№ 34
гр. Пазарджик, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Д.а
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20245200500790 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 296/30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 770 по описа за
2023 г. на Районен съд – В., е допуснато извършването на съдебна делба
между Д. Х. М. и П. Г. К. на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*, с административен адрес:
гр.В., ул. „Ц. С." №**, ет.*, с предназначение: Жилище-апартамент, с площ от
100 кв.м., находящ се на етаж 4 в жилищна сграда - многофамилна с
идентификатор *****.***.***.*, състояща се от 5бр. надземни етажи и 0 бр.
подземни етажи, която сграда е построена в ПИ с идентификатор
*****.***.*** с площ от 318кв.м., номер по предходен план: ****, ****,
квартал 1431, парцел III, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - *****.***.***.*.5, под обекта - *****.***.***.*.4, над обекта
*****.***.***.*.7 и *****.***.***.*.8, съгласно КККР на гр.В., одобрени със
Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, при
квоти от по ½ ид. част за всеки от съделителите.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от П. Г. К., чрез
адв. М., с оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като
1
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и
процесуалните правила. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда,
че между страните била възникнала съсобственост, респективно, че
жалбоподателят не бил доказал при условията на пълно и главно доказване
придобиването на делбения имот въз основа на осъществено от него
давностно владение. Твърди се, че в нарушение на принципите на служебното
начало и установяване на истината, първоинстанционният съд не бил
съдействал на ответника в първоинстанционното производство и настоящ
жалбоподател за изясняване делото от фактическа страна и по-конкретно за
установяване факта на осъществено давностно владение на имота от негова
страна, като в тази връзка неправилно не допуснал извършването по делото на
съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетел при режим на
призоваване, поискани пред първата инстанция. Изразява се несъгласие с
изводите на съда, че представеният като доказателство по делото
предварителен договор бил единствено индиция за началния момент на
владението на имота от страна на ответника. Сочи се, че и към настоящия
момент ответникът живеел в този имот, съответно осъществявал владение
върху него, което било видно от съвпадението между настоящия му адрес и
административния адрес на процесния имот. С тези доводи се иска да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен искът за допускане до делба на процесния имот.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна и се излагат подробни
съображения във връзка с възраженията, направени с въззивната жалба. В
тази връзка се сочи, че представеният с отговора на исковата молба
предварителен договор от 2001г. не само че не бил индиция за осъществено от
въззивника давностно владение, а и представлявал аргумент за липса на
такова, тъй като обективирал единствено намерението на продавачите по него
да своят имота като техен до сключването на окончателен договор с
въззивника. На следващо място, се сочат като допълнителен аргумент за
липсата на настъпила в полза на въззивника придобивна давност, сключените
от него три сделки през 2020г., с които се опитал да придобие собствеността
върху имота, доколкото те били сключени много след 07.06.2001г. – датата, на
която бил сключен предварителният договор и от която дата въззивникът
твърдял, че е влязъл във владение на имота. Съвпадението между адреса на
2
процесния имот и този на ответника-въззивник към момента за завеждане на
делото, не доказвало, че последният е владял имота постоянно, спокойно, явно
и несъмнено в изискуемия за това период. Оспорва се като неоснователно и
възражението, че първоинстанционният съд не бил съдействал на страните за
установяване фактите по делото, доколкото в изготвения от него доклад бил
посочил какви са твърдените от страните факти и за кои от тях не са посочили
доказателства, като по отношение на същия не били направени възражения от
ответника. Излагат се подробни съображения за неоснователност на доводите
на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения във връзка с допускането и събирането на доказателства по
делото. С тези аргументи се иска обжалваното решение да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано, а на въззиваемия да бъдат присъдени
направените по делото пред въззивната инстанция разноски.
Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба съображения
и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество,
се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 34
от ЗС, предявен от Д. Х. М. срещу П. Г. К. за допускане на делба на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****.***.***.*.*, с административен адрес: гр.В., ул. „Ц. С." №**, ет.*, с
предназначение: Жилище-апартамент, с площ от 100 кв.м., находящ се на етаж
4 в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор *****.***.***.*,
състояща се от 5бр. надземни етажи и 0 бр. подземни етажи, която сграда е
построена в ПИ с идентификатор *****.***.*** с площ от 318кв.м., номер по
предходен план: ****, ****, квартал 1431, парцел III, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****.***.***.*.5, под
обекта - *****.***.***.*.4, над обекта *****.***.***.*.7 и *****.***.***.*.8,
3
съгласно КККР на гр.В., одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Ищецът твърди, че въз основа на Решение
№ 260140/28.06.2021г., постановено по гр.д. № 306/2020г. по описа на Районен
съд – В., влязло в законна сила на 05.01.2023г. и отбелязано в ИР към АВ на
30.03.2023г., с което е уважен искът му по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и е обявен за
окончателен сключеният между него в качеството му на купувач и продавача
Д. П. предварителен договор от 01.10.2019г., е станал собственик на ½ ид.част
от имота. Сочи се, че още преди предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,
същият бил обезпечен по реда на чл. 390 ГПК чрез вписването на 10.03.2020г.
на възбрана върху притежаваната от продавача Д. П. ½ ид.част от имота.
Твърди се, че с договор за дарение от 07.05.2020г. и с договор за покупко-
продажба от 08.05.2020г. Д. П. е прехвърлил притежаваната от него ½ ид.част
от процесния недвижим имот, предмет на предварителния договор, на
ответника П. Г. К., но доколкото тези сделки били извършени след вписването
на възбраната върху процесната ид.част от имота на 10.03.2020г. в ИР към АВ,
то същите се явявали недействителни спрямо ищеца. В исковата молба се
сочи, че останалата ½ ид.част от имота била собственост на ответника по
силата на договор за покупко-продажба от 30.07.2020г., сключен между него и
сестрата на Д. П. – В. П.а.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Г. К. е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил иска като неоснователен с твърдението, че между страните не
е налице съсобственост върху процесния недвижим имот, доколкото
праводателят на ищеца не бил собственик на ½ ид.част от имота, предмет на
предварителния договор от 01.10.2019г. Ответникът е навел доводи, че той е
едноличен собственик на имота, доколкото владеел същия явно, постоянно,
несъмнено, спокойно и непрекъснато с намерение за своене повече от 30
години, което владение осъществявал въз основа на сключен предварителен
договор за покупко-продажба на имота от 07.06.2001г. между него и Н. П.а, Д.
П., Р. П. и Н. П.а /в качеството й на законен представител на В. П.а и Д. П. –
който бил сочен за праводател на ищеца/. Обстоятелството, че ответникът е
собственик на целия имот въз основа на придобивна давност се установявало
и от съвпадението между настоящия му адрес и административния адрес на
апартамента.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
4
приел, че ищецът е станал собственик на ½ ид.част от процесния имот, след
като с решение № 260140/28.06.2021г., постановено по гр.д. № 306/2020г. по
описа на Районен съд – В., влязло в сила на 05.01.2023г., е бил обявен за
окончателен сключеният на 01.10.2019г. между него и Д. Р.ов П.
предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.част от имота. Приел е,
че са недействителни спрямо ищеца разпоредителните сделки с тази ½ ид.част
от имота, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот от
07.05.2020г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
08.05.2020г., сключени между Д. Р.ов П. и ответника, тъй като в полза на
ищеца била вписана на 10.03.2020г. възбрана върху процесната идеална част
върху имота. По отношение останалата ½ ид.част от имота, съдът приел, че
собственик е ответникът по силата на сключената между него и В. Р.ова П.а
разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 30.07.2020г.
Настоящият състав, като прецени представените по делото доказателства
и доводите на страните, за да се произнесе, прие за установено следното:
С Решение № 260140/28.06.2021г., постановено по гр.д. № 306/2020г. по
описа на Районен съд – В., е обявен за окончателен сключеният между Д. Р.ов
П. и Д. Х. М. на 01.10.2019г. предварителен договор за покупко-продажба на ½
ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*, с
административен адрес: гр.В., ул. „Ц. С." №**, ет.*, с предназначение:
Жилище-апартамент, с площ от 100 кв.м., находящ се на етаж 4 в жилищна
сграда - многофамилна с идентификатор *****.***.***.*, състояща се от 5бр.
надземни етажи и 0 бр. подземни етажи, която сграда е построена в ПИ с
идентификатор *****.***.*** с площ от 318кв.м., номер по предходен план:
****, ****, квартал 1431, парцел III, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - *****.***.***.*.5, под обекта - *****.***.***.*.4,
над обекта *****.***.***.*.7 и *****.***.***.*.8, съгласно КККР на гр.В.,
одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор
на АГКК. Решението е влязло в сила на 05.01.2023г. и е отбелязано на
30.03.2023г. в СВ гр. В. под акт № 83, том I, дв.вх.рег. №546.
Преди предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и с цел неговото
обезпечение, на основание чл. 390, ал. 1 ГПК в полза на Д. Х. М. е издадена
обезпечителна заповед, с която е било допуснато обезпечение на бъдещия иск
5
чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху ½ ид.част от процесния
недвижим имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба,
сключен между него и продавача Д. Р.ов П.. Възбраната е била вписана в СВ
гр. В. на 10.03.2020г. под акт № 44, том I, дв.вх.рег. № 521.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №50, том I, рег. № 288,
нот.дело № 49 от 07.05.2020г. на нотариус с район на действие РС – В., вписан
в СВ под акт № 71, том III, дело №360/07.05.2020г., Д. Р.ов П. е дарил на П. Г.
К. 1/50 ид.част от собствената му ½ ид.част от процесния недвижим имот. На
следващия ден, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №51,
том I, рег. № 289, нот.дело № 50 от 08.05.2020г. на нотариус с район на
действие РС – В., вписан в СВ под акт № 72, том III, дело №361/08.05.2020г.,
Д. Р.ов П. е прехвърлил на П. Г. К. собствеността върху останалите 49/50
ид.части от притежаваната от него ½ ид.част от имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №86, том I, рег.
№ 622, нот.дело № 85 от 30.07.2020г. на нотариус с район на действие РС – В.,
вписан в СВ под акт № 141, том V, дело №656/30.07.2020г., В. Р.ова П.а е
прехвърлила на П. Г. К. собствената й ½ ид.част от процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 401/26.02.2019г., изд. от
Общ. В., праводателите Д. Р.ов П. и В. Р.ова П.а са придобили собствеността
върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство от техния
баща Р. Д. П., разведен, починал на 26.06.2017г., а последният е бил едноличен
собственик на имота по силата на договор за доброволна делба от 29.12.2006г.,
вписан на същата дата в СВ гр. В..
По делото е представен и предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 07.06.2001г., сключен между ответника П. К. от една страна
и от друга страна продавачите Н. Й. П.а, Д. С. П., Р. Д. П. и Н. Й. П.а /в
качеството й на майка и законен представител на малолетните Д. Р.ов П. и В.
Р.ова П.а/, по силата на който продавачите са се задължили да прехвърлят на
купувача собствеността върху недвижим имот /за който страните в настоящото
производство не спорят, че е идентичен с процесния имот/ след изпълнение на
задължението от страна на купувача да извърши изброените в договора
строителни работи в обекта. Представеният по делото нотариално заверен
препис от предварителния договор, не съдържа постигнати между страните
договорки за предаване на владението върху имота преди сключването на
6
окончателния договор, нито по делото са били ангажирани доказателства
същият да е довел до сключването на окончателен договор или да бил обявен
за окончателен по съдебен ред.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 34 от ЗС всеки съсобственик има възможност да предяви
иск за делба на съсобствената вещ, като са приложими разпоредбите за делба
на наследство - чл. 69 и сл. от ЗН. С решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК, с
което приключва първата фаза на делбеното производство, съдът се произнася
по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извършва делбата, както и
какво е участието в тях на всеки от съделителите, като в тежест на всеки от
съдилителите е да установи участието си в съсобствеността на делбените
имоти и частта си в нея.
В настоящия случай основният спорен въпрос е относно наличието на
съсобственост между ищеца и ответника/жалбоподател/ върху процесния
недвижим имот. Доводите на жалбоподателя във връзка с този спорен факт се
поддържат както в отговора на исковата молба, така и във въззивната му
жалба срещу първоинстанционното решение, като твърденията му са в насока,
че е едноличен собственик на имота.
Такъв извод, обаче, не може да се направи на база събраните по делото
доказателства. От същите се установява, че съделителят П. К. е собственик на
½ ид.част от делбения имот, която част е придобил по силата на сключената с
В. Р.ова П.а разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №86, том I, рег. № 622, нот.дело № 85 от
30.07.2020г. на нотариус с район на действие РС – В., вписан в СВ под акт №
141, том V, дело №656/30.07.2020г.
Като собственик на останалата ½ ид.част от имота се легитимира другият
съделител Д. М., който я е придобил по силата на вещнопрехвърлителното
действие на влязлото в сила на 05.01.2023г. и отбелязано на 30.03.2023г. в СВ
гр. В. под акт № 83, том I, дв.вх.рег. №546, Решение № 260140/28.06.2021г.,
постановено по гр.д. № 306/2020г. по описа на Районен съд – В., с което е
обявен за окончателен сключеният между Д. Р.ов П. и Д. Х. М. на 01.10.2019г.
предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.част от имота.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че
7
извършените на 07.05.2020г. и 08.05.2020г. от праводателя Д. Р.ов П.
разпоредителни сделки с ½ ид.част от имота в полза на съделителя-ответник
П. К., са недействителни спрямо съделителя-ищец Д. М.. Това е така, тъй като
тези актове на разпореждане с идеалната част от имота са били извършени
след вписването на 10.03.2020г. на наложената като обезпечителна мярка
възбрана върху имота в полза на ищеца. Съгласно чл. 401, ал. 1 ГПК
възбраната, наложена за обезпечение на иска, произвежда действието,
предвидено в чл. 451-453 ГПК, а по силата на чл. 451 ГПК от момента на
налагането на възбраната върху имота – 10.03.2020г., праводателят Д. П. е бил
лишен от правото да се разпорежда с него. Вписалият по-рано възбрана върху
имота купувач по предварителния договор от 01.10.2019г. – съделителят Д. М.
се ползва от защитното правило на разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК,
съгласно което извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот
след вписването на възбраната върху него, са недействителни спрямо
взискателя, вписал възбраната.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на
съделителя-ответник, че е придобил имота по давност, като в тази връзка
също споделя доводите на първата инстанция. Доколкото по делото не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока, не би могло да се приеме, че
ответникът в продължение на 10 години явно, необезпокоявано и
непрекъснато е осъществявал фактическа власт върху недвижимия имот с
намерение да го свои, поради което по отношение на него не се установяват
предпоставките на чл. 79 от ЗС. Същите не могат да се изведат и от
представения като доказателство по делото предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 07.06.2001г., доколкото в
съдържанието му липсват постигнати между страните договорки за предаване
на владението върху имота преди сключването на окончателния договор.
Също така по делото не са представени доказателства този предварителен
договор да е довел до сключването на окончателен договор или да е бил
обявен за окончателен по съдебен ред. Доводът на ответника, че съвпадението
между настоящия му адрес и административния адрес на процесния имот
представлявал доказателство за осъществявано от него владение върху имота
по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС и за придобиването на имота по давност, също е
неоснователен, доколкото разпоредбата на чл. 94 от ЗГР не въвежда изискване
лицето, живеещо на посочения като настоящ адрес да е собственик на имота,
8
нито да има намерение за своене на този имот по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е допуснал извършването на делба на
процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.***.***.*.*, с административен адрес: гр.В., ул. „Ц. С."
№**, ет.*, с предназначение: Жилище-апартамент, с площ от 100 кв.м.,
находящ се на етаж 4 в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор
*****.***.***.*, състояща се от 5бр. надземни етажи и 0 бр. подземни етажи,
която сграда е построена в ПИ с идентификатор *****.***.*** с площ от
318кв.м., номер по предходен план: ****, ****, квартал 1431, парцел III, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****.***.***.*.5,
под обекта - *****.***.***.*.4, над обекта *****.***.***.*.7 и
*****.***.***.*.8, съгласно КККР на гр.В., одобрени със Заповед №РД-18-
1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. Правилно са
определени и делбените квоти на участващите в съсобствеността съделители,
а именно ½ ид.част за съделителя Д. Х. М. и ½ ид.част за П. Г. К..
С оглед на което настоящият състав намира обжалваното решение за
правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 296/30.07.2024 г., постановено по гр. д. №
770 по описа за 2023 г. на Районен съд – В..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие
на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9