г. Ц. Ц. – 1/2, а именно: 1 075,67 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
164,46 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г.; 10,08 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 3,03 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. Ц. Т. и Г. Ц. Ц. не са подали отговор на
исковата молба.
С отговор – възражение от 09.05.2023 г., докладван в открито съдебно заседание на
15.06.2023 г., ответницата Р. Т. заявява, че лично е погасила сметките за топлинна енергия
преди заедно с брат си да извършат продажба на процесното жилище на 29.03.2022 г., в
подкрепа на което представя 3 броя разписки за извършени плащания, отнасящи се за
периода м.05.2020 г. – м.02.2022 г., както и нотариален акт за покупко -продажба от
29.03.2022 г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... изразява становище, че в рамките на
исковия период услугата дялово разпределение е извършвана в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
2
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с протоколно определение от
15.06.2023 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че в рамките на исковия период ответниците са били собственици на
процесния имот, находящ се на адрес: ...., при посочените от ищеца квоти – по 1/2 всеки.
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се установяват и от данните, съдържащи
се в писмените доказателства по делото – списък към протокол от ОС на етажната
собственост от 25.05.2001 г., подписан от наследодателя Ц. Г. Ц., чието авторството не е
оспорено и надлежно опровергано по делото, молба от „ДСК – Жилищно кредитиране“ за
вписване на законна ипотека за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство на
К. Ц. Ц. и Ц. Г. Ц., удостоверение за идентичност на адрес, издадено от „ГИС София“
ЕООД, 2 броя удостоверения за наследници съответно на К. Ц. Ц., починала на 29.03.1995 г.
и на Ц. Г. Ц., починал на 06.02.2022 г., въз основа на които може да се направи извод, че на
основание наследствено правоприемство след смъртта на родителите им всеки един от
двамата ответници е придобил по 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния имот, в подкрепа на което е и представеният нотариален акт за покупко-
продажба № 111, том I, нот. дело № 101/2022 г., по силата на който на 29.03.2022 г., т. е.
след исковия период, те са се разпоредили с него в полза на трето за спора лице – Сашка
Славчева Радонова – Златева. Ето защо, съдът приема, че в рамките на исковия период
именно ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ.
като клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава,
че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват
легитимирани да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема от
участието си в съсобствеността – по 1/2.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците или приживе наследодателите им да са възразили срещу прилаганите
от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение
с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
период те са били носители на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния апартамент № 2 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 25.05.2021 г., списък към него и
договор № 632/03.09.2001 г., както и данните, отразени в представените изравнителни
сметки и протоколи за отчет /л. 101-104 от делото/, в рамките на исковия период услугата по
3
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна собственост,
находяща се на адрес: гр. София, ул. „Женева“ № 1, е била възложена и извършвана от
третото лице – помагач - .....
Както вече се посочи по-горе, с договор за покупко-продажба от 29.03.2022 г.,
обективиран в нотариален акт № 111, том I, нот. дело № 101/2022 г., двамата ответници са се
разпоредили в полза на трето за спора лице – Сашка Славчева Радонова – Златева със
съсобствения си придобит по наследство от родителите им апартамент № 2, но доколкото
това е станало едва след края на исковия период, именно те дължат заплащането на цената
на доставената и потребена в него топлинна енергия, чиято стойност не се спори, че се
равнява на посочената от ищеца сума от 2 151,35 лв., начислена за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. С оглед довода на ответницата Р. Т. за извършено от нея плащане на сумите,
предмет на делото, позовавайки се на представените от нея 3 броя разписки за извършени
плащания от 15.03.2022 г. /л. 107-109 от делото/ следва да се отбележи, че при внимателно
проследяване на посочените във всяка от тях номера на фактури, както и периода, за който
те се отнасят, става ясно, че общо платената сума от 1 895,15 лв. е послужила за погасяване
на месечни задължения, отнасящи се за периода м.05.2020 г. – м.02.2022 г., т. е. след исковия
период, който е м.05.2018 г. – м.04.2020 г. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки
един от ответниците, то Р. Ц. Т. и Г. Ц. Ц. се явяват задължени за сумата от по 1 075,67 лв.,
колкото са и заявените от ищеца и приети за разглеждане размери, поради което
предявените срещу всеки един от тях главни искове за цена на топлинна енергия се явяват
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 20,16 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия,
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите
условия на договорите между „.... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Отново при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то Р. Ц. Т.
и Г. Ц. Ц. се явяват задължени за сумата от по 10,08 лв., колкото са и заявените от ищеца и
приети за разглеждане размери, поради което предявените срещу всеки един от тях главни
искове за цена на услуга за дялово разпределение се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.01.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането
на други действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в.
гр. д. № 11883/2019 г./. По делото не се спори, че размерът на лихвата за забава върху
4
главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на посочената от ищеца
обща сума от 328,92 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г.
При съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/2, то те се явяват задължени
за сумата от по 164,46 лв., колкото са и заявените от ищеца и приети за разглеждане
размери, поради което предявените срещу всеки един от тях акцесорни искове за лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
17.11.2021 г. също се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от по 3,03 лв.,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно: сумата от общо 236,28 лв. –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед вида и обема
на извършената дейност от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа
и правна сложност на делото, приключило без събирането на допълнителни доказателства,
освен първоначално допуснатите. Отговорността на всеки един от ответниците за сторените
от ищеца разноски се разпределя поравно, поради което Р. Ц. Т. и Г. Ц. Ц. следва да бъдат
осъдени да заплатят на „.... сумата от по 118,14 лв. /1/2 от 236,28 лв./. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в тяхна полза не се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете,
тъй като те не претендират, а и не доказват извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК ....ъс седалище
и адрес на управление: ... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 1
075,67 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....; сумата от 10,08
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба - 17.01.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 164,46 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
3,03 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г.
ОСЪЖДА Г. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК ....ъс
седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 1 075,67 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
5
до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....; сумата от
10,08 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
подаване на исковата молба - 17.01.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 164,46 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 3,03 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК ....ъс седалище
и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 118,14 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на „...., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 118,14 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца „..... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6