Р Е
Ш Е Н
И Е № 113
гр.П., 07.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен
съд,в открито съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 115 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Ж.Д.П. *** в качеството й на законен
представител на Заложна къща „Е.“ЕООД със седалище гр.Р., против електронен фиш за налагане на глоба,
серия К, № ***, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на осн. чл.189,ал.4, вр. с
чл.182,ал.2,т.3 ЗДвП й е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ за това, че „на 14.04.2020 г., в 13.29 ч., в Област Т.,
в Община П., на път III-204
км31+604-оранжерия с.К., движещ се в посока към гр. П., при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3
км/ч, е управлявала МПС – л.а.”Ауди А3“
с рег.№ Р **** КН със скорост 85 км/ч. Превишена стойност на скоростта 25
км/ч.”- нарушение по
чл.21,ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва
изцяло извършеното нарушение като се сочи, че при издаване на ЕФ не е
съобразено задължителното ТР № 1/2014 г. на ВАС. Поради това счита издаденият
електронен фиш за незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответникът по
жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., не
ангажира писмено становище по жалбата.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е
процесуално допустима. С електронен фиш серия К, № *** издаден от ОДМВР гр.
Т., жалбоподателят П. е била санкционирана за нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП,
за това, че „на 14.04.2020 г., в 13.29
ч., в Област Т., в Община П., на път III-204
км31+604-оранжерия с.К., движещ се в посока към гр. П., при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3
км/ч, е управлявала МПС – л.а.”Ауди А3“
с рег.№ Р **** КН със скорост 85 км/ч. Превишена стойност на скоростта 25 км/ч.
Нарушението е заснето с АТС № TFR1-M-527“. В съответствие с
разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен и връчен на
нарушителя. Приложена е и снимка,на която в 13:29:12 ч. на 14.04.2020 г., е заснет л.а. марка "Ауди А3“с рег.№ Р **** КН в локация с GPS координати: 26.27310º/43.35999º, както и че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената скорост 88 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване
на типа средство за измерване – мобилна система за
видеоконтрол “TFR-1M” /протокол л.13, ведно с методически указания
относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с
АТС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип, както и Протокол
за използване на същото техническо средство /л.15/, удостоверяващо мястото на
позиционирането му в деня на проверката, което изцяло опровергава твърденията
на жалбоподателя за неправилното му използване.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
констатира, че в производството по ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговото опорочаване.
Съдът приема, че в електронния фиш е ясно и разбираемо за
нарушителя е посочено, че нарушението
е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на
нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по преписката снимка ясно се
вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на автомобила
– 88 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство без човешка намеса и това е така дори когато
се използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът не разграничава правните последици от установени
със стационарни или мобилни технически средства нарушения /за което
неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският служител изпълнява
задължения само по техническото обслужване на техническото средство и го
придвижва от едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата
обаче е автоматизирано /в т.см. е постоянната практика на ТАС – например реш. № 30/25.03.2019 г. по кнахд № 22/2019 г. и реш.№ 63/30.05.2019 г. по канд №
44/2019 г./.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от
страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.
189, ал.15 ЗДвП изрично се посочват като веществени
доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на
движение на процесния л.а.“Ауди А3“ с рег.№ Р **** КН
е измерена с техническо средство СПУКС/АТСС, което е одобрен тип средство за
измерване, видно от представено удостоверение
издадено от БИМ . Същото е било технически годно и изправно към момента
на констатиране на нарушението, видно от протокол за преминала периодична
проверка /л.13/. В конкретният случай са изпълнени изискванията на чл.4 от
Наредба № 81213-532/12.05.2015 г -
контролът да се осъществява от АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначални и последващи проверки.
Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол, съставен от обслужващия полицейски служител. Доколкото нарушението е установено с годно техническо средство, то може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението,
засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи
по-горе приобщената по делото като
веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за
измерване е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час,
жалбоподателят е осъществил посоченото от административно-наказващият орган
нарушение. От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство
не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно
средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч. извън населено място, въведена пътен знак
"В26".
При издаването на обжалвания електронен фиш, съдът не
констатира допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа
всички изискуеми съгласно чл. 189,ал. 4 от ЗДвП реквизити – посочени са всички
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Нарушението е безспорно установено, от
разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал.
Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП „…Когато нарушението
е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.“ По делото са налице
доказателства, че автомобилът, описан в ЕФ е собственост на ЮЛ – Заложна къща
„Е.“ЕООД ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“***“№**. Видно
от приложеното известие за доставяне /л.10/ ЕФ е връчен на 04.05.2020 г. лично
на неговия законен представител – управителя и едноличен собственик на капитала
на ЮЛ Ж.Д.П., която в 14- дневният срок не е подала писмена декларация с данни
на лицето, извършило нарушението. При тези обективни данни съдът намира, че
правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, съгласно
чл.188,ал.2 от ЗДвП, като в случая П. е санкционирана не като водач на
описаното в ЕФ моторно превозно средство, а по силата на закона като законен
представител на ЮЛ – Заложна къща „Е.“ЕООД гр.Р. - собственик на процесния л.а.“Ауди А3“ с рег.№ Р **** КН. При определяне на наказанието наказващият орган е
съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото
предвидено в закона наказание за това нарушение.
В заключение следва
да се посочи, че след промените в
Закона за движение по пътищата от ДВ бр.54 от 05.07.2017 г. Тълкувателно
решение № 1/2014 г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС е загубило
действието си и в настоящия казус не може да бъде приложено. По изложените съображения съдът намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К, № ****, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на основание чл.189,ал.4,вр.
с чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП, на Ж.Д.П.
ЕГН-**********, в качеството й на законен представител на Заложна къща „Е.“ЕООД
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.Р., ул. “П. В.“№**, със съдебен
адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ за нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: