№………/…….07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1137 по описа за 2019година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №36911/23.05.2019г. по
описа на ВРС на Н.В.Я., ЕГН: **********, срещу определение №5864/03.05.2019г., постановено по
ч.гр.д. №4822/2017г. по описа на
Варненски районен съд, с което е
оставено без уважение искане с правно основание чл.245, ал.2 от ГПК за издаване
на обратен изпълнителен лист срещу „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, за
следните суми: 146.55лв. – разноски
по изпълнителното дело, 49.99лв. – пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и
175лв. – адв.възнаграждение, събрани от длъжника по изп. д. № 20178600401943
на ЧСИ Виолета Матова с район на действие СГС.
Във въззивната частна жалба се
поддържа, че определението е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила. Подържа, че изпълнителното производство е
образувано по два изпълнителни листа, поради което по обезсиления изпълнителен
лист се дължи връщане на половината от неправомерно заплатените по изпълнението
разноски както следва: 146.55 лева – разноски по изпълнителното дело, 49.99
лева – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 175 лева – адвокатско възнаграждение,
отчитайки извършеното редуциране на същото от 360 лева на 350 лева съобразно
постановление на ЧСИ от 08.11.2017г., ведно със законната лихва върху всички
суми, считано от 15.08.2017г. до окончателното изплащане.
Ответникът по частната жалба
„Теленор България“ЕАД в дадения срок представя писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, че
ЧСИ е възстановил на длъжника всички дължими суми по обезсиления изпълнителен
лист, а останалите разноски не подлежат на възстановяване, тъй като са
направени във връзка с изпълнението на вземанията по другия изпълнителен лист.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В производството
по ч.гр.дело №4822/2017г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а след влизането й в сила и изпълнителен лист, в полза на „Теленор
България“ЕАД срещу длъжника Н.В.Я. за сумата от
286,74 лв. – задължение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга от 10.10.2013г., по фактура № **********/05.05.2015г., от които: 26,02
лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и 260,72 лв. - неустойка предсрочно
прекратяване на договора; сумата от 5,21 лв. - мораторна лихва за периода от
21.03.2015г. до 14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2017 г. до
окончателното изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски, от
които 25,00 лв. заплатена държавна такса и 180,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
С определение по
в.т.д. №1434/2017г. на ВОС е прието възражението на длъжника Н.В.Я. по чл.423, ал.1,
т.2 от ГПК и издадените по гр.д. №4822/2017г. на ВРС заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са обезсилени на основание чл.423, ал.3, предл. последно във
вр. с чл.411, ал.2, т.4 от ГПК.
От представената
по делото призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 20178600401943
на ЧСИ Виолета Матова се установява, че изпълнителното производство е
образувано по изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д. №4821/2017г. и ч.гр.д. №4822/2017г.
на ВРС, като общо задължението възлиза на 1893.42 лева, от които 890.45 лева
неолихвяема сума, 181.74 лева главница, 6.06 лева лихви и 293.10 лева разноски
по и.д., както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 162.07 лева
и 360 лева адв. хонорар.
С постановление на
ЧСИ от 08.11.2017г. размерът на приетите разноски за адвокатско възнаграждение
е намален от 360 лева на 350 лева и е намален размерът на дължимата такса по т.
26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга, формиран с намалените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Със съобщение по
електронна поща длъжникът е уведомен от ЧСИ, че постъпилата сума в размер на
1893.77 лева е разпределена по следния начин: 93.62 лева на осн. т.26 от ТТРЗЧСИ, 200 лв. обикновени такси, 60.45 лв.
ДДС, допълнителни разноски 8.65 лв., 40.00 лв. за НАП, 962.18 лв. за Теленор и
сумата в размер на 528.87 лв. надвнесена – за връщане на длъжника.
От постъпилото от
съдебния изпълнител уведомление №43534/ 27.06.2018г. се установява, че от
събраната от длъжника сума по изп.д. №1943/2017г. в размер на 1 893.77лв.,
сумата, която покрива вземанията по изпълнителния лист по ч.гр.д. №4822/2017г.
на ВРС, който е обезсилен с определение на ОС-Варна по в.т.д. №1434/2017г., е в
размер на 497.82лв., като на длъжника е изплатена сума в размер на 528.87лв.,
която покрива по пера: 26.02лв. – главница; 0.87лв. - законна лихва от
10.04.2017г. до 08.08.2017г., 260.72лв.- неустойка, 5.21лв. - лихва, 205лв. –
разноски и 31.05лв. – пропорционална такса с ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения: Съгласно
разпоредбата на чл. 245, ал.3 от ГПК, когато е извършено
принудително изпълнение въз основа на невлязло в сила решение, което
впоследствие е отменено, съдът издава обратен изпълнителен лист в полза на
длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на
допуснатото предварително изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и
разноски в изпълнителното производство. Тази разпоредба е приложима и в
заповедното производство по аналогия, в случаи като настоящия, при който е
налице последващо обезсилване изцяло на издадената против длъжника заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, ако има получени от взискателя за
удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително събиране на вземането
въз основа на допуснатото незабавно изпълнение.
По делото са представени доказателства, че ЧСИ е възстановил на длъжника
сумата от 528.87 лева, която изцяло покрива както получените от
взискателя суми в резултат на принудителното изпълнение /497.82 лв./, така и
дължимата съобразно материалния интерес пропорционална такса към ЧСИ по т.26 от
ТТРЗЧСИ /31,05лв./. С така извършеното плащане, съдът намира, че е изпълнено
законовото изискване за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото
предварително изпълнение, както и на събраните от длъжника такси в
изпълнителното производство. Поради това не следва да се издава обратен
изпълнителен лист в полза на длъжника за тези суми, които са били своевременно
- след обезсилване на заповедта за изпълнение, доброволно върнати изцяло на
длъжника. При липса на представени доказателства за размера на вземанията по
другия изпълнителен лист, следва да се приеме, че събраната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
е възстановена в съответния пропорциален размер.
От изисканите от ЧСИ справки не се установява по
делото да са извършвани разноски в твърдяния от жалбоподателя размер (293.10
лева). Липсват представени доказателства и за основанието за извършване на
удостоверените от ЧСИ обикновени такси (200 лева) и допълнителни разноски (8.65 лева), поради
което не може да бъде направен извод, че същите или част от тях са направени
единствено във връзка с изпълнението по обезсиления изпълнителен лист.
Обикновени такси по Раздел I от ТТРЗЧСИ се дължат за образуване на изпълнително дело, независимо от броя на
присъединените към него изпълнителни листи. Същите не са в зависимост от
материалния интерес, тъй като са определени като фиксирани стойности.
Следователно липсват основания за редуциране на тези разноски на половина,
както твърди жалбоподателят, тъй като същите се дължат в пълен размер по
привеждане в изпълнение на другия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
4821/2017г. на ВРС. На възстановяване по реда на чл.245, ал.3 от ГПК биха
подлежали единствено евентуално извършени допълнителни разноски по обезсиления
изпълнителен лист, различни от дължимите за образуване и водене на
изпълнителните действия по годния изпълнителен титул, доказателства за каквито
жалбоподателят не е представил.
Изложеното се отнася и до събраната по изпълнението
сума за адвокатско възнаграждение, доколкото същата е дължима за водене на
производството по валидния изпълнителен лист. Размерът на възнаграждението е
определен по реда на чл.78, ал.5 от ГПК след редукция на претендирания размер
по възражение на длъжника. Липсват данни постановлението да е обжалвано от длъжника,
поради което преценката на ЧСИ за съответствие на размера с материалния интерес
и сложността на производството не подлежи на преразглеждане от настоящия
състав.
По изложените съображения искането с правно основание
чл.245, ал.3 от ГПК се явява неоснователно, което налага обжалваният съдебен
акт, постановил същия краен резултат, да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №5864/03.05.2019г., постановено по
ч.гр.д. №4822/2017г. по описа на
Варненски районен съд
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.