МОТИВИ
по нохд № 762.2019г. по описа
на Районен съд- Асеновград, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с обв.акт срещу подсъдимия В.Г.Д., ЕГН – **********,***,
по народност българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
работещ в „машинсервиз“оод, неосъждан, по обвинение за престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК, за това, че в периода от месец юни 2018г. до месец юли 2019г.
включително, в град Асеновград, област Пловдивска, след като е осъден с Решение
№ 250 от 04.06.2018г. по гражданско дело № 2733/2017г. по описа на Районен съд-
Асеновград, влязло в законна сила на 26.06.2018г. да издържа свой низходящ –
детето си А.В.Д., ЕГН – **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски – 14 месечни вноски от по 160,00 лева
месечно, за сума общо в размер на 2 240,00 лева.
По
същество:
Представителят на РП- Асеновград, пледира за признаване
на подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК,
при признати по реда на чл. 371т.2 от НПК факти, визирани в обстоятелствената
част на обв. акт и пледира за налагане на наказание измежду алтернативно
предвидените такива - „пробация“ и „лишаване от свобода“ за по-лекото такова, а
именно – „пробация“ с двете първи задължителни пробационни мерки –
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок всяка една от тях от по 9
месеца, като се отчетат фактите, че се касае за първо осъждане, че към момента
на извършване на престъплението, деецът не е бил осъждан и факта, че същият има
добри характеристични данни и признава вината си още в хода на досъдебното
производство и съдейства на правосъдието за разкриване на обективната истина по
делото. Пледира се за кумулиране на наказание с друго осъждане и налагане на
общо най-тежко такова, а именно – „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца,
чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК, да се отложи с изпитателен срок
от 3- три години.
Подсъдимият признава фактите, визирани в
обстоятелствената част на обв. акт и пледира за налагане на наказание
„Пробация“ с пробационни мерки като вид и размер, поискани от представителя на
РП - Асеновград.
Адвокат Л.М. се солидаризира с искането на представителя
на РП- Асеновград, както относно вида и размера на наказанието, така и относно
кумулирането на същото с предходно осъждане и налагане на едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от
свобода“ в размер на 4 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК, се отложи
с изпитателен срок от 3 – три години, като се приспадне задържането.
По
фактите:
Признатите от подсъдимия Д. факти, съдът с определение
обяви, че са подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на присъдата, ще се
позове на направеното от подс.Д. признание и на фактите, визирани в обст.част на
обв. акт, без да събира доказателства за тях.
С оглед на това и на основание чл.373, ал.3 от НПК, съдът
прие за установени следните факти по делото:
Подсъдимият В.Г.Д. е осъждан по нохд № 952.2019г. по
описа на Районен съд- Асеновград, в сила от 02.12.2019г. за престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „ЛС“ в размер на 4 – четири
месеца, чието изпълнение, на основание чл. 661 ал.1 от НК, е отложено с
изпитателен срок от 3 – три години, считано от влизане на определението в сила.
На основание чл. 59, ал.2 вр.ал.1 от Нк, при изпълнение на така наложеното
наказание „ЛС“ от 4 месеца, е приспаднато времето, през което обв.Д. е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от един ден на 25/26.11.2019г., като един ден
задържане е приспаднато за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 343г.
вр.чл. 343б, ал.1 вр.чл. 37, ал.1 т.7 от НК, подс.Д. е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от осем месеца, считано от влизане на настоящето
определение в сила. На основание чл. 59, ал.4 от НК при изпълнение на това
наказание е било приспаднато времето, през което подс.Д. е бил лишен от
възможността да упражнява това право по адм.ред, считано от датата на
отнемането на СУМПС, а именно – 21.11.2019г., до влизане на определението в
сила.
Подсъдимият Д. е с добри характеристични данни.
Същият преди 2009г. е заживял на съпружески начала със
свидетелката Н.А.Д., в неговия дом, находящ се в град Асеновград, ул.“*****, от
което съвместно съжителство, на ***г. се
е родило детето А.В.Д., припознато от подсъдимия. През 2015г. свидетелката Д. и
подс.Д. се разделили, като детето останало да живее при неговата майка – свидетелката Д.. С решение
№ 250 от 04.06.2018г. по гражданско дело № 2733/2017г. по описа на Районен съд-
Асеновград, родителските права над детето били предоставени на свидетелката Д.,
подс.Д. бил осъден да заплаща издръжка на същото, в размер на 160,00 лева месечно.
Това съдебно решение е влязло в законна сила на 09.06.2018г. За периода преди
завеждането на исковата молба, за която също била присъдена издръжка, същата е
била заплатена от подс.Д. на свидетелката Д.. След влизане в сила на съдебното
решение, подс.Д. не е заплатил на свидетелката Д. за периода от месец юни
2018г. до месец юли 2019г. включително, в град Асеновград, 14 месечни вноски от
по 160,00 лева месечно, общо в размер на
2240,00 лева, като така същият съзнателно не е изпълнил задължението си
съобразно съдебно решение № 250 от 04.06.2018г. по гражданско дело №
2733/2017г. по описа на Районен съд- Асеновград, с което от обективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
От субективна страна същият е сторил това с пряк умисъл,
при съзнавани общественоопасен характер и последици и тяхното целене, предвид
на това, че като страна по гражданско дело, същият е наясно с влязлото спрямо
него в сила осъдително съдебно решение и е задължен да го изпълни, като
съзнавайки, че дължи месечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и
законен представител, платима в град Асеновград, не е сторил това за две и
повече поредни месеца, а именно - не е изпълнил задължението за заплащане на 14
поредни месечни вноски, като същият е съзнавал обществено опасния характер и
последици и е целял настъпването на същите, поради което и налице и субективен
състав на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
С оглед на осъществен от подс.Д. обективен и субективен
състав на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, за него съдът го призна за
виновен.
По
отношение на наказанието:
Налице е законово предвидена алтернативност на
наказанията „Пробация“ и „Лишаване от свобода“ , като при определяне вида на
всяко едно от тях, съдът отчете факта, че следва да наложи по-лекото такова,
тъй като се касае за първо престъпление от този вид, налице са добри
характеристични данни на дееца и признание на вината, които налагат извода за
една по-ниска степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца,
поради което и съдът счете, че следва на подс.Д. да бъде наложено по-лекото
измежду наказанията „ЛС“ и „Пробация“, а именно- „Пробация“, поради което и
съдът наложи същото. По отношение на вида и размера на пробационните мерки,
които следва да се наложат на подсъдимия, съдът отчете факта, че се касае за
деец с ниска степен на обществена опасност, с добри характеристични данни, че
същият е неосъждан, че признава вината си още в хода на досъдебното
производство, които обстоятелства съдът отчете като смегчаващи отговорността
такива. Като утежняващи отговорността обстоятелства съдът отчете дългия период,
в който подсъдимият Д. не е заплащал дължими месечни вноски.С оглед на това и
на основание чл. 54, ал.1 от НК, съдът му наложи наказание „Пробация“ с двете
задължителни пробационни мерки, а именно
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 9 месеца, като
указа тази пробационна мярка да се изпълнява чрез явяване и подписване на под.Д.
пред пробационен служител, два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ също за срок от 9 месеца.
С този вид и размер наказание, съдът намери, че ще се
изпълнят целите на чл. 36 от НК.
Съдът отчете, че е
налице основание за приложение на чл.23, ал.1 вр.чл.25, ал.1 от НК,
предвид на това, че деянието по чл.183, ал.1 от НК е осъществено през периода
от месец юни 2018г., до месец юли 2019г., а осъждането на подс.Д., по нохд №
952.2019г. по описа на съда е в сила от 02.12.2019г. при деяние, извършено на
25.11.2019г., поради което и като отчете, че всяко едно от двете престъпление е
осъществено от подс.Д., преди за което и да било от тях да е нямало влязла в
сила присъда, то е налице основание, разписано в чл. 23 ал.1 от НК и чл. 25,
ал.1 от НК , за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените
такива, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на 4 - четири месеца, тъй като
то по вид се явява най-тежко такова, поради което и същото бе определено като
общо най-тежко наказание на подс.Д.. Съдът намери, че неговото изпълнение
следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 – три години, предвид на това,
че подс.Д. до момента не е осъждан, наложеното му наказание „ЛС“ е до три
години и за неговото поправяне и превъзпитание, съдът намери, че за неговото
поправяне и превъзпитание не се налага той да изтърпи наложеното му наказание,
поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи неговото изпълнение с
изпитателен срок от 3 – три години.
Предвид наличие на задържане по ЗМВР, съдът от наложеното
общо най-тежко наказание „ЛС“ в размер на 4- четири месеца, на основание чл.
59, ал.2 вр.ал.1 от Нк, приспадна времето, през което подс. В.Г.Д. е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от1 – един ден на 25/26.11.2019г., като един
ден задържане се зачита на един ден лишаване от свобода. П
С оглед на това, че по осъждането на подс.Д., по нохд №
952.2019г. по описа на Районен съд- Асеновград, е наложено и наказание на
основание чл.343г., вр.чл.37, ал1, т.7 от НК, а именно - „лишаване от
правоуправление на МПС“, то на основание чл. 23, ал.2 от НК, съдът присъедини
към определеното общо най-тежко наказание „ЛС“ в размер на 4- четири месеца и
наказанието „Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 8 – осем месеца,
като предвид отнемането на това право по адм.ред, на основание чл. 59, ал.4 от НК, приспадна от така присъединеното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ времето, през което подсъдимият В.Г.Д. е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 25.11.2019г. до влизане на присъдата в сила.
С този вид и размер наказания, съдът счете, че ще бъдат
постигнати целите на чл.36 от НК.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: