СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
03.11.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 07.10.21г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 8019/20г.
и констатира следното:
Предявен е иск от М. Р. /ЕТ „МДМ – М.Р.“/ против И. Ч. с правно основание чл. 124 от ГПК – за установяване, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер на 27 299, 32 лева /предмет на изп. д. №
20209240400194 на ЧСИ Г. К./ като погасена по давност.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Искът е неоснователен:
Събраните по делото доказателства /част от
изпълнителната преписка/ удостоверяват /а тези обстоятелства на практика не се
явяват и спорни в процеса/, че:
На 06.08.14г. – ответникът е бил конституиран /в
хипотезата на чл. 429 от ГПК/ като взискател /спрямо ищеца/ по процесното
изпълнително производство. С влязъл в сила съдебен акт /решение от 12.02.21г.
на СГС по г.д. № 12093 от 20г./ е констатирано /по отношение на изпълнителното
производство/ отсъствие на предпоставката по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /което
обстоятелство опровергава пряко – директно изложените от М. Р. твърдения в тази
насока/. От друга страна /което в случая е съществено/:
До 26.06.15г. /когато е прието ТР № 2 от 15г. на ВКС/
по процесното изпълнително дело не е текла /по съображенията, изложени в ППВС №
3 от 80г./ давност в полза на ищеца. От този момент /26.06.15г./ до 13.04.20г.
/когато е бил възбранен имот на длъжника/ е изтекъл по-кратък срок от
визираният в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД 5-годишен такъв. Възприемането на
обратната /противната/ логика /която е застъпена в част от съдебната практика,
а именно, че: актът на ПВС от 80г. е принципно и изначално неприложим/ би
позволило /което е в драстично противоречие с всякаква правна и житейска
логика/ да се погасят /“със задна дата“/ права /в случая на взискателя/ без
никаква възможност за реакция – защита /правна или фактическа/ на тази страна в
процеса. Логиката на закона – не може да бъде такава.
С оглед изложеното искът следва да бъде отхвърлен
/следва да се приеме, че вземането на ответника спрямо ищеца към момента – не се
явява погасено по давност/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 от ГПК на М.М.Р.
ЕГН ********** /ЕТ „МДМ – М.Р.“/ против И.Т.Ч.
ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.М.Р. /ЕТ „МДМ – М.Р.“/ да плати на И.Т.Ч.
1 619 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: