Р Е Ш Е Н И Е №260370/21.10.2021 г.
гр. Ямбол, 21.10.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на шести октомври през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 3322 по описа на ЯРС за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД - гр. София
против Г.Ж.Г. ***. С исковата молба се твърди, че на 09.06.2016 г. между
„4финанс” ЕООД и ответника е бил сключен договор за кредит № ***, с който на
ответника е предоставен заем в размер на сумата от 510.00 лв. с падежна дата 23.06.2016 г. Твърди се, че
към датата на падежа ответникът е следвало да плати сума в общ размер на 611.76 лв., от които 510.00 лв. – главница и
93.77 лв. – такса експресно разглеждане както и 7.99 лв. – лихва за периода
за отпускане на кредита.
Впоследствие по искане на
ответника срока за връщане на кредита
бил удължен до нова падежна дата - 14.07.2016 г. Впоследствие на
11.07.2016 г. ответникът е подал заявка
за отпускане на допълнителен кредит в размер на 200.00 лв. На същата
дата е бил извършен паричен превод посредством „Изипей“ АД, като ответникът се
е задължил да върне сума от 841.72 лв., от които – 710.00 лв. – главница,
123,08 лв. - такса експресно разглеждане
и 8,64 лв. - лихва за периода на
отпускане на кредита. По искане на ответника
срока отново бил удължен до
нова падежна дата - 27.10.2016 г. На
19.10.2016 г. ответникът подал заявка
да отпускане на допълнителен
заем, ведно с нова услуга за експресно
разглеждане на кандидатурата, като на
19.10.2016 г. сумата е преведена отново посредством „Изипей“ АД. Към 27.10.2016
г. ответникът се бил задължил да върне общо 898.88 лв., от които: 760.00 – лв.
– главница, 129.80 лв. – такса за експресно разглеждане на кандидатура и 9.08
лв. – лихва за периода на отпускане на
кредита.
По искане на
ответника срока за връщане отново бил
удължен с нова падежна дата -
26.11.2016 г., като на 12.11.2016 г. ответникът подал четвърта заявка за
отпускане на допълнителен кредит в размер на 240.00 лв., ведно с нова услуга за
експресно разглеждане на кандидатурата. На 12.11.2016 г. сумата била отпусната
чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД, като към датата на падежа се е
задължил да върне 1179.60 лв., от които: 1 000.00 лв. - главница, 166.76 лв. – такса експресно
разглеждане на кандидатура и 12,84 лв. – лихва
за периода на отпускане на
кредита.
Последствие
ответникът няколкократно удължавал срока на кредита, като последно уговорената
падежна дата била 09.01.2017 г . Към 09.01.2017 г. ответникът не бил погасил
дължимите суми и е изпаднал в забава. На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент сключил с ищеца в
качеството на цесионер договор за прехвърляне на вземанията, по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземането си по процесния договор с ответника в
общ размер на 2185.80 лв., от които: 1000.00 лв. - главница, 166.76 лв. - такса експресно
разглеждане на кандидатура, 12,84 лв. – лихва за периода на отпускане на
кредита и наказателна лихва - 956.20 лв.,
както и такса за събиране в размер на 50.00 лв. Твърди се, че за
извършената цесия ответникът е бил уведомен посредством „Български пощи” ЕАД.
Претендира се от
съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца единствено сумата от 1000.00 лв. - главница по договора за кредит и сумата от
208.07 лв.- лихва за забава за период от 24.11.2018 г. до 11.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ, до
окончателното изплащане на вземането.
При условията на
евентуалност се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1
000 лв. като получена без правно
основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на ИМ,
до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се
разноски.
Преди съдебно
заседание е депозирано писмено становище от ищцовото дружество, с което се поддържа изцяло предявеният иск и се
прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, същият не взема становище по
основателността на исковата претенция, не се явява в съдебно заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
С оглед фактите
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулираният въз основа
на нея петитум, съдът намира, че е сезиран с обективно съединени осъдителни
искове с правно осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, както и с предявен при условията на евентуалност иск с
правно осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално
допустим като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие
на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените
в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на
исковата претенция по чл. 79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД и се подкрепят от представените писмени доказателства: зав.
копие на договор за кредит № *** г., зав. копие на договор за кредит № *** г.,
зав. копие на договор за кредит № *** г., зав. копие на договор за кредит № ***
г., зав. копие на Общи условия на договора за кредит, зав. копие на разписка за
извършено плащане № *** г., зав. копие на разписка за извършено плащане № ***
г., зав. копие на разписка за извършено
плащане № *** г., зав. копие на разписка за извършено плащане № *** г., зав.
копие на договор за прехвърляне на вземания № *** г., зав.копие на Приложение №
1 към договора, зав. копие на
потвърждение за прехвърляне на вземания, зав. копие на пълномощно нот.заверено
на 23.11.2018 г. зав. копие на уведомление
за прехвърляне на вземания, зав. копие на известие за доставяне – обратна
разписка от 02.01.2019 г., зав. копие на
резултат от изчисляване на лихви, зав. копие на пълномощно, зав. копие на
преводно нареждане, зав. копие на АПС на „Кредитреформ България“ ЕООД издадено
от ТРРЮЛНЦ, зав.копие на удостоверение за банкова сметка *** „Кредитреформ
България“ ЕООД, зав. копие на АПС на „Изипей“ издадено от ТРРЮЛНЦ, зав. копие
на разписка за извършено плащане № *** от *** г., зав. копие на разписка за извършено плащане №
*** от *** г., зав. копие на разписка за извършено плащане № *** от *** г.;
зав. копие на разписка от *** г. за сумата от 240.00 лв., зав. копие на разписка от 18.11.2021 г.за сумата
от 50.00 лв., зав. копие на разписка от 18.11.2011 г. за сумата от 200.00
лв., зав. копие на разписка от
18.11.2011 г. за сумата от 510.00 лв. и
товарителница № *** г.
Ето защо, съдът намира предявените искове чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за вероятно основателни,
поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на
предпоставките за постановяване на неприствено решение, без да мотивира
решението по същество.
Исковите претенции чл. 79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да се уважат
изцяло, така както са предявени.
При този извод на съда не дължи
произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД.
По разноските:
По делото от
ищеца е направено искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в
размер на 150 лева. Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, приключило в едно съдебно заседание с постановяване на неприсъствено решение по делото, определя дължимо юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид изхода на делото, ищецът има право
на разноски в пълен размер, като с оглед представените доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 100,00
лева и определеното от съда юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лева,
в негова полза следва да се присъди като разноски сумата от 200,00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.Ж.Г.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от *** Р.Х.В.,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, сумата
от 1 000 лева – главница по Договор за кредит № ***, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда – 14.12.2020 год.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 208,07 лева – лихва
за забава начислена за периода от 24.11.2018 год. до 11.12.2020 год.
ОСЪЖДА Г.Ж.Г.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя
Р.Х.В., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 200,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: