Р
Е
Ш Е Н И Е
№ 207
гр.Кюстендил, 09.11.2023год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди
двадесет и трета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на секретаря
Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 35 по описа за 2023год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Б.Ц.Г. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. Д.З., оспорва Заповед № РД-04-62/10.01.2023г. на кмета на Община Кюстендил. Релевира основанията по
чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Съществените
нарушения на процесуалните правила се свързват с непроведена надлежно процедура
по констатиране на строежа, с неосигурено право на участие на жалбоподателя в
административното производство по издаване на
обжалваната заповед и с
неизпълнение на задълженията по чл.34 и чл.35 от АПК от страна на
органа. Несъответствието с материалния закон се обосновава с липсата на доказателства за качеството на жалбоподателя като собственик и извършител на строежа. Отрича се
квалифицирането на строежа като незаконен във връзка
с разпоредбата на чл.151, ал.1, т.6 от ЗУТ. Сочи се неизпълнение на
задължението от органа да провери предпоставките за търпимост на строежа в хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ. Прави се искане за отмяна на
оспорената заповед.
В съдебно заседание и в представени писмени бележки, адв. З. поддържа
доводите и исканията в жалбата. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен
списък.
Ответникът – кметът на Община Кюстендил, чрез пълномощника си по
делото юрк. Т.К., изразява становище за
неоснователност на жалбата. В съдебно
заседание и в представен писмен отговор по жалбата, се поддържа, че оспорената
заповед е законосъобразен административен
акт, който е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на
процесуалните правила по чл.225а, ал.2 от ЗУТ и в съответствие с материалния
закон и с целта на закона. Прави се искане за отхвърляне на оспорването и за
присъждане на деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед № РД-00-62/10.01.2023год., кметът на Община Кюстендил,
на осн. чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2 вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, нарежда на жалбоподателя Б.Ц.Г. да премахне незаконен строеж „Преустройство на
1-ви етаж на съсобствено 2МЖ“, находящ се в съсобствен УПИ ХІ-5189, кв.379 по
плана на гр. Кюстендил и да приведе първия етаж от 2 МЖ в съответствие с
одобрен проект от 11.05.1967г.; определя срок за доброволно изпълнение на заповедта,
след изтичане на който предвижда принудително премахване на строежа.
Органът приема, че жилищната сграда, в която се намира процесният
строеж е изпълнена по одобрен проект от 11.05.1967г., съобразно който холовете
и кухните на всеки от етажите са с излаз към открита площ – тераса към първия
етаж, респ. балкон към втория етаж; че собственикът на първия етаж Б.Ц.Г. е
изпълнил строително- монтажни работи по преустройство на етажа като е изградил
ограждащи стени върху терасата, в които е монтирал входна врата и двукрил
прозорец; премахнал е вратата и прозореца на хола и вратата на кухнята към терасата и от площта
на терасата е обособил ново помещение, в което са прокарани ток, вода, канал,
тръби за отопление и е изградена кухня, а за покрив на помощението служи
плочата на балкона на втория етаж и новоизградена едноскатна покривна
конструкция с отвеждане на повърхностните води в улук и водосточна тръба. Посочено
е, че новото помещение е изцяло завършено, измазано е отвън и е обзаведено като
кухня с електроуреди, мивка, шкафове, радиатор, готварска печка с аспиратор
като са изпълнени всички финишни работи, вкл. подпрозоречния зид е завършен с
плот.
Сочи се, че строежът изменя разпределението на помещенията и фасадата на
сградата; че същият е извършен в периода 2016г.-2017г. от жалбоподателя, което е видно от декларация с рег. № 4462/24.08.2022г.
на Б.Ц.Г. – собственик на втория етаж от жилищната сграда в имота, който е
сезирал органа за извършеното незаконно строителство; че строителството е
осъществено в нарушение на чл.137, ал.3; чл.148, ал.1 и чл.169 от ЗУТ, което го квалифицира като незаконен строеж по см. на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като за него
липсва и съгласие на собственика на втория етаж и съсобственик на УПИ. Изложени са доводи за неприложимост на хипотезите
за търпими строежи по §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ и по § 127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ, както и за отсъствие на образувано
производство по § 183, ал.3 и § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Издадената заповед е изпратена на жалбоподателя на адреса в с. Багренци с
известие за доставяне, върху което е отбелязано, че лицето отсъства. Следва изпращане
на известие за акта на името на А.А.Ф.– съпруга на жалбоподателя, което и е връчено на 18.01.2023г. Жалбата е
подадена от пълномощника на Б.Ц.Г. –
адв. З. на 31.01.2023г.
От събраните писмени доказателствени средства се установява, че
жалбоподателят Б.Ц.Г. е собственик на ½ идеална част от
урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел ХІ-5189, кв.379 по
регулационни план на гр. Кюстендил ведно със самостоятелен обект в построената в имота жилищна сграда,
представляващ първи етаж заедно с прилежащите към него североизточно и
югоизточно зимнични помещения, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 11.12.2001г. с № 156, том ІІІ, рег.
№ 8789, дело № 541/2001г. на нотариус с
район на действие РС – Кюстендил.
Административното производство, приключило с издаване на оспорената
заповед, е започнало във връзка с постъпила жалба рег. № 94-А-2386/18.06.2021г. от Б.Ц.Г. – съсобственик на УПИ ХІ-5189, кв.379 по
регулационни план на гр. Кюстендил и
собственик на втория етаж от 2 ЖС в имота, с данни за незаконно преустроена
тераса на първия етаж от жилищната сграда в имота с иззиждане на стени и преустройството на
терасата в стая, за което строителство се твърди, че е извършено от Б.Ц.Г.,
който е собственик на първия етаж. Допълнително с уведомление от 24.02.2022г.
до кмета на община Кюстендил, Б.Г. е посочил,
че Б.Ц.Г. се намира в чужбина и има пълномощник
- адвокат Д.З., като е приложил две снимки от вътрешната страна на
терасата от обява за продажба в OLX.
Във връзка с постъпилата жалба и с оглед данните за отсъствие на Б.Ц.Г. от
страната, с писмо изх. № 94-00-2386/17.08.2022г. на органа, е поискано от подателя на жалбата Б.Ц.Г. да депозира декларация с данни за това кой и
кога е извършил приобщаването на терасата. Следва декларация с рег. № 4462/24.08.2022г.
на Б.Ц.Г. с нотариална заверка на
подписа, в която сочи, че приобщаването на терасата е извършено от Б.Ц.Г. – собственик на първия етаж на
сградата, в периода 2016/2017г.
С писмо изх. № 94-00-2386/14.10.2022г., органът е определил датата
01.11.2022г. за извършване на проверка на място от служители на общинската
администрация с цел съставяне на акт по чл.225а от ЗУТ. Писмото е адресирано до
Б.Ц.Г., Б.Ц.Г. и неговата съпруга А.А.Ф.,
но от последната е изпратено уведомление, че не е собственик на обекта.
Доказателства за уведомяване на Б.Ц.Г. за назначената проверка, не са представени по
преписката.
В хода на административното производство и на осн. чл.225а, ал.2 от ЗУТ, на
01.11.2022г. е извършена проверка на място от работна група със специалисти от
община Кюстендил в присъствието на Б.Г., данните от която са описани в Констативен
акт № 12/01.11.2022г., а именно за строеж
– преустройство на първия етаж на 2 МЖ в УПИ ХІ- 5189,кв.379 по плана на гр.
Кюстендил, извършен от собственика Б.Ц.Г. без строителни книжа. В КА описанието на
строежа е идентично с това в издадената заповед. Констативният акт е съобщен на
жалбоподателя по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщение на
строежа и на таблото за съобщения на община Кюстендил / л.24-27 от делото/,
като с протокол от 09.11.2002г. на длъжностни лица от общинската администрация
е удостоверено, че няма постъпили възражения срещу съставения КА.
Предвид обстоятелствата, установени при извършената проверка и отразени в
съставения констативен акт, както и въз основа на събраните писмени
доказателства, кметът на Община Кюстендил
издава оспорената Заповед № РД-00-62/10.01.2023г.
В съдебното производство са приети
писмени доказателства, от които се установява, че жалбоподателят Б.Ц.Г.,
на 07.07.2021г. е продал собствения си недвижим имот - ½ ид.ч. от УПИ ХІ – 5189, кв. 379 по
плана на гр. Кюстендил, ПИ с идентификатор 41112.503.4078 по КККР на гр.
Кюстендил, ведно с първия етаж от жилищната сграда в имота, като сделката е обективирана
в нот. акт № 139, том І, рег. № 3193, дело № 131/2021г.,
а в удостоверение изх. № 94-00-2386/29.05.2023г. на главния
архитект на община Кюстендил се сочи, че жилищната сграда в УПИ ХІ-5189, кв.379
по плана на гр. Кюстендил е изградена по одобрен архитектурен
/инвестиционен/ проект №
215/11.05.1967г., но в ситуацията на
проекта е допусната техническа грешка като неправилно е отразен УПИ Х-5332,
вместо УПИ ХІ-5189, кв.379 на гр. Кюстендил, а за възложител е вписаната В.Е.М.–
дарител на имота в полза на Б. и Б. Г., видно от приложените по преписката
нотариални актове.
По искане на пълномощника на жалбоподателя съдът е разпитал длъжностните
лица от общинската администрация Р.С. и Ю.С., които са извършили проверката на
място и са подписали КА №
12/01.11.2022г. Същите сочат, че са разполагали с архитектурния проект за
сградата; че са извършили оглед на обекта отвън и са ползвали снимки от сайт за
продажба относно вътрешната ситуация в помещението; че са установили, че предвидената
по проекта тераса на първия етаж на
сградата е заградена със стени, на които са поставени прозорци и врата, до
която има достъп от външно стълбище като по този начин е обособено помещение, приобщено
към жилището, което е с изграден покрив.
По искане на двете страни, съдът е
назначил съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. Д.С.,
която е представила експ. заключение с вх. № 2690/26.06.2023г. и допълнително
експ. заключение с вх. № 3877/06.10.2023г., изготвени въз основа на оглед на
място и проверка на инвестиционен проект № 215/1967г., на копия от предходни
ЗРП и на действащия ЗРП на гр. Кюстендил
в обхвата на процесния имот.
Констатациите на вещото лице са следните: жилищната сграда в имота, вкл.
първия етаж от нея, имат помещения, които като разположение, размери и предназначение са аналогични на тези
по архитектурен типов проект, одобрен с № 215 от 11.05.1967г. за жилищна сграда
в парцел Х-5332, кв.379 на гр. Кюстендил /съседен на процесния/, но върху него е
отразено, че е „пригоден“ за жилищна сграда на В.Е.М., което е видно от данните върху предоставеното копие от проекта,
както и в скица № 369/14.0.1967г. на
община Кюстендил и в нот. акт № 139, том І, рег. № 3193, дело № 131/2021г.; че
по проекта, на първия етаж е предвидена тераса и външно стълбище към
югоизточната фасада; че при огледа, терасата
на първия етаж към фасада югоизток представлява
затворено и покрито помещение с едноскатен покрив, което е отделено от дневната
с врата и прозорец, а предвидената по проекта врата от кухнята към
терасата на място не съществува; в
помещението е изградена ел. инсталация, частично плочки на една от стените и
ламиниран паркет на пода, но няма мивка, електроуреди и не се ползва; проектираната кухня
съществува, но не се ползва поради демонтиране на разположените в нея електроуреди и мивка;
долната част на югоизточната стена на преустроената тераса е измазана и
боядисана и е с неравности на мазилката; на югозападната стена на помещението е
изпълнен отвор с пвц решетка, а външно под подовата бетонова плоча на терасата
е монтирана пвц канализационна тръба; на северозападната стена на помещението
са изградени ВиК изводи на място, където е проектирана мивка.
Според съдебния експерт, обектът-предмет на оспорената заповед е с
характеристиките на строеж по см. на т.38, § 5 от ДР на ЗУТ, за реализирането
на който са необходими инвестиционен проект и разрешение за строеж, тъй като е
извършено преустройство на тераса в покрито и оградено помещение; че в случая
са неприложими разпоредбите на чл.147, ал.1, чл.151, ал.1 и чл.147а от ЗУТ; че за строежа няма издадени строителни книжа.
Вещото лице установява, че в кадастралната основа към на действащия
регулационен план на гр. Кюстендил, кв.
Герена, одобрен със заповед № 61/26.03.2004г., съществуващата жилищна сграда в
процесния имот е заснета с тераса и външно стълбище към югоизточната фасада, с
оглед на което прави предположение, че преустройството е извършено след
26.03.2004г., без възможност да констатира точния период на строителството.
Във връзка с описанието на строежа в съставения КА, арх. С. констатира съответствие
със състоянието на обекта при огледа на
място, с частични различия, а именно: в КА се сочи, че е премахната вратата на хола
и вратата на кухнята, а при огледа е установено, че съществуват врата и
прозорец от ПВЦ дограма между хола и преустроената тераса; в КА се сочи, че е
премахната дограмата между терасата и хола като подпрозоречния зид е завършен с
плот, а на място е установено, че между тези помещения има монтирана ПВЦ
дограма – неотваряем прозорец и врата.
Съдът счита заключенията на вещото лице за обективни и достоверни,
съответстващи на писмените доказателства по делото, а страните не ги оспорват.
В съдебното заседание, проведено на 04.07.2023г., жалбоподателят заявява,
че е придобил имота през 2001г. - 2002г.
и тогава терасата не е била оградена, като впоследствие е извършил допълнителни ремонти и около
2002г. терасата е придобила настоящия си
вид.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от легитимирано да го обжалва лице - адресат на оспорената
заповед. Последната не е съобщена на жалбоподателя надлежно, видно от върнатото
като невръчено известие за доставяне на л.14 от делото, с оглед на което следва да се приеме, че
оспорването с жалбата от 31.01.2023г. е своевременно при спазен срок, респ. че жалбата
е процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата се
приема за неоснователна.
Проверена изцяло на осн. чл.168,
ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, както и във връзка с релевираните в жалбата
оплаквания, оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в
писмена форма и в съответствие с
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на
закона. Не са налице релевираните в жалбата
основания за незаконосъобразност по чл.146, т.3 и 4 от АПК, с оглед на което
оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли. Съображенията са следните:
Обжалваната заповед е издадена от орган с материална и териториална
компетентност - кмета на Община Кюстендил. Изложените изводи съдът обосновава с
доказателствата за вида на
процесния строеж, съобразно които същият се определя като такъв от пета категория. Макар,
че в заповедта липсват мотиви за категоризацията на строежа, от описанието на
същия и от констатациите на вещото лице, следва да се приеме, че същият е от пета
категория по см. на чл.137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на
видовете строежи
–
преустройство на жилищна сграда. С оглед на горното, съдът приема, че издателят на оспорената заповед разполага с
материална компетентност, което следва
от разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Страните не спорят по
компетентността.
При
преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната
заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни
основания за издаване, поради което е мотивирана. В оспорения индивидуален
административен акт е налице надлежно описание на строежа, съставляващ
преустройство на жилищна сграда. Отразени са и обстоятелствата, съобразно които строежът е
приет за незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно поради
изграждането му без одобрен
инвестиционен проект и разрешение за
строеж в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Формирани са мотиви и
за неприложимост на хипотезите за търпими строежи по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §
127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
При извършената служебната проверка, вкл. във връзка с доводите на жалбоподателя за нарушено
право за участие в административното
производство, съдът не установява
съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предвидената в разпоредбата на
чл.225а, ал.2 от ЗУТ процедура по констатиране на незаконното
строителство от служители в
администрацията на Община Кюстендил, които са извършили проверка на място
и са
изготвили Констативен акт № 12/01.11.2022г.
Безспорно е, че последният е
съставен в отсъствие на жалбоподателя, който не е бил надлежно
уведомен за проверката, а КА му е
съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ
без да са изпълнени предпоставките за това,
предвидени в цитираната разпоредба, от което следва, че КА не е връчен редовно на
Б.Г.. Независимо от горното, съдът счита, че невръчването на констативния акт,
съставен по реда на чл. 225а, ал.
2 ЗУТ и послужил като основание за издаване на оспорената
заповед, не съставлява съществено нарушение на процедурата, което да обосновава отмяната й само на това
основание. Лицето, посочено като извършител и собственик на строежа, надлежно е
упражнило правото си на оспорване на административния акт, поради което в
съдебното производство е могло да направи всички свои възражения относно
възприетите от административния орган фактически и правни основания за
незаконност на строежа / в изложения смисъл е утвърдената съдебна практика,
напр. Решение
№ 4396 от 25.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2023 г., II о.; Решение № 6138
от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2350/2022 г., II о. и др. /. В
случая, горната процесуална възможност е реализирана от жалбоподателя, който в
депозираната жалба навежда оплаквания
срещу констатациите на органа, оспорвайки
истинността на съставения констативен акт. Изводите са за осъществено
право на защита от засегнатия от заповедта субект, респ. за отсъствие на
съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Административният
орган е изпълнил и задължението си по
чл.35 от АПК, като е събрал и обсъдил всички относими за спора
обстоятелства.
По съществото на спора, съдът счита
обжалваната заповед за законосъобразна като постановена в съответствие с
материалноправните норми на ЗУТ и с целта на закона. Доводите в жалбата в обратен смисъл, са
неоснователни. В обхвата на съдебния контрол
влиза преценката относно: адресата на заповедта, т.е. дали е сред субектите по
чл.225а, ал.5 вр. с чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ЗУТ; характера на процесното строителство, т.е.
дали представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ; дали строежът е
незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и дали подлежи на премахване в
контекста на законовите режими за търпимост на строежите. В случая изводите от
преценката на горните обстоятелства са следните:
Жалбоподателят е надлежен субект на задължението за премахване, респ. надлежен адресат на оспорената заповед. Правилно органът е посочил Б.Ц.Г. за адресат на задължението за премахване на процесния строеж, като собственик на първия етаж на сградата, в който е извършен същият и като негов извършител. Без значение за отговорността на оспорващия е отчуждаването на имота, осъществено в по-късен период през 2021год. Отношенията с приобретателя, при евентуално премахване на строежа, биха били с облигационен характер и нямат връзка с предмета по делото. В настоящото производството Б.Г. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ ХІ -5189, кв.379 на гр. Кюстендил и на първия етаж от 2 МЖ в имота, с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.12.2001г. с № 156, том ІІІ, рег. № 8789, дело № 541/2001г. От друга страна, същият заяви в съдебното заседание на 04.07.2023г., че когато е придобил имота терасата не е била заградена, а впоследствие е извършил „допълнителни ремонти“ и терасата е придобила „този си вид“. Горното е съдебно признание на факт от жалбоподателя за това, че е извършител на процесното строителство, т.е. на неблагоприятен за него факт, което признание, преценено по правилото на чл. 175 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, се потвърждава от доказателствата по делото. Данни за това, че извършител на строежа е Б.Г. се съдържат в декларацията на Б.Г. от 24.08.2022г., която е допустимо доказателствено средство по чл.43 от АПК, събрана е редовно в административното производство и съгласно чл.171, ал.1 от АПК има сила и пред съда. Аргумент в подкрепа на горното може да се изведе и от констатациите на вещото лице за времето на извършване на строежа, което е в периода след 2004год., т.е. когато собственик е бил жалбоподателят, тъй като в кадастралната основа на плана, одобрен през 2004г., съществуващата жилищна сграда в процесния имот е заснета с тераса и външно стълбище към югоизточната фасада. Посочените доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност обосновават извода на съда, че оспорващият е собственик и извършител на процесния строеж, респ. надлежен адресат на заповедта за премахването му съгласно приложимите разпоредби на чл. 225а, ал.5, т.5 във връзка с чл.161, ал.1 ЗУТ.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обекта – предмет на оспорената заповед, представлява преустройство на жилищна сграда и конкретно на първия етаж от 2МЖ в имота, т.е. има характеристиките на строеж. Относими към горния извод са документите към преписката и заключението на вещото лице. Съставеният Констативен акт № 12/01.11.2022г. представлява официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства, която не е опровергана от събраните доказателства. Съдържанието на констативния акт е оспорено от жалбоподателя, който обаче не е доказал неистинността му. Обратно, със заключението на вещото лице се потвърждават фактите, установени от административния орган, вкл. описанието на строежа, а именно, че терасата на първия етаж към фасада югоизток представлява затворено и покрито помещение с едноскатен покрив, за разлика от предвидената в проекта за сградата и съществувала до 2004г., тераса и външно стълбище към югоизточната фасада, към който проект препраща и органа в мотивите и диспозитива на заповедта. Че жилищната сграда в имота е изградена по архитектурния проект с № 215/1967г. е видно от констатациите на вещото лице за това, че сградата, вкл. първия етаж от нея, имат помещения, които като разположение, размери и предназначение са аналогични на тези по архитектурен типов проект, одобрен с № 215 от 11.05.1967г. , както и от отразеното върху него, че е „пригоден“ за жилищна сграда на В.Е.М./дарител в полза на жалбоподтеля/, независимо, че е одобрен за жилищна сграда в съседен парцел Х-5332, кв.379 на гр. Кюстендил /вж. приложение 3.4. към заключението на в.л./. Същият проект е цитиран и в нот. акт № 139, том І, рег. № 3193, дело № 131/2021г., представен от жалбоподателя. Именно одобреният проект е ползван от контролните органи на Община Кюстендил при проверката и за формиране на фактическите изводи относно строежа.
Независимо, че КА е съставен само след външен оглед, строежът е конкретизиран в достатъчна степен, а и възприетите при огледа от длъжностните лица на общинската администрация, съществени обстоятелства се потвърждават от детайлната проверка на вещото лице, при която са констатирани несъществени различия. Доказано е по делото, че процесният обект притежава характеристиките на строеж по см. на т.38, §5 от ДР на ЗУТ, предвид начина на захващане към терена – трайно и неподвижно, както и че на място представлява преустройство на жилищен етаж, изразяващо се в изграждане на ограждащи стени върху тераса, поставяне на покривна конструкция и монтиране на входна врата и прозорец, в резултат на което е обособено ново помещение към жилищния етаж. В този смисъл са констатациите на вещото лице, според което в случая е извършено преустройство на тераса в покрито и оградено помещение, като с изложеното се опровергава тезата на оспорващия, че е направено остъкляване на терасата по см. на чл.151, ал.1, т.6 от ЗУТ.
От друга страна, по делото е безспорно, че строителството е извършено без
необходимите строителни книжа – инвестиционен проект и разрешение за строеж,
каквито се изискват по чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателят не
твърди, че такива документи съществуват, а и вещото лице на ги открива в архивите на общината. Неоснователно
в жалбата се претендира приложимост на разпоредбата на чл.151, ал.1
от ЗУТ, регламентираща хипотезите на
строителство, за извършването на което не се изисква разрешение за строеж.
Както се посочи по-горе, в случая е извършено преустройство на тераса в
покрито и оградено помещение, за реализирането на което са необходими
инвестиционен проект и разрешение за строеж и не намират приложение изключенията по чл.147, ал.1, чл.151, ал.1 и чл.147а от ЗУТ. Изводите са за доказан незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Мотивите в оспорената
заповед в изложения смисъл, са правилни.
Преценката за законосъобразност на акта за премахване на строежа, изисква
преценка относно неговата търпимост съобразно законово установените режими. В случая жалбоподателят протендира общо наличие
на основанията по §16 от ДР на
ЗУТ и по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като отрича изводите на органа, че строежът е
извършен през 2016г./2017г. Съдът счита релевираните доводи за неоснователни. Действително по
делото са събрани противоречиви
доказателства относно времето на процесното строителство, но нито един от
възможните периоди не попада в приложното поле на регламентираните режими за
търпимост. Според признанието на
жалбоподателя и данните в заключението
на вещото лице
за това, че в кадастралната основа на плана,
одобрен през 2004г., съществуващата жилищна сграда в процесния имот е заснета
с тераса и външно стълбище, може да се приеме, че преустройството на терасата е
осъществено в периода около и след
2004г. В декларацията на съсобственика на УПИ - Б.Г., представена пред органа, се
сочи, че строежът е извършен през 2016г./2017г. Следва, че и двата периода на строителство изключват
приложимостта на режимите за търпимост
по §16 от ПР на ЗУТ и по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което процесният
строеж не представлява търпим строеж. Същият е незаконен и подлежи на премахване.
Оспорената заповед е законосъобразна и
съдът постановява решение за отхвърляне
на жалбата като неоснователна.
Предвид изхода по делото, на
оспорващия не се следват деловодни разноски.
В полза на Община Кюстендил, на осн.
чл.143, ал.3 от АПК, съдът присъжда деловодни разноски в размер на 385,00 лв.,
от които 285,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 100,00лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП, платими от
оспорващия.
Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Б.Ц.Г. с ЕГН **********,***, срещу Заповед
№ РД-04-62/10.01.2023г. на кмета на
Община Кюстендил.
ОСЪЖДА Б.Ц.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на
Община Кюстендил деловодни разноски в размер на 385,00 лв., от които 285,00лв. –
възнаграждение за вещо лице и 100,00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: